Решение № 64 от 24.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно търговско дело 74/2025
- Вид
- Решение № 64
- Подписан
- 24.06.2025
- В сила
- 07.04.2026
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, МАЯ НЕДКОВА, ИСКРА ПЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 181, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.259 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 367 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.89 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 115 · Закон за кредитните институции
- чл.288 · Търговски закон
- чл.442 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 64 гр. Велико Търново, 24.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
МАЯ НЕДКОВА
ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно търговско дело № 20254001000074 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.259 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 2582/24.02.2025г. от “Корпоративна търговска банка”АД/в несъстоятелност/ с ЕИК:831184677, със седалище и адрес на управление: гр.София, представлявано от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М. - двамата заедно срещу Решение № 119/09.12.2024г. постановено по т.дело № 68/ 2023г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което е ОТХВЪРЛEН иска на въззивника против „Аркус“ АД с ЕИК:129007079, със седалище и адрес на управление: гр.Лясковец, представлявано от Изп.Директори, с правно основание чл. 422 от ГПК, за признаване на установено, че „Аркус“ АД дължи на “Корпоративна търговска банка” АД/в несъстоятелност/ следните суми: 273 579.07USD,представляваща неиздължени комисионни /25 538.28USD - комисионна за издаване съгласно чл.1/3/ б.„а“ в размер на 0.20% за периода: 01.01.2019г.- 31.12.2022г. и 248040.79USD - комисионна за ангажимент съгласно чл.1/3/ б.„б“ в размер на 2.05% за периода: 01.01.2019г.-31.12.2022г./ по Договор за гаранционна сделка от18.12.2003г. между „КТБ“АД и „Аркус“ АД и прилежащите му Анекс№1/06.01.2004г. и Анекс№2/25.10.2007г., с лимит 786 600.00USD, SWIFT 36/032, ведно със законната лихва върху паричното вземане, считано от датата на подаване на заявлението– 19.01.2023г. до погасяването му в цялост; сумата 135.43лв., представляваща разноски за подновяване на обезпечения за периода:
11.10.2018г.-31.12.2022г./датата на извлечението/, за които суми е издадена 1
Заповед№397/12.05.2023г. за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.дело№159/2023г. по описа на РС-Горна Оряховица; сумата 300.00лв., представляваща разноски по ч.гр.дело №159/2023г. на ГОРС.
Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, постановено при нарушаване на материалния закон и допуснати съществени процесуални нарушения, моли за отмяната му и постановяване на друго, с което иска на “Корпоративна търговска банка” АД/в несъстоятелност/ да бъде уважен. Претендира присъждане на сторените по делото разноски. Излага, че от събраните по делото доказателства безспорно е установено , че „Аркус" АД има задължения към „КТБ" АД /н./, произтичащи от процесния Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 г. реф. № 36/032, сключен от една страна от „КТБ" АД и от друга от „Аркус" АД като клиент/наредител или кредитополучател, с който банката поема задължение да издаде по нареждане на „Аркус"АД контрагаранция за сума в размер 1 573 200 USD, която да послужи пред банката - гарант UBS AG Zurich/предоговорена на ТБ на Абу Даби,ОАЕ/, която от своя страна да издаде гаранция пред посочения бенефициент, обезпечаваща доброто изпълнение на договор за доставка на боеприпаси на стойност 15 732 000 щ.д. , в претендирания от ищеца размер, като твърди , че задължението на ответника е установено от приетото по делото заключение по ССЕ.Оспорва извода на съда,че неустойката от 0.20% се дължи еднократно, като твърди, че до спиране на плащанията, ответникът е заплащал същата на тримесечие. Текстът на банковата гаранция е изцяло посочен в SWIFT съобщението 36/032. Съдът неправилно излага в обжалвания съдебен акт и тълкува в тежест на КТБ факта, че по делото не е представена банкова гаранция от ТБ на Абу Даби, доколкото „КТБ“ АД/н/ няма как да разполага с банковата гаранция, издавена от ТБ на Абу Даби, тъй като връщането й би означавало, че отношенията по същата са финализирани, а това не е така. Поддържа, че към дата на депозиране на исковата молба, банковата гаранция е валидна, индиция за което е безспорно установеното, че „КТБ“ АД /н/ е превела в полза на ABU DHABI COMMERCIAL BANK, ABU DHABI, UAE/ ТБ на Абу Даби, ОАЕ/,банковата гаранция 36/032 в размер на 1 573 200 щ. д., като същата не е възстановена на ищеца в пълен размер. Доказателство, че договорът не е прекратен с представянето на Окончателният сертификат от 2005г. е и, че до 2014г. /когато банката е поставена под особен надзор/, ответникът е заплащал дължимите комисионни. Твърди, че в „КТБ“АД/н/ не е постъпвала информация за финализиране на отношенията, като в банката не е отправяно и връчвано от бенефициента й на уведомление за прекратяване на банковата гаранция, респ. контрагаранцията. Предвид горното, счита, че е налице хипотезата на чл.1, ал. 2, т. 8 от сключения договор за гаранционна сделка, а именно автоматично удължаване на действието на гаранцията и контрагаранцията, което пък обективно означава дължимост на комисиони.
Окончателен сертификат за приемане на доставките по Договор № DP3/2/6/2002/50-B (Final Acceptance Certificate) не е представен на банката , а в хода на производството същата го е оспорила. Поддържа оспорването, както на подписите, така и по отношение верността на съдържанието, като на основание чл. 181, ал. 1 от ГПК счита датата на документа за недостоверна по отношение на трети лица, включително „КТБ“ АД /н/. Отделно от това твърди, че с окончателния сертификат се уреждат отношения между ответника и трето лице 2 за спора, поради което го счита за неотносим. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна, чрез процесуален представител, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно, законосъобразно и обосновано. Оспорва всички твърдения изложени в жалбата, с подробни аргументи идентични с изложените в отговора на исковата молба. Поддържа, че съгласно чл.4, чл.6 и чл.8 от процесния Договор за гаранционна сделка от 18.12.2023г., сроковете на валидност на банковата гаранция, респ., на контрагаранцията са изтекли. Отношенията между „Аркус“ АД, в качеството на продавач, и Генералния щаб на Въоръжените сили на ОАЕ /купувач/ по Договор №DP3/2/6/2002/50-B са били финализирани в рамките на срока на валидност на гаранцията/контрагаранцията, за което е издаден Окончателен сертификат за приемане /„Final Acceptance Certificate"/ от 19.06.2005г.,подписан от представители на страните /л.113 от дело/. „Аркус“ АД е доставило цялото количество боеприпаси по договора /последните доставки на стоки са извършени на 20.12.2004г. и на 28.03.2005г./, като е получило пълния размер на договорената цена от 15 732 000 USA, съобразно неотменяем акредитив, който е бил открит в „КТБ“АД/н/. До изтичане срока на валидност на гаранцията, респ., контрагаранцията, не се установява да е имало рекламации от купувача спрямо „Аркус“ АД във връзка с доставените изделия, поради което не са настъпили условията за удължаване срока на гаранцията/контрагаранцията. Съгласно чл.11 от Договор №DP3/2/6/2002/50-B за доставка на боеприпаси гаранцията на доставените стоки от „Аркус“ АД е две години от датата на подписване на Окончателния сертификат за приемане, като през посочения период купувачът ще проверява пратката за съответствие със спецификацията и този период се базира на срока на валидност на банковата гаранция за изпълнение. Доколкото се касае за „Банкова гаранция за изпълнение на договора/гаранционните задължения", същата се издава, за да покрие гаранционния срок на изделията по чл.11 от договора. Твърди, че гаранцията и контрагаранцията са прекратени и по силата на приложимото към правоотношенията материално право -чл.288 от ТЗ, Еднообразни правила за гаранциите на поискване (ЕПДГ) - чл.4 и чл.5 от ЕПДГ - ако гарантът не получи претенция на или преди датата на прекратяването, както и ако претенцията по гаранцията е изпълнена при пълно удовлетворяване на всички права на бенифициера, гаранцията се прекратява. Поддържа , че невъзстановено парично покритие в цялост от ТБ на Абу Даби на „КТБ“АД/н/ не води до извод за неизтекъл срок на гаранцията. Поддържа, че въпреки дадените му указания, ищецът не представил по делото банковата гаранция, която е следвало да бъде издадена от ТБ на Абу Даби съобразно клаузите на Договора за гаранционна сделка от 18.12.2003г.,а е представил единствено контрагаранцията, която е излъчена от „КТБ“АД/н/ към ТБ на Абу Даби със SWIFT съобщение реф. №36/032 . Въпросният документ, който изхожда от „КТБ“АД/н/ и е постъпил при ТБ на Абу Даби не е банковата гаранция, не изхожда от ТБ на Абу Даби и не съдържа волеизявления на ТБ на Абу Даби. Оспорва твърдението на ищеца, че банковата гаранция се съдържа в контрагаранцията, както и тезата му, че няма как да разполага с банковата гаранция, тъй като издател по гаранцията е ТБ на Абу Даби, а не „КТБ“АД/н/ , 3 като неиздържана и несъответстваща нито на текста на искането за издаване на гаранцията, обективирано в SWIFT съобщението от КТБ до ТБ на Абу Даби (реф. №36/032), нито на добрите банкови практики. Твърди, че по делото ищецът не е представил изисканите от него документи , а други е представил частично, като с това се опитва да обоснове основателността на предявения от него иск. Оспорва по делото да е доказано от заключението на вещото лице, че ответникът има задължения към банката за заплащане на комисионни по процесния договор. Излага, че заключението на в.л. Румяна Върбанова Борисова по ССЕ, изслушано в о.с.з. от 28.02.2024г. не е прието по делото, а от единственото прието/ в о.с.з. на 11.11.2024г./ такова по допълнителната съдебно счетоводна експертиза безспорно се установява, че „Аркус“ АД няма задължения към „КТБ“АД/н/ , които да произтичат от процесния Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. Поддържа, че в превода на съобщенията представени от ищеца, с молбата от 25.06.2024г. има значителна неточност именно в частта за спесимените, водеща до промяна в смисъла на този абзац.
Претендира да бъдат присъдени направените по делото съдебно - деловодни разноски.
В съдебно заседание по същество, въззивникът, чрез процесуален представител, поддържа жалбата, претендира уважаването й, както и присъждане на разноски. Прави възражение е по чл.78 ал.5 от ГПК. Представя писмени бележки.
В съдебно заседание по същество, въззиваемият, чрез процесуалните си представители, поддържа депозирания отговор на въззивната жалба. Претендира потвърждаване на решението, както и присъждане на сторените по делото разноски.
Представя писмени бележки.
За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:
Производството пред Окръжен съд –Велико Търново е образувано по иск на „КТБ“ АД /н./ - град София , с правно основание чл. 422 от ГПК против „Аркус“ АД – град Лясковец, да бъде прието за установено по отношение на ответника, че дължи на „КТБ“ АД /н./ - град София сумата общо в размер на 273 579.07USD,представляваща неиздължени комисионни ( 25 538.28USD - комисионна за издаване съгласно чл.1/3/ б.„а“ в размер на 0.20% за периода: 01.01.2019г.- 31.12.2022г. и 248 040.79USD - комисионна за ангажимент съгласно чл.1/3/ б.„б“ в размер на 2.05% за периода: 01.01.2019г.-31.12.2022г.) по Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003г. между „КТБ“АД и „Аркус“АД и прилежащите му Анекс№1/06.01.2004г. и Анекс№2/25.10.2007г., с лимит 786 600.00USD, SWIFT 36/032, ведно със законната лихва върху паричното вземане, считано от датата на подаване на заявлението– 19.01.2023г. до погасяването му в цялост; сумата 135.43лв., представляваща разноски за подновяване на обезпечения за периода: 11.10.2018г.-31.12.2022г.(датата на извлечението), за които суми е издадена Заповед№397/12.05.2023г. за незабавно изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№159/2023г. по описа на РС-Горна Оряховица; сумата 300.00лв., представляваща разноски по ч.гр.дело №159/2023г. на ГОРС.
В исковата молба ищецът твърди, че страните са в търговски отношения по силата 4 на Договор за гаранционна сделка от 18.12.2003 година, SWIFT 36/032.Банката е поела задължение да издаде по нареждане на „Аркус“ АД, контрагаранция за сума в размер на 1 573 200 USD, която да послужи пред банката - гарант UBS AG Zurich / заменена с банка Abu Dhabi Commercial Bank, Abu Dhabi, UAE, съгласно Анекс № 1 от 06.01.2004 година/, която от своя страна да издаде гаранция /безусловна, като плащане по нея ще се извърши при получаване на първо писмено поискване от бенефициента, без обръщане към наредителя пред посочения бенефициент/, обезпечаваща доброто изпълнение на договор за доставка на боеприпаси на стойност 15 732 000USD между ответника и Генералния щаб на въоръжените сили на ОАЕ. Твърди, изпълнение на задълженията си по договора, като по нареждане на „Аркус“ АД е издадена банкова контрагаранция с реф. № 36/032 в полза на Abu Dhabi Commercial Bank, Abu Dhabi, UAE, която от своя страна е издала банкова гаранция за добро изпълнение и качество в полза на Генералния щаб на въоръжените сили на ОАЕ.
Разпечатката съдържа 23 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b97a68a-4257-41a3-a63e-8d3886020e65