Решение № 948 от 17.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 948 гр. София, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Силвана Гълъбова

Членове:

Георги Ст. Чехларов

Боян Г. Бояджиев при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Боян Г. Бояджиев Въззивно гражданско дело № 20241100507603 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 - чл. 273 ГПК.

С Решение № 9443/20.05.2024 г., постановено по гр. д. № 71100/2023 г. по описа на СРС, 36 състав, са уважени обективно кумулативно съединени искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД вр. чл.

149 ЗЕ, с които е признато за установено, че В. К. П. дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сума в размер на 939,69 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2020 г. до 31.12.2021 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Суха река“, бл. ****, с абон. № 142947, ведно със законна лихва за период от 03.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 188,74 лева, представляваща мораторна лихва за период от 18.03.2021 г. до 20.07.2023 г., 10,90 лева, представляваща главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от 03.08.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43693/23 г. по описа на СРС, 36 състав, като е отхвърлен искът за сумата от сумата 2,69 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за извършено дялово разпределение за период от 15.08.2020 г. до 20.07.2023 г.

Срещу първоинстанционното решение е депозирана въззивна жалба от ответника В. К. П., чрез адвокат В. Ц., с доводи за неправилност на обжалваното решение и искане за неговата отмяна. Релевирани са възражения 1 за допуснати процесуални нарушения: неправилно е разпределена доказателствена тежест на ищеца; не му е указано за кои обстоятелства не сочи доказателства; недопуснато откриване на оспорване на представени от ищеца документи с молба от 04.04.2024 г.; експертната оценка по СТЕ е формирана само на документи, които не са представени по делото; недопускане на въпроси на страната към вещото лице; при постановяване на решението съдът не е обсъдил всички възражения на ответника и не е обсъдил всички събрани по делото доказателства. Оспорва обосноваността на обжалваното решение, като твърди недоказаност процесният имот да е присъединен към топлопреносната мрежа. Намира, че незаконосъобразно е избрано дружеството за извършване на дялово разпределение. Не са връчени индивидуалните изравнителни сметки. Оспорва годността на измервателните уреди.

Въззивникът моли съда да отмени първоинстанционното решение в частта, в която са уважени предявените срещу нея искове.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищеца „Топлофикация София“ ЕАД, с който се оспорва жалбата като неоснователна и моли съда да я отхвърли.

Решението е влязло в сила в частта, в която са отхвърлени исковете за сумата от сумата 2,69 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата за извършено дялово разпределение за период от 15.08.2020 г. до 20.07.2023 г., като необжалвано.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Жалбата е подадена в срок от легитимирана да обжалва първоинстанционния съдебен акт страна. Настоящият въззивен състав намира, че постановеното решение е валидно и допустимо. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна, по следните съображения:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че Н.К.К. дължи на „Топлофикация София” ЕАД следните суми: 939,69 лева, представляваща главница за цена на доставена от дружеството топлинна енергия за период от 01.10.2020 г. до 31.12.2021 г., ведно със законна лихва за период от 03.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 188,74 лева, представляваща мораторна лихва за период от 18.03.2021 г. до 20.07.2023 г., 10,90 лева, представляваща главница за цена 2 на извършена услуга за дялово разпределение за период от 01.06.2020 г. до 30.09.2021 г., ведно със законна лихва за период от 03.08.2023 г. до изплащане на вземането, сумата 2,69 лева, представляваща мораторна лихва за период от 15.08.2020 г. до 20.07.2023 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 43693/23 г. по описа на СРС, 36 състав.

Въззивният състав споделя изцяло мотивите на обжалваното решение и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. Във връзка с доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

По иска с правно основание чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД:

Правопораждащият фактически състав за възникване на спорното право се обуславя от осъществяването на следните елементи:

1. Наличието на действително правоотношение по договор за продажба (доставка) на топлоенергия;

2. Продавачът да е доставил топлинна енергия в твърдяното количество на купувача и за последния да е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

Спорни между страните в настоящото въззивно производство са обстоятелствата: валидно е присъединен обекта към топлопреносната мрежа на ищеца; валидно е сключено правоотношението за извършване на услугата за дялово разпределение; надлежно публикувани ли са общите условия на дружеството-ищец; правилно ли са изчислявани и начислени сумите за топлинна енергия; изравнителните сметки надлежно ли са доведени до знанието на ответника; технически изправни ли са били измервателните уреди за топлоенергия през процесния период.

Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК въззивният съд е длъжен да се произнесе по правилността на обжалвания съдебен акт само по релевираните във въззивната жалба основания в условието на т. нар. „ограничен въззив”, поради което, без съответен довод във въззивната жалба, съдът не следва да обсъжда дали въззивникът-ответник е собственик на процесния имот – апартамент № 4, находящ се в гр. София, ж.к. ****, поради което на основание чл. 272 ГПК СГС препраща към мотивите на СРС, които стават част от правните съждения на настоящото решение.

Предвид изложеното между страните е съществувало действително правоотношение по договор за продажба на топлоенергия. Този договор за търговска продажба се счита за сключен с конклудентни действия – арг. чл.

150, ал. 1 ЗЕ, а топлопреносното предприятие задължително публикува одобрените от комисията общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ. Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ „клиенти на топлинна енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. Следователно, купувач (страна) по сключения 3 договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият собственик – по аргумент от чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ. Именно той е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия, респ. той е встъпил в облигационни правоотношения с ищцовото дружество. В случая видно от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 102/19.12.2001 г. по н.д. № 1019/2001 г. по описа на нотариус В.Ч. и удостоверения за наследници с изх. № 05164/2020 г. и 010124/2019 г., ответницата Т.А.А. е придобила собствеността по отношение на процесния имот чрез наследяване от родителите си К.В.С. (баща) и Е.А.С.

(майка).

Действително, съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса ищцовото дружество следва да докаже влизането в сила на приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия. В посоченото решение на ВКС е прието, че не съществува пречка, ако на съда е служебно известно в кои всекидневници са публикувани общите условия, същите да бъдат посочени в съдебното (решение решение № 189 от 11.04.2011 г., постановено по т. д. № 39/2010 г. по описа на ВКС, Второ ТО).

Съгласно чл. 33, ал. 1 от Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с решение № 0У-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във в.

„Монитор“ от 11.07.2016 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В параграф 2 от заключителните разпоредби има изрично отбелязване, че ОУ са приети с решение № 0У01/27.06.2016 г. на КЕВР. По делото не са въведени твърдения, нито има данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 150, ал. 3 ЗЕ. Ето защо и доколкото са представени доказателства за публикуването на приложимите и приети ОУ в посочения всекидневник, то същите са били влезли в сила към началото на процесния период, поради което и наведеният довод във въззивната жалба са липса на влезли в сила ОУ се явява неоснователен. Колкото до второто им публикуване – в местен всекидневник, съдът приема, че същото има само оповестителен характер. В тази насока е и практиката на ВКС – Определение № 5498 от 27.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2086/2024 г., IV г. о., ГК. В чл. 33, ал. 2 е предвидено, че клиентите са длъжни да заплащат стойността по общата фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период в 45дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Съгласно ал. 4 и ал.

5 на чл. 33, продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за задълженията по общата фактура, отразяваща реално потребеното количество топлинна енергия след изравняването, ако не са заплатени в 45-дневния срок, който срок следва да се приеме, че тече от издаването на общата фактура. Следователно по тези ОУ вземанията за цена на доставена за месеца топлинна енергия стават изискуеми с изтичане на 45 дни от изтичане на периода, за който се отнасят. По делото няма данни и твърдения ответникът, в срока и по реда на чл. 150, ал. 3 ЗЕ, да е възразил срещу ОУ и да е подписано индивидуално споразумение за доставка на 4 топлинна енергия между страните. Ето защо съдът намира, че процесните Общи условия обвързват ответника-въззивник и са приложими към възникналото облигационно правоотношение с ищеца.

На основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всеки собственик или носител на вещно право на ползване в сграда в режим на етажна собственост, която е свързана към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, се счита за клиент на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ, дори ако даден потребител спре подаването на топлинна енергия към отоплителните уреди в имота си, той остава клиент за енергията, излъчвана от сградната инсталация и отоплителните тела в общите части на сградата. Следователно, за да бъде определено лице като потребител на топлинна енергия за битови нужди според цитираната правна норма, е достатъчно да се установи, че то е собственик или носител на вещно право на ползване върху имот, присъединен към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение. По делото има представена заявление-декларация от ответника-въззивник от 05.01.2022 г., подадена до ищеца-въззиваем, с която се иска промяна на партидата с инсталация № 40000188948 да бъде променена на нейно име, но меродавен за придобиване на качеството потребител на топлинна енергия е момента на придобиване на топлоснабдения имот чрез наследяване през февруари 2020 г.