Решение № 40 от 13.07.2023, Районен съд - Свищов

РЕШЕНИЕ

№ 40 гр. Свищов, 13.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Стела Д. Бъчварова при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева като разгледа докладваното от Стела Д. Бъчварова Административно наказателно дело № 20234150200108 по описа за 2023 година за да се произнесе, взема предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН. Образувано е по постъпила жалба от В. И. Д. с ЕГН ********** срещу Наказателно постановление № 001961/15.03.2022 г. на Директора на Национално ТОЛ управление директор към Агенция „Пътна инфраструктура“.

Жалбоподателят обжалва наказателното постановление, с което на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП му е наложено административно наказание глоба в размер на 300лв. за извършено нарушение на чл. чл.139, ал.6 от същия закон. Заявява, че каказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно и моли да бъде отменено. На първо място заява, че в конкретния случай не е доказано по безспорен начин авторството на нарушението. Фактът, че процесното МПС било заснето и на друга дата и път от контролно устройство на Националното ТОЛ управление, при което било установено, че и в този случай има нарушение на същата разпоредба от ЗДвП, не означавал, че именно жалбоподателят е водачът управлявал този автомобил. Твърди, че в хода на установяване на нарушението е направил пред административния орган по установявенто му възражение в този смисъл, което не е било взето под внимание. Напротив, в АУАН актосъставителя не 1 вписал важно обстоятелство, а именно че управлявания от жалбоподателя автомобил е собственост на юридическо лице, а водачът е служител в това дружество. На следващо място счита, че при съставяне на АУАН и НП са допуснати съществени процесуални нарушения и по конкретно на разпоредбите на чл.43 ал.5 от ЗАНН, тъй като не бил връчен препис от акта за установяване на административно нарушение. Поради това счита, че не бил спазен тримесечен срок за изготвяне и законосъобразно връчване на акт за установяване на административно нарушение. Освен това му била отнета възможността да представи своите обяснения и възражения при съставяне на акта. Моли съда да отмени обжалваното наказателно постановление поради допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. В съдебно заседание жалбоподателят се явява и поддържа жалбата. Моли съда да отмени обжалваното НП. Поддържа доводите изложени в жалбата до съда.

Сочи, че нарушението не е осъществено от обективна и Субективна страна от жалбоподателя, като същото се установявало от представените докозателства.

В този смисъл моли съда да отмени процесното наказателно постановление. Претендира разноски по делото, направени от жалбоподателя за транспортни разходи.

Ответникът по жалбата – Директор на Национално тол управление към Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован, изпраща представител юрк. Христина Корфонозова, оспорва жалбата. Счита същата за неоснователна и недоказана, поради което моли съда да потвърди издаденото НП, като правилно и законосъобразно. Същото е издадено при спазване на материалния и процесуалния закон и съдържа всички реквизити, изрично посочени в ЗАНН. Спазена била и процедурата, предвидена в закона, касаеща отказа на нарушителя да подпише АУАН. По същество на спора заявява, че използването на пътен участък, за който е дължима винетна такса, а такава не е заплатена, представлява административно нарушение. В конкретния случай нарушението било доказано от наказващия орган по безспорен начин от събраните по делото доказателства. Заявява, жалбоподателят не е изпълнил задълженията си, визирани в конкретните разпоредби на Закона за пътищата и Здвижението по пътищата. Преди да предприеме съответното пътуване, същият е следвало да се увери, че за конкретното ППС има валидна електронна винетка и едва след това да предприеме пътуване. Нещо повече, същият е могъл и е бил длъжен да знае дали управляваното ППС има активна 2 електронна винетка или не. В този смисъл пледира за постановяване на потвърдително решение и претендира разноски. В случай, че съдът отмени НП, прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, намери за установена следната фактическа обстановка:

На 20.09.2022г. жалбоподателят управлявал лек автомобил марка „Ситроен“ модел „Ц 4“, с peг. № *****, с обща техническа допустима максимална маса 3500 кг., собственост на „Български пощи“ ЕАД, като се движел по път I-4 ( София - Велико Търново). В района на с.Малиново (км.

65+000) на същия път, водачът бил спрян от служители на Национално ТОЛ управление – свидетелите О. С. Т. и Ц. С. Х. - инспектори в сектор „Контрол и правоприлагане - Велико Търново“. Причината, поради която водачът бил спрян, било обстоятелството, че автомобилът бил засечен от стационарна камера, която подала данни на контролните органи, че автомобилът се движи по пътя без да има заплатена пътна такса. При спирането на автомобила, свидетелите констатирали, че същият автомобил в минал период също се е движел по пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, като отново за него не е имало заплатена пътна такса, което било регистрирано в информационната система на контролния орган. Свидетелят Т. поискал документите на водача и го уведомил за възможността за плащане на компенсаторна такса, както и при отказ за плащане, ще му да бъде съставен акт за административно нарушение. Жалбоподателят приел да му бъде съставен акт за конкретното извършено от него нарушение на 20.09.2022 г.

(момента на спиране), който след това подписал без възражения.

По отношение на констатираните други две нарушения в системата на наказващия орган, едно от които от дата 16.09.2022 г., свидетелят О. Т. съставил АУАН №001961/16.09.2022 г. В него отразил, че жалбоподателят на същата дата в 12:45 часа е извършил следното нарушение: управлява извън населено място ППС с peг. №CA5176PP, вид: лек автомобил, марка Ситроен Ц 4 1.6 И, модел лек автомобил, с обща техническа допустима максимални маса до 3,5 тона, по път 3:407/03-Горна Студена-3, включен в обхвата на платената пътна мрежа, като за посоченото ППС не е заплатена пътна такса съгласно чл. 139, ал. 7 от Закона за движението по пътищата. Приел, че с това водача е нарушил чл. 139, ал. 6 от Закона за движението по пътищата.

3

Жалбоподателят възразил, че автомобилът е служебен и собственост на „Български пощи“ ЕАД. Това възражение той написал при предявяване на АУАН, но отказал да го подпише. Свидетел на отказа станал друг служител на Националното ТОЛ управление – св.Ц. С., който бил извикан на място от колегите си.

Писмени възражения не са подадени в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.

Въз основа на констатациите в АУАН, на 15.03.2023 г., Директора на Национално тол управление към Агенция „Пьтна инфраструктура“ издал процесното наказателно постановление № 001961/15.03.2022. Видно от съдържанието на НП наказващия орган е възприел изцяло фактическата обстановка, описана в акта за установяване на административно нарушение, като посочил и доказателствата, събрани по реда на по чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП – доказателствен запис от електронната система, и въз основа на които се установява извършеното нарушение. На нарушението била дадена същата правна квалификация, възприета от актосъставителя - чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, като на основание чл.179, ал.3 от ЗДвП на жалбоподателя на била наложена глоба в размер на 300лв.

Видно обратната разписка жалбоподателят е получил наказателното постановление на 19.04.2023г., а жалбата е входирана в деловодството на административнонаказващия орган на 21. 04.2023г.

Изложената фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателства и от гласните доказателства посредством разпита на свидетелите О. Т., Ц. Х. и Ц. С.. Показанията на тези свидетели съдът кредитира като логични, последователни и кореспондиращи помежду си с останалите доказателства по делото.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът прие: Жалбата е процесуално допустима. Същата е подадена от надлежно лице , подадена е в установения от закона 14-дневен срок от връчване на постановлението и е изпратена до надлежния съд по местоизвършване на твърдяното нарушение.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните аргументи:

При извършената служебна проверка съдът констатира, че АУАН и НП са издадени в сроковете предвидени в нормата на чл. 34 от ЗАНН и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

4

Както в акта така и в НП са посочени дата и място на извършване на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както и нарушената законова норма. Налице е и пълно единствено между фактическо и юридическо обвинение, които са формулирани ясно и недвусмислено. АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в кръга на предоставените им правомощия. Съдът споделя направеното от жалбоподателя възражение, че в конкретния случай е допуснато съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление. Обжалваното наказателно постановление № 001961/15.03.2022., издадено от Директора на Национално тол управление към Агенция „Пьтна инфраструктура“ е издадено на 15.03.2023г. Доколкото административнонаказателното производство е формално, то е допуснато съществено процесуално нарушение, предвид разликата от една година в датата на съставяне на НП.

С разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП е въведено в задължение на водачите на ППС преди движение по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, да закупят маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълнят съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, освен когато тези задължения са изпълнени от трето лице. Съответно в чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е предвидена санкция за лицата, които управляват ППС без да са изпълнили тези задължения. В конкретния случай събраните в производството доказателства, установяват по несъмнен начин, че на 16.09.2022 г., в 12:45:17 часа, с контролно устройство с идентификатор № 40201, на I-3, километър 25+271, включен в обхвата на платената пътна мрежа, е заснето движението на лек автомобил „Ситроен“ модел „Ц 4“, с peг. № *****, без за същия да е заплатена пътна такса по чл.

10, ал. 1 от Закона за пътищата. Представените и приети от съда извлечение от доклад от електронната система за събиране на пътни такси по чл. 167а, ал.

3 от ЗДвП; 2бр. статични изображения - снимки, предоставящи данни за регистрационния номер, вида и модела на ППС, установяват релевантните за делото обстоятелства, като съгласно чл. 167а, ал. 3 от ЗДвП, представляват доказателства за отразените в тях обстоятелства относно пътното превозно средство, неговата табела с регистрационен номер, датата, часа и мястото на движение по участък от път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, както и местонахождението на контролното устройство. С други думи, 5 горепосочените доказателства, представляват годни доказателствени средства, установяващи относимите към нарушението факти. От същите безспорно се установява съставомерните елементи от фактическия състав на описаното нарушение.

Спорни обаче в настоящия казус са не тези обстоятелства, които не се отричат от жалбоподателя, а авторството на нарушението. От негова страна са въведени конкретни и подкрепени от фактическа страна възражения, обосноваващи съмнения в тази насока. На първо място жалбоподателя представи доказателства, от които е видно, че процесното ППС е собственост на юридическо лице – „Български пощи“ ЕАД. Ирелевантно в случая е обстоятелството дали същият е служител на дружеството или не. Относимото в случая е, че по административната преписка не се представиха доказателства, от които да се изведе безспорен извод, че на инкриминираната дата и час жалбоподателят е управлявал процесното ППС на посочения път. В конкретния случай се касае за заснемане на нарушение чрез техническо средство. От приетите по делото писмени доказателства, а и от разпита на свидетелите констатирали нарушението, не може да се установи самоличността на водача, който е управлявал ППС в момента на нарушението -16.09.2022г. Следва да се има предвид, че проверката от служителите на Националното ТОЛ управление, които са установили нарушението, е няколко дни след извършването му и не може да се приеме за безспорно, че водачът, който е управлявал процесното ППС на датата на проверката е същият, който е извършил процесното нарушение. По делото наказващия орган не представи други доказателства, които по достатъчно категоричен начин да установят самоличността на нарушителя. В този смисъл са и възраженията на самия жалбоподател както в момента на проверката срещу констатациите в АУАН, като при съставянето на АУАН за нарушението от 20.09.2022г. (АУАН № 000615/20.09.2022г., приложен като доказателство по делото) същият не е възразил, така и в настоящото производство. Предвид това, наказващия орган е бил длъжен да изпълни задължението си по чл.53 от ЗАНН и да събере необходимите доказателства, обосноваващи безспорност на твърдяното нарушение от дата 16.09.2022г.