Решение № 48 от 10.02.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 48 гр. Пловдив, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветанка Вълчева при участието на секретаря Мая В. Крушева като разгледа докладваното от Цветанка Вълчева Търговско дело № 20235300900544 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.430 от ТЗ, във връзка с чл.17 ал.2, във връзка с чл.24 от ЗКСД, чл.92 и чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена на 20.06.2023г. от „Банка ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Московска“ №19, с която са предявени осъдителни искове против Ш. Р. (****), гражданин на ****, родена на ***., ***** от Паспортна служба на ****, **********, с адрес във ****, с последен известен адрес в Република България: ****************за присъждане на парични суми на договорно основание.

Ищецът твърди, че по силата на сключения с ответника на 17.10.2014г. Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на Закона за кредитиране на студенти и докторанти, банката е предоставила на ответника кредитополучател банков кредит в размер на 78 233,20 лева, на части, за заплащане на семестриални такси за обучение в Медицински университет - гр.Пловдив. Договорът бил сключен при общи условия, които са неразделна част от него. Предвиден бил гратисен период от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съобразно учебния план за съответната специалност и образователно-квалификационна степен, при срок на погасяване 120 месеца от изтичане на гратисния период. Договорена била фиксирана годишна лихва от 7%, която се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период.

1

Твърди се, че гратисният период е изтекъл на 30.09.2021г., доколкото крайният срок за полагане на последния държавен изпит от ответника е бил 30.09.2020г. Съответно първата падежна дата е била 28.10.2021г., като кредитът е следвало да се погасява на 120 равни месечни вноски, всяка в размер на 1258,39 лева. След изтичане на гратисния период ответникът не е извършвал каквито и да било плащания по кредита. Към датата на подаването на исковата молба непогасени били 20 месечни вноски с падеж 28-число на месеците след септември 2021 год.

Поради допусната забава на плащанията над 90 дни и на основание чл.17, т.2 от ОУ, с подаването на исковата молба ищецът „Банка ДСК“ АД прави изявление, че обявява за предсрочно изискуем договора за кредит.

Поради изложеното моли да бъде осъден ответника Ш. Р. да заплати на "Банка ДСК" АД следните суми:

- сума в размер на 108 381,05 лева, представляваща главница по Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД от 17.10.2014г. (формирана от усвоена сума по кредита в размер на 78 233,20 лв. и капитализирана в съответствие с т.10.2 от Общите условия лихва в размер на 30 147,85 лв., начислена през гратисния период), ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 20.06.2023 год. до окончателното й изплащане;

- сума в размер на 13 087 лева, представляваща договорна (възнаградителна) лихва, начислена за периода от 28.10.2021г. до 18.06.2023г.;

- сума в размер на 1060,43 лева, представляваща лихва за забава за периода от 28.10.2021г. до 18.06.2023г.

Претендират се всички сторени в производството съдебно-деловодни разноски.

По делото е постъпил отговор на исковата молба, първоначално от назначения на ответника Ш. Р. особен представител, а впоследствие и от упълномощения адвокат. Оспорва се основателността на предявените искове. Оспорват се фактическите твърдения за договорена фиксирана лихва от 7%, както и наличието на предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно изискуем. След анализ на клаузите на договора и Общите условия, както и на съдържанието на нормите на ЗКСД е въведено възражение за нищожност на договора. Счита се, че той противоречи на императивни правни норми от ЗКСД и ЗЗП и на основание чл.17 ал.6 от ЗКСД, поради неспазени изисквания на чл.17 ал.1 и ал.4 и на чл.18 ал.3 от ЗКСД, договорът за кредит е недействителен. Липсвала уговорка относно размера на дължимата лихва - посоченото в т.7, че кредитополучателят заплаща лихва, която не може да надхвърля 7% на годишна база, указвало максимален размер на евентуалната лихва, но не и конкретен приложим към кредита лихвен процент. Така клаузата на т.7 била неясна, заблуждаваща и не давала основание на ищеца да начислява лихва върху усвоената част от кредита в размер именно на 7% на годишна база. Възразява се срещу валидността на клаузата на т.10.2 от приложимите Общи условия, предвиждащи, че начислената по време на гратисния период лихва върху усвоената част от кредита се прибавя към главницата. Чрез 2 капитализацията след изтичане на гратисния период размерът на главницата не бил равен на размера на отпуснатите средства за такси за обучение, както изисквал чл.24 ал.1, т.1 от ЗКСД, а обхващал и възнаграждението на банката за този период. Това водело до неправилно формиране на вземането за лихва. Допуснато било нарушение на разпоредбите на чл.17 ал.4 и чл.18 ал.3 от ЗКСД, тъй като на кредитополучателя не е дадена точна и пълна информация относно условията на договора и оскъпяването на кредита. Счита се, че целият договор за кредит е недействителен. Иска се предявените искове да бъдат отхвърлени.

И щ е ц ъ т е оспорил възраженията на ответника. Развил е съображения, че съдържанието на сключения договор за кредит е утвърдено от министъра на образованието и министъра на финансите и всички негови клаузи се съобразени с нормативните изисквания.

Твърди, че капитализирането на неизискуеми лихви към неизискуема главница на основание чл.10.2 от Общите условия не съставлява анатоцизъм по смисъла на чл.10 ал.3 от ЗЗД.

С доклада по делото съдът е приел, че предявените осъдителни искове за допустими.

Предвид цената на един от исковете - този за главница, който е над 25 000 лв., делото е родово подсъдно на окръжен съд като първа инстанция.

Не са повдигнати възражения за местна неподсъдност на спора.

С Определение №174/02.06.2025г., постановено по в.ч.т.д. №265/2025г. по описа на Апелативен съд - Пловдив е прието, че българският съд е национално компетентен да разгледа спора, съгласно чл.4 ал.1, т.2 от КМЧП. Прието е, че след преустановяване членството на Обединеното кралство **** и **** в ЕС и след изтичане на преходния период, удължен до 31.12.2020г., няма основание за приложение както на Регламент /ЕС/ №1215/2012 год. на ЕП и на Съвета относно компететността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и търговски дела. Липсва основание за приложение и на Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г. и Протокола за нейното тълкуване от Съда, подписан на 03.06.1971г. в Люксембург, които също са престанали да се прилагат по отношение на Обединеното Кралство **** и **** - по аргумент от споразумението за напускане на Съюза. Считано от 01.01.2021г. законодателството на Съюза не се прилага по отношение на Обединеното кралство **** и **** като последица от прекратяване на членството на страната в ЕС. Досежно Брюкселската конвенция относно компетентността и изпълнението на съдебните решения по граждански и търговски дела, подписана на 27.09.1968г. и Протокола за нейното тълкуване от Съда, подписан на 03.06.1971г. в Люксембург е налице и изрична нотификация от 01.02.2021г. от правителството на Обединеното кралство **** и **** до Генералния секретар на Съвета на ЕС относно становището на напусналата Съюза държава - членка за неприложимостта на тази конвенция към нея. От друга страна към настоящия момент между Република България и Обединеното кралство **** и **** не съществува и двустранен договор за правна помощ, определящ компетентния съд при договор с потребител. По изложените съображения следва да намери приложение разпоредбата на чл.95 ал.4, във връзка с чл.95 ал.3 и ал.1, и чл.4, ал.1 т.2 от КМЧП. Съгласно чл.94 ал.1 от КМЧП, когато страните не са избрали приложимото право, 3 прилага се правото на държавата, с която договорът е в най-тясна връзка. В конкретния случай договорът е сключен в Република България, кредитът е предоставен на ответника от юридическо лице - банка, регистрирано в Република България и е за финансиране на обучението и в българско висше учебно заведение. От обстоятелствата, при които се развива договорното правоотношение, може да се направи извод, че приложимо към спора е българското право като право на държавата, с която договорът има най-тясна връзка. Поради това с доклада по делото исковете са квалифицирани по българските закони.

Настоящият съдебен състав, след преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното:

Въз основа на приетите по делото и неспорени писмени доказателства се установява, че на 17.10.2014г. в гр. Пловдив между страните по делото - ищеца „Банка ДСК“ ЕАД като кредитор и ответника Ш. Р. като кредитополучател е подписан Договор за целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, съгласно който кредиторът е отпуснал на кредитополучателя кредит за заплащане на такси за обучение в размер на 78233,20 лв., със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на изтичане на гратисния период. Според чл.3 от договора, гратисният период за издължаване на главницата и лихвата по кредита обхваща времето от датата на първото усвояване до изтичане на една година от първата дата за провеждане на последния държавен изпит или защита на дипломна работа, съгласно учебния план за съответната специалност и образователно - квалификационна степен, съответно от датата, на която изтича срокът на докторантурата. Кредитът се усвоява на части въз основа на представен документ за записан семестър. Сумата за всяка дължима такса за обучение се превежда по сметка на учебното заведение, посочена в документа, удостоверяващ качеството на кредитополучателя на студент или докторант. Преводът се извършва не по-късно от последната дата за заплащане на таксата за обучение за съответния семестър – чл.4 от договора.

Според чл.5 от договора, кредитът се погасява по там посочената банкова сметка на ищеца на равни месечни вноски, съгласно погасителен план, който се изготвя и предоставя на кредитополучателя след изтичане на гратисния период. Погасителният план съдържа и информация за общата сума, дължима от кредитополучателя. Падежната дата за издължаване на месечните вноски след изтичане на гратисния период е 28-мо число на месеца – чл.6 от договора.

Съгласно чл.7 от договора за предоставения кредит кредитополучателят заплаща фиксирана лихва, която не може да надхвърля 7% на годишна база.

С чл.11 от договора страните са се съгласили, че неразделна част от договора са Общите условия /ОУ/ за предоставяне на целеви потребителски кредит за финансиране на студенти и докторанти по реда на ЗКСД, които кредитополучателят е получил и приема с подписването на договора.

Според чл.12 от договора кредитополучателят не дължи такси, комисионни и други разходи, непосредствено свързани с отпускането и управлението на кредита.

4

Договорът е преведен на английски език от заклет преводач, видно от отбелязването и е подписан от страните. Всяка страница е подписана саморъчно от ответника. Приети по делото са и общите условия към договора, които също носят подпис на ответника върху всяка страница. Според чл.10.2 от същите, лихвата по договора се начислява върху усвоената част от кредита, включително по време на гратисния период, като в последния случай се капитализира годишно. С чл.17.2 от ОУ е предвидено, че при допусната забава в плащанията на главница и/или лихва над 90 дни, целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва да се олихвява с договорения лихвен процент, увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни пункта. След предявяване на молбата за събиране на вземането по съдебен ред остатъкът от кредита се олихвява със законната лихва по чл.86 от ЗЗД.