Решение № 144 от 07.02.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. Бургас, 06.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Ж. Темелкова

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря Стойка Д. Вълкова като разгледа докладваното от Росица Ж. Темелкова Въззивно гражданско дело № 20222100500515 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по постъпилите въззивни жалби от Н. М. – процесуален представител на Областен управител на Бургаска област, представител по пълномощие на министъра на регионалното развитие и благоустройството /както е посочено в уточнение на въззивната жалба на л.33 от делото/ и от Х. В. Г., чрез процесуален представител адв.Росен Томов против решение № 260008/07.01.2022г, постановено по гр.№ 7686/2019г на районен съд –Бургас, в частта, в която е допусната делба на следния недвижим имот: СОС, с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с площ 105 кв.м., с предназначение – за склад, находящ се в сграда ***, с предназначение „друг вид производствена, складова“, находяща се в имот с идентификатор *** между съделителите К. Д. А., Г. Д. К. и Х. В. Г. , при квоти, както следва: ½ ид.ч. за К. А. и по ¼ ид.ч. за Г. К. и Х. Г., като е отхвърлен искът за делба по отношение на Държавата и Е. Х. П..

По жалбата Областен управител на Бургаска област, като представител на Държавата :

Жалбата е подадена от процесуалния представител на Областен управител на Бургаска област- юр. Минкова, като по делото пред първата инстанция е представено пълномощно от министъра на регионалното развитие и благоустройството, с което е упълномощен Областният управител на Бургаска област да представлява Държавата по дела, касаещи недвижими 1 имоти - държавна собственост. Областният управител от своя страна е упълномощил Н. М. да го представлява по такива дела. Решението счита за неправилно в тази част, тъй като съдът не е взел предвид представените писмени доказателства, от които се установява, че имот с идентификатор *** е със статут на публична държавна собственост, за което е съставен АПДС № 11537/31.05.1995г и имотът е заведен в инвентарната книга с активите на ДП “Пристанищна инфраструктура“. Поземленият имот, с идентификатор ***, в който се намира сградата, е актуван с АПДС №6965/25.10.2013г, което обстоятелство също не е взето предвид от районния съд и представлява съществено процесуално нарушение. Приемопредавателен протокол от 24, 25 и 26 април 2013г за предаване и приемане на обекта на концесия включва и процесната сграда и тя е част от територията на обекта на концесия, предоставена с договор за концесия върху „Пристанищен терминал Бургас – запад“, част от пристанище за обществен транспорт с национално значение. Всички представени в тази връзка писмени доказателства не са обсъдени от съда, като са приети за неотносими към спора, който извод се счита за неправилен от въззивника. Неправилен е изводът му, че АДС № 11537/31.05.1995г не легитимира Държавата като собственик на имота поради липса на доказано от нея придобивно основание.

В тази връзка се позовава на разпоредбата на чл.5 от ЗДС, а именно, че АДС е официален документ, съставен от длъжностно лице по ред и форма, определени в закона.Този документ се ползва с материална доказателствена сила относно удостоверените с него факти. Представеният

АДС удостоверява по безспорен, според въззивника, начин правото на държавата върху процесния имот. На второ място, съдът се е произнесъл с диспозитив, с който е отхвърлил иска за делба по отношение на Държавата, но тя не е предявявала такъв иск нито по отношение по посочения по-горе недвижим имот, нито по отношение на другия земеделски имот. Поискано е да бъде изваден от делбената маса процесният недвижим имот, с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас, с площ 105 кв.м., поради обстоятелството, че е публична държавна собственост.В последното съдебно заседание представителят на Държавата уточнява, че счита, имотът за публична държавна собственост на основание решение на МС и по силата на закона,тъй като е включен в концесията на Пристанище –Запад, което по своя характер обуславя, че е публична държавна собственост. Моли да се отмени обжалваното решение, в частта, в която не е уважено искането на държавата да бъде изваден от делбената маса процесният имот. Впоследствие, в съдебно заседание на 27.09.2022г представителят на Държавата уточнява, че атакува решението на районния съд за допускане до делба на посочения имот, като моли да се отхвърли изцяло иска за делба на същия, с мотив, че е публична държавна собственост и не е съсобствен между физическите лица, по отношение, на които е допусната делба.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба от страна на Х. В.

Г., чрез адв. Росен Томов, съдебен адрес: гр.София, бул.“Александър Стамболийски“, №84-86, ет.8, офис 43.В него жалбата на Държавата е оспорена като неоснователна. Счита, че правилно районният съд е 2 установил, че държавата е признала, че складът, бивша собственост на Д. Д. е бил отчужден по ЗОЕГПНС, както и, че съществува идентичност на отчуждения имот, с този, за който е съставен АДС №11537/31.05.1995г.

Правилно РС е приел, че делбеният имот, описан като склад , находящ се в сграда с идентификатор *** е идентичен с този, отразен по действащата КККР с идентификатор *** и с този, вписан в АДС. АДС не е придобивно основание и не легитимира Държавата като собственик. С него не се създават права, а само се констатира, че такива съществуват. В съдебното решение по гр.д.№1373/97г на ВС изрично е посочено, че имотът не е публична държавна собственост, тъй като се касае за складово помещение в района на бившата Рибна борса и е извън съоръженията, включени в понятието пристанище по смисъла на КРБ. Счита, че след възстановяване на собствеността върху складовото помещение по силата на ЗВСОНИ на наследници на Д. А., собствеността върху обекта е категорично установена и потвърдена със сила на пресъдено нещо с решение по гр.д.№878/95г, както правилно е приел районния съд.Моли да се отхвърли въззивната жалба на Държавата.

По делото е постъпил отговор на въззивната жалба на Държавата от страна на К. Д. А., в който тя е оспорена като неоснователна.Оспорено е твърдението, че имотът е публична държавна собственост, като са проследени действията по реституция на имота и установеното право на собственост на К. Д., Г. К. и Х. Г. със сила на пресъдено нещо.Моли да се остави без уважение подадената въззивна жалба.

По жалбата Х. В. Г.:

Жалбата е насочена против идентификацията на единия от имотите, които са допуснати до делба: СОС с идентификатор *** с площ 105 кв.м.,с предназначение –за склад, находящ се в сграда с идентификатор

***, с предназначение

„друг вид производствена, складова“, находяща се в имот с идентификатор *** по КККР на гр.Бургас.Твърди се, че е неправилна идентификацията на допуснатия до делба имот. Всички изводи на съда относно възникването на правото на собственост, реституцията на обекта и действието на решение по гр.д.№878/1995г на БОС и решение № 227/10.03.1998г по гр.д.№1373/97г на ВКС, съделителите и квотите им според въззивника са правилни.Неправилна е идентификацията на имота като такъв с идентификатор ***.Следва да се посочи,че в отговора на въззивната жалба на Областен управител, въззивникът Г. заявява,че е правилен изводът на районния съд, че имотът, описан в исковата молба е идентичен с този по КККР с идентификатор ***. За да приеме тази идентификация съдът се е позовал на заключението на съдебнотехническата експертиза на в.л. Георгиева.Въззивникът счита, че това заключение не отговаря на въпросите и не проследява идентичността на имота, съобразно акта за одържавяване, заповед № 770/26.03.1993г и влязлото в сила решение по гр.д.№878/1995г. Заключението на вещото лице е оспорено своевременно като непълно и е поискана допълнителна задача, като съдът е отказал да я допусне, с мотив, че всички съмнения относно идентичността на 3 имота са преодоляни. Поради това се е стигнало до неправилно решение, като неправилността се изразява в това, че е допуснат до делба имот с неизяснена идентичност, а оттам и местонахождение, както и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Последното се изразява в недопускане на допълнителна задача на вещото лице. Моли да се отмени обжалваното решение и се постанови друго, с което да се допусне делба на точно идентифициран по местоположение и кадастрални данни самостоятелен обект в сграда. В последното съдебно заседание по делото на въззивникът Г. са дадени указания да уточни в какво се състои искането му в жалбата, като уточни кой според него е съсобствения имот, който следва да се допусне до делба, след отмяна на обжалваното от него решение на БРС.Въззивникът заявява, че не знае идентификатора на имота, който счита за съсобствен.Също така заявява, че решението на съда, с което е допуснат до делба склад между посочените съделители, при посочени квоти е правилно.

По делото са постъпили отговори на въззивната жалба от Областен управител и от К. Д. А. . В отговора на Областния управител в качеството му на пълномощник на министъра на регионалното развитие и благоустройството се поддържа тезата ,че имотът е публична държавна собственост, жалбата и искането за допускане на нова допълнителна експертиза са оспорени.В отговора на К. А. е оспорена жалбата, а искането за допълнителна експертиза е оспорено като такова ,с което се цели да се пререши въпросът с границите на имота, определени със сила на пресъдено нещо в решение по гр.д.№878/95г на БОС и решение по гр.д.№1373/1997г на ВКС.Моли жалбата да се остави без уважение.

С разпореждане от 18.04.2022г съдът е оставил исковата молба без движение, като е дал указания на ищеца да уточни обстоятелствената част на исковата молба и да посочи конкретни фактически твърдения, от които извлича възникналата между страните съсобственост, както и да уточни актуалната идентификация на процесния имот. В отговор на това разпореждане са постъпили две молби, като в първата ищецът уточнява актуалната идентификация на имота, а именно ***, а във втората молба се уточнява, че процесният имот е бил отчужден от наследодателя на страните Д. А. през 1950г, завзет с акт №269/1950г и предаден на Жилфонд за ползване.Впоследствие със заповед №

770/26.03.1993г на кмета на гр.Бургас е отписан от актовите книги и е реституиран. Към молбата се прилагат решение на Бургаската комисия по чл.11 ЗОЕГПНС, акт за завземане на недвижим имот и писмо на

Обл.управител на Бургаска област до министъра на транспорта, информационните технологии и до директора на ДП „ПИ“, за което се твърди в уточняващата молба, че не е получен отговор от тези институции.

Искът е за делба, във фазата по допускането.

Ищцата К. А., в качеството й на наследник на Д. Д. А. е предявила иск за делба на два недвижими имота: земеделска земя с площ 15 894 кв.м., находяща се в м. Мадика, с идентификатор *** и масивна едноетажна сграда от 105 кв.м- бивш склад, находящ се в бивша Рибна борса, пристанище Бургас в сграда с идентификатор *** по

4 кадастралната карта на гр.Бургас.Твърди се, че имотите са наследствени от Д.

А. и съсобствени между ищцата и ответниците Г. К. и Х. Г., при квоти съответно ½ ид.ч. за ищцата и по ¼ ид.ч. за ответниците.

Ответникът Г. К. не е оспорил квотите, при които се претендира делбата в отговора на исковата молба.

В отговора на ответника Х. Г. исковата молба за делба е оспорена в няколко насоки: твърди се, че лицето Е. П. също е наследник на Д. А., който следва да участва в делбата; оспорено, че имот–бивш склад по пункт 2 от исковата молба е наследственият между страните имот, тъй като не е представена актуална скица и документ за собственост.Също така се твърди, че освен посочените в исковата молба два имота, наследодателят Д. А. е притежавал и други имоти, които следва да се включат в делбената маса. До първото по делото заседание пред районния съд, в срока по чл.341,ал.2 ГПК, не представена писмена молба от Г. за включване на други имоти в делбата.

В отговора на исковата молба се съдържа и искане да се определи привременна мярка относно ползването на имота –склад от 105 кв.м., като същото се предостави на ищцата и ответника К., а срещу това да му се присъди обезщетение за ползване в размер на 150лв – ищцата А. и 50лв – ответника К. до приключване на производството по делбата.