Решение № 333 от 05.12.2023, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 333 гр. Монтана, 05.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА при участието на секретаря НИКОЛИНКА Г. АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЦВЕТКОВА Административно наказателно дело № 20231630200563 по описа за 2023 година Производство по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 12 - 2300002/07.03.2023г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Монтана, с което на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.413 ал.2 от КТ на И. С. И. от село Г., ул.“П.В..“ № 5, с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1 500.00 лева, за нарушение на чл.11 ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване.

Жалбоподателят чрез пълномощника си моли съда да отмени наказателното постановление, като неправилно и незаконосъобразно. Счита, че в хода на административното производство са допуснати съществени процесуални нарушения. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Претендират се и разноски.

Жалбата е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН, поради което е процесуално допустима.

Направено е възражение по допустимостта на жалбата от въззиваемата страна, но съдът намира същото за неоснователно. Видно от данните по АНП анализирани в съвкупност сочат, че адресът на който са връчвани съобщенията в хода на АНП е именно село Г., обл.Монтана, който следва да се счита и за адрес на жалбоподателя И., тоест не са налице условията на чл.58 ал.2 от ЗАНН. Не се твърди в производството, че лицето не е намерено на посочения адрес, нито има отбелязване по чл.58 ал.2 от ЗАНН в наказателното постановление. Не е ясно какви са предприетите действия по 1 връчване на НП на този адрес, само се твърди и то без да е надлежно оформено, че е налице отказ, от кого, кога и как не е ясно, нито е посочен свидетел за отказа. В този смисъл е и Определение № 528/30.08.2023г. по АНД № 553/2023г. на АС-Монтана.

От събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, се установи следното от фактическа страна:

Н а 16.11.2022г. свидетелите на въззиваемата страна извършили проверка по спазване на трудовото законодателство в обект, стопанисван от жалбоподателя ЗП И. И. - животновъдно стопанство, находящ се в село Г..

Било установено, че на територията на предприятието едно лице е мелело на месомелачка, а друго е излизало от кравефермата. Жалбоподателят е бил подал декларация, че няма наети работници. Проверяващите счели, че земеделския производител в качеството си на работодател не е изпълнил задълженията си по осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, като е допуснал на територията на предприятието външни лица и не е предприел подходящи мерки за ограничаване достъпа на външни лица.

В хода на проверката няма попълнена декларация от тези лица.

Контролните органи приели, че жалбоподателя, в качеството му на работодател с допуснал две лица в обекта и е извършило нарушение на чл.11 ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, изразяващо се в неприемане на необходимите мерки за ограничаване достъпа на външни лица на територията на обекта, поради което на 11.01.2023г. св.Л. Р. съставил срещу жалбоподателя АУАН . В законоустановения срок не са депозирани възражения.

Въз основа на съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка, административно-наказващият орган издал обжалваното НП като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.413 ал.2 от КТ на И. С. И. е наложена глоба в размер на 1 500 лева, за нарушение на чл.11 ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване .

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетел и, както и приетите и приложени по делото писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното:

При извършената проверка настоящата инстанция не намери в административнонаказателното производство да са били ограничени процесуалните права на жалбоподателя и същият е имал възможността да упражни правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от 2 оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН. Спазена е процедурата по съставяне на АУАН.

По делото не се оспорва, че на 16.11.2022г. била извършена проверка в обект на жалбоподателя от служители на въззиваемата страна, по време на която в обекта било установено присъствието на две лица с неустановена самоличност, които не са в трудовоправни отношения с жалбоподателя, като земеделски производител. Не се твърди от страна на жалбоподателя за наличие на сключен граждански договор с лицата. Тези обстоятелства се установяват и от показанията на свителетите Л. Р. и С. Ш..

Жалбоподателят е санкциониран на основание чл.413 ал.2 от КТ за допуснато нарушение на разпоредбата на чл.11, ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване. В чл.413, ал.2 от КТ са предвидени санкции за работодател, който не изпълни задълженията си за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание. Наредба № 7 регламентира минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд и се прилага във всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност. Прилагането на регламентираните в нея изисквания се осигурява от работодателя, съгласно чл. 2. Съгласно разпоредбата на чл.11 ал.1 от Наредба № 7 територията на предприятието се огражда и/или се предприемат други мерки за ограничаване достъпа на външни лица. От доказателствата по делото е безспорно, че жалбоподателят се явява работодател по смисъла на §1, т.1 от ДР на КТ на територията на обекта, който е бил предмет на проверка, поради което за него е налице задължението по чл.11 ал.1 от Наредба № 7. От редакцията на тази норма е видно, че има императивен характер, тъй като задължава работодателя да вземе мерки и в същото време законодателят е оставил на работодателя да прецени какви конкретно мерки да вземе, но във всеки случай те следва да бъдат насочени към ограничаване достъпа на външни лица до територията на предприятието. В нормативната уредба липсва легално определение на понятието „външно лице“, поради което следва да се извлече по тълкувателен път. Според настоящият съдебен състав това е лице, което няма отношение към производствения процес и на което не са възложени други функции свързани с работата в предприятието.

За да е налице съставомерно от обективна страна деяние, представляващо нарушение по чл.413 ал.2 от КТ, във вр. с чл. 11 ал.1 от Наредба №7, водещо до ангажиране административнонаказателната отговорност на работодателя, следва да бъде установено и доказано, че не е изпълнил задължението си да огради територията на предприятието и/ или че не е предприел други мерки за ограничаване достъпа на външни лица.

Съгласно отразеното в обстоятелствената част на акта и на НП, от 3 фактическа страна вмененото на жалбоподателя обвинение - неизпълнение на задължението му по чл.11 ал.1 от Наредба №7 изразяващо се в непредприемане на необходимите мерки за ограничаване достъпа на външни лица на територията на обекта, се основава на това, че на 16.11.2022г. И. И., в качеството си на работодател е допуснал две лица с неустановена самоличност на територията на обекта, където се извършвала производствена дейност. Безспорно е устатовено, че нито е установена самоличността на тези лица, нито те са подписали декларация по време на проверката.

Настоящият съдебен състав намира, че така описаното деяние не съставлява неизпълнение на задължението на работодателя по чл.11 ал.1 от Наредба №7, доколкото посоченото правило не съдържа забрана за достъп на външни лица на територията на предприятието, а поставя изискване работодателят да ограничи достъпа на такива лица, чрез въвеждането на съответните правила, регламентиращи реда и условията за това. В случая изложената в съставения АУАН и в наказателното постановление фактическа обстановка по никакъв начин не обосновава поведение, съставомерно от обективна страна като административно нарушение по чл.413 ал.2 от КТ във вр. с чл.11 ал.1 от Наредба №7. Обстоятелството, че в обект на работодателя е имало две лица с неустановена самоличност не е равнозначно на неизпълнение на задължението му по чл.11 ал.1 от Наредба №7.

Жалбоподателят твърди, че обекта му е регистриран на адреса, който е негов дом – село Г., ул.П.В. № 5. На този адрес именно живеят двамата му сина, които също са регистрирани на този адрес като земеделски производители, както и съпругата му.

При извършената проверка не е установено дали тези две лица не са именно неговите синове, които живеят на този адрес, както и извършват своята дейност като земеделски производители на същия адрес. Те не са в трудово правоотношение, както и сами си извършват стопанска дейност за собствена сметка.

Присъствието на лица „без правно основание“ на територията на обекта само по себе си, не обосновава незаконосъобразно бездействие от страна на работодателя за вземане на адекватни мерки срещу достъп на външни лица.

Предвид гореизложеното, съдът намира, че въз основа на събраните писмени и гласни доказателства не се доказва по безспорен начин извършеното административно нарушение на чл.11 ал.1 от Наредба №7, обуславящо възможността за ангажиране на административно-наказателна отговорност на дружеството по чл.413 ал.2 от КТ, поради което наказателното постановление, с което на жалбоподателя е наложена глоба следва да бъде отменено.

С оглед изхода на делото, съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, следва да бъде присъдено поисканото адвокатско възнаграждение във въззивното производство в размер на 500.00лв.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът 4

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12 - 2300002/07.03.2023г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда“-Монтана, с което на И. С. И. от село Г., ул.“П.В..“ № 5, с ЕГН ********** е наложена глоба в размер на 1 500.00 лева на основание чл.416 ал.5 от КТ във връзка с чл.413 ал.2 от КТ, за нарушение на чл.11 ал.1 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Дирекция „ИТ“ - Монтана да ЗАПЛАТИ на И. С. И. от село Г., ул.“П.В..“ № 5, с ЕГН ********** сумата 500.00 лева, направени разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивната инстанция.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред

Административен съд – гр.Монтана на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава 12 от АПК в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 5