Определение № 1593 от 28.08.2019, Окръжен съд - Бургас

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ II-1593 28.08.2019 година град Бургас

Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на двадесет и осми август през две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица

Темелкова

ЧЛЕНОВЕ: Пламена Върбанова

Елеонора

Кралева като разгледа докладваното от съдията Темелкова гражданско дело № 1290 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 1747 от

08.07.2019г., постановено по гр.д.№ 1536/2019г. по описа на районен съд –Бургас е наложена мярка за защита на Д.П.П., ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр.Бургас, ул.“Хан Аспарух“ № 3, срещу домашно насилие, осъществено от Б.Е.С., ЕГН **********, с адрес: ***, като Б.Е.С. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по молба от Д.П.П.. Забранява се на Б.С. да приближава на по – малко от 50 метра жилището на Д.П., местоработата й и местата за социални контакти и отдих на молителката и детето за срок от 6 месеца. Б.С. се задължава да посещава специализирана програма за извършители на насилие в

Център за превенция на насилието и престъпността, на адрес: гр. Бургас, бул.“М.

Луиза“ № 9 за срок от 6 месеца. Издадена е съдебна заповед за защита. С горецитираното решение на Б.С. е наложена глоба в размер на 200 лв. Ответникът е осъден да заплати по сметка на БРС сумата от 25 лв., представляваща дължима за производството държавна такса, както и да заплати на Д.П. сумата от 600 лв., представляваща съдебно-деловодни разноски.

Против постановеното решение е постъпила жалба от

Б.Е.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.М.Д., съдебен адрес: ***.

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима.

Твърди се, че цялото решение е неправилно и необосновано, постановено при неизяснена фактическа обстановка, при неправилна оценка на доказателствата по делото, както и недопустимо в едната си част,в която е постановена мярка за защита от домашно насилие,забраняваща на ответника да се доближава на по-малко от 50метра от местата за социални контакти и отдих на детето на страните. Жалбоподателят счита, че съдът, постановявайки решението си, се е позовал единствено на показанията на свидетеля Съботинов и на представената от молителката медицинска документация. Не е правилен изводът на съда, че нараняванията на молителката съответстват на медицинската документация, излага се становище за противоречие в констатациите относно получените наранявания в различните медицински документи. Съдът е извършил неправилна преценка на показанията на свидетеля Съботинов,като е нарушил задълженията си по чл.172 ГПК. Свидетелят е брат на молителката и съответно в много близки отношения с нея, с изразено негативно отношение към ответника. Същият не е бил свидетел на случилото се между страните, а възпроизвежда това, което му е казала молителката, като дори твърди , че е видял кичур коса на пода, за което обстоятелство липсват твърдения в молбата за защита от домашно насилие. Съдът е игнорирал останалите доказателства по делото с мотив, че същите са косвени такива, т.е. не е обсъдил всички доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка. Според показанията на дошлите на място полицейски служители, страните по делото са били видимо спокойни в деня на скандала, а молителката е поискала само съдействие за да си събере багажа. Съдът не е кредитирал показанията и на останалите свидетели по делото – Ксенофонтос, Вичев и Добрев, от които обаче става ясно, че сутринта след деня, за който се твърди, че е извършено насилието, молителката е била спокойна, без притеснения,а това означава, че ответникът е спокойна личност и никога не е бил агресивен и молителката не е била изплашена за живота и здравето си.

На следващо място, жалбоподателят излага становище за недопустимост на решението в частта, с която е забранено на ответника да доближава местата за социални контакти и отдих и на детето, което страните имат. Мярка за защита по отношение на детето не е поискана, няма и твърдения за извършено насилие спрямо детето, и чрез постановения съдебен акт ответникът е лишен от контакт с детето си. Намира за неправилна и преценката на съда относно продължителността на взетата мярка за защита, която не е съобразена със степента и интензитета на приетото за извършено насилие, още повече, че не е посочен от кога започва да тече 6-месечния срок на мярката. Намира за неподходяща и мярката, според която ответникът е задължен да посещава специализирана програма за извършители на насилие, тъй като съдът не е изложил никакви мотиви за необходимостта от нея, още повече, че ответникът е с положителна личностна оценка.

Претендира се отмяна на решението и отхвърляне на молбата за защита на Д.П.. В случай, че съдът намери молбата за основателна, то иска да бъдат изменени постановените от първоинстанционния съд мерки с други подходящи по вид и срок, както и да бъде обезсилено решението в частта, в която са постановени мерки за закрила , забраняващи на Б.С. да се доближава на по-малко от 50 метра до местата за социални контакти и отдих и на детето. Претендират се разноски пред двете инстанции.

С жалбата е отправено и доказателствено искане да бъде допуснат оглед на видеозапис, на основание чл.266, ал.3 от ГПК. Първоинстанционният съд не е допуснал представеното от ответника доказателство, а именно видеозапис на инсцениран от страна на молителката акт на домашно насилие, въпреки неговата относимост към спора. По отношение на доказателственото искане, съдът ще се произнесе в откритото съдебно заседание след изслушване на страните.

В срока по закон е постъпил отговор на жалбата от ответната страна Д.П. Петкова, ЕГН **********, чрез адв.М.А., съдебен адрес:***.

Излага се становище за неоснователност на жалбата. Счита, че от представените по делото доказателства категорично се установява, че ответникът е осъществил домашно насилие над молителката, в резултат на което същата е изживяла силни притеснения, стрес, болки и страдания в резултат на нараняванията по тялото, които е получила. От представената медицинска документация безспорно се установяват твърдените наранявания. Намира за неоснователно твърдението на жалбоподателя, че съдът не е извършил цялостна преценка на доказателствата по делото. Твърди, че по делото е установен и поводът за конфликта между страните, а именно поставяне на проследяващо устройство на колата на молителката, което обстоятелство не е отречено от ответника и което само по себе си е опит за ограничаване личната свобода на молителката, и също е форма на домашно насилие по смисъла на закона. Изразява несъгласие с твърдението, че решението е недопустимо. За да е ефективна наложената мярка за защита, то ответникът не следва да доближава местата за отдих и социални контакти на молителката, когато тя е с детето. Намира доказателственото искане на въззивника за неоснователно.

Иска от съда жалбата да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение потвърдено като правилно и законосъобразно.

Претендира разноски.

Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ДОКЛАДВА постъпилата жалба от Б.Е.С., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.М.Д., съдебен адрес: *** и отговор на ответната по жалбата страна – Д.П.

Петкова, ЕГН **********, чрез адв.М.А., съдебен адрес:***.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: