Решение № 261729 от 25.05.2022, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№.............. гр.

София, 25.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, I - 18 състав, в открито съдебно заседание на двадесет и осми април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав: съдия: даниела попова при секретар ИРЕНА АПОСТОЛОВА като разгледа докладваното от съдия ПОПОВА гражданско дело № 10590 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове с правна квалификация чл.

26, ал. 2 и чл. 42, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите и чл. 124, ал.

1 от ГПК.

Ищцата С.Д.Д. твърди, че баща й Д.К.Д.(починал на 09.07.2017 г.) е станал собственик на апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. *****по силата на Нотариален акт № 66, том ІІ, дело № 266/1979 г. на І Нотариус при СРС. Поддържа, че на 02.10.2007 г. апратаментът е продаден от Ф.А. – в качеството си на пълномощник на Д.А. (пълномощно с рег. № 13773/21.09.2007 г. на нотариус с рег.

№ 180 НК Русе) на С.А. (сделка, обективирана в

Нотариален акт № 24, том ІІ, рег. № 8283, дело 200/2007 г. на нотариус с рег. № 311 РС София). Сочи, че баща й никога не е упълномощавал мнимия представител за каквито и да е действия. Твърди, че при изповядване прехвърлителната сделка не е представено пълномощното, фигуриращо в регистъра на нотариуса от гр. Русе, а цветно копие с различно ЕГН, цветни копия били и съпътстващите документи, които би трябвало да бъдат подписани от продавача. На 03.05.2017 г. С.А. продала процесния апартамент на В.П. с Нотариален акт № 29, том І, рег. № 3627, дело № 25/2017 г., с рег. № 633 РС София процесния апартамент.

Счита, че последващите приобретатели не са станали собственици, тъй като никога не им е прехвърляна собствеността върху апартамента от действителния й титуляр. Поддържа, че от придобиването на имота през 1979 г. до настоящия момент владението на апартамента се е осъществявало от баща й и от нея. Въз основа на изложеното претендира обявяването нищожност поради липса на съгласие досежно упълномощителна сделка удостоверена в пълномощно с рег. № 13773/21.09.2007 г. на нотариус с рег. № 180 НК Русе в двете й разновидности, обусловени от разликата в ЕГН на упълномощителя, както и нищожност на самото нотариално действие на основание чл. 576, вр. чл. 589, ал. 2 вр. чл. 578, ал. 4 ГПК. Претендира обявяване недействителност на договор за продажба на недвижим имот от 02.10.2007 г. с

Нотариален акт № 24, том ІІ, рег. № 8283, дело 200/2007 г. на нотариус с рег. № 311 РС София. Предявен е и установителен иск за признаване правото на собственост по наследство на ищцата върху недвижим имот с адрес: гр. София, ж.к. *****спрямо С.А. и В.П.. Претендира разноски.

Ответникът Ф.А. не депозира отговор, не взема становище по предявените искове

Ответницата С.Ж.А. оспорва иска като неоснователен и недоказан. Поддържа, че тя не е действителния собственик на апратамента, тъй като има парично съучастие в размер на 10 000 евро, а фактическият собственик е С.В.Д.. Въпреки това сочи, че действителният собственик е тя, тъй като го е владяла чрез собственика му в продължение на 5 години, без владението й да е било смущавано и при наличен договор със собственика да заплаща месечните разходи.

Ответникът В.П. не депозира отговор, не взема становище по предявените искове.

Ответницата Ю.П. оспорва предявените искове. Твърди, че при закупуване на имота са били добросъвестни, не са занели за правата на други лица върху него, поради което намира, че е придобила имота по давност.

С.Д., конституиран като трето лице помагач на страната на ответницата С.А. не депозира отговор, не взема становище по предявените искове.

Съдът, като прецени относимите доказателства и доводите на страните, приема за установено следното:

Не се спори по делото и от представените писмени доказателства се установява, че ищцата С.Д. е единствен наследник по закон – дъщеря, на Д.К.Д., починал на 09.07.2017г.

На

20.03.1979г., с Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ, Д.Д. е придобил недвижим имот - апартамент № 18, находящ се в гр. София, ж.к. *****.

На

02.10.2007г. с договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 24, том ІІ, рег. № 8283, дело 200/2007 г. на Нотариус с рег. № 311 при НК, Д.Д., чрез Ф.И.А., е продал на ответницата С.Ж.А. гореописания недвижим имот.

При изповядване на сделката е представено от Ф.А. пълномощно нотариално заверено № 13773 от 21.09.2007г. на Нотариус рег.№ 180 при НК, с район на действие РС – Русе.

На

03.05.2017г. С.А. е продала на В.П.П. гореописания недвижим имот. Сделката е обективирана в Нотариален акт № 29, том І, рег. № 3627, дело № 25/2017 г., на Нотариус с рег. № 633 при НК, като към датата на сключването й В.П. е бил в брак с Ю.Д.П..

На

09.10.2007г., въз основа на подаден от Д.Д. сигнал е образувано наказателно производство – НОХД № 22972/2011г. на СРС, НО, 102 състав.

В хода на наказателното производство са установени две копия на пълномощни, нотариално заверени № 13773 от 21.09.2007г. на Нотариус рег.№ 180 при НК, с район на действие РС – Русе /л.165 и л.169 от настоящото дело/.

В пълномощното, приложено на л.165 от делото, като ЕГН на упълномощителя Д.Д. е посочено „ЕГН **********”. Копието от това пълномощно е представено нотариус Ц.М., съхранено от него в архива му и описано в общия регистър на кантората. От заключението на приетата по делото съдебно почеркова и техническа експертиза се установява, че подписът на упълномощител в това копие на нотариално заверено пълномощно № 13773 от 21.09.2007г. на Нотариус рег.№ 180 при НК, с район на действие РС – Русе /л.165 от дело/, е копие на подпис, който не е положен от Д.К.Д., с ЕГН **********, а отпечатъкът от кръгъл печат на Нотариус Ц.М. е копие на отпечатъкът от кръгъл печат, използван от него.

В пълномощното, приложено на л.169 от дело упълномощителят Д.Д. е с ЕГН **********.

Копие на такова пълномощно не се съхранява при Нотариус Ц.М. и не е описано в общия регистър на кантората. От заключението на приетата по делото съдебно почеркова и техническа експертиза се установява, че подписът на упълномощител в това копие на нотариално заверено пълномощно № 13773 от 21.09.2007г. на Нотариус рег.№ 180 при НК, с район на действие РС – Русе /л.169 от дело/, са копия на подпис, който е положен от Д.К.Д., с ЕГН **********. Вещото лице сочи, че тъй като документите са във вид на електрофотографски копия, не може да се изключи като възможна хипотеза същите да са пренесени в тях с помощта на система от компютър-скенер-принтер и програма за изображения на други документи, съдържащи подписи на Д.К.Д..

Установено е по делото, че след изтичане на законоустановения срок за съхранение, архивът на Нотариус Каракашев е унищожен, поради което липсват оригиналните пълномощни, както и данни за това, кое от двете пълномощни с №13773 от 21.09.2007г. на Нотариус рег.№ 180 при НК, с район на действие РС – Русе е използвано при изповядване на сделката през 2007г.

От заключението на съдебно почерковата и техническа експертиза се установява освен това, че подписите за „Нотариус” в електрофотографските копия на Декларация по чл.264, ал.1 от ДОПК, декларация по чл.25, ал.7 от ЗННД и пълномощно, всички изходящи от Д.К.Д.с ЕГН **********, са възпроизведени от един и същи първообраз – копие или оригинал на документ, съдържащ подписа на Нотариус Ц.М., който с помощта на компютър – скенер – принтер и програма за обработка на изображения е пренесен при създаването на тези документи. Вещото лице установява освен това, че отпечатъците от кръгъл печат, поставени на посочените документи, са копия на отпечатъци от печат, който не е идентичен с отпечатъците от кръглия печат на Нотариус Ц.М..

От приложения по делото протокол от проведено открито съдебно заседание от 18.09.2012г. по НОХД № 22972 от 2011г. на СРС, 102 състав, се установява, че разпитана като свидетел в наказателното производство ответницата А. е заявила, че не е ходила в имота, не е знаела, че имотът се обитава, упълномощила е трето лице – С.Д., да се занимава с него. Сочи, че не е имала намерение да живее в имота, а го е купила с инвестиционна цел.

В показанията си, дадени в същото съдебно заседание и по същото дело, третото лице помагач - С.Д., заявява, че не е ходил в имота, не е правил оглед, а при среща с Д.Д., в процесния имот, последният му заявил, че ще живее в него.

Както е посочено в Решение № 170 от 12.10.2016 г. по гр. д. №

1952 / 2016 г. на ВКС, Трето ГО, приобщените по гражданските дела прокурорски преписки, респективно водено досъдебно производство, следва да се ценят в гражданското производство ведно с всички доказателства по делото с оглед вида и естеството на съдържащите се в тях документи.

Писмените доказателства по приложени към делото други дела и преписки се считат представени и събрани от съда с прилагането на делото. По този начин съдът събира и извънсъдебните признания на факти, които някоя от страните е правила пред други органи.

Съставените протоколи от други органи са надлежно доказателство за извършването на съответните признания /в този смисъл и реш.№.265/10.09.12 по г.д.№.703/11, ІV ГО на ВКС/.

В настоящия случай, в проведеното с.з. по НОХД, ответницата А. и третото лице помагач Д. са признали неизгодни факти – че не са влизали във владение на имота, поради което показанията им, дадени пред съд в наказателното производство, следва да бъдат ценени и в настоящия процес.

Аналогичното важи и за съдържащите се в представената по делото исковата молба, с която е предявен обратен иск от С.А. срещу С.Д. по гр.д.№ 77609/2018г., на СРС, 127 състав, признания на ответницата А. – относно неизгодни за нея факти, а именно – че през периода до м.04.2016г. имотът е владян от Д.Д., а след това смъртта му се владее от ищцата. В депозираната на 09.01.2020г. искова молба, ответницата А. изрично е заявила, че ищцата С.Д. владее процесния имот.

От посочените писмени доказателства се установява, че ответницата А. не е обитавала имота от придобиването през 2007г. до продажбата му през 2017г., като към 2020г. същият се обитава от ищцата.

По делото са разпитани две групи свидетели.

Свидетелите А.и

Ш. установяват, че до смъртта си наследодателят на ищцата Д.Д. е живял в процесния апартамент, а след това – апартаментът се обитава от ищцата – така св.Б.А.. От показанията на този свидетел се установява и това, че Д.Д. не е имал намерение да продава имота, нещо повече – на общо събрание на ЕС е уведомил присъстващите, че са се опитали да го „измамят”, за което е сигнализирал полицията. В тази насока са и показанията на св.Ш., която установява, че до смъртта на Д.имотът е владян и обитаван от него, необезпокоявано, а след това – от дъщеря му –ищцата С.Д..

Св.К.– от страна на ответника В.П., сочи, че през пролетта на 2017г. последният му е казал, че е купил апартамент в гр.София с инвестиционно цел и с наемател. Сочи, че при посещение в имота същият е бил в ужасно състояние. Такива показания дава и св.С..

Съдът изцяло кредитира показанията на св.А.като дадени от лице, незаинтересовано от изхода на делото – съсед на процесния имот и имащ преки и непосредствени впечатления относно това кой кога е живял в него, респ. кога го е ползвал, поради което съдът ги възприема изцяло.

Доколкото св.Ш. установява същите факти, съдът намира, че показанията й, независимо от приятелските й отношения с ищцата, са достоверни и ги кредитира изцяло. Показанията на посочените свидетели се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства /протокол по НОХД и искова молба по предявен обратен иск/, от които се установява, че процесния имот до 2017т. е владян от Д.Д., а след смъртта му – от ищцата, поради което съдът ги възприема изцяло.

Изолирани от доказателствената съвкупност остават показанията на свидетелите К.и С.. Същите са в близки, приятелски отношения с ответниците В.П. и Ю.П.. В едната си част

– относно обстоятелството, че процесния имот е отдаден под наем и е закупен с наематели, са вторични и пресъздават факти, съобщени им от ответника В.П.. В останалата част – относно посещенията им в имота, са нелогични и житейски неоправдани. По абсолютно идентичен начин свидетелите описват посещенията си в имота. И двамата сочат, че са ходили случайно, когато са придружавали ответника П. „по работа” до гр.София, който „случайно” им е показвал имота. Житейски нелогично е при „случайното” посещение на св.К., при това - по негово предложение, входната врата на блока да е отворена, вратата на апартамента да е отворена, да не се налага да звънят и да ги посрещне „едно младо момче”. Вън от всякаква логика е поведението на свидетеля, който, независимо че е предложил да отидат до имота, не е влязъл вътре, не го е огледал, не се е интересувал кой обитава имота, стоял е на вратата му 10 минути, след което е излязъл от блока и е чакал ответника П.