Решение № 874 от 24.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 874 гр. София, 24.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Росица Й. Вьонг като разгледа докладваното от Нина Стойчева Въззивно гражданско дело № 20221000503556 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – чл.273 от ГПК.

Със съдебно решение № 571 от 25.10.2022 г., постановено по гр.д. № 240/2022 г. по описа на ОС-Благоевград, съдът е осъдил, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗОДОВ, ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ да заплати на К. Б. Г. сумата от 10 000 лв., съставляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от незаконно воденото срещу него наказателно производство по следствено дело № 27/2013 г. на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Благоевград, по което срещу К. Б.

Г. е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 2 НК, и производството, по което е прекратено, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.09.2019 г. до окончателното плащане, като е отхвърлил иска за горницата до пълния предявен размер от 59 000 лв.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 10, ал. 3, изр. 1 от ЗОДОВ е осъдил ПРОКУРАТУРАТА да заплати на К. Б. Г., сумата от 10 лв., съставляваща направените от него разноски за държавна такса, както и на основание чл. 38, ал.2 ЗА да заплати на адвокат В. Ц. Б., сумата от 1000 лв. адвокатско възнаграждение.

1

Недоволен от решението в частта, с която съдът е отхвърлил иска за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди за разликата над 10 000 лв. до пълния предявен размер от 59 000 лв., е останал ищецът К. Б.

Г., който в законоустановения срок е подал въззивна жалба. В същата поддържа доводи за неправилно приложение на правилото на чл. 52 ЗЗД от страна на първоинстанционния съд при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди като намира същото за силно занижено.

Излага подробно становище в подкрепа на твърденията си.

В законоустановения срок

ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА

БЪЛГАРИЯ не е подала отговор на въззивната жалба.

Софийският апелативен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи за приложението на императивни материални правни норми.

Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно.

По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

Пред въззивната инстанция страните не спорят, че на 11.05.2013г. е образувано сл. д. № 27/2013 г. по описа на ОСлО срещу неизвестен извършител за това, че през май 2013 г., на територията на с. Коларово, общ.

Петрич, обл. Благоевград, държал взривно вещество и средство за електрическо взривяване, съдържащи се в самоделно взривно устройство престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 2 НК. На 13.05.2013 г. в качеството на обвиняем е привлечен К. Б. Г.. В РС- Петрич е внесено искане от РП- Петрич за вземане на най-тежката мярка за неотклонение спрямо него. С определение от 13.05.2013 г., постановено по ЧНД № 584 от 2013 г., PC- Петрич уважава искането на прокурора. К. Б. Г. незабавно е приведен в следствения арест. С определение от 21.05.2013 г., постановено по ВЧНД № 2016 от 2013 г., ОС 2 Благоевград потвърждава задържането под стража. През август 2013 г. К. Б. Г. подава искане за изменение на взетата спрямо него мярка за неотклонение. С определение № 586, постановено на 16.08.2013 г. по ЧНД № 926 от 2013 г. на PC - Петрич, искането е оставено без уважение. Определението е потвърдено от ОС- Благоевград. През октомври 2013 г. К. Б. Г. подава ново искане за изменение на мярката. PC- Петрич го уважава и налага на обвиняемия мярка „домашен арест“. РП- Петрич протестира и ОС - Благоевград налага старата мярка за неотклонение. През декември 2013 г. PC - Петрич променя мярката в по-лека - „домашен арест“. С определение № 218, постановено на 03.04.2014 г. по ЧНД № 320 от 2014 г. на PC- Петрич, мярката за неотклонение е изменена в парична гаранция от 400 лева. Гаранцията е внесена и К. Б. Г. е освободен от ареста.

Безспорно е и че на 15.09.2014 г. срещу К. Б. Г. е внесен обвинителен акт в PC - Петрич. С присъда от 11.02.2016 г. по НОХД № 885 от 2014 г., съдът го признава за невиновен и го оправдава по повдигнатото му обвинение.

Присъдата е протестирана пред ОС - Благоевград. С решение от 04.11.2016 г., постановено по ВНОХД № 205 от 2016 г., тя е отменена, а делото е върнато на РП- Петрич за отстраняване на допуснатите в досъдебното производство съществени нарушения на процесуалните правила. С постановления на прокурор от 23.02.2017 и 08.11.2018 г., наказателното производство е спирано, а на 06.02.2018 и 19.08.2019 г. – е възобновявано. На 26.08.2019 г., с постановление на прокурор от РП - Петрич, делото е прекратено по отношение на ищеца, защото обвинението спрямо него не се доказано.

Между страните няма спор за това, че от повдигането на обвинението до влизането в сила на прокурорското постановление за прекратяване на наказателното производство, са изминали 6 години и 4 месеца, от които 7 месеца и 14 дни той е бил задържан под стража. Под домашен арест е бил 3 месеца и 13 дни, 3 години, 8 месеца и 8 дни е бил с мярка за неотклонение „парична гаранция“.

В рамките на въззивното производство страните спорят за вида, характера и размера на причинените неимуществени вреди, включително за наличието на пряка причинно-следствена връзка между евентуалните такива и образуваното наказателно производство.

По така повдигнатия правен спор, настоящият съд намира следното:

3

При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от значение са редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, имащи отношение към засегнатите неимуществени блага на пострадалия и тяхното справедливо парично овъзмездяване. През годините съдебната практика е утвърдила като такива релевантни обстоятелства данните за личността на увредения, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, положението му в обществото, работата му. В случаите на причинени неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, от значение е как обвинението в извършване на престъпление, с оглед установеното относно посочените по-горе обстоятелства, се е отразило върху личния, обществения и професионалния живот, чувствата, честа и достойнството на увредения.( както е разяснено принципно в ПП 4/1968 г. на ВС на РБ).

В настоящия случай от доказателствата по делото се установи, че процесното наказателно производство е прекратено по отношение на К. Б. Г., от което автоматично следва неговата незаконосъобразност. Последното от своя страна презюмира наличието на т. нар. обичайни вреди. В тази връзка в трайната съдебна практика на ВКС се приема, че при иска за обезщетение на вреди от процесния деликт, не е необходимо ищецът да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, което е незаконно обвинено в извършването на престъпление и е оправдано, като: стрес и притеснения от повдигнатото обвинение и за развитието на наказателното производство, страх от несправедливо осъждане, негативни изживявания и чувство за онеправданост от наложените мерки за неотклонение (особено при задържане под стража) и от евентуално постановена (макар и след това отменена) невлязла в сила осъдителна присъда, накърняване на чувството за собствено достойнство, за справедливост и на самооценката на лицето, както и на доверието му в държавността. Това е така, защото тези вреди и причинната връзка между тях и незаконното наказателно преследване са очевидни и те са налице във всички случаи, при които по делото е доказано, че наказателното преследване е незаконосъобразно. Следва да се подчертае, че наличието на тези вреди в конкретния случай се установява и от събраните по делото доказателства в частност свидетелските показания на свидетелите С. Г. и Т. С., както и от заключението на комплексната съдебно психиатрична - психологическа експертиза.

4

От твърденията на К. Б. Г. се установява, че в рамките на производството по делото се претендират и неимуществени вреди, които са над обичайните т.е. такива, които са възникнали допълнително с оглед специфики на ситуацията и/или личността. Те от своя страна подлежат на пълно и главно доказване от страна на пострадалия.

От изслушаните по делото свидетелски показания ( включително на свидетелката С. Г., която е майка на въззивника, но показанията и съответстват на останалия събран доказателствен материал, поради което следва да се кредитират), както и от приетото заключение на съдебнопсихиатрично-психологическа експертиза, се установява, че емоционалните терзания на въззивника във връзка с повдигнатото му обвинение и най-вече с наложената му мярка за неотклонение „задържане под стража“ са значително над обикновените преживявания. Предизвикали са у него такова чувство на безнадеждност и гняв, че той е стигнал до там да нарани себе си, за да преодолее формиралата се в него агресия и безпомощност. За да изведе тази агресия навън, но да не нарани някой друг, той е нарязал китките си с бръснарско ножче като израз на гнева си срещу безсилието да се пребори с държавните органи и да докаже, че не е извършил престъплението, за което е обвинен. В тази връзка съдът намира, че голямо влияние върху психологическото му състояние е изиграла и самата продължителност на мярката за неотклонение, която за период от над 7 месеца го е лишила от възможност да се придвижва свободно, да определя сам начина си на живот и ежедневието си, поставила го е в недружелюбна среда, сам сред чужди хора, ограничен от възможността да вижда близките си. Задържането за период от над 7 месеца е значително посегателство над значителни по обем основни човешки права и това както е видно от доказателствата е изиграло съществено значение за емоционалната стабилност на въззивника, особено като се има предвид младата му възраст ( 26 години при задържането) и съществуващите към този момент очаквания на личността за нейното бъдещо развитие. Към това задържане в следствения арест се наслагва и един не малък по продължителност домашен арест, който макар и да е по-поносим от гледна точка на условия и социални контакти, отново ограничава и променя начина на живот на лицето и засяга негови основни права на свободно придвижване, на труд и на социален живот и развитие.

5

Следва да се подчертае и че макар производството да се характеризира със събран голям доказателствен материал и да има своята фактическа и правна сложност, показателно за неговата прекомерна продължителност по отношение конкретно на въззивника е факта, че то е прекратено поради недоказаност на обвинението. Това означава, че в един продължителен период от време ПРОКУРАТУРАТА е създала за въззивника едно несигурно правно и социално положение, като дори е внесла и обвинителен акт в съда, а всъщност както сочат и първата оправдателна присъда, и крайният резултат, през цялото това време тя не е разполагала с убедителни доказателства, че именно той е извършител на деянието.

Отделно от горното от доказателствата по делото става ясно, че повдигането на обвинението е намерило сериозно отражение в обществото като цяло чрез редица медийни публикации, което неминуемо се е отразило на отношението на околните към въззивника, както и на собственото му чувство за чест и достойнство. Това от своя страна, като се съобразят и свидетелските показания е довело до отдръпване на хората от селото, в което живее от него, до постоянни подмятания зад гърба на него и семейството му, че е престъпник, „бомбаджия“. Хората са го отбягвали, загубил е приятелката си.