Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 132 от 28.05.2021, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно наказателно дело 2002/2021
Вид
Определение № 132
Подписан
28.05.2021
В сила
28.05.2021
Състав
Атанас Стоилов Атанасов, Атанас Николаев Атанасов, Ирина Стоева Стоева

Цитирани разпоредби

  • чл.325 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 78а · Наказателен кодекс
  • чл. 375 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.376 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 377 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.377 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 132 гр. 1000 София , 28.05.2021 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми май, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Атанас С. Атанасов

Атанас Н. Атанасов

Ирина С. Стоева като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно частно наказателно дело № 20211100602002 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.377 ал.2 вр. ал.1 вр. с Глава двадесет и втора от НПК.

Образувано е по частен протест на прокурор при СРП срещу разпореждане от 10.04.2021 година на съдия-докладчик от СРС, НО, 9 състав, постановено по НАХД № 4862/2021 година по описа на същия съд, с което на основание чл.377 ал.1 от НПК е прекратено „наказателното“ производство по посоченото дело и последното е върнато на СРП за отстраняване на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения.

В частният протест се излагат съображения за неправилност и незаконосъобразност на съдебния акт. Според прокурора, залегналите в разпореждането доводи за противоречивост, неразбираемост и неяснота на обвинението са изцяло неправилни и необосновани. Иска се отмяна на разпореждането и връщане на делото на друг съдебен състав за разглеждане по същество.

Софийски градски съд, след като се запозна с доводите, изложени в частния протест, както и с материалите по делото и след като провери изцяло правилността на атакувания съдебен акт, намира следното:

1

Първоинстанционното производство е било образувано по повод внесено по реда на чл. 375 от НПК постановление на Районна прокуратура – гр. София, с което е направено предложение за освобождаване на обвиняемия К. Н. А. от наказателна отговорност за престъпление по чл.325 ал.1 НК с налагане на административно наказание.

Съгласно отразените в посочения процесуален акт на СРП фактически положения, К.А. е обвинен за това, че на 31.10.2020 година, около 18.30 часа, в гр.София, е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – размахвал газов пистолет и отправял закани и ругатни към група от лица, квалифицирани като престъпление по чл.325 ал.1 НК.

Независимо, че този акт на прокуратурата е инициирал провеждането на диференцираната процедура по глава двадесет и осма от НПК, съдът може да пристъпи към разглеждането на делото в открито съдебно заседание, след преценка на обстоятелствата, визирани в разпоредбите на чл.376 ал.1 и чл.

377 от НПК – подсъдно ли е делото на съда; налице ли са основания за прекратяване или спиране на наказателното производство, или за прекратяване на съдебното производство; налице ли са материално-правните предпоставки по чл. 78а от НК. В частност – необходимостта от проверка за наличието на процесуални нарушения, свързани със съдържанието на постановлението на прокурора по чл.375 НПК, произтича и от това, че съдът е длъжен да разгледа и реши делото в неподлежащите на изменение фактически рамки, очертани в този прокурорски акт. Именно при извършването на тази проверка, съдията-докладчик от първостепенния съд е намерил недостатъци в постановлението на прокурора от съдържателна страна, които е счел за съществени процесуални нарушения, водещи до ограничаване правото на защита на обвиняемия и налагащи прекратяване на „наказателното“ производство по делото и връщането му на прокуратурата за отстраняването им.

Настоящият въззивен състав не може да се солидаризира с изводите и основанията, поради които съдията-докладчик от първоинстанционния съд е прекратил „наказателното“ производство и е върнал делото на прокурора. На първо място следва да се посочи, че в конкретния случай липсват каквито и да е било основания за прекратяване на наказателното производство, а и в разпореждането на съда не се излагат подобни мотиви. Първоинстанционният съд, с оглед на изложените от него аргументи, най-вероятно е имал предвид прекратяване на съдебното производство, а не на наказателното такова, като се приема, че е допуснал техническа грешка в тази насока.

2

Въпреки това уточнение, тълкувано изцяло в полза на оспорвания акт, съдът не намери основания и за прекратяване на съдебното производство. Не се констатираха поддържаните в разпореждането недостатъци на прокурорското постановление, както и обстоятелството, че повдигнатото обвинение е противоречиво и неясно. Дори напротив, настоящият въззивен състав намира, че обвинителната теза е формулирана изключително пълно, точно и ясно, като за обвиняемия, а така също и за съда не би следвало да е налице каквато и да е било неяснота или противоречие досежно съставомерните обективни и субективни признаци на деянието. Фактите на инкриминираната престъпна дейност са описани абсолютно точно и ясно, като липсват противоречия между тях и диспозитива на постановлението.

Въззивният съд напълно споделя тезата на прокуратурата, че нейно конституционно предвидено правомощие е да посочи обвиненото лице, престъплението в което се обвинява и правната му квалификация, като за съда не съществува компетентност да влияе на тази суверенна преценка. В конкретния случай наблюдаващият прокурор е очертал фактическите и правни рамки на повдигнатото обвинение, като при липса на основания за прекратяване или спиране на производството, единствената възможност на сезирания съд за преценка е чрез акт по същество, а не чрез даването на конкретни указания за това какви обвинения следва да бъдат повдигнати, за какви престъпления и с каква правна квалификация.

Извън гореизложеното, въззивната инстанция следва да отбележи, че не констатира допуснати, както в хода на досъдебната фаза на настоящия процес, така и при изготвянето на крайния за тази фаза процесуален акт, съществени процесуални нарушение, които да ограничават правата на обвиняемото лице. Не се констатираха противоречия във фактите на обвинението, както и между тях и дадената правна квалификация.

С оглед на всичко гореизложено въззивният съд приема, че атакуваното разпореждане е незаконосъобразно, доколкото съдиятадокладчик от първоинстанционния съд неправилно и в противоречие със закона е приел наличие на допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиненото лице, предвид на което на основание чл.377 ал.1 от НПК е прекратил съдебното производство и върнал делото на прокурора за отстраняването им. Ето защо, проверяваното разпореждане на съдията-докладчик от районния съд следва да бъде отменено и делото да бъде върнато на същия съд, но на друг състав, предвид изразеното вече мнение, за продължаване на производството по него.

3

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 10.04.2021 г. на съдия-докладчик от СРС, НО, 9 състав, постановено по НАХД № 4862/2021 година на СРС.

ВРЪЩА делото на Районен съд – гр.София за продължаване на производството от друг състав.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4