Определение № 667 от 20.09.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 667 гр. Варна, 18.09.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20223001000664 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248, ал.1 от ГПК.

Постъпила е молба вх. №5401/26.07.2023г. от адвокат Н. Д. пълномощник на въззиваемия ищец К. Г. К., ЕГН **********, с искане за изменение на постановеното по делото решение №239/17.07.2023г. в частта му за разноските, като се завиши присъденото в полза на процесуалния му представител адвокатско възнаграждение при съобразяване на предвидения в НАРЕДБА №1 от 9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (ред., ДВ, бр. 88 от 4 Ноември 2022г. ) минимален размер ведно със следващия се ДДС.

Искането се основава на твърдение, че съдът не е съобразил датата на последно представения по делото договор за правна защита и съдействие, сключен на 10.05.2023г., т.е. след 8.11.2022г., поради което и неправилно е изчислил размера на адвокатския хонорар, прилагайки редакцията на наредбата към момента на подаване на исковата молба, а именно в редакцията от Държавен вестник бр. 68 от 31 юли 2020г. на чл.7, ал.2, т.4 от НМРАВ.

Твърди се, че дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 4 620 лева, определено в минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 9.07.2004г. в приложимата й редакция ДВ, бр. 88/2022г. (3 850лв.) ведно с ДДС. Според жалбоподателя, присъждането на адвокатско възнаграждение в 1 размер на 2076 лева за представителство във въззивното производство ще доведе като правен резултат договаряне на възнаграждение в по-нисък от минималния размер, определен с НМРАВ, за което адвокатът носи дисциплинарна отговорност пред Колегията, в която е регистриран, ще се стигне и до ретроактивно действие на договора, въпреки че такова действие не е договорено нито между страните, нито в която и да е било от двете редакции на НМРАВ.

Препис от молбата е връчен на насрещната страна – въззивника „Дженерали Застраховане“ АД , ЕГН ***. В указания едноседмичен срок същият не е подал писмен отговор по искането.

Молбата е подадена в срока за касационно обжалване на въззивното решение, с оглед на което се преценява като допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С решение №239/17.07.2023г., постановено по настоящото в.т.д.

№664/2022г. описа на ВАпС, въззивният съд е оставил без уважение въззивната жалба на ответното застрахователно дружество срещу част от осъдителната част на първоинстанционното решение – за разликата над 10 000 лева до размера от 40 000 лева на присъденото обезщетение за неимуществени вреди, и по същество е потвърдил същото.

В съответствие с този изход на спора във въззивното производство и при съобразяване на цената на иска - предмет на обжалване (общо за 30 000 лв.) въззивният съд е присъдил адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на ищеца, оказал безплатно правна помощ и съдействие в хипотезата на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв, в размер на 2 076 лева с ДДС. Същото е определено към минималния размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет (в приложимата с оглед момента на възлагането на защитата редакция, ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г.), при съобразяване предмета на производството и осъществените в хода му процесуални действия.

Неоснователно е твърдението, че съдът е следвало да вземе предвид „последния“ представен по делото договор за правна защита и съдействие.

Видно от данните по делото, защитата за въззивното производство е възложена с нарочен договор за правна защита и съдействие от 6.10.2022г., 2 приложен към подадения отговор на въззивната жалба на насрещната страна (л.22 от делото). Представения в последното съдебно заседание със списъка по чл.80 ГПК нов договор от 10.05.2023г. (л.86) е лишен от предмет, целящ единствено обосноваване приложение на последващата редакция на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съгласно трайно установената съдебна практика, меродавен е нормативният акт, уреждащ минималния размер на адвокатското възнаграждение, действал към момента на образуване на производството пред съответната инстанция. С оглед на това и като се има предвид момента на възлагането на защитата срещу предприетото от насрещната страна обжалване на първоинстанционното решение и подаването на отговора на въззивната жалба - 6.10.2022г., дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи при съобразяване на относимата разпоредба на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет в приложимата й редакция, ДВ. бр.68 от 31 Юли 2020г.). В този смисъл е и решение №50001/03.02.2023г. по т.д. №2530/2021г. на ВКС, І т.о.

Присъденото от въззивния съд адвокатско възнаграждение в размер на 2 076 лева с ДДС съответства на преценката за правната и фактическа сложност на делото във въззивната инстанция, съответно на извършените в това производство съдопроизводствени действия, събраните доказателства и общата продължителност на делото. При съобразяване на обжалвания интерес (30 000 лв.) минималният размер на дължимото адвокатско възнаграждение е 1 430 лв. (1 716 лв. с ДДС). В този смисъл неоснователно е твърдението, че определеното възнаграждение е под установения от Наредбата минимален размер, което може да доведе до дисциплинарна отговорност на адвоката.

Последното твърдение е и несъстоятелно, доколкото се касае за възнаграждение, чието определяне по размер е възложено на съда по силата на закона (чл.38, ал.2 от ЗАдв), а не е въпрос на свободно договаряне между клиента и адвоката, единствено в която хипотеза би могло да се преценява (евентуална) недобросъвестност на адвоката и прилагането на нелоялни практики.

Въз основа на изложеното съдът заключава, че подадената молба за изменение на постановеното по настоящото дело решение като се увеличи размера на присъденото на адвоката на въззиваемия ищец адвокатско възнаграждение е неоснователна, поради което същата се оставя без 3 уважение.

Единствено с цел пълнота и прецизност следва да се посочи, че при евентуално приложение на Наредба №1/2004г. на Висшия адвокатски съвет в редакцията й ДВ, бр. 88 от 4.11.2022г., чл.7, ал.2, т.4 (с оглед обжалвания интерес от 30 000 лв.) минималният размер на адвокатското възнаграждение в случая би бил 3 050 лв. (3 660 лв. с ДДС), а не както неправилно се сочи в молбата 3 850 лв. (4 620 лв. с ДДС).

По изложените съображения и на основание чл.248, във вр. с чл.252 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. №5401/26.07.2023г. на адвокат Н. Д. - пълномощник на въззиваемия ищец К. Г. К., ЕГН **********, за изменение на решение №239/17.07.2023г., постановено по настоящото в.т.д.

№664/2022г. на Варненски апелативен съд в частта му за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на Р. България с частна жалба, подадена в едноседмичен срок, считано от датата на връчване на препис от същото на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4