Решение № 817 от 13.03.2023, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 817 гр. Варна, 13.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20223110112850 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Гражданско дело № 20223110112850 по описа на ВРС за 2022 година е образувано въз основа на искова молба с рег.вх. № 65982/28.09.2022г. предявена от ищцовото дружество „В. И. К. - В.“ ООД против ответницата Е. Щ. Д., с правно основание на обективно, кумулативно съединените специални положителни установителни искове чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал.1 ЗЗД. С писмена уточнителна молба с рег.

№ 68524/6.10.2022 г., депозирана от процесуален представител на ищцовото дружество, констатираните от съда нередовности в сезиращата молба са били отстранени. В уточнителната си молба ищцовото дружество ясно е посочило, че поддържа предявения специален положителен установителен за сумата от 3 598,48 лв.сбор от неплатени главници за периода от 24.04.2019 г. до 22.12.2021 г., оттегля иска за главници за сумата от 208,06 лв. за периода от 22.12.2021г. до 27.04.2021 г., поддържа иска за лихва за забава в размер на 869,77 лв. за периода от 29.06.2019 г. /т.е. 28.6.2020 г./ до12.05.2022 г., оттегля иска за лихва за забава в размер на 1,89 лв. за периода от 28.03.2022 г.до 12.05.2022 г., поддържа и искането за законна лихва върху главното вземане, считано от депозиране на заявлението в съда и до окончателното изплащане.

С Определение № 11295/13.10.2022 г., исковият съд, след е констатирал, че с издадената по частно гр.дело № 6131/2022 г. по описа на РС Варна, 42-ри състав Заповед № 3075/18.05.2022 г.за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК заповедният съд е разпоредил длъжникът Е. Щ. Д. (Е. Щ. Д.) с ЕГН ********** и с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на кредитора „В. И. К. - В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и управление: ***, представлявано от В. Д. В. - Управител, чрез пълномощника юрисконсулт С. С.,следните парични вземания:СУМАТА от 3806,54 лв. (три хиляди осемстотин и шест лева и петдесет и четири стотинки), представляваща главница за ползвани и неплатени В и К - услуги по партида с абонатен номер ***, за периода от 24.04.2019 г. до 27.04.2022 г., за обект - имот, находящ се в ***;СУМАТА от 871,66 лв. (осемстотин седемдесет и един лева и шестдесет и шест стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 28.06.2019 г. до 12.05.2022 г., с изключение на периода от 13.03.2020 г. до 09.04.2020 г.; ведно със законната лихва върху главницата , считано от датата на подаване на заявлението в съда 16.05.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от 1

ГПК;както и направените съдебно-деловодни разноски в размер на 93,56 лв. (деветдесет и три лева и петдесет и шест стотинки), за заплатена държавна такса и 50,00 лв. (петдесет лева), за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, вр. чл.

37 от ЗПрП, вр. чл. 26 от НЗПрП. /вземане, произтичащо от следните обстоятелства:

Дължима сума за фактурирани *** -услуги по партида с с абонатен номер ***, за които има издадени фактури за периода от 29.05.2019 г. до 28.04.2022 г., за обект - имот, находящ се в ***./.

При сравнение на предметните предели на заповедното и исково производство, направените частични оттегляния на претенциите, исковият съд с Определение № 11295/13.10.2022г. е прекратил частично производството по гр.дело № 12850/2022 г. по описа на РС Варна, 42 - ри състав поради частично оттегляне на исковите претенции , само за следните парични вземания : за сумите от 208,06 лв. главница за периода от 22.12.2021 27.04.2022 г. и за сумата от 1,89 лв. лихва за забава върху главницата от 208,06 лв. за периода 28.03.2022 г. до 12.5.2022 г. на осн. чл.232 ГПК.

Исковият съд с цитираното определение от 13.10.2022 г. е обезсилил частично издадената по частно гр.дело № 6131/2022 г. по описа на РС Варна, 42-ри състав Заповед № 3075/18.05.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, както следва: за разликата от 3598,48 лв. до 3806,54 лв. сбор от главници за периода от 22.12.2021 г.до 27.04.2022 г.;за разликата от 869,77 лв. до 871,66 лв. сбор от лихви за забава за периода от 28.03.2022 г.до 12.05.2022 г.;за разликата от 91,22 лв. до 93,56 лв. - разноски за платена д.т. и за разликата от 48 лв. до 50 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, на осн. чл. 415,ал.5 ГПК.

Въз основа на изложеното по-горе следва, че предметът на специалните установителни искове се свежда до поддържаното от „***“ ООД Варна искане да бъде установено със СПН съществуването на паричните вземания, за които е била издадена Заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по заповедното дело за паричните вземания в следните размери и периоди: з а сумата от 3598,48 лв. сбор от неплатени главници за периода от 24.04.2019 г. до 22.12.2021 г., за сумата от общо 869,77 лв. лихва за забава за периода от 28.06.2020 г. до 12.05.2021 г. ведно с искането за законна лихва върху главното вземане, считано от депозиране на заявлението в съда и до окончателното изплащане.

Ищцовата страна основава исковата си молба на следните твърдени правно релевантни факти и обстоятелства:

„В. И. К. - В.“ ООД, в качеството си на В и К оператор, съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ, бр.18 от 2005г., с посл. изм.), предоставяло В и К услуги на Е. Щ. Д., ЕГН ********** за имот на адрес: ***, която в качеството си на потребител ги получавала и ползвала на същия адрес.

Ползваните В и К услуги на този адрес се отчитали по партида с абонатен номер ***, чийто титуляр бил ответницата. Съгласно чл. 5, т. 6 от Общите условия, сочи ищцовата страна, потребителите били длъжни да заплащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът (сега ответник) не бил правил. Съгласно чл. 33, ал.2 от Общите условия, ответникът бил длъжен да заплаща дължимите суми за използваните В и К услуги в 30 -дневен срок след датата на фактуриране, след изтичане на който срок той изпадал в забава.

Твърди се, че на16.05.2022 г.В и К операторът подал Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК до Варненски районен съд срещу длъжника /ответник в исковото производство /, въз основа на което било образувано частно гр.дело № 6131/2022 г. по описа на ВРС, ГК- 42 състав. На 18.05.2022 г. съдът издал Заповед № 3075 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на Е. Д. да заплати на кредитора (сега ищец) сумата от 3806,54 лв. представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 24.04.2019 г. до 27.04.2022 г.; сумата от 871,66 лв. представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 28.06.2019 г. до 12.05.2022 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда-16.05.2022 г. до окончателното плащане, както и сторените по делото съдебно-деловодни разноски, изразяващи се в заплатена по делото държавна такса в размер на 93,56 лв. и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв.

На 20.02.2022 г. ответникът депозирал Възражение срещу заповедта за изпълнение на осн. чл.414 , ал. 1 ГПК, а на 04.07.2022 г. заявителят (сега ищец) бил уведомен, че на основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на вземането си.

2

Твърди се още, че на 30 май 2022 г., по партида с абонатен номер ***, на каса на дружеството била платена сума в общ размер 354,53 лв., с която били платени фактури за периода от 28.02.2022 г. до 28.04.2022 г. на стойност 210,97 лв., в това число главница в размер на 208,06 лв., като били платени и съдебно -деловодните разноски в размер на 143,56 лв.

Претендираните от ищеца суми за главници и лихви по всяка една от отделните фактури ищцовата страна е посочила в табличен вид с изписване на номер на фактура, дата на издаване, главница, отчетен период, размер на лихвата за забава, период в който е начислена лихвата за забава:

1150908266/29.05.19-2646.06 лв.-24.04.19-28.05.19-725.46 лв.-28.06.19 12.05.22;

1151228114/30.07.19-24.76 лв.-25.06.19-30.07.19-6.36 лв.-29.08.19-12.05.22;

1151382526/29.08.19-30.95 лв.-30.07.19-28.08.19-7.69 лв.-28.09.19-12.05.22;

1151528760/26.09.19-30.95 лв.-28.08.19-26.09.19-7.45 лв.-26.10.19-12.05.22;

1151686191/29.10.19-30.95 лв.-26.09.19-28.10.19-7.17 лв.-28.11.19-12.05.22;

1151827689/26.11.19-30.95 лв.-28.10.19-25.11. 19-6.93 лв.-26.12.19-12.05.22;

1151985276/18.12.19-30.95 лв.-25.11.19-18.12.19-6.74 лв.-17.01.20-12.05.22;

1152147185/29.01.20-31.73 лв.-18.12.19-28.01.20-6.54 лв.-28.02.20-12.05.22;

1152305451/27.02.20-32.12 лв.-28.01.20-26.02.20-6.50 лв.-28.03.20-12.05.22;

1152458221/27.03.20-32.12 лв.-26.02.20-26.03.20-6.50 лв.-26.04.20-12.05.22;

1152608710/29.04.20-32.12 лв.-26.03.20-27.04.20-6.36 лв.-29.05.20-12.05.22;

1152759231/28.05.20-32.12 лв.-27.04.20-27.05.20-6.10 лв.-27.06.20-12.05.22;

1152906476/25.06.20-32.12 лв.-27.05-20.25-06.20.5.85 лв.-25.07.20-12.05.22;

1153069478/29.07.20-32.12 лв.-25.06.20-28.07.20-5.55 лв.-28.08.20-12.05.22;

1153221117/27.08.20-30.64 лв.-28.07.20-26.08.20-1.86 лв.-26.09.20-12.05.22;

**********/30.09.20-269.84 лв.-26.08.20-30.09.20-41.90 лв.-30.10.20-12.05.22;

1154939252/29.07.21-56.17 лв.-28.06.21-28.07.21-4.01 лв.-28.08.21-12.05.22 и 1155103936/27.08.21-110.52 лв.-28.07.21-26.08.21-7.00 лв.-26.09.21-12.05.22 Общо главници 3598,48 лв. и общо лихви 867,77 лв.

Към настоящия момент ответникът , твърди ищцовото дружество, че не е оспорил чрез писмено възражение горепосочените вземания в нормативно регламентирания срок по чл.40, ал.2 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. на МРРБ.

Претендираната сума за главница за абонатен номер ***, представлявала цена на реално доставени и отчетени В и К услуги за имот в *** чрез използването на електронен карнет (таблет).

Предвид гореизложеното и на основание чл.422 ГПК във връзка с чл.415 ГПК „***“ ООД е обосновало правния си интерес от водене на специалните положителни установителни искове против ответницата за паричните вземания, за които е била издадена в заповедното производство издадената, невлязла в законна сила заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.В подкрепа на изложеното в исковата молба ищцовото дружество е направило доказателствени искания.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от отв. Е. Д. ,чрез адв.Д. Г. от АКВарна.

Становището на ответницата по предявения иск е, че искът е допустим, но не основателен.

Ответницата оспорва да е потребила процесното количество В и К услуги по партида с абонатен номер *** за периода 24.04.2019г. - 28.05.2019г. , за което е издадена фактура № 1150908266 от 29 май 2019 г. за сумата 2 646,06 лв.

Твърди се от ответницата, че е видно от представените от ищцовото дружество справки за задълженията на ответницата, че сумите за потребено количество *** за останалите месеци варират на суми от порядъка на около 30 лв. В тази връзка и ответницата твърди, че количеството *** услуги за отчетния период 24.04.- 28.05.2019 3 г. не е отчетено правилно , водомера не е бил в изправност, или лицето, изписало сумите е записало своеволно избрана сума, реално подобно количество вода не било потребено от абоната.

С оглед изложеното в срока по чл.131 ГПК, ответницата моли съдът да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан ведно с присъждане на сторените по делото разноски .

В проведеното по делото открито съдебно заседание от 24.02.2023 г. ищцовото дружество „ В. И. К. - В. „ ООД, представлявано от юрисконсулт Ст. С. подържа иска, моли за уважаване на исковете ведно с присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски съобразно представения списък. Моли за кратък срок за писмени бележки, представени на 02.03.2023 г.

Ответницата по делото Е. Д. ,явила се лично , чрез процесуалният й представител адв.Д.Г. от АК Варна, моли съдът да отхвърлите предявения иск, като неоснователен и недоказан. В хода на процеса според ответницата се установило , че *** услугите, предоставени от ищеца, не са били измервани по надлежния законоустановен ред. Ищецът бил този, който трябва да установи факта, че в съответствие със закона е начислил сумите, които претендира с исковата молба, след като не е установил законосъобразността на измерването, нямал и съответно правно основание да претендира или претенцията му щяла да бъде неоснователна, конкретизира адв.Г.. Ответницата е обективирала също искане за присъждане на разноски в производството, за което е представила доказателства по договор за правна защита.