Решение № 551 от 09.07.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 551 гр. Бургас, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от МОНИКА Г. ЯХАНАДЖИЯН Гражданско дело № 20252100100132 по описа за 2025 година

Производството по делото е образувано след като с определение №112/07.01.2025 г., постановено по гр.д.№5288/2024 г. по описа на РС-Бургас исковата молба н а И. В. В., ЕГН ********** е изпратена по подсъдност на настоящия съд, определен за компетентен с определение, рег.№65/05.02.2025 г., постановено по в.ч.гр.д.№34/2025 г. по описа на АС-Бургас след повдигнат спор за подсъдност.

Ищцата И. В. В., ЕГН **********, съдебен адрес в гр.Бургас, ул.“Трайко Китанчев“ №22, чрез адв.Маргарита Александрова е предявила против ответника Н. Н., в качеството му на нотариус с рег.№*** на НК и район на действие РС-Бургас, адрес на нотариална кантора ***, иск за осъждането му да й заплати следните суми, чийто размери след прието изменение по реда на чл.214 от ГПК, са както следва:

- 36 388,53 лева, представляваща уговорено и неплатено допълнително трудово възнаграждение за извършена работа, обвързано с финансовите резултати на работодателя за 2021 г., което възлиза на 12 % от облагаемия доход на работодателя за 2021 г., въз основа на годишната му данъчна декларация, като се приспадне платения годишен данък, ведно с лихва за забава в размер на 11 155,26 лева, дължима за периода 01.01.2022 г. (падежа на задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за 2021 г.) 29.07.2024 г. (датата на подаване на исковата молба в съда), ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането;

- 2 400 лева, представляваща уговорено и неплатено трудово възнаграждение за придобит ценз (по 200 лева месечно, 12 месеца) за 2021 г., 1 платими на две равни вноски годишно (на 01.07. и на 31.12 за текущата година), ведно с лихва за забава в размер на 429,20 лева , дължима за периода 01.07.2021 г. – 29.07.2024 г. и в размер на 367,87 лева, дължима за периода 01.01.2022 г. – 29.07.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.

За разликата до предявените размери от 40 500 лева, представляващи уговорено и неплатено допълнително трудово възнаграждение за извършена работа, обвързано с финансовите резултати на работодателя за 2021 г., което възлиза на 12 % от облагаемия доход на работодателя за 2021 г., въз основа на годишната му данъчна декларация, като се приспадне платения годишен данък и от 12 415,67 лева, представляващи лихва за забава дължима за периода 01.01.2022 г. (падежа на задължението за плащане на допълнителното възнаграждение за 2021 г.) - 29.07.2024 г. (датата на подаване на исковата молба в съда), ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането за главница, производството по делото ще бъде прекратено с настоящето решение.

При условията на евентуалност сумите се претендират като дължими по граждански договор, в случай че съдът приеме, че договорът за поръчка, който ищцата счита за допълнително споразумение (анекс) към трудовия й договор, сключен с ответника на 01.10.1998 г., не представлява трудово правоотношение.

Ищцата твърди, че се е намирала в трудово правоотношение с ответника по силата на трудов договор от 01.10.1998 г., по силата на който е назначена на длъжността „технически секретар“ в нотариалната кантора на ответника.

Считано от 22.12.2010 г. и до настоящия момент, с допълнително споразумение към трудовия договор, наименувано от страна на работодателя „договор за поръчка“, но съдържащо основните белези на допълнително споразумение към трудов договор и неразделна част от него, ищцата е назначена на длъжност „правен съветник“ в същата нотариална кантора. За длъжността било договорено възнаграждение за работна заплата в размер на 1000 лева месечно, 200 лева месечно за придобит ценз, платим на две равни вноски годишно – на 01.07. и на 31.12. за текущата година и възнаграждение, обвързано с финансовите резултати с годишен, покачващ се процент, започващ от 2 % за 2011 г. до максимален размер от 15 %, изчислен върху облагаемия доход на работодателя въз основа на годишната му данъчна декларация, като се приспадне платения годишен данък, съгласно начина на определяне на това възнаграждение, а именно: 2 % за 2011 г., 3 % за 2012 г., 4 % за 2013 г., 5 % за 2014 г., 6 % за 2015 г., 7 % за 2016 г., 8 % за 2017 г., 9 % за 2018 г., 10 % за 2019 г., 11 % за 2020 г., 12 % за 2021 г., 13 % за 2022 г., 14 % за 2023 г. и 15 % за 2024 г. Ищцата твърди, че ответникът не й е изплатил дължимото възнаграждение, обвързано с финансовите резултати за 2021 г. и дължимото възнаграждение за придобития ценз за 2021 г., които претендира ведно с обезщетение за забава. Претендира и законната лихва върху главниците, считано от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумите.

2

При условията на евентуалност сумите се претендират като дължими по граждански договор, в случай че съдът приеме, че договорът за поръчка, който ищцата счита за допълнително споразумение (анекс) към трудовия й договор, сключен с ответника на 01.10.1998 г., не представлява трудово правоотношение.

В подкрепа на исковете са ангажирани доказателства, претендират се разноски. Представя писмена защита, с която за първи път се въвежда възражение за прекомерност на претендирания от ответната страна адвокатски хонорар.

Предявените от ищцата осъдителни искове са с правно основание чл.128, т.2 от К Т и чл.86, ал.1 от ЗЗД, а евентуалните - с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

В преклузивния срок по чл.131 ал.1 от ГПК ответникът представя писмен отговор, с който оспорва предявените в условията на евентуалност искове и изразява становище за недопустимостта им поради липса на определен от ищеца предмет, а при условията на евентуалност ги оспорва по основание и размер като счита, че договорът за поръчка от 22.12.2010 г., който оспорва като неистински с твърдението, че такъв договор не е подписван между страните, няма характеристиките и белезите на трудов договор и прави възражение за нищожността му на всички основания, посочени в чл.26 от ЗЗД, както и възражение за изтекла погасителна давност. Ответникът не оспорва съществувалото помежду им трудово правоотношение, възникнало на 01.10.1998 г., когато ищцата е била назначена при него на длъжност „служител-секретар при нотариална кантора“, но твърди, че с допълнително споразумение от 31.05.2010 г., ищцата е била преназначена на длъжност „правен съветник“, като на 29.12.2014 г. трудовото й възнаграждение е било увеличено на 1000 лева, а считано от 01.08.2024 г. трудовото правоотношение с ищцата е прекратено. Ангажира доказателства, претендира разноски.

Представя писмена защита.

Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, изразените от страните становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно в отношенията между страните е съществувалото помежду им трудово правоотношение, възникнало на 01.10.1998 г. по силата на сключен помежду им трудов договор, по което ищцата е назначена в нотариалната кантора на ответника на длъжност „технически секретар“ срещу заплащане на възнаграждение в размер на 53 500 деноминирани лева. С допълнително споразумение от 31.05.2010 г., ищцата е преназначена на длъжност „правен съветник“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 240 лева.

На 22.10.2010 г., страните подписали договор, който наименовали договор за поръчка. Същият е приет като доказателство по делото и съгласно съдържанието му нотариус Н. възлага на ищцата да изпълнява правата и отговорностите на правен съветник в нотариалната кантора, като се съобразява с действащите правни норми и правилата на добрия изпълнител, а 3 ищцата от своя страна се задължава да изпълнява задълженията си в рамките на работното време и при условията на сключения помежду им трудов договор, неразделна част от договора за поръчка. Страните договорили, че прекратяването на трудовия договор прекратява автоматично договора за поръчка, без да е нужно някакво предизвестие, както и че възнагражденията, които ищцата ще получава за добросъвестно изпълнените си задължения са както следва: възнаграждения, необвързани с финансовите резултати:в настоящ момент – РЗ 1000 лева месечно и надбавки за храна по 10 лева, за придобития ценз по 200 лева месечно, платими на две равни вноски (на 01.07 и на 31.12.); възнаграждения, обвързани с финансовите резултати: възнаграждението е на основата на облагаемия доход на доверителя, което се изчислява въз основа на годишната данъчна декларация, като се приспадне платения годишен данък (при деклариран приход 250 000 лева, намален с възнаграждения, осигуровки и др., чистия доход за облагане е 170 000 лева, данък 10 % е 17 000 лева, т.е. основа за възнаграждението на довереника ще бъде сумата от 153 000 лева). В договора е посочено, че възнаграждението е с годишен покачващ се процент – начало от 2% до максимален размер 15%: 2%, 3%, 4%, 5%, 6%, 7%, 8%, 9%, 10%, 11%, 12%, 13%, 14%, 15%, т.е. за 15 години се достига до максималния размер, както и че в тежест на довереника било да декларира, респ. да заплаща следващите се данъци и осигуровки за получените суми, а неизпълнението на това му задължение не можело да се вмени във вина на доверителя в техните вътрешни взаимоотношения. За неуредените случаи страните се разбрали да прилагат разпоредбите на ЗЗД.

Договорът е подписан от страните и в частност от ответника, за което свидетелства заключението на в.л.Ризов по извършената от него съдебнопочеркова експертиза, което съдът възприема като обективно и компетентно дадено.

С допълнително споразумение от 29.12.2014 г., основното месечно трудово възнаграждение на ищцата е изменено на 1000 лева.

Със Заповед за прекратяване №24080101/01.08.2024 г., приета като доказателство по делото, трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.326, ал.1, вр.чл.335, ал.1, т.2 от КТ.

По делото са разпитани две групи свидетели, чийто показания касателно фактическата обстановка, предшестваща съставянето на договора за поръчка, кореспондират помежду си и взаимно се допълват. От същите по несъмнен начин се установява, че по време действието на трудовото правоотношение ищцата завършила Център по юридически науки, Юридически факултет към БСУ, за което свидетелства и приобщеното като доказателство Уверение, рег.

№23559/17.05.2010 г., издадено от БСУ. В тази връзка свидетелите В. Х. – приятелка на ищцата и М. А. – неин съпруг твърдят, че промяната в образованието на ищцата се е дължало на отправено от ответника предложение да я назначи за помощник-нотариус в кантората си. Поради ползване на отпуск по майчинство обаче, за помощник-нотариус била назначена свидетелката О., която изпълнява длъжността и понастоящем. На ищцата било предложено преназначаване на длъжност „правен съветник“ и увеличение на заплатата.

4

Основното противоречие в показанията между двете групи свидетели се свежда до въпросите получавала ли е ищцата допълнително трудово възнаграждение и на какво основание.

В тази връзка свидетелите В. Х. и М. А. са категорични в показанията си, че след преназначаването й на длъжност „правен съветник“, освен основно трудово възнаграждение ищцата е получавала и допълнително такова под формата на годишен процент от оборота на кантората, като от показанията на св.Ангелов става ясно и това, че плащането му се е извършвало на ръка, на основание предявения му договор за поръчка от 22.10.2010 г. и се е изплащало в първите месеци на годината, като се е отнасяло за предходната година. И двамата свидетели са категорични, че последно полученото на основание този договор възнаграждение е изплатено през 2021 г.

В различен смисъл са показанията на свидетелката О.. Същата твърди, че предявеният й договор е съставен от ищцата и представлява работен вариант на обсъждани в кантората на нотариуса идеи за сключване на договори, които да послужат като основание за изплащане на по-високо по размер възнаграждение, без за същото да се заплащат дължимите данъци и осигуровки. Самата тя била съставила договор за изработка. Свидетелката е категорична, че до реализиране на тази идея не се е стигнало. Напротив, ответникът поискал от служителите си да представят подготвените екземпляри и да ги унищожат. Единствено ищцата не представила своя с аргумент, че не може да го намери. Това предизвикало съмнение у ответника и същият поискал от служителите си да подпишат декларация, че нямат сключени други договори освен трудовия, а ако има такива то същите са недействителни. В този смисъл са приобщените на л.29, 30, 34, 36, 38 и 42 декларации, които ищцата не оспорва, че е подписала.