Решение № 289 от 13.11.2023, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 289 гр. Бургас, 13.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Яни Г. Гайдурлиев

Членове:

Цвета Ж. Попова

Ангел Д. Гагашев при участието на секретаря Лена Р. Димитрова в присъствието на прокурора Ангел Ат. Георгиев като разгледа докладваното от Цвета Ж. Попова Частно наказателно дело № 20232100201322 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 465, ал. 1 от НПК.

Образувано е по повод искане на Главна прокуратура в гр. Истанбул, Република Турция за признаване и изпълнение на решение /присъда/ № 2012/27 по дело № 2010/258 на 12-ти Наказателен съд за тежки престъпления в гр. Истанбул от 7.03.20112 г., с което на М. А. М., роден на *** г., *** и *** гражданин, ЕГН ********** е била наложено наказание лишаване от свобода за срок от седемнадесет години и шест месеца и глоба в размер на 150 000 турски лири, преобразувани в 1095 дена затвор за извършено от него престъпление „Трафик или доставка на наркотици и стимулиращи вещества“ по Турския наказателен закон. Искането е съпроводено със заверено копие на решението, чието изпълнение се иска, и от други необходими документи, с превод на български език.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура- Бургас заявява, че са налице всички законови предпоставки за признаване и изпълнение на издадената чуждестранна присъда.

Защитникът адв. Емил Ххристов от Адвокатска колегия - Бургас моли съда да отхвърли искането на турските съдебни власти. Аргументира се с твърдението, че присъдата е постановена от турския съд в нарушение на Европейската конвенция за защита правата на човека и протоколите към нея, 1 тъй като осъденият е бил подложен на унизително, нечовешко отношение при изтърпяване на наказанието в затвора.

Осъденият М. М. иска да остане в България, където да работи и да се грижи за семейството си.

Бургаският окръжен съд, като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, прие следното:

Искането на Главната прокуратура в Истанбул е процесуално допустимо, тъй като е подадено по надлежния ред от съответния компетентен орган на Република Турция, ратифицирала Европейската конвенция за международно признаване на присъди от 28.05.1970 г.

По съществото си искането на компетентните органи на Република Турция за признаване и изпълнение на решение /присъда/ № 2012/27 по дело № 2010/258 на 12-ти Наказателен съд за тежки престъпления в гр. Истанбул от 7.03.20112 г. е основателно.

Наказанието, чието изпълнение се иска, е наложено с „европейско съдебно решение по наказателно дело“ по смисъла на чл. 1, б. „а“ от Европейската конвенция за международно признаване на присъди /ЕКМПП/ решението на Турския наказателен съд е окончателно /влязло в сила на 4.04.2013 г./, като същото е постановено в резултат на наказателно производство срещу М. М..

С посоченото решение /присъда/ 12-ти Наказателен съд за тежки престъпления в гр. Истанбул е осъдил М. А. М., с *** и *** гражданство, ЕГН ********** за престъпление по чл. 188, ал. 3 и ал. 4 от Турския наказателен закон № 5237. Съгласно фактите, приети за установени с постановената от чуждестранния съд присъда, на 3.07.2010 г. лицето Х, чиято самоличност не е била установена, предало на М. А. М. наркотични вещества - хероин, за да търгува с тях и да ги изнася в европейски страни през Република България. М.

М. оставил наркотика в ползвания от него автомобил с рег. № ***, паркиран на паркинга на търговския център Bayrampasa Carrefoursa, където на следващия ден – 4.07.2010 г. се срещнал с обвиняемите Х. Й. и А. М.. М. М. взел две празни чанти от багажника на автомобил с рег. № *** и ги поставил в багажника на автомобил с български рег. № ***. Превозното средство с българска регистрация, управлявано от А. М. и с пътуващите в него М. М. и Х. Й. се придвижило до автомобилен сервиз Minicar Unimot, намиращ се в индустриална зона Икителли, бул. „Ататюрк“ № 1, където тримата обвиняеми били задържани. При последвалото претърсване на автомобила с рег. № ***, оставен на паркинга на търговски център Carrefoursa били намерени и иззети наркотични вещества - 83,393 кг хероин.

Така описаната дейност на М. А. М. била квалифицирана като престъпление по чл. 188, ал. 3 и ал. 4 от Турския наказателен закон № 5237 – трафик или доставка на наркотици или стимуланти. За извършеното деяние турският съд наложил на М. М. наказание лишаване от свобода за срок от 17 години и 6 месеца и глоба в размер на 150 000 турски лири, които били 2 преобразувани в 1095 дни лишаване от свобода.

С решението /присъдата/ на основание чл. 223/2-д от Наказателнопроцесуалния кодекс на Република Турция М. М. бил признат за невинен в извършване на престъпление „създаване, ръководство и членство в престъпна организация“.

С решение № 2013/3083 от 4.04.2013 г., постановено от Върховния съд на Република Турция, 10-ти наказателен състав, било потвърдено решението на 12-ти висш наказателен съд в Истанбул.

М. М. бил задържан на 7.07.2010 г., постъпил в турския затвор на 8.07.2010 г., а на 12.06.2017 г. той избягал от затвора. С писма от 15.06.2017 г. и от 29.06.2018 г. на Главна прокуратура на Република Турция било разпоредено на органите на реда да издирват осъдения в цялата страна.

Междувременно М. М. преминал в Република България, тъй като освен *** гражданство, има и *** гражданство. Общата продължителност на задържането и престоя му в турския затвор била 2532 дни.

Съгласно чл. 42 от Европейската конвенция за международно признаване на присъди /ЕКМПП/, „замолената държава е обвързана с установените факти, доколкото те са посочени в решението или решението се позовава косвено на тях“. В рамките на приетите от чуждестранния съд фактически положения, настоящият съдебен състав намира, че деянието, за което е направено искането, съставлява престъпление по българския наказателен закон – по чл. 354а, ал. 2, изр. първо вр. с ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК – държане на високорискови наркотични вещества с цел разпространение, без надлежно разрешително, в съучастие с други лица като извършител.

Посочената квалификация се обуславя от обстоятелството, че общата стойност на хероина, предмет на престъплението, представлява „големи размери“ – същата възлиза на 3 335 720 лева, съгласно Постановление № 23 на Министерския съвет от 29.01.1998 г. за определяне на цени на наркотични вещества за нуждите на съдопроизводството.

В случая са налице всички предвидени в разпоредбата на чл. 463 НПК условия за признаване и изпълнение на присъдата на чуждестранния съд. М.

М. е пълнолетен гражданин /към момента на извършване на деянието е бил на 43 години/ и не страда от умствена недоразвитост или продължително или краткотрайно разстройство на съзнанието, които да му пречат да разбира свойството или значението на извършеното и да ръководи постъпките си, тоест същият е наказателноотговорно лице по българския закон. От приложените по делото материали се установява, че в проведеното в Република Турция наказателно производство са били спазени всички процесуални права на М. М.. Той е бил защитаван от упълномощен защитник – адв. Нихат Авшар, и е взел участие в производството, като няколкократно е давал обяснения. По делото липсват данни, които да формират извод, че присъдата не е била постановена в пълно съответствие с принципите на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи и на 3 протоколите към нея, по които Република България е страна. В тази насока следва да бъде отбелязано, че твърдението на защитника относно проявено унизително и нечовешко отношение към осъдения се отнася за изтърпяване на наказанието, а не за постановяване на присъдата.

Престъплението, за което М. М. е осъден, не се счита за политическо или свързано с политическо престъпление, нито е военно престъпление. По отношение на същия деец за същото престъпление Република България не е признала присъда на друг чуждестранен съд. Присъдата не противоречи на основните принципи на българското наказателно и наказателно-процесуално право.

Не са налице и условията за отказ за признаване и изпълнение на присъдата, постановена от компетентния съд в Република Турция. Съгласно чл. 82, ал. 1, т. 2 от българския Наказателен кодекс, изпълнителската давност за престъпления, за които е наложено наказание лишаване от свобода повече от десет години, е петнадесет години. Този давностен срок не е изтекъл, поради което давността не може да бъде основание за неизпълнение на наложеното наказание. Наред с това изпълнението не противоречи на международните задължения на Република България.

Видно от справката за съдимост и от удостоверение изх. № 6636/2023г. от Окръжна прокуратура - Бургас, М. М. не е осъждан и за него няма обвинения по неприключени и прекратени наказателни производства.

Престъплението е извършено на територията на Република Турция.

Няма никакво основание да се смята, че присъдата е наложена или утежнена по расови, религиозни, национални или политически съображения.

За извършеното от М. М. престъпление по българския Наказателен кодекс - чл. 354а, ал. 2, изр. първо вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК е предвидено наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години и глоба от десет хиляди до петдесет хиляди лева. Предвиденият максималният размер на наказанието лишаване от свобода е по-нисък от наложеното на осъдения наказание от седемнадесет години и шест месеца. Съгласно чл. 44, ал. 1 от ЕКМПП, „Ако искането за изпълнение е прието, съдът заменя наказанието лишаване от свобода, наложено в молещата държава, с наказание, което се предвижда от закона на замолената държава за същото деяние.“. Това налага наложеното наказание да бъде заменено за целите на изпълнението му в Република България с максималния срок на лишаването от свобода по българския закона, а именно дванадесет години. Това наказание на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а“ от ЗИНЗС следва да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим. В съответствие с разпоредбата на чл. 468, ал. 4 от НПК от срока на замененото наказание дванадесет години лишаване от свобода следва да бъде приспаднато времето на задържането под стража и изтърпяното в Република Турция наказание лишаване от свобода, а именно 2532 дена /вж. удостоверение за престой в затвора/.

Наложеното на осъдения М. М. с чуждестранната присъда наказание 4 глоба в размер на 150 000 турски лири е било превърнато в 1095 дни затвор.

Превръщането на наказанието глоба в лишаване от свобода е несъвместимо с българските закони. Затова кумулативно наложеното наказание глоба в размер на 150 000 турски лири следва да се конвертира във валутата на замолената държава по официалния обменен курс към момента на приемане на решението /чл. 45, ал. 1 от ЕКМПП/. Съдът, като взе предвид, че към днешна дата 1 турска лира се равнява на 0,0641 лева, прие, че размерът на допълнителното наказание следва да бъде адаптирано в глоба с размер от 9615 лева. Посоченият размер не надхвърля максималния размер, определен в замолената държава за подобно деяние.

С оглед на обезпечаване изпълнението на наложеното с присъдата на турските съдебни власти наказание лишаване от свобода и предвид на обстоятелството, че М. М. е избягал от турски затвор, на основание чл. 467, ал. 1 от НПК, съдът намира за необходимо да вземе мярка за неотклонение задържане под стража по отношение на М. А. М..

Мотивиран от изложените съображения и на основание чл. 465, ал. 4 от НПК, Бургаският окръжен съд, трети състав

РЕШИ:

ПРИЗНАВА и ПРИЕМА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ присъда № 2012/27 от 3.07.2012 г. на 12-ти Висш наказателен съд в Истанбул, потвърдена с решение № 2013/3083 на 10-ти наказателен състав на Върховния съд на Република Турция, влязла в сила на 4.04.2013 г., с която М. А. М. – роден на *** г. в с.

***, общ. ***, с постоянен адрес: гр. ***, ж.к. „***“ бл. *, вх. *, ет. *, ап. *, с *** и *** гражданство, ЕГН ********** е осъден за престъпление по чл. 188, ал. 3 и ал. 4 от Турския наказателен закон – „Трафик или доставка на наркотици или стимулиращи вещества“, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание лишаване от свобода от седемнадесет години и шест месеца на ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода и ГЛОБА в размер на 9615 /девет хиляди шестстотин и петнадесет лева.