Решение № 34 от 23.12.2024, Районен съд - Първомай

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Първомай, 23.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЪРВОМАЙ, ПЪРВИ СЪДЕБЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радина В. Хаджикирева при участието на секретаря Венета Ж. Хубенова като разгледа докладваното от Радина В. Хаджикирева Административно наказателно дело № 20245340200147 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 24-0325-000862/28.08.2024 г., издадено от Началника на РУ – Първомай към ОД на МВР – Пловдив, в частта, с която на Д. В. Х. за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лв. на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 ЗДвП.

С жалбата се навеждат съображения за отмяна на наказателното постановление като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че деянието, описано в наказателното постановление, не съставлявало административно нарушение.

Поддържа, че в АУАН не било посочено лице, което било претърпяло имуществени вреди, но в съставения протокол за ПТП били описани видими щети върху собствения му мотоциклет. В тази връзка изразява становище, че самоувреждането не могло да бъде правонарушение, вкл. и административно. Счита, че дадената в § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП дефиниция в случая не намирала приложение, тъй като материалните щети трябвало да са настъпили в патримониума на субект, различен от лицето, предизвикало ПТП. Отделно от това, намира, че били допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на възможността да разбере фактическите рамки на вмененото му нарушение. В тази връзка не ставало ясно защо наказващият орган бил приел, че скоростта, с която се движел, е несъобразена. Също така от съдържанието на АУАН и НП не се разбирало кое е предвидимото препятствие, пред което е следвало да спре, или в какво се изразява създадената опасност за движението. Счита, че от изложените обстоятелства не могла да се изведе вината му като водач. Посочено е, че АУАН и издаденото въз основа на него НП не съдържали необходимия минимум от факти, които да очертаят пълноценно вмененото му нарушение. Изразено е становище, че действителният причинител на 1

ПТП било трето лице, чието поведение не било описано в процесния АУАН. По тези съображения моли да бъде отменено наказателното постановление в обжалваната част.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител. Приложено е писмено становище, в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на наказателното постановление, като се прави искане същото да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доказателствата по делото, поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 13.08.2024 г., около 14:50 ч., в гр. Първомай жалбоподателят Д. В. Х. управлявал собствения си мотоциклет „БМВ Ф 650 ЦС“ с рег. № *** по ул. „Орфей“ в посока изток-запад. Междувременно свидетелят Н. К. бил паркирал управлявания от него лек автомобил „Шкода Кодиак“ с рег. № **** успоредно на същата улица, на обособени паркоместа в дясната част на пътното платно в посока изток-запад, но в обратна на движението посока. След това свидетелят К. посетил намиращата се отсреща аптека „Марешки“, откъдето закупил лекарства. Впоследствие свидетелят К. се качил в автомобила си, запалил двигателя и се подготвил да потегля. Свидетелят К. навил надясно волана, без да подаде съответния пътепоказател, като автомобилът се преместил около 20 см. Същевременно той видял, че срещу него на разстояние около 35 метра се приближава управляваният от жалбоподателя мотоциклет, поради което решил да го изчака да премине. Свидетелят К. забелязал, че жалбоподателят гледал надолу, не наблюдавал движението. След като жалбоподателят се изправил, погледнал напред, натиснал рязко спирачка, вследствие на което изгубил контрол над мотоциклета и паднал на земята по посока на движението си до дом № 4 на ул.

„Орфей“, на около 20 м от автомобила на свидетеля К.. Мотоциклетът се влачил по пътното платно около 7-8 метра, като спрял до задната част на паркиран пикап, намиращ се през едно паркомясто от управлявания от свидетеля К. лек автомобил „Шкода Кодиак“. Същевременно жалбоподателят се изправил, отишъл до свидетеля К. и му казал, че той го бил стреснал и затова паднал. Тъй като по собствения на жалбоподателя мотоциклет настъпили щети, той поискал от свидетеля К. да възстанови същите. След като последният отказал, жалбоподателят предложил да подпишат двустранен протокол за ПТП. Свидетелят К. отново отказал, като му обяснил, че не е участник в ПТП. Тогава жалбоподателят подал сигнал до органите на МВР. На място пристигнали служителите на РУ – Първомай – свидетелите И. А. и И.

В.. Свидетелят А. изслушал обясненията на двамата водачи и възприел местоположението на двете превозни средства. Пред свидетеля А. жалбоподателят казал, че като видял автомобила, който се подготвял да потегля, се изплашил и паднал.

При извършената проверка свидетелят А. установил, че управляваният от жалбоподателя мотоциклет не е преминал задължителен периодичен преглед за проверка на техническата му изправност. Същевременно жалбоподателят настоявал да бъде съставен АУАН за настъпилото ПТП на свидетеля К., както и полицейските служители да издирят свидетели очевидци. По тази причина свидетелят И. В. отишла до отсрещните търговски обекти и говорила със седем-осем човека, но те казали, че не са видели, когато е настъпило самото ПТП. След изясняване на фактическата обстановка свидетелят И. А. съставил на свидетеля К. Фиш Серия G T № *** за 2 нарушение на чл. 94, ал. 3 ЗДвП за това, че не спира за престой или паркиране в населено място най-вдясно по посоката на движение и Фиш Серия GT № *** за нарушение на чл. 28, ал. 1, т. 2, предл. 1 ЗДвП за това, че не предупредил участниците в движението за завИ.е или отклонение надясно с десен пътепоказател.

Също така свидетелят А. съставил срещу жалбоподателя Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № *** г. за нарушения на чл. 20, ал.

2 ЗДвП и чл. 147, ал. 1 ЗДвП. Свидетелят А. предявил акта на жалбоподателя, за да го подпише, но последният отказал. Това се случило в присъствието на свидетеля И. В., която удостоверила чрез подписа си, че жалбоподателят отказва да подпише акта в поле „Нарушител“. Жалбоподателят получил своя екземпляр от акта, за което положил подпис в разписката. В АУАН било прието, че жалбоподателят нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 ЗДвП, като се движил с несъобразена скорост спрямо пътната обстановка, релефа на местността, интензивността на движението (преминаващи и включващи се автомобили в пътното движение) и конкретните условия на видимост, загубил контрол над мотоциклета и паднал по посока на движението си, с което реализирал ПТП с материални щети.

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН жалбоподателят подал възражения срещу акта за установяване на административно нарушение. Посочил, че се движил със скорост около 30 км/ч, като изведнъж на пътното платно от дясната му страна, на около 15-20 м пред него, без да подаде светлинен пътепоказател, рязко изскочил лек автомобил „Шкода“ с рег. № **** с цел да се включи в движението. Това го принудило да задейства незабавно спирачната система на мотоциклета, при което задното колело на возилото поднесло. Вследствие на това загубил контрол върху него и паднал на земята.

Въз основа на така съставения АУАН било издадено наказателно постановление, като АНО приел изцяло фактическите констатации, изложени в него, с което на жалбоподателя Д. В. Х. са наложени административни наказания, както следва: за нарушение на чл. 20, ал. 2 ЗДвП на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 ЗДвП е наложена „глоба“ в размер на 200 лв.; за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 181, т. 1 ЗДвП е наложена глоба в размер на 50 лв. В частта, с която на жалбоподателя е наложено административно наказание за нарушение на чл. 147, ал. 1 ЗДвП, наказателното постановление не е обжалвано и е влязло в сила на основание чл.

64, б. „б“ ЗАНН.

На 16.08.2024 г. жалбоподателят депозирал жалба в РП Пловдив, ТО Първомай за образуване на досъдебно производство във връзка с настъпилото пътнотранспортно произшествие и действията на полицейските служители. С Постановление от 20.11.2024 г. прокурор от РП Пловдив отказал да образува досъдебно производство.

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от приложените по делото писмени доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите А., В. и К.. Съдът кредитира показанията на актосъставителя А. и свидетеля В., тъй като чрез тях се изясняват обстоятелства относно състоянието на мотоциклета, управляван от жалбоподателя, и установените по него щети, разположението на мотоциклета и управлявания от свидетеля К. автомобил на пътното платно, както и направените от жалбоподателя и свидетеля К. изявления за причините за настъпване на ПТП. От своя страна, свидетелят В. е възприела, че жалбоподателят отказва да подпише предявения му от свидетеля А. акт за установяване на административно нарушение. Съдът дава вяра на показанията на полицейските служители, доколкото същите се явяват обективни и съответни на останалите доказателства. Поради това и тъй като в случая не се констатираха каквито 3 и да е основания показанията им да бъдат подлагани под съмнение, то същите се възприемат от съда. В подкрепа на гореизложеното са и приложените по АНП 3 бр. фотоснимки, от които е видно мястото, където е настъпило ПТП, и пътната обстановка. Същевременно свидетелят К. е очевидец на настъпилото пътнотранспортно произшествие и дава подробни сведения за собственото си поведение, за предприетите от жалбоподателя действия при управление на мотоциклета от възприемането му от свидетеля до падането му, за проведения между двамата разговор и събитията след пристигане на полицейските служители. В тази връзка свидетелят К. е категоричен, че забелязал, че жалбоподателят гледал надолу, не наблюдавал движението, а след като се изправил, погледнал напред и паднал на земята на около 20 м от автомобила на свидетеля К.. Изложеното кореспондира и с показанията на свидетеля А., пред когото жалбоподателят заявил, че като видял, автомобила, който се подготвял да потегля, се изплашил и паднал. Поради това и като съобрази съобщеното от самия жалбоподател, който твърди, че се движил със скорост около 30 км/ч и автомобилът изскочил пред него на разстояние около 15-20 м (което разстояние при тази ниска скорост на движение е предполагало жалбоподателят да може да премине безопасно), съдът приема за правдоподобно изложеното от свидетеля К., че вниманието му действително е било отклонено, като при вида на автомобила се е изплашил и е натиснал рязко спирачката на мотоциклета. Като се отчете и обстоятелството, че свидетелят К. добросъвестно е признал неизгодния за него факт, че не е подал съответния пътепоказател, съдът намира, че не биха могли да възникнат съмнения в достоверността на неговите показания. По тези съображения и тъй като в случая не са налице други доказателства, които да опровергават изложеното от свидетеля К., който се явява единствен очевидец на настъпилото ПТП, съдът изгради фактическите си изводи въз основа на заявеното от него.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон.