Решение № 9978 от 26.05.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 9978 гр. София, 26.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ИНА М. ГЕНЖОВА при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. Н.А като разгледа докладваното от ИНА М. ГЕНЖОВА Гражданско дело № 20251110118415 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Част втора, Дял първи от ГПК.

Производството е образувано по искова молба, подадена от М. А. А. срещу С. О., с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК, с искане да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищцата не му дължи сумата от 100 лв., предмет на влязло в сила наказателно постановление № .... г., въз основа на което било образувано изп. дело № .... по описа на ЧСИ ..... при КЧСИ, поради погасяване на вземането по давност.

Ищцата твърди, че е длъжник по изпълнително дело № .... по описа на ....., образувано по молба на С. О., въз основа на наказателно постановление № .... г., съгласно което й била наложена глоба в размер на 100 лв., на основание чл. 35, ал. 7, т.

1 НРУПОГТТСО. Счита, че не дължи изпълнение на посоченото вземане поради погасяването му по давност. Твърди, че към датата на образуване на изпълнителното дело – 18.07.2019 г., двугодишният срок за събиране на вземането бил изтекъл. В тази връзка, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че не дължи на С. О. сумата от 100 лв., представляваща наложена глоба с наказателно постановление № .... г., въз основа на което било образувано изпълнително дело № .... по описа на ....., поради погасяване на вземането по давност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявения иск. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.

1

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК. Чрез иска по чл. 439 от ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи изпълняемото право /например погасяване на правото на принудително изпълнение, поради изтекла давност, плащане, прихващане и др/.

Предмет на производството по чл. 439 ГПК е съществуването на изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не законосъобразността на провежданото изпълнение. Тъй като производството по така предявения иск се характеризира с оспорване на изпълняемото право, правният интерес на ищеца е обусловен от наличието на вземане срещу него, скрепено с изпълнителна сила, независимо дали това вземане се изпълнява или не към датата на предявяване на иска.

Ето защо в тежест на ищеца е да докаже наличието на издаден срещу него изпълнителен титул.

По делото не са представени никакви доказателства. Ищцата твърди, че е издадено наказателно постановление №....г. от С. О. срещу нея, както и че въз основа на него е образувано изпълнително дело№..... на ..... за сумата от 100 лева. Ответникът навежда възражения по отношение на наказателно постановление за сумата от 50 лева и издадено на 17.10.2022г., което не кореспондира с изложените в исковата молба твърдения. По делото обаче не е представен препис от посочения документ, нито друго доказателство, от което да е видно, че същият действително съществува и въз основа на него е образувано изпълнително дело. Съдът е указал на страните, че не сочат доказателства за твърдените от тях факти, но доказателства не са били представени.

Доколкото ищецът не е представил доказателства за издаден срещу него изпълнителен титул, нито за неговото съдържание, за образуването на изпълнително дело въз основа на този документ, то съдът няма как да извърши проверка дали срокът за погасяване на правото на принудително изпълнение на вземането е изтекъл и същото е погасено по давност.

С оглед изложеното, то следва да бъде отхвърлен предявеният иск като недоказан.

При този изход на спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК разноски се дължат на ответника, такива обаче не се претендират.

По изложените мотиви, съдът

РЕШИ:

2

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. А., ЕГН **********, с адрес гр. ....., чрез пълномощника адв. В. Н., срещу С. О., БУЛСТАТ ......, с адрес гр. ..... отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 във вр. с чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване недължимостта на сумата от 100 лв., предмет на влязло в сила наказателно постановление № .... г., въз основа на което било образувано изп. дело № .... по описа на ЧСИ ..... при КЧСИ, поради погасяване на вземането по давност.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3