Определение № 68 от 23.01.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 68 гр. Сливен, 22.01.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мария Ян. Блецова Калцова

Членове:

Стефка Т. Михайлова Маринова

Гергана Огн. Симеонова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно частно гражданско дело № 20242200500025 по описа за 2024 година Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София против Определение №3409 от 02.11.2023г. по ч.гр.д. №3404/2023г. на СлРС, с което е спряно на основание чл. 420, ал.2, т.2 от ГПК изпълнението по изп.д. №484/2023г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, образувано въз основан на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №1245/2023г. на СлРС по отношение на И. А. М..

Жалбоподателят твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно.

Намира приложеното от съда тълкуване на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК за неправилно.

Посочва, че законът не вменява задължение за посочване в договора за потребителски кредит на методиката за изчисляване на ГПР. Методика за изчисляване била визирана в чл.11, ал.1, т.9а от ЗПК, но тя се отнасяла до референтния лихвен процент, какъвто в договора не бил определен – била договорена фиксирана лихва. Счита, че посочените в закона допускания, които били нормативни правила за изчисляване на ГПР, не било задължително да се посочват в договора и това не водело до неговата недействителност. Ако допускания не били използвани, то кредиторът не бил длъжен да предоставя такава информация. Това били предвиждания за бъдещето, а не разходи, част от ГПР. Разпоредбите на договора в частта относно ГПР – посочването му като процент и посочването на общата дължима от потребителя сума, отговаряли на законовите изисквания. В договора липсвали неясноти, които да обуславят използването на предвидените от закона допускания при изчислението на ГПР, поради 1 което и такива допускания не са предоставени като информация по договора. Счита, че информацията как е изчислен ГПР, кои разходи се включват при изчисляването му било предмет на регулация по чл.19, ал.2 и ал.3 от ЗПК, налична в самия закон и кредиторът нямал задължение да я предоставя на потребителя. В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК не се предвиждало в договора за кредит изрично и изчерпателно да се изброяват всички разходи, включвани в ГПР, а единствено да се посочат допусканията.

Формулата, по която се изчислявал ГПР била много сложно и подробната информация как се изчислява ГПР и какви компоненти включва нямало да помогнат на средния потребител да изчисли размера му или да съпостави различните оферти на пазара.

Жалбоподателят посочва, че договорът за потребителски кредит отговарял на всички законови изисквания, липсвали твърдените от ответната страна нарушения. Моли съда да отмени обжалваното определение за спиране изпълнението на издадената му заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК.

В законоустановения срок, по делото не е постъпил отговор на частната жалба от другата страна – длъжника И. А. М..

След преценка на приложените доказателства, съдът прие следното от фактическа страна:

По ч.гр.д. №1245/2023г. по описа на СлРС, въз основа на заявление по чл.417 от ГПК е издадена Заповед №734/30.03.2023г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за заплащане от страна на длъжника И. А. М. на кредитора „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София следните суми: 14596,03лв, представляваща главница по договор за потребителски кредит

№7053223845/12.11.2021г., съгласно извлечение от счетоводни книги към 16.03.2023г., ведно със законната лихва, считано от 29.03.2023г. до изплащането й; сумата 2733,02лв., представляваща договорна лихва за периода от 15.08.2022г. до 27.01.2023г.; сумата 394,27лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2022г. до 16.03.2023г.; държавна такса от 354,47лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 150лв.

Издаден е изпълнителен лист. Заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника М. на 23.06.2023г. от ЧСИ Павел Георгиев.

На 17.07.2023г. длъжника е подал възражение по чл.414 от ГПК за недължимост на вземанията по заповедта за изпълнение.

Въз основа на указания от заповедния съд, на 25.08.2023г. кредиторът „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София е подал до СлРС искова молба, с която е предявил положителни установителни искове по чл. 422, ал.1 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията по издадената против И. А. М. заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК от 30.03.2023г. по ч.гр.д. №1245/2023г. на СлРС.

С отговора на исковата молба, ответника И. А. М. е оспорила исковите претенции, като е направила възражения за нарушаване разпоредбите на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.

2

9, т.10, т.11, т.14 от ЗПК и недействителност на сключения договор съгласно чл.22 от ЗПК. Наведени са съображения и относно неравноправност на клаузата за заплащане на застраховки по смисъла на чл.143 от ЗЗП. Направено е искане съдът да спре незабавното изпълнение на основание чл.420, ал.2 от ГПК, поради основаване на вземането на неравноправна клауза.

С Определение №3409 от 02.11.2023г. по ч.гр.д. №3404/2023г. на СлРС, съдът е приел, че ответницата е потребител и че съществува вероятност вземането да е основано на неравноправна клауза от договора, поради което на основание чл. 420, ал.2, т.2 от ГПК е спрял изпълнението по изп.д. №484/2023г. по описа на ЧСИ Павел Георгиев, образувано въз основан на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №1245/2023г. на СлРС по отношение на И. А. М..

Определението е връчено на ищеца „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София Т.А.Г. на 08.11.2023г. Частната жалба против него е подадена с пощенско клеймо от 14.11.2023г.

Въз основа на така приетото от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от лице, имащо правен интерес от обжалването и в законоустановения срок.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В случая заповедта за изпълнение по чл. 417 от ГПК е издадена въз основа на извлечение от счетоводните книги на „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, гр. София, т.е. по чл.417, т.2 от ГПК.

Длъжникът е направил искането за спиране на основание чл.420, ал.2, т.2 от ГПК, като се е позовал на неравноправна клауза в договора за потребителски кредит.

Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.2, т.2, вр. с ал.5 от ГПК съдът /исковият съд в случая/, може да спре незабавното изпълнение и без да е необходимо обезпечението по ал.1, когато е подкрепено с писмени доказателства, че вземането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител.

В случая се касае за вземания по договор за потребителски кредит, като безспорно ответницата И. А. М. има качеството потребител. Приложими са правилата на ЗЗП и ЗПК.

Запознавайки се с възраженията на ответницата, направени с отговора на исковата молба и представяния по делото договор за потребителски кредит, настоящият състав приема, че е налице вероятност вземането да се основава на неравноправна клауза в договора за потребителски кредит. На този етап в процеса, съдът няма да навлиза в подробно обсъждане по същество на всички елементи на договора за потребителски кредит и възраженията за недействителност и неравноправност, с цел да не влияе в този ранен етап на вътрешното убеждение на 3 съдията в исковото производство и да не решава спора по същество.

Запознавайки се с договора за потребителски кредит и съобразявайки и възраженията на жалбоподателя, съдът констатира, че в договора за кредит действително не са посочени взетите допускания, използвани при изчисляване на ГПР по определения в приложение 1 начин. Това се признава и в частната жалба. Това води, само на база запознаване със съдържанието на договора, до вероятност за неспазване императивното изискване по чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК.

Освен това, с оглед представените с исковата молба документи, вида им на типови такива, съдът намира, че е налице вероятност за наличие на неравноправна клауза в договора и относно клаузата за двете застраховки, включени към кредита, съгласно разпоредбата на чл.143, т.9 от ЗПК.

Поради това, съдът намира, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл.420, ал.2, т.2 от ГПК за спиране на изпълнението по издадената заповед за незабавно изпълнение.

Като е постановил спиране на изпълнението, районният съд е постановил правилен и законосъобразен акт. Подадената против него жалба е неоснователна и като такава въззивният състав ще я остави без уважение.

Ръководен от изложените съображения и на основание чл.278 от ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ , депозираната от „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, ЕИК ******* със седалище и адрес на управление: гр.София, *********** частна жалба срещу Определение №3409 от 02.11.2023г. по ч.гр.д. №3404/2023г. на СлРС , като неоснователна.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4