Решение № 233 от 21.07.2023, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 233 гр. гр. Добрич, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесет и първи юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Павлина Ж. Пенева като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20233200500251 по описа за 2023 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод жалба с вх. № 1800 от 14.10.2022г. по регистъра на Районен съд – Т., подадена от Н. М. А. ЕГН **********, гр. Т., ***, чрез адвокат Д. А. от АК Добрич, срещу решение № 70 от 13.09.2022г. по гр.д.№ 334/2021г. по описа на Районен съд – Т., поправено с решение № 16 от 16.02.2023г., с което е прогласен на основание чл. 40 от ЗЗД за недействителен по отношение на Е.

А. А. с ЕГН ********** от гр. Т., ***, договор от 19.02.2021г., сключен с нотариален акт № *** дело № ***г. по описа на нотариус Р. Д., вписан в СлВп - Т. с вх. рег. № ***г., акт № ***г., с който Е. А. А. с ЕГН ********** от гр. Т., ***, действащ чрез Н. М. А. с ЕГН ********** от гр. Т., ***, е продал на Ф. Х. Д. с ЕГН ********** от гр. Т., ул. ***, през време на брака й с А. А. Д. с ЕГН ********** от гр. Т., ул. ***, недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Т., находящ се в град Т., ***, с площ от 62.46 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, и сервизни помещения, ведно с прилежащите: избено помещение № 12 със застроена площ от 5.33 кв.м., разположено в сутерена на сградата, ведно със 7 % в идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, като сключен във вреда на представлявания.

В жалбата са изложени доводи, че постановеното решение е незаконосъобразно, необосновано, неправилно, в противоречие на материалния закон и процесуалните правила. Според въззивника при постановяване на решението съдът допуснал съществено процесуално 1 нарушение, като в отклонение на чл. 235, ал. 2 от ГПК извършил избирателно обсъждане на събраните гласни и писмени доказателства; не обсъдил детайлно тези доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, не анализирал дали са налице противоречия или несъответствия между изложените факти.

Решението било немотивирано, необосновано; изводите на съда - почти бланкетни; липсвал анализ на доводите и възраженията на страните, от значение за делото. Неправилен бил подходът за механично съотнасяне на продажната цена но договора и действителната пазарна цена на имота.

Фактът, че пълномощникът на продавача е продал процесния имот на приобретателите му на продажна цена, по-ниска от пазарната му стойност, не можел да наложи категоричен извод, че е действал във вреда на представлявания. Пълномощното съдържало съгласие на представлявания за накърняване на имуществото му. Липсата на увреждане се извеждала от съдържанието на пълномощното, в което била определена минималната продажна цена „не по-ниска от данъчната оценка" и след като пълномощникът изпълнил точно указанията на упълномощителя, било невъзможно той и купувачът "да се споразумеят във вреда на представлявания". Липсвало основание да се приеме, че пълномощникът се е отклонил или превратно е упражнил учредената му представителна власт, тъй като е действал изцяло в рамките на дадената му от ищеца представителна власт - цената по сделката надхвърляла, макар и незначително, посоченото в пълномощното ограничение. Ищецът изрично оправомощил пълномощника си, на основание чл. 25, ал. 9 от ЗННД, да декларира от негово име, че посочената продажна цена в нотариалния акт за покупко-продажба е действително уговореното плащане по сделката. Наличието на родствена връзка между пълномощника и купувача не било достатъчно, само по себе си, да обоснове намерението на пълномощника на ищеца и купувача, за увреждане на ищеца, при сключване сделката, тъй като самият упълномощител изрично е дал право на пълномощника да продаде имота „на когото прецени". Доведените от ищеца свидетели нямали непосредствени възприятия за фактите, за които свидетелствали, а показанията им били единствено за това, което ищецът им е споделял. Тъй като атакуваният договор за продажба бил сключен въз основа и изцяло в рамките на учредената от самия ищец представителна власт, липсвало основание да се приеме, че той е сключен при неизгодни за ищеца условия, съобразно конкретната икономическа обстановка, или че с него е неоправдано обременено имуществото му, т.е. не се доказало по делото споразумяване между пълномощника и приобретателите във вреда на представлявания. Не било доказано по делото споразумяване между пълномощника и приобретателите във вреда на представлявания, поради което изводът на съда за наличие на предпоставките от фактическия състав на недействителността по чл. 40 от ЗЗД бил необоснован. Настоява се за отменяване на решението и отхвърляне на иска с присъждане на разноските в двете инстанции.

Е. А. А. намира жалбата за неоснователна, а решението – правилно и 2 законосъобразно и настоява за неговото потвърждаване, с присъждане на разноските във въззивното производство.

Ф. Х. Д. и А. А. Д. в хода на устните състезания считат решението за неправилно.

Жалбата е подадена от ответник в първоинстанциооното производство с правен интерес от оспорване на неблагоприятното за него решение, чрез надлежно упълномощен адвокат. Изпратена е по пощата на 13.10.2022г. и е заведена във входящия регистър на районния съд на 14.10.2022г. - в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, с начало 30.09.2022г. Предвид изложеното, е допустима.

По основателността на подадената жалба съдът намира следното:

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – само в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Както това е разяснено с т. 1 от Тълкувателно решение № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд се произнася по обосноваността на фактическите констатации и правилността на правните изводи само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания; относно правилността на първоинстанционното решение, той е обвързан от посочените в жалбата пороци и ограничен от рамките на заявеното искане, освен когато се касае до приложението на императивна материално-правна норма или до хипотеза, при която съдът следи служебно за интереса на някоя от страните по делото.

Обжалваното решение е постановено от надлежен съдебен състав на Районен съд - Т., в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и надлежно упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо. Същото в обжалваната част е и правилно.

Производството по гр.д.№ 344/2021г. по описа на Районен съд – Т. е образувано по повод искова молба с вх.№ 1051/30.09.2021г., уточнена с писмена молба с вх.№ 1084/06.10.2021г. и искова молба с вх. № 1085/06.10.2021г., подадена от Е. А. А. от гр. Т., ***, с която против Ф. Х. Д. и А. А. Д., двамата съпрузи от гр. Т., ул. ***, и срещу Н. М. А. от гр. Т., ***, са предявени при условията на субективно и обективно съединяване искове за установяване недействителност, поради сключване във вреда на представлявания (по чл. 40 от ЗЗД) на договор за продажба по нотариален акт № *** дело № ***г. на нотариус Р.Д., вписан в СлВп - Т. с вх. рег. № ***г., акт № ***г., на собствен на ищеца (придобит през време на брака му с третата ответница, но по договор за дарение от баща от 13.06.2013г.) недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Т., находящ се в град Т., ***, с площ от 62.46 кв. м., състоящ се от две стаи, кухня, и сервизни помещения, ведно с прилежащите: избено помещение № 12 със застроена площ от 5.33 кв.м., разположено в сутерена на сградата, 3 ведно със 7 % в идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж, сключен между Н. М. А. (преди А.а), като пълномощник на продавача Е. А. А. от една страна и от друга страна Ф. Х. Д. като купувач, през време на брака й с А. А. Д.; за установяване правото на собственост на ищеца Е. А. А., придобито на основание договор за дарение от от 13.06.2013г., обективиран в нотариален акт № 159, том 2, рег. № 1967, дело № ***г. на нотариус Д. П. с район на действие Районен съд - Т., вписан в СлВп Т. с вх. рег. № ***г., акт № ***г., върху описания по-горе недвижим имот и за осъждане на тримата ответници да предадат на ищеца владението на същия (по чл. 108 от ЗС).

Исковете са обосновани със следните обстоятелства: на 13.06.2013г. по време на брака му с ответницата Н. М. А., ищецът придобил по договор за дарение от неговия баща ми А. А. Ю. недвижимия имот (подробно описан).

През годините съпрузите закупили и други недвижими имоти, построили магазин, гараж, развивали търговска дейност. През зимата на 2019г. съпругата му Н. М. А. подала иск за прекратяване на брака с развод; образуваното бр.д.

№ ***г. по описа на PC – Т. било прекратено в началото на 2020г., защото решили да опитат да заздравят брака си. Имали си доверие и, тъй като на ищеца често му се налагало да пътува в чужбина, на 25.02.2020г. съставил нотариално заверено пълномощно на съпругата си с всички възможни права да го представлява лично като физическо лице и в качеството му на едноличен собственик на „***" ЕООД, като в пълномощното бил включен и дареният от баща му имот, който двамата мислели да продадат за около 45 000 лв. - 50 000 лв. и да погасят кредита, който изтеглили за дейността на фирмата му. Заверил и необходимите декларации по чл. 264, ал. 1 от ДОПК и чл. 25, ал. 8 от ЗННД с действие до 31.12.2020г., без които смятал, че сделки не могат да се изповядват от пълномощник. През август 2020г. отново заминал да работи в чужбина. В края на 2020г., тъй като нямал възможност да се върне, за празниците, съпругата му се разсърдила, взаимоотношенията им отново се влошили, тя заявила по телефона, че не желае да я търси повече и прекратили общуването по телефона окончателно. Смятал, че след 31.12.2020г. не може да се ползва даденото пълномощно за прехвърляне на недвижими имоти, тъй като декларациите важали до 31.12.2020г. На 23.07.2021г. се върнал в България и установил, че на 19.02.2021г. имотът е бил продаден от съпругата му Н. М. А., действала като негов пълномощник, на Ф. Х. Д. - нейна леля (съпруга на неин чичо) за сумата от 7 000 лв. – близка до данъчната оценка от 6524 лв., а не по пазарна стойност. Не успял да влезе в имота, тъй като ключът от него се държал от Ф. Х. Д. и Н. М. А. и същите не му давали достъп до него. Счита, че с извършената сделка, упълномощената от него Н. М. А. е увредила интересите му, т.е. договорът с купувача е сключен от представляващата във вреда на представлявания, с което е изпълнен фактически състав на чл. 40 от ЗЗД - обективният елемент се изразявал в увреждане на интересите му като представляван чрез сключения при неизгодни за него условия договор; субективниян елемент 4 "споразумяване" между представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания се извеждал от недобросъвестността на тези лица, които в случая били близки родственици (пълномощничката Н. М. А. продала имота на своята леля, която била омъжена за чичо й А. А. Д.) за 6-7 пъти по-ниска цена от пазарната към момента на сключването на договора, именно при сговор да извадят от неговия патримониум дарения от баща му имот. Твърди, че посочената в договора цена не е действително платена, а дори и да е платена, тя е в пъти по-ниска от пазарната стойност на имота към датата на продажбата и единствената цел е била имотът да се прехвърли на близък на съпругата му и сделката, както е фиктивна, така е и недействителна, тъй като е налице увреждане за представлявания – пълномощникът, съгласувано с купувача, не е действал в негов интерес и с грижа на добър стопанин при договаряне на цената. В подкрепа на горното се излага също, че на 24.02.2021г., пет дни след сделката Н. М. А. е подала отново молба за развод, по която било образувано бр.д. № ***г. по описа на Районен съд – Т..