Решение № 1870 от 27.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1870 гр. София, 27.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20251100501961 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 – чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №1961/2025 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на П. С. П. ЕГН ********** от гр.София срещу решение №19994 от 06.11.2024 г постановено по гр.д.

№6184/2024 г на СРС , 33 състав ; в частта , с която е признато за установено по иск с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ГПК на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр.София , че П. дължи сумата от 163,40 лева, представляваща цена на доставена топлинна енергия в периода от 23.01.2020 г. до 30.04.2021 г. за имот аб. № 46010 с адрес гр.София, общ. Искър, ж.к. „Дружба 1“, бл. ****, ведно със законната лихва считано от 23.01.2023 г. до заплащане на сумата , за която сума е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 30.01.2023 г. по ч. гр. дело № 3306/2023 г. по описа на СРС, 33 състав ; както и П. С. П. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр.София сумата от 259,15 лева разноски пред СРС и 10,47 лева разноски в заповедното производство .

Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС в обжалваната част , тъй като е собственик само на 1/9 идеална част от процесния имот , а не на 1/5 идеална част .

След смъртта на П. С. негов единствен наследник е синът му и съсобственик на имота с ½ идеална част Б. П. . Наследници на Б. П. са негови братовчеди , както от страната на баща му П. С. , така и от страна на майка му Е. С. . Съсобствениците А.П. и В.П. са надплатили задълженията си и така са платили и част от дълга на въззивника .

1

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС .

Третото лице „Техем сървисис“ ЕООД не взема становише по въззивната жалба .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивника на 11.11.2024 г, поради което въззивната жалба от 25.11.2024 г е подадена в срок .

Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на посочената част от решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

Решението на СРС е частично неправилно . Пред настоящия съд се спори само за размера на дължимата главница с оглед идеалната част на въззивника от имота и плащания извършени от него и от други съсобственици .

Единствен наследник на П. С. е синът му и съсобственик на имота с ½ идеална част Б. П. .

От представените пред настоящия съд удостоверения за наследници на П. С. и Б. П. от 24.03.2023 г на СО , р-н Искър се установява , че наследници и собственици на имота към 2015 г , когато е открито наследството на Б. П. – са девет братовчеди на Б. П. , както по линия на майка му Е. С. , така и по линия на П. С. . Следователно идеалната част на въззивника П. П. е 1/9 идеална част от имота , а не 1/5 идеална част от имота . П. е материално право легитимиран за следните процесни задължения : 126,13 лева главница за топлинна енергия за процесния период ; 23,50 лева лихва върху главницата за топлинна енергия ; 2,85 лева главница за дялово разпределение и 0,60 лева лихва върху главница за дялово разпределение .

Според приетата по делото ССЕ на 23.02.2023 г П. е заплатил сумата от 50 лева . На основание чл.76 ал.2 ЗЗД трябва да се приеме , че П. е заплатил лихвите върху претендираните главници , включително законната лихва от датата на заявлението /23.01.2023/ г до 23.02.2023 г върху главниците , както и част от главниците за топлинна енергия и за дялово разпределение . Останала е незаплатена главница за топлинна енергия в размер на 102,11 лева , която се дължи ведно със законната лихва от 24.02.2023 г до окончателното й заплащане .

Не следва да се вземат предвид /в полза на въззивника/ евентуални надплащания на задълженията за процесния имот от страна на други съсобственици . По делото липсват данни тези лица да са погасявали задълженията на ищеца , а задълженията на съсобствениците за топлинна енергия са разделни и всеки дължи суми според идеалната си 2 част в имота . Трябва да се счита , че другите съсобственици са погасявали свои задължения , а ако има надплатени суми същите подлежат на връщане или прихващане от ответника в полза на тези лица , а не в полза на въззивника .

Налага се изводът , че решението на СРС трябва да се отмени в частта , в която е признато за установено , че въззивника дължи главница за топлинна енергия над сумата от 102,11 лева до 163,40 лева ведно със законната лихва от 24.02.2023 г и законна лихва върху главницата за периода 23.01.2023 г – 23.02.2023 г /върху посочената разлика по принцип не се дължи , а върху 102,11 лева е заплатена/ и да се потвърди в останалата обжалвана част . Трябва да се отмени частично решението на СРС и в частта за разноските , като въззивникът дължи помалко разноски пред СРС . Пред СГС разноски по компенсация се дължат от въззиваемата страна. При изчисляване на разноските адвокатското възнаграждение на въззивника е намалено на 300 лева поради прекомерност По изложените съображения , СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение №19994 от 06.11.2024 г постановено по гр.д.№6184/2024 г на СРС , 33 състав ; в частта , с която е признато за установено по иск с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ГПК на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр.София , че П. С. П. ЕГН ********** от гр.София дължи разликата над 102,11 лева до 163,40 лева цена на доставена топлинна енергия в периода от 23.01.2020 г. до 30.04.2021 г. за имот аб. № 46010 с адрес гр.София, общ. Искър, ж.к. „Дружба 1“, бл. ****, ведно със законната лихва считано от 23.01.2023 г. до заплащане на сумата ; и законната лихва върху посочената сума 163,40 лева за периода 23.01.2023 г – 23.02.2023 г ; които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 30.01.2023 г. по ч. гр. дело № 3306/2023 г. по описа на СРС, 33 състав ; както и П. С. П. ЕГН ********** от гр.София е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр.София сумата от разликата над 161,94 лева до 259,15 лева разноски пред СРС и разликата над 6,64 лева до 10,47 лева разноски в заповедното производство ; и вместо него ПОСТАНОВЯВА :

ОТХВЪРЛЯ иска на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр.София срещу П. С.

П. ЕГН ********** от гр.София да се признае за установено , че П. му дължи на основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ГПК разликата над 102,11 лева до 163,40 лева цена на доставена топлинна енергия в периода от 23.01.2020 г. до 30.04.2021 г. за имот аб. № 46010 с адрес гр.София, общ. Искър, ж.к. „Дружба 1“, бл. ****, ведно със законната лихва считано от 23.01.2023 г. до заплащане на сумата , и законната лихва върху посочената сума 163,40 лева за периода 23.01.2023 г – 23.02.2023 г ; за които суми е издадена /частично/ заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК на 30.01.2023 г. по ч. гр. дело № 3306/2023 г. по описа на СРС, 33 състав .

ПОТВЪРЖДАВА посоченото решение на СРС в останалата обжалвана част , в която е признато за установено , че по иск с правно основание чл.422 ГПК във вр.чл.149 ЗЕ , чл.79 ал.1 ГПК на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр.София , че П. С. П. ЕГН 3

********** от гр.София дължи сумата от 102,11 лева цена на доставена топлинна енергия в периода от 23.01.2020 г. до 30.04.2021 г. за имот аб. № 46010 с адрес гр.София, общ. Искър, ж.к. „Дружба 1“, бл. ****, ведно със законната лихва считано от 24.02.2023 г до заплащане на сумата ; и П. С. П. е осъден да заплати на “Топлофикация София” ЕАД сумата от 161,94 лева разноски пред СРС и сумата от 6,64 лева разноски в заповедното производство .

ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 от гр.София да заплати на П. С. П.

ЕГН ********** от гр.София сумата от 60,02 лева разноски пред СГС / по компенсация / .

Решението е постановено при участието на „Техем сървисис“ ЕООД гр.София като трето лице помагач на “Топлофикация София” ЕАД ЕИК 831609046 .

Решението не подлежи на обжалване , поради материален интерес под 5000 лева по всеки от исковете / чл.280 ал.3 т.1 ГПК / .

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4