Решение № 1798 от 20.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1798 гр. София, 20.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА

МАРИНОВА при участието на секретаря ЖЕНИ П. ЖЕЛЕВА-СТОИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ХР. ШОЙЛЕКОВА МАРИНОВА Административно наказателно дело № 20261110204611 по описа за 2026 година

Производството е по чл.145 и сл. от АПК, във вр. с чл.72, ал.4 от ЗМВР и е образувано по жалба на М. И. Г. чрез адв. С., срещу Заповед за задържане рег. №225зз248/12.03.2026г., издадена от полицейски орган при 01 РУ-СДВР – инспектор Б. Б. С..

Жалбоподателят намира оспорената заповед за незаконосъобразна, тъй като противоречи на целта на тази мярка.

В съдебно заседание, жалбоподателят чрез адв. С. поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта. Допълва, че Г. се е явил в сградата на 01 РУ-СДВР не вследствие на проведени издирвателни мероприятия, а тъй като е получил телефонно обаждане от полицейски служител да даде сведение. Намира, че извършените с участие на Г. процесуално-следствени действия не са изисквали неговото задържане по ЗМВР.

Претендира присъждане на сторените разноски по делото в размер на 300 евро като адвокатско възнаграждение.

Ответникът - полицейски орган при 01 РУ-СДВР не се явява. Представлява се от юрк. хх, който оспорва жалбата. Депозирал е писмени бележки с вх.

№125615/21.04.2026г., в които, намира че обжалваната заповед е издадена на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, като към момента на задържане за лицето е имало достатъчно данни, въз основа на които да се направи обосновано предположение за съпричастността на Г. към престъплението, за което е било образувано и се води ДП.

1

Заповедта били със задължителното съдържание, вписана в книгата на задържаните лица, а издалия е полицейски орган, видно от удостоверението за длъжността му.

Самото задържане било в законовия срок – до 24 часа и в съответствие с целите на ПАМ. Според изхода на делото претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, намира за установено от фактическа страна следното:

Видно от изготвената Заповед за задържане рег. №225зз-248/12.03.2026г., издадена от полицейски орган при 01 РУ-СДВР – инспектор Б. Б. С., на осн. чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР, лицето М. И. Г. е задържано за срок до 24 часа, считано от 15:00 часа 12.03.2026г., във връзка с престъпление по чл.129, ал.2 от НК по ДП №225ЗМК101/2026г. на 01 РУ-СДВР.

Заповедта е отразена в Книгата за задържани лица на 01 РУ-СДВР.

Видно от удостоверение от СДВР с рег.№513р-39960/09.04.2026г., Б. Б. С. е назначен на длъжност „Разузнавач V степен“ в 01 Група „Престъпления срещу личността“, Сектор „Противодействие на криминалната престъпност“ към 01 РУСДВР, която длъжност изпълнява и към 12.03.2026г.

Според изпратено писмо от СРП с вх.№142203/05.05.2026г. лицето М. И. Г. не е привлечен в качеството на обвиняем, а е разпитан на 13.03.2026г. като свидетел, както и е участвал на същата дата в процесуално-следствено действие по разпознаване. Бил е задържан за срок до 24 часа по ЗМВР, тъй като била налице оперативна информация, според изготвена докладна записка, че е извършил престъплението по чл.129, ал.2 от НК, за което било образувано и се водило ДП №101/2026г. на 01 РУ-СДВР, пр. пр. № 4261/2026г. на СРП. До него не била изпращана призовка, както и не бил разпознат от разпознаващото лице.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в предвидения 14-дневен срок по чл.140, ал.1 от АПК, от надлежна страна и при наличието на правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – инспектор при 01 РУСДВР, при спазване на законовите изисквания за форма и съдържание по чл.74 от ЗМВР.

В процесния акт е записано, че заповедта е издадена на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР, във връзка с престъпление по чл.129, ал.2 от НК по ДП №225ЗМК-101/2026г. на 01 РУ-СДВР.

Коментираната заповед не е мотивирана и не съдържа задължителните 2 реквизити по чл.74, ал.2 от ЗМВР, с посочване на фактическите и правните основания за задържането по чл.74, ал.2, т.2 от ЗМВР. Действително в заповедта е посочено образуваното ДП, както и престъплението, което се разследва, но цитирането на законовата разпоредба, относима към съответния състав на престъпление не представлява посочване на фактическите и правни основания на задържането на конкретното лице. Макар такива да са посочени в писмото от СРП – оперативни данни за съпричастност на Г. като извършител на разследваното престъпление, от докладната записка, на която се позовава прокурор при СРП, е видно, че същата е съставен след задържането на Г.. Това означава, че към момента на неговото задържане не е имало конкретни обстоятелства, сочещи на обосновано предположение, че лицето, спрямо което се постановява задържането, може да е извършило престъплението, за което се води разследване или да е съпричастно към него. В този смисъл е Решение от 24.06.2014г. по жалби №50027/08 и №50781/095 - Петков и Профиров срещу България на ЕСПЧ, според което не е достатъчно заповедта за задържане да съдържа само позоваване на приложимите разпоредби, без посочване на специфични обстоятелства или действия на задържаното лице, релевиращи съпричастност към престъпно деяние.

Макар според СГП данни за съпричастност на Г. към извършено престъпление да са били налични преди издаване на заповедта, респ. преди задържането на лицето, същото не е било запознато с относимите за неговото задържане обстоятелства, сочещи на неговата съпричастност, дори и това да са издирвателни мероприятия. Все пак същите следва да почиват на някакви данни, било от пострадало лице, било от записи за видеонаблюдение, а не просто да се привикват лица за проверка.

Изводите не се променят от обстоятелството, че по време или непосредствено след задържането, Г. е участвал в процесуално-следствено действие – разпознаване на лица и предмети, тъй като е видно, че след като е призован по телефон, той веднага се е явил в 01 РУ-СДВР и не е отказал да бъде представен, заедно с други лица за разпознаване.

В писмото на СРП изрично е посочено, че Г. е бил призоваван с призовка, но се е явил за разпит и участие в разпознаване. Това означава, че не се е укривал, както и не се е наложило да бъде издирван.

Така, задържането е необосновано и противоречи на целта на тази мярка - да се попречи на заподозрения в извършването му да се укрие или да извърши друго престъпление, както и да осуети наказателно преследване. По своята правна същност, заповедта по чл.72 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка /ПАМ/ по чл.22 от ЗАНН. За прилагането, на която е необходимо осъществяването на фактическия състав на нормата, който включва наличие на данни за извършено престъпление и данни то да е извършено конкретно от задържаното лице.

Следователно, за да бъде законосъобразна наложената ПАМ, се изисква да има данни, 3 от които да може да се направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е възможно лицето да е извършило, или да е съпричастно към извършването на конкретно престъпление. Тази мярка в зависимост от конкретния случай, би могла да има превантивен или преустановителен характер и се предприема, било с цел да се предотвратят вредните последици от извършено престъпление, било за да осуети прикриването на престъплението, както и с цел започване на разследване срещу вероятния извършител. Затова и без Г. да е бил задържан за срок до 24 часа, целеният резултат е можел да бъде постигнат, т.е. и без прилагането на тази принудителна мярка.

Процесната заповед е издадена в нарушаване на принципа на чл.6, ал.2 от АПК за съразмерност, т.е. административният акт и неговото изпълнение да не засягат права и законни интереси в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, като е в съответствие и с целта на закона, поради което задържането на жалбоподателя не е пропорционално и съставлява акт на административна принуда, който противоречи на същността и предназначението на ПАМ по чл.22 от ЗАНН.

Казаното не се оборва, че задържането е продължило няколко часа, когато активно са извършвани процесуално-следствени действия с участие на задържания.

По изложените съображения, задържането на Г. с оспорената заповед е незаконно, а заповедта за задържане рег. №225зз-248/12.03.2026г., издадена от полицейски орган при 01 РУ-СДВР – инспектор Б. Б. С. следва да бъде отменена, тъй като не е издадена в съответствие с материалноправната разпоредба, посочена като правно основание за издаването й, и не съответства на целта на закона, а жалбата срещу нея следва да бъде уважена.

С оглед изхода на спора и направеното искане за присъждане на съдебни разноски, в полза на жалбоподателя следва да се присъдят претендираните, в размер на 5.11 евро – държавна такса за образуване на делото и 300 евро – заплатено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие или общо 305.11 евро, които СДВР следва да бъдат осъдени да му ги заплатят.

Водим от горното съдът

РЕШИ:

ОБЯВЯВА за незаконно задържането на М. И. Г., със Заповед за задържане рег. №225зз-248/12.03.2026г., издадена от полицейски орган при 01 РУ-СДВР – инспектор Б. Б. С. на осн. чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР и ОТМЕНЯВА тази Заповед.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на М. И. Г. с ЕГН ********** направените разноски по делото, в размер общо на 305.11 евро.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред 4

Административен съд - София Град, в 14-дневен срок от съобщаването на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5