Решение № 189 от 24.11.2023, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. В.П., 24.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В.П., III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. С.а при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА като разгледа докладваното от Соня Анг. С.а Гражданско дело № 20233610100149 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искови претенции с пр. осн. чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ и чл.86, ал.1, изр.1 от ЗЗД от МОРБ срещу В. Й. С. за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 7160,33 лева, представляваща разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация за времето на обучението му в НВУ „ВЛ“, пропорционално на срока на неизпълнението на договор за военна служба, сумата от 1848,50 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата, за периода от изпадането на ответника в забава - 23.09.2020 г. до датата на завеждането на исковата молба – 28.03.2023 год., ведно със законната лихва от датата на завеждането на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът излага, че на 26.05.2010 г. на основание чл.142, ал.2 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България (ЗОВСРБ) бил сключен договор за военна служба №1-25-36/94/26.05.2010 г. между В. Й. С. и началника на НВУ „ВЛ“ - упълномощено от МО длъжностно лице. Сочи, че в раздел I, чл.2 от договора е определен срока за изпълнение на военната служба след завършване на обучението от 10 години изпълнение на военна служба като професия след завършване на обучението. Ищецът заявява, че видно от M3 № КВ 344/25.07.**** г. относно зачисляване във „Випуск - ****”, присвояване на първо офицерско звание „лейтенант” и назначаване на длъжност на випускниците от НВУ „ВЛ” изпълнението на военната служба за ответника започва, считано от 26.07.**** г., като задължението му за изпълнението й изтича на 26.07.2023 г.

Навежда, че с M3 № КВ-346/12.08.2020 г. договорът за военна служба на капитан В. Й. С. е прекратен на основание чл.163, ал.1 от ЗОВСРБ (с предизвестие от военнослужещия до МО, изразено с рапорт рег.№30-21-217/24.06.2020г.). Допълва, че съгласно заповед № ЗЛС29/24.09.2020г. на командира на Първи механизиран батальон подполковник С.М., ответникът е отчислен от списъчния състав на Първи механизиран батальон, считано от 25.09.2020г., като неизпълненият първоначален срок на договора за военна служба от същия, съгласно чл.142, ал.5 от ЗОВСРБ е в размер на 2 години 10 месеца и 0 дни.

1

Ищецът поддържа, че съгласно разпоредбата на чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ военнослужещите, освободени от военна служба на основание чл.163 от ЗОВСРБ преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142, ал. 5 от същия закон, дължат възстановяване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация пропорционално на срока на неизпълнението. Редът и начинът за изчисляване на горните разходи, съобразно разпоредбата на чл.260, ал.4 от ЗОВСРБ, се определят от МО. Сочи се в исковата молба, че в изпълнение на горепосочената разпоредба е издадена Наредба №Н-1/14.01.**** за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на МО и Българската армия (Наредбата). Наредбата е отменена с решение № 17460 от 19.12.2019г. по адм.д.№ 3316/2019г. по описа на ВАС, потвърдено с Решение №8962 от 07.07.2020г. по адм.д.

№1654/2020г. по описа на ВАС, обнародвано в ДВ, бр.63 от 17.07.2020г., в сила от 17.07.2020г., поради което към датата на прекратяване на договора за военна служба на ответника на 12.08.2020г., същата е била неприложима. Независимо от горното, ищецът настоява, че това обстоятелство не рефлектира върху материалното право, тъй като Наредбата определя единствено механизма на изчисляване на разходите, а не самото право за възстановяване, което е регламентирано и произтича от императивната правна норма на чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ. Ето защо размерът на подлежащите на възстановяване разходи по чл.260, ал.1 от ЗОВСРБ от ответника, който се е обучавал във военното училище по специалност посочена в чл. 3 , т. 1 от договора за военна служба на същия (в случая специалност „МТВ“), е определен от Началника на НВУ „ВЛ”, като сумата е изчислена на основание чл.260, ал.6 от ЗОВСРБ и възлиза на общо 25 271,77 лева, а сумата, пропорционална на неизпълнения първоначален срок на военна служба, която е дължима от ответника е в размер на 7160,33 лева, съгласно справка изх.№ 676-1-200/23.09.2020г., изготвена от началник отделение „Финанси“ на 61 Механизирана бригада подполковник Н.И.

Ищецът допълва, че с Покана за доброволно изпълнение per. №3 - 1153/21.09.2020г., получена лично от ответника на 23.09.2020 г., същият е бил поканен да заплати остатъка от дължимата сума в размер на 7160,33 лв., но дължимите разходи не са възстановени, като от посочената по-горе дата до датата на завеждане на иска ответникът е изпаднал в забава и дължи мораторна лихва в размер на 1848,50 лева. Моли исковата молба да бъде уважена изцяло.

В последното проведено открито съдебно заседание ищецът се представлява от редовно упълномощения си процесуален представител, който поддържа исковата претенция и настоява същата да бъде уважена.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, в който заявява, че се е обучавал като курсант в Национален военен университет „ВЛ” по военна специализация, като обучението му е било с продължителност 5 години. По същество не оспорва сключения между него и ответника договор за военна служба № 1-25-36/94 от 26.05.2010 г. с уговорен 10-годишен срок на изпълнение след завършване на обучението. Не отрича, че изпълнението на военната му служба е започнало на 26.07.**** г. и е прекратено, считано от 25.09.2020 г., преди изтичането на първоначалния срок на военната служба по чл. 142. ал. 5 от ЗОВСРБ. Ответникът не оспорва и твърдението, че считано от 25.09.2020 г. е би отчислен като военнослужещ от списъчния състав на военно формирование 34840 – К., при неизпълнение на първоначалния срок на договора за военна служба в размер на 2 години, 10 месеца и 0 дни. Освен това С. е съгласен с обстоятелството, че във връзка с обучение му по специалността „МТВ”, която същият е завършил при обучението си в НВУ „ВЛ” са били направени разходи за личната му издръжка от МОРБ които не са възстановени от него.

2

Ответникът оспорва твърдения в исковата молба размер на разходите за издръжката, обучението и квалификацията си, чисто възстановяване дължи на Министерството на отбраната, като излага становище, че същият е определен при неспазване на реда по чл. 260, ал. 4 от ЗОВСРБ. Счита, че по арг. чл. 236, пр. 1 от ЗОВСРБ не дължи претендираната в настоящото производството сума от 7160,33 лева, тъй като е получена от него добросъвестно. В тази връзка допълва, че изрично е направил възражение за незаконосъобразност на опреД.ето й (в представената с исковата молба декларация per. № 31159/23.09.2020 г.). Счита, че е нарушена нормата на чл. 260. ал. 5 вр. ал. 1 от ЗОВСРБ, доколкото е имало възможност претендираната сума да се удържи изцяло от обезщетението и другите вземания, които ответникът е имал право да получи.

Няма разногласие по въпроса, че към датата на прекратяване на договора за военна служба на ответника - 25.09.2020 г. е била отменена Наредба №Н-1/14.01.**** за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите в Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на МО и Българската армия, но акцентира, че след отмяната на горната Наредба било възобновено действието на непосредствено предхождащия, издаден въз основа на същата законова делегация, акт на МО - Заповед № ОХ-766 от 06.10.2011 год. за реда и начина за изчисляване на разходите за издръжка, обучение, квалификация и/или преквалификация на военнослужещите от Министерството на отбраната, структурите на пряко подчинение на МО и Българската армия. Счита, че редът и методиката по тази заповед, е приложимият при уреждане на последиците от прекратяване на процесното трудово правоотношение.

Ответникът възразява срещу акценсорната претенция за периода от 23.09.2020 г. до 24.09.2020 г., включително, тъй като попада в периода на изпълнение на процесния договор за военна служба и поради това предхожда момента, от който ищецът може да претендира изпълнение по правото си за заплащане на главното парично задължение. По същество оспорва и размера на този иск като основан на главно парично задължение в неоснователен размер. Предвид изложените доводи ответникът настоява за отхвърляне на исковите претенции и присъждане на сторените от него съдебно-деловодни разноски.

В последното проведено открито съдебно заседание ответникът не се явява. Представлява се от редовно упълномощения си процесуален представител, който поддържа отговора на исковата молба и моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че на 26.05.2010 год. е сключен договор за военна служба № 1-25-36/94/26.05.2010 год. между МОРБ, представлявано от Началника на НВУ „ВЛ“ и ответника В. Й. С. на осн. чл. 142, ал. 2 от ЗОВСРБ, уреждащ отношенията между страните във връзка с обучение на курсанта В. С. във Висше училище за подготовка за изпълнение на военна служба като професия и задължение за последващо изпълнение на военна служба.

Срокът на договора е 13 години, от които 3 години обучение по учебния план за придобиване на висше образование при условията на чл. 1 на образователноквалификационна степен „бакалавър“ по специалност ОУТПСВ От професионално направление „Военно дело“ и съпътстваща специалност НРС от професионално направление НС по учебен план 1-1-07 и 10 години изпълнение на военна служба като професия след завършване на обучението. В раздел 4, чл. 9 е предвидено в хипотезата на прекратяване на договора при условията на чл. 7, т. 2, т. 3, т. 5 и т. 6 курсантът да възстанови на НВУ "ВЛ" разходите за издръжка и обучение, за периода в който е бил обучаван. Съгласно чл. 10 от договора размерът на издръжката се изчислява въз основа на базовия ворматив за издръжка 3 на един обучаем по професионално направление „Военно дело“, определен с акт на Министреския съвет.

Няма разногласие между страните, че със заповед №КВ-344/25.07.**** год. на МО (т. 11 от заповедта), на осн. чл. 146, т. 2 от ЗОВСРБ, чл. 3, ал. 1, чл. 16, ал. 1 и чл. 32, т. 2, б. „А“ от ППЗОВСРБ ответникът курсант старшина В. Й. С. е зачислен във випуск – ****, присвоено му е първо офицерско звание „лейтенант“ и е назначен, считано от 26.07.**** год. на специалност "Организация и управление на тактическите подразделения от сухопътните войски", специализация „МТВ“, на длъжност „К.В. във ВФ ****** – К.“, Страните не спорят, че със заповед № КВ-346/12.08.2020 год. на МО на осн. чл. 26, т.

6, чл. 31, ал. 1 от ЗОВСРБ е прекратен договорът за военна служба с ответника капитан В. Й.

С., считано от 25.09.2020 год.

Не е налице разногласие по въпроса, че със заповед на командира на I механизиран батальон – К. с № ЗЛС -29/24.09.2020 год. ответникът е отчислен от списъчния състав на военнослужещ, считано от 25.09.2020 год. В раздел I, т. 1, 2, 3 и 4 от заповедта е посочено дължимото еднократно парично обезщетение за 7 прослужени години в размер на 12151,30 лева, на осн. чл. 227, ал. 1 от ЗОВСРБ; дължимото парично обезщетение за неползване на вещево доволствие за 2019 год., пропорционално 31.12.2019 год., на осн. чл. 224, ал. 1, т. 1 от ЗОВСРБ и чл. 19, т. 1 от Наредба № Н-9/ 04.04.2018 год. за осигуряване на униформено облекло, лични предпазни средства, специално и работно облекло и друго вещево имущество и снаражение на МО възлиза на 453,28 лева; дължимото парично обезщетение за неполван годишен отпуск за 2019 (4 дни) и 2020 год. (22 дни) в размер на общо 2166,32 лева.