Решение № 2368 от 16.04.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2368 гр. София, 16.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Ивета Антонова

Йоана Кр. Кацарска при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Ивета Антонова Въззивно гражданско дело № 20231100510459 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба подадена от М. М. А. срещу решение № 5359/05.04.2023г. постановено по гр. дело № 29302/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 25 състав, с което са отхвърлени предявените искове срещу „ЛУКСУТУР БГ“ЕООД, искове както следва:

-с правно основание чл. 79 вр. чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 93 ал. 1 Закона за туризма /ЗТ / за сумата от 1037 лв., представляваща ообезщетение за имуществени вреди в размер на направени допълнителни разходи във връзка с договор № 2302477 от 23.08.2021 г., поради неизпълнение на задължението на туроператора да информира за променени изисквания за вътрешни полети в Република Италия, както следва: сумата от 236,96 евро – полет Сардиния – Болоня, сумата от 173,22 евро – полет Болоня – София и сумата от 121,60 евро – нощувка в гр. Олбия, ведно със законната лихва върху сумата, считано от предявяване на исковата молба – 31.05.2022 г. до окончателното плащане.;

-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата о т 71 лева, представляваща мораторна лихва върху главницата о от 1037,00 лв. за периода от 05.09.2021 г. до 30.05.2022 г.

Във въззивната жалба са наведени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, процесуални нарушения е необоснованост. Твърди, че направените изводи в първоинстанционното решение са в противоречие със задълженията на туроператора нормативно установени в разпоредбите на чл.93 ал. 1 вр. чл. 90 ал.13 от ЗТ за уведомяване на клиентите за промени настъпили във връзка с изискванията за достъп до борда относно полети, които са част от предмета на сключения между страните договор. Счита, че неправилно е тълкуването, че съдействие се дължи от туроператора само вследствие на конкретно възникнало затруднение, а несъмнено и възникналата ситуация представлява такова.

Моли решението да бъде отменено и постановено друго, с което предявените искове се 1 уважат в предявения им размер. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ЛУКСУТУР БГ“ЕООД в срока по чл.263 ал.1 от ГПК депозирал отговор на въззивната жалба, в ко йто поддържа становище за нейната неоснователност, съответно правилност и законосъобразност на изводите на съда основани на съвкупната преценка на доказателствата. Счита, че първоинстанционният съд подробно и мотивирано е тълкувал както клаузите на договорното правоотношение между страните, така и законовите разпоредби, регламентиращи отговорността на туроператора и е стигнал до обоснования извод, че липсва договорно неизпълнение и за което следва да носи имуществена отговорност. Моли решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Въззивният съд е сезиран и с частна жалба подадена „ЛУКСУТУР БГ“ЕООД срещу определение № 26442/27.07.2023г. постановено по гр. дело № 29302/2022г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 25 състав., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

В частната жалба срещу определението постановено от първоинстанционният съд по реда на чл.248 от ГПК се посочва, че първоинстанционният съд неправилно е преценил, че е налице прекомерно адвокатско възнаграждение и е редуцирал същото. Моли въззивният съд да уважи молбата и да измени първоинстанционното решение като присъди пълния размер на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл.276 от ГПК от насрещната страна М. М. А. е постипъл отговор на частната жалба, в която излага становище за правилност на обжалваното определение, доколкото делото е без фактическа и правна сложност и нисък материален интерес. Моли определението да бъде потвърдено.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК , намира следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ал. 1 ГПК и е процесуално допустима , поради което следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Досежно правилността обжалваното решение съдът намира поддържаните с въззивната жалба доводи за неоснователни по следните мотиви:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци.

Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл. 272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искови претенции с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД чл. 82 ЗЗД, вр. чл. 93 ал. 1 ЗТ и чл.86 ал.1 от ЗЗД.

2

За да възникне притезателното право на ищеца като потребител на туристически услуги за обезщетение на претърпени имуществени вреди, е необходимо установяване на следните материални предпоставки:1. действително договорно правоотношение между страните 2. неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника като туроператор /съответно нарушение на законово установени негови задължения/; 3. настъпване на вреди в имуществената сфера на ищеца 4. причинна връзка между неизпълнението на договорните задължения и причинените вреди.

Не е спорна между страните фактическата обстановка, установена от първоинстанционният съд, а именно: между страните е сключен договор за туриристечски пакет по смисъла на § 1 т. 67 от ДР на ЗТ - №2302477/23.08.2017г. при общи условия, с ползващи се лица – ищеца М. Б. и Б.А., и предмет: организирано туристическо пътуване, с име на програмата „Меден месец в Италия“ в периода 25.08.2021г. до 04.09.2021г. с маршрут Италия-Бари, Италия-Сардиния, с настаняване – 3 нощувки 25-28.08.2021г. в Италия, Бари, 6 нощувки 28.08.-03.09.2021г. в хотел в Италия, Сардиния и 1 нощувка на 04.09.2021г. в хотел в Италия, Бари; и условия за транспорт – с полети София – Бари /Италия/, Бари/Италия/- Олбия, Сардиня /Италия/, Олбия, Сардиня /Италия/ - Бари /Италия/ и Бари /Италия/ - летище София; при пристигането си на летище Олбия, Сардиня /Италия/ задено със съпруга си – другото ползващо се лице, за полет към Бари //Италия/ обявен за 8,20 ч. и при чекиране на гишето, от пътниците се е изисквало представяне на антигенен отрицателен тест за ковид 19, с какъвто ищеца и съпруга й не притежавали, като били насочени към лаборатория на летището за изготвянето му, но резултатите от теста били готови в 8,20 ч. - часа на излитане на самолета, като след проведена кореспонденция със служител на ответното дружество, ищеца сама резервирала хотел за нощувка в Олбия, както и самолетни билети за придвижването й до България - полет Сардиния – Болоня, полет Болоня – София и общия размер на направените от нея разходи са 1073,00 лв.

С оглед цитираната разпоредба на чл.269 изр.2 от ГПК, спорните въпроси, които са предмет на въззивното производство са: пристигнала ли е навреме за полета в 8,20ч. ищеца и другото ползващо се лице по договора за туристическа услуга; имал ли е задължение ответника като туроператор предварително да съобщи на клиентите си по договора, че считано от 01.09.2021г.

Италия е въвела изискване за отрицателен тест за ковид-19 и за пътниците пътуващи с вътрешните полети в страната.

По делото е представена от двете страни разменена по електронен път кореспонденция между тях.

За доказване на електронни изявления се прилага Законът за електронния документ и електронните удостоверителни услуги- ЗЕДЕУУ, като изявленията, направени чрез електронна поща, се записват със съгласието на другата страна и имат доказателствена сила за установяване на обстоятелствата относно които са направени. Електронното изявление се приема за подписано при условията на чл. 13 ал. 1 от ЗЕДЕУУ и се счита всяка електронна информация, добавена или логически свързана с електронното изявление за установяване на неговото авторство. Законът придава значение на подписан документ само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис /чл. 13 ал. 3 ЗЕДЕУУ/, но също така допуска страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен /чл. 13 ал. 4 ЗЕДЕУУ /.

Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ.

Неговата доказателствена сила е такава, каквато законът признава- чл. 180 ГПК .

Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му. Съгласно чл. 184 ал. 1 изр. 1 ГПК , той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната. Ако другата страна не поиска представянето на документа и на електронен носител, преписът е годно и достатъчно доказателство за авторството на изявлението и неговото съдържание в. т.см. решение № 70 от 19.02.2014 г. на ВКС по гр. д. № 868/2012 г., IV г. о., ГК.,а ако изявлението съдържа признание на неблагоприятни за автора обстоятелства, това 3 увеличава доказателствената му стойност.

В настоящият случай страните по делото, не само не оспорват изявленията направени по електронен път, напротив позовават се на същите и смисъла на изявленията отправени помежду си, поради което съдът цени доказателствената им стойност съобразно чл.184 вр. чл.180 от ГПК, както и с оглед останалите доказателства по делото- в случая кореспондиращите свидетелски показания, както и съвпадащине изявления на страните.

Видно от същите, след проведена имейл кореспонденция, ищецът е отправила запитване до ответното дружество на 01.09.2021г. относно изискванията за влизане в България предвид ковид пандемията, като е получена отговор - л.10 от делото на СРС за действията, които следва да бъдат предприети при пристигане в България. На 03.09.2021г., една след като е изпуснала полета ОлбиаБари, ищеца е съобщила на турооператора за създалата се ситуация, за причината за невъзможност да се качи на борда на самолета, изпълняващ процесния полет, като е получила съдействие относно информация за възможните варианти за действие – нощувка, полети и т.н. от служител на ответника, които е отказала.

По делото не са представени писмени доказателства установяващи твърдението на ищеца, че резултатите от антигенните тестове на летище Олбия на 03.09.2021г. били готови в 8,20 ч., предвид и направеното оспорване от ответника, че ищеца не е била навреме на летището и е закъсняла за полета си. Дори и да се приеме този факт за установен, то е необходимо да се преценят задълженията на всяка една от страните по договора за туристически пакет и резултата – пропускане на полета от Олбия до Бари по причина за липса на антигенен тест на пътниците, неизпълнение на кое задължение по договора е и от коя страна.

В разпоредбата на чл.90 и чл.93 ал.1 на ЗТ за уредени по императивен начин задълженията на туроператорът, в разпоредбата на чл. 91 ал.1 и 2 от ЗТ е реграментирано правото на пътуващия – да иска намаляване на платеното възнаграждение или обезщетение за вредите при несъответствие на предоставените услуги с договора за туристическия пакет, като във всички случаи отговорността на туроператора се изключва при виновно поведение на пътуващия - чл.91 ал.2 вр. чл.93 ал.2 от ЗТ.