Решение № 460 от 24.07.2023, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 460 гр. Благоевград, 24.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева

Членове:

Анета Илинска

Милена Каменова като разгледа докладваното от Лилия Масева Въззивно гражданско дело № 20231200500527 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435 , ал. 2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от В. Б. В., ЕГН **********, длъжник по изпълнително дело № №682/2012 г. по описа на ЧСИ Ш.Д. срещу Разпореждане на ЧСИ Ш.Д. с което е отказано да бъде прекратено производството по изпълнително дело № №682/2012 г. по негов опис на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК – поради настъпила перемпция.

С жалбата се поддържа от жалбоподателя немотивираност на обжалвания акт на съдебния изпълнител, като постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон. Сочи се в жалбата, че по силата на закона е настъпила перемпция по делото на 10.10.2014 г., след като били изтекли две години от последното поискано и извършено от съдебния изпълнител валидно изпълнително действие – вписА. възбрА. върху недвижим имот на длъжника от 10.10.2012 г. Поддържа се, че отказът на съдебния изпълнител да издаде надлежен акт, с който да констатира прекратяване на изпълнителното производство по процесното изпълнително дело, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, се явявал незаконосъобразен и следвало да бъде отменен, а делото върнато на съдебния изпълнител със задължителни указания за неговото прекратяване като перемирано.

Претендират се разноските пред настоящата съдебна инстанция.

Срещу жалбата по чл. 435, ал.2 от ГПК, в срока по чл. 436, ал. 2 от ГПК, е постъпило писмено възражение от взискателя по изпълнително дело „**“ ЕООД, ЕИК ,,,,, чрез пълномощника юрисконсулт В.Й.а. Излагат се 1 съображения, че след налагането на възбрА. от 2012 г., на 30.09.2013 г. бил наложен запор на вземания, получавани от трудово възнаграждение, след което м. декември 2015 г. в кантората на ЧСИ Дервиш била входирА. молба, с която било изискано извършването на справки и налагане на запори на установените активи. Поддържа се с писменото възражение от пълномощника на взискателя „**“ ЕООД, че не са налице основания за прекратяване на изп.д. №682/2012 г. по описа на ЧСИ Ш.Д. и задължението на длъжника В. Б.

В. е валидно и изискуемо. Моли се жалбата на длъжника да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказА..

В мотивите си по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК, представени по делото, ЧСИ Ш.Д. изразява становище, че депозирА.та жалба е неоснователна и същата следва да бъде отхвърлена като такава.

ОС-Благоевград, като съобрази доводите на страните, материалите по делото и закона, намира за установено от фактическа стрА. следното:

Жалбата, инициирала настоящето производство е процесуално допустима, а разгледА. по същество същата е неоснователна.

Съображенията за това са следните:

Изпълнителното дело е образувано по повод на молба на взискателя „*** (*)“ ЕАД въз основа на изп. лист от 15.03.2012 г., издаден по ч.гр.дело № 364/2012 г. по описа на PC-Петрич; изп. лист от 09.03.2012 г., издаден по ч.гр.дело № 365/2012 г., по описа на PC-Петрич и изп. лист от 15.03.2012 г., издаден по ч.гр.дело № 366/2012 г., по описа на PC-П е т р и ч срещу длъжниците В. Б. В. и Б. В. В. за сумите: сумата от 11121.05 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит от 14.12.2007 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 21.10.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.03.2012 г. до изплащане на вземането; сумата от 1978.73 лева, представляваща изискуема редовна лихва за периода от 15.01.2011 г. до 23.02.2012 г.; сумата от 183.84 лева, представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 15.02.2011 г. до 08.03.2012 г.; сумата от 265.67 лева, представляваща заплатена държавна такса по делото, съгласно изп. лист от 15.03.2012 г., издаден по ч.гр.дело № 364/2012 г., по описа на P C - Петрич; сумата от 252.55 лева, представляваща главница по Договор за банков кредит № 0606270070049720 за издаване на национална кредитна карта Рай Карт от 27.06.2006 г., изменен и допълнен с Анекс №1 от 21.10.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.03.2012 г. до изплащане на вземането; сумата от 27.31 лева, представляваща изискуема редовна лихва за периода от 15.01.2011 г. до 14.02.2012 г.; сумата от 35.66 лева, представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 15.02.2011 г. до 08.03.2012 г.; сумата от 25.00 лева, представляваща заплатена държавна такса по делото, съгласно изп. лист от 09.03.2012 г., издаден по ч.гр.дело № 365/2012 г. по описа на PC-Петрич; сумата от 831.85 лева, представляваща главница по Договор № 0712200199751720 за издаване и ползване на международна кредитна карта Visa/MasterCard от 20.12.2007 г., 2 изменен и допълнен с Анекс № 1 от 21.10.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 09.03.2012 г. до изплащане на вземането; сумата от 132.34 лева, представляваща изискуема редовна лихва за периода от 15.01.2011 г. до 14.02.2012 г; сумата от 48.54 лева, представляваща изискуема наказателна лихва за периода от 15.02.2011 г. до 08.03.2012 г.; сумата от 25.00 лева, представляваща заплатена държавна такса по делото, съгласно изп. лист от 15.03.2012 г., издаден по ч.гр.дело № 366/2012 г., по описа на PC - Петрич.

По молба на взискателя са предприети действия по принудително изпълнение.

С постановление на ЧСИ Ш.Д. с изх. №22895/29.09.2012 г. била наложена възбрА. върху недвижим имот, собственост на Б. В. В..

На 09.10.2012 г., със запорно съобщение с изх.№ 23694/09.10.2012 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение, което длъжникът В. Б. В. получавал от „912“ ООД.

На 09.10.2012 г., със запорно съобщение с изх.№ 23776/09.10.2012 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение, което длъжникът Б. В. В. получавал от НАП.

С резолюция на ЧСИ Ш.Д. от 22.08.2013 г., на мястото на първоначалния взискател „*** (*)” ЕАД, било конституирано като взискател дружеството „**“ ООД.

На 30.09.2013 г. със запорно съобщение изх. № 29398/30.09.2013 г. бил наложен запор върху трудовото възнаграждение, което длъжникът Б. В. В. получавал от „БАЛКАН БИЗНЕС ХЕЛП“ ЕООД, в изпълнение на който по специална банкова сметка на съдебния изпълнител били постъпили сумите, както следва: 56.83 лв. – м. 12.2012 г.; 113.66 лв. – м. 03.2013г.; 182.25 лв. – м. 05.2013 г.; 121.50 лв. – м. 07.2013 г.; 100.00 лв. – м. 11.2013 г.; 100.00 лв. – м. 12.2013 г.; 100.00 лв. – м. 01.2014 г.

На 25.11.2015 г. в кантората на ЧСИ Ш.Д. била депозирА. молба с вх. № 32142/25.11.2015 г., постъпила от „**“ ООД, с която се искало да се извърши справка за действащи трудови договори по отношение на длъжниците по делото, както и да се наложи запор при наличието на такива, както и да бъде наложен запор върху банковите сметки на същите в „*” АД.

На 25.11.2015 г. със запорно съобщение изх. № 31587/25.11.2013 г. бил наложен запор върху банковите сметки, което длъжникът В. Б. В. притежавал в „*” АД.

На 20.10.2017 г. със запорно съобщение с изх.№ 29078/20.10.2017 г. бил наложен запор върху банкови сметки, открити на името на длъжниците В. Б.

В. и Б. В. В. в „**“ АД.

Със запорно съобщение с изх.№ 26047/25.10.2018г. бил наложен запор върху банковите сметки, открити на името на длъжника В. Б. В. в „*** ” ЕАД, в изпълнение на който по специална банкова сметка на съдебния изпълнител били постъпили сумите, както следва: 70.71 лв. – м. 11.2018г.; 1412.28 лв. – м.

3

07.2019 г.; 558.066 лв. – м. 02.2020 г.

Със запорно съобщение с изх.№ 20229/10.12.2021г. бил наложен запор върху банковите сметки, открити на името на длъжника В. Б. В. в „**“ АД.

На 23.02.2023 г. в кантората на ЧСИ Ш.Д. постъпила молба с вх.

№03488/23.02.2023г., чрез пълномощника му адв. А. Б., с която е поискано от ЧСИ Ш.Д. да прекрати поризводството по изпълнително дело № 682/2012 г. по неговия опис, поради настъпила перемпция на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като в молбата се поддържа, че е настъпила перемпция на осн. чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като взискателят не бил поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години.

С обжалваното Разпореждане, обективирано с резолюция на съдебния изпълнител върху молбата на длъжника с вх. №03488/23.02.2023г., ЧСИ Ш.Д. е отказал да прекрати изпълнителното производство, на посоченото в молбата правно основание – чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, тъй като е счел, че не са налице основания за перемпция. Поддържа се в мотивите към обжалвания акт на съдебния изпълнител, че в настоящия случай последното изпълнително действие било от 10.12.2021г . – запор върху банкови сметки, открити на името на длъжниците В. Б. В. и Б. В. В. в „**“ АД, поискано в молба с вх. № 24004/03.12.2021 г.. постъпила от „**“ ЕООД, което прекъсвало възможността за настъпване на основанието, обективирано от законодателя в нормата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Срещу така постановеното разпореждане на ЧСИ Ш.Д. е депозирА. жалба от длъжника В. Б. В., с правно основание чл. 435 ал. 2 от ГПК, въз основа на която е образувано настоящото дело пред ОС – Благоевград.

При така изложеното от фактическа стрА., настоящият състав на ОС – Благоевград, излага следните правни съображения:

По отношение на кръга от изпълнителни действия, които са от категорията на тези, прекъсващи 2-годишния срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, с т. 10 на ТР № 2 от 26.06.2015г., по тълкувателно дело №2/2013г. на ОСГТК на ВКС, както и с мотивите към тази точка, е възприето становището, че всяко действие на взискателя, с което е поискал предприемане на определен изпълнителен способ и с предприемането или извършването на всяко изпълнително действие от съдебния изпълнител, изграждащо съответния способ, се прекъсва срокът и това са следните изпълнителни действия: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрА., присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Според възприетото становище, не са изпълнителни действия и не прекъсват срока образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покА. за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., 4 назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК е преклузивен и започва да тече от последното същинско изпълнително действие по изпълнителното дело, по смисъла на чл. 116 б. „в” от ЗЗД. При изпълнителния процес срокът се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко следващо изпълнително действие, изграждащо съответния способ.

Изпълнителният процес се образува по молба на взискателя и се движи по инициатива на последния, а не служебно. Затова при всички способи на изпълнение е необходимо, взискателят да изяви активно своята воля и да предприеме необходимите изпълнителни действия за събиране на вземането – предмет на изпълнението. В случай, че взискателят не поиска извършване на изпълнителни действия за събиране на вземането си в продължение на две години, законодателят приема, че взискателят се е дезинтересирал от изпълнението и същото подлежи на прекратяване по изричната норма на чл.

433, ал. 1, т. 8 от ТЗ. Прекратителното основание е проявление на основния принцип, че в изпълнителното производство не важи служебното начало, т.е. движението на изпълнителното производство става по искане на взискателя, включително и като иска повтаряне на неуспешните изпълнителни действия и прилагането на нови изпълнителни способи.

Съобразно правилата на изпълнителното производство, съд eбния изпълнител не дължи по делото действия, които не са били поискани от взискателя или от длъжника. В разпоредбите на ГПК, уреждащи изпълнителното производство, е предвидено изрично, че същото се движи единствено от взискателя, като съдебният изпълнител няма задължение нито служебно да извършва действия по образуваното вече изпълнително производство, нито да уведомява взискателя за тях, нито да инициира по собствено усмотрение и по своя инициатива действия по хода на делото.