Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4 от 13.01.2025, Окръжен съд - Русе

Съд
Окръжен съд - Русе
Дело
Търговско дело 76/2024
Вид
Решение № 4
Подписан
13.01.2025
В сила
20.02.2025
Състав
Йордан Дамаскинов

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 38 · Закон за адвокатурата
  • чл. 28, ал.1 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 28, ал.3 · Закон за арендата в земеделието
  • Чл. 8 · Закон за арендата в земеделието
  • чл. 111 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 87 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 92 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Русе, 13.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Йордан Дамаскинов при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Йордан Дамаскинов Търговско дело № 20244500900076 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производство по търговски спор – глава 32 ГПК.

Община П., ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., бул. Р. № 4, представлявана от Е. А. М., ЕГН **********, в качеството му на кмет на общината, чрез адвокат М. А. М. предявява срещу ЗП А. А. С., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Русе, ул. „П.Х.” № 3, вх. 1, ет. 5, следния иск: На основание на чл. 124, ал. 2 от ГПК и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, съдът да осъди ЗП А. А. С. да заплати на Община П. дължимите суми по договора, както следва: 192589,97лв.(Сто деветдесет и две хиляди петстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки), от които 147273,39лв. (Сто четиридесет и седем хиляди двеста седемдесет и три лева и тридесет и девет стотинки) - главница и 45316,58лв. (Четиридесет и пет хиляди триста и шестнадесет лева и петдесет и осем стотинки) - неустойка, изчислена по съответния ред, в едно с дължимата лихва за забава, считано от момента на подаване на настоящата искова молба, до окончателното плащане на дължимото, както и да присъди разноските на ищеца.

Община П. твърди, че с ответника ЗП А. А. С., ЕГН ********** на 1

13.03.2015г. са сключили договор за аренда на земеделска земя - частна общинска собственост в землището на с. Д., Община П. за срок от 25 години., като първата стопанска година е 2014/2015г. Поради перманентно неплащане на задълженията в договорените срокове общината изпраща на 21.10.2021г.

(Приложение № 3) и на 11.11.2021г. (Приложение № 4) покани за изпълнение на задълженията до ЗП А. А. С., ЕГН **********. Нередовността от страна на ответника продължава въпреки многократните водени разговори и преговори.

Обстоятелствата относно договора за аренда на земи в землището на с. Д. обобщено са следните:

1. Има действащ договор между страните;

2. Няма извършвани никакви плащания, след отправените покани на 21.10.2021г. (Приложение № 3) и на 11.11.2021г. (Приложение № 4). както и изпратеното на 28.04.2023г. писмо (Приложение № 5):

3. Последната стопанска година 2022г./2023г. е приключила на 30.09.2023г.;

4. Плащането на арендната вноска за последната стопанска година, по силата на договора е следвало да бъде извършено в периода 01.10.2023г. 10.10.2023г. Такава и към месец февруари 2024г. не е направена, което е основание, ищецът да иска прекратяване (разваляне) на Договора на основание на чл. 28, ал. 1 от ЗАЗем.;

5. Към 31.01.2024г. ЗП А. А. С., ЕГН ********** има натрупани задължения към Община П. по силата на договора по отношение земите в землището на с. Д. в размер на 192589,97лв.(Сто деветдесет и две хиляди петстотин осемдесет и девет лева и деветдесет и седем стотинки), от които 147273,39лв.(Сто четиридесет и седем хиляди двеста седемдесет и три лева и тридесет и девет стотинки) - главница и 45316,58лв.(Четиридесет и пет хиляди триста и шестнадесет лева и петдесет и осем стотинки) - неустойка, изчислена по съответния ред. Цитираните данни за задълженията са от официална счетоводна справка от Обшина П., която е представена като приложение към исковата молба. (Приложение № 6).

ЗП А. А. С. ЕГН ********** чрез пълномощник адвокат А. Б. подава отговор на исковата молба, в който заявява, че предявените искове са допустими, но неоснователни. Ответникът не е получавал представените 2 покани за доброволно изпълнение и допълнителни споразумения. По отношение на възникнали вземания по така сключените договори за аренда на земеделска земя се прилага кратката тригодишна давност. Възникналите задължения не са с публичен, а са с частен характер. За Стопанската 20182019г. - сумата 26334,71лв. с падеж като е посочен от ищеца 10.10.2019г. От падежиране на вземането са минали повече от три години., поради което ответникът прави възражение за изтекла давност и счита същото за недължимо поради погасяването му. Прави възражение за изтекла давност и счита за недължима и претендираната лихва за тази стопанска година. Не може да посочи нейният размер, тъй като не е ясно заявена по размер, а се претендира като обща сума. За Стопанската 2019-2020г. - сумата 30234,67лв. с падеж като е посочен от ищеца 10.10.2020г. От падежиране на вземането са минали повече от Зг., поради което ответникът прави възражение за изтекла давност и счита същото за недължимо поради погасяването му, както и по отношение на претендираната лихва за тази стопанска година. Нито от исковата молба нито от представените доказателства е ясно останалата част от претендираната главница и лихва за какъв период се дължат. По тези съображения ответникът не може да направим възражения на този етап за основателността и размера на претендираните суми.

ЗП А. А. С. счита процесния договор за прекратен считано от стопанската 2022-2023г. по следните съображения. С писмо от 24.10.2022г. ответникът е отправил предизвестие за прекратяване на Договор за аренда на земеделска земя от 13.03.2015г. поради невъзможност да изпълнява задълженията си по договора. С изпратеното предизвестие за прекратяване на договора ответникът върнал и издадената фактура 0100057344/03.10.2022г. По тези съображения, ако в общо заявената претенция за заплащане на главница е включено и задължение за Стопанската 2022-2023г. и е претендирана лихва върху това задължение, ответникът счита тези суми за недължими поради прекратяване на договора.

Ищецът Община П. в допълнителна искова молба посочва, че с исковата молба е представена подробна счетоводна справка, в която прецизно са описани моментите на падежиране на съответните арендни вноски, както и вземанията за неустойка. Става въпрос за неустойки, а не за лихви. Относно изразеното становище, че ответника счита договора за прекратен. В глава VII, чл. 23 на Договора изрично са изброени начините за прекратяването му. В 3 приложеното като писмено доказателство с ОИМ писмо от 24.20.2022г. от ответника до ищеца е описано като основание за прекратяването на договора глава VII, чл. 23, т. 6 от същия. Тази възможност е в полза на арендодателя за прекратяване на договора, а не дава възможност на арендатора да го прекрати на описаните основания. Единствената възможност за прекратяване или разваляне на договора, релевантна към настоящия казус, е по глава VII, чл. 23, т. 2 от същия. - „по взаимно съгласие на страните, изразено писмено с нотариални заверка на подписите“. Такава форма в отношенията между страните не е налична. Това води до извода, че договора е действащ и към настоящия момент и всички спорове, свързани със същия, в частност на настоящия, са в правомощията на компетентния съд за решаването им.

Окръжният съд прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и установи следното:

На 13.03.2015г. между Община П. ЕИК 000133901 арендодател и ЗП А.

А. С. ЕГН ********** арендатор е сключен договор за аренда на земеделска земя в с. Д., по силата на който арендодателят предоставя на арендатора за временно и възмездно ползване 5 земеделски имота в землището на с. Д. за отглеждане на лешници срещу обща годишна арендна вноскса 30234,67 лв.

Арендната вноска е дължима след приключване на стопанската година – от първо до десето число на месец октомври. Договорът се сключва за срок от 25 години. При неизпънение на задължението за заплащане на дължимата арндна вноска, арендаторът дължи неустойка в размер на 0,1% от общата стойност на арендното възнаграждение за всеки ден закъснение.

Община П. е отправила до ЗП А. А. С. покана за изпълнение на задълженията по договора за аренда на 21.10.2021г за три стопански години:

2018/2019, 2019/2020, 2020/2021. – 86804,05 лв. и лихва 20061,02 лв., общо 106865,07 лв. Поканата е получена на 22.10.2021г. Следващата покана е от 11.11.2021г., получена на 12.11.2021г. за същите стопански години с увеличена лихва на 29896,09 лв. В поканите е определен срок от 14 дни за плащане, след което при неплащане Община П. ще предяви иск за разваляне на договора по съдебен ред.

Арендаторът ЗП А. А. С. е отговорил на втората покана с предложение за среща и разсрочване на дължимите вноски. Отговорът е получен в Община П. на 17.12.2021г. На 24.10.2022г. арендаторът в следващо писмо до 4 арендодателя признава, че не може да изпълнява договора поради фалит и иска документално оформяне прекратяването на договора, считано от 1.10.2021г.

На 28.04.2023г. Община П. предлага проект на Допълнително споразумение № 1 за намаляване на неустойката и Допълнително споразумение № 2 за прекратяване на договора, считано от стопанската 2022/2023г. Земеделският производител не е потърсил пратката със споразуменията и те са останали подписани само от арендодателя.

Община П. предявява на 23.02.2024г. настоящата искова молба, с която иска на основание чл. 28, ал.1 от Закона за арендата в земеделието прекратяване на арендния договор по съдебен ред. Окръжен съд Велико Търново с разпореждане № 92/1.04.2024г. по т. д. № 22/2024г. оставя без разглеждане този иск като процесуално недопустим и прекратява производството по него. Определението е влязло в сила.

Правната квалификация на правата, претендирани от ищеца, е:

Чл. 8 от ЗАЗ вр. чл. 79, ал.1 от ЗЗД вр. чл. 5 от договора– осъдителен иск за реално изпълнение – плащане на дължими арендни вноски.

Чл. 20, ал.1 от договора във връзка с чл. 92 от ЗЗД – осъдителен иск за заплащане на неустойка за забавено изпълнение на задължението по чл. 5 от договора.

Ответникът възразява за изтекла тригодишна давност на основание чл.

111 от ЗЗД.

Съгласно чл. 28, ал.3 от ЗАЗ арендодателят по договор за аренда на държавни или общински земи, сключен при условията на ал. 2 /тоест сключен за срок, по-дълъг от 10 години/, може да го развали с писмено предупреждение по реда на чл. 87 от Закона за задълженията и договорите.

Такова писмено предупреждение арендодателят Община П. е отправила с писмо до арендатора на 11.11.2021г., получено на 12.11.2021г. Определеният срок за плащане на забавеното парично задължение 14 дни е изтекъл на 26.11.2021г. Договорът за аренда е прекратен, считано от 27.11.2021г. От това следва, че арендни вноски за стопанската 2021-2022г. не се дължат.

Към момента на прекратяване на договора не са били погасени следните 5 арендни плащания:

26334,71 лв. за стопанска година 2018/2019г., дължима до 10.10.2019г.

30234,67 лв. за стопанска година 2019/2020г., дължима до 10.10.2020г.

30234,67 лв. за стопанска година 2020/2021г., дължима до 10.10.2021г.

Общо 86804,05 лв.

Плащанията по арендния договор са еднакви по размер всяка година с възможност за инфлационна индексация, за което няма данни да е правено, и с определена падежна дата всяка година. Тези характеристики на арендните плащания ги определят като „периодични“. От друга страна характера на арендната вноска се доближава най-много до наем на земеделска земя.

Следователно давността за този вид парични задължения е три години на основание чл. 111 от ЗЗД. Същите изводи се отнасят и до начислените от арендодателя обезщетения за забавено плащане, които в договора са наречени „неустойка“, а в справките „лихва“

ЗП А. А. С. в отговора на поканата от 11.11.2021г., изпратен на 16.12.2021г. иска среща, на която да се обсъдят възможностите за разсрочено плащане на дължимите вноски. Изявлението на длъжника представлява признание на паричното задължение посочено в поканата. Признаването на задължение от длъжника е юридически факт, който заличава изтеклия давностен срок и започва да тече нова давност – чл. 116 б.“ а“ и чл. 117, ал.1 от ЗЗД. Следователно правото на иск на арендодателя за арендните вноски за посочените горе три стопански години съществува и сега.

Исковата сума за главница 147273,39 лв. е образувана от сумата 86804,05 лв. арендни вноски за посочените горе три стопански години плюс 30234,67 лв. вноска за 2021-2022 плюс 30234,67 лв. вноска за 2022-2023г. = 147273,39 лв. С оглед приетото време на прекратяване на арендния договор последните две вноски не се дължат.