Решение № 3432 от 21.07.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3432 гр. Пловдив, 21.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Елена Ат. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20215330114429 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 344, ал. 1 ГПК.

Ищецът Ф. Н. А. е предявила срещу С. А. А., Р. А. Й., Б. А. Р., С. А. А., А. А. А., М. М. К., С. М. К. и Г. М. К. иск за делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор **, находящ се в гр. **, ул. **.

В исковата молба се излагат съображения, че процесният недвижим имот бил придобит от наследодателката Х. Ш. Х. по време на действието на брака й с А. С. А. по възмезден начин, а именно с нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ № **, том **, н.д. № **г. на нотариус с район на действие – Районен съд **. Посочва се, че Х. Х. е починала през ** г., а ** – А. А. – през ** г., като същите оставили за наследници А. А. А., С. А. А., Р. А. А. и З. А. К., като всеки от тях придобил по ¼ ид. част от имота. Впоследствие А. А. А. и З. А. К. починали, като получената от тях квота в съсобствеността била придобита от техните наследници. Доколкото страните не могли доброволно да уредят отношенията помежду си, от съда се иска да допусне процесните недвижими имот до 1 съдебна делба.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от А. А., с който се взима становище за допустимост и основателност на предявения иск за делба на процесния недвижим имот.

В законоустановения срок е постъпил и отговор на искова молба от С.

А. А., с който се изразява становище за недопустимост на предявената искова претенция. Посочва се, че с договор за дарение, обективирано в нотариален акт № **, том **, дело №** г. на нотариус с район на действие – Районен съд **, С. А. А., М. М. К., Р. А. Й. и Б. А. Р. са дарили на ответника С. А. А. 19/48 ид. части от процесния недвижим имот. Предвид допусната грешка в издадения нотариален акт, посочените лица не прехвърлили притежаваните от тях допълнително 1/64 ид. част от техните квоти в съсобствеността. С отговора на искова молба се възразява срещу участието на ищцата в производството, доколкото същата се явява ** на наследника А. А., с който от ** г. са били във фактическа раздяла. Излагат се съображения, че през последните тридесет години ищцата и наследници на ** на ответника не живеели в апартамента, не са заплащали данъци, такси за входа и консумативни разходи, а всичко се е заплащало от ответника, който се е грижел за болния си **. Възразява се, че притежаваният дял от съсобствеността от наследниците на А. А. е придобит от ответника С. А. чрез осъществяване на давностно владение. Посочва се, че делът на А. А. не придобит в режим на съпружеска имуществена общност, а по време на фактическа раздяла на същия с ищцата. Излагат се доводи, че повече от 30 години ответникът непрекъснато е ползвал процесния недвижим имот, като предвид заболяването на ** – А. А., ответникът е станал негов **. През това време ищцата не е живяла в процесния недвижим имот, като същата не е поддържала връзка с ответника А. А.. Излагат се съображения, че ищцата се явява недостойна да наследи А. А.. С оглед изложеното се излагат съображения, че ищцата не притежава квота в съсобствеността от процесния недвижим имот. В отговора на исковата молба е обективирана молба за правна помощ от ответника С. А. А..

С определение № 10926/17.12.2021 г., постановено по делото, е допусната правна помощ на ответника С. А.. След посочване на адвокат от АК – **, с Определение № 11107/22.12.2021 г., постановено по делото, 2 адвокат А. П. е назначена за особен представител на ответника С. А.. От последната е постъпил отговор на искова молба, с който се възразява, че предявената искова молба се явява нередовна, доколкото няма надлежно формулиран петитум. Също така се споделят доводите на ответника С. А., залегналия в подадения от него отговор. Посочва се, че последният е собственик на процесния недвижим имот въз основа на наследство и осъществено от същия давностно владение. Поради изложеното моли предявеният иск за делба да бъде отхвърлен.

Районен съд Пловдив, VII състав, е бил сезиран с иск за делба с правно основание чл. 34, ал. 1 ЗС.

По делото е представен Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от** г., вписан под акт № **, т. **, н. дело № ** г. при нотариус с район на действие - Районен съд ** /л. 12-13/, от който се установява, че наследодателката Х. Ш. Х. е придобила собствеността върху процесния недвижим имот. Собствеността е придобита чрез предоставяне на личен имот на наследодателката и заплащане на сума, получена въз основа на договор за заем от държавата.

От Удостоверение за наследници изх. № ** г., издадено от Община ** /л. 8 -9/, се установява, че Х. Ш. Х. е починала на ** г., като е оставила за наследници: ** - А. С. А., починал на ** г., и ** - А. А. А., С. А. А., Р. А. Й. и З. А. К.. Последната е починала на ** г., като е оставила за наследници: ** М. М. К., и ** - С. М. К. и Г. М. К.

Видно от Удостоверение за наследници изх. № ** г., издадено от Община ** /л.6/, А. А. А. е починал на ** г., като е оставил за наследници: ** - Ф. Н. А., и ** - Б. А. Р., С. А. А. и А. А. А..

По делото е представен и договор за дарение на недвижим имот от ** г., обективиран в нотариален акт №**, т. **, дело № ** г. на Служба по вписванията гр. ** /л. 36/, от който се установява, че С. А. А., М. М. К., Р. А.

Й. и Б. А. Р. са прехвърлили на С. А. А. 19/48 ид. част от процесния недвижим имот.

По делото са разпитани двама свидетели – Г. Х. К. и М. А. А..

Свидетеля К. си спомня за апартамент, в който са живяли ответникът С.

А. и ** – А., находящ се в гр. **, ул. **. Имотът бил наследствен от **, като 3 свидетелят бил техен съсед. Двамата винаги били живели на този адрес, още от деца. Тяхното семейство имало къща в имота, която била съборена и по този начин те придобили апартамента. Свидетелят посочва, че не познава ищцата, а единствено я е виждал визуално. Същият узнал, че тя и А. били съпрузи за около седмица. ** на А. не живял в апартамента, а често идвал на гости. Апартаментът бил разделен на две части, като в едната живеел С., а в другата – А. В момента в апартамента живеел единствено С..

Свидетелката М. А. си спомня, че познава ищцата от дете. Когато последната се запознала с А., тя работила в ** комбинат. Двамата сключили граждански брак през ** г., като от брака им се родил син – А.. Преди шест – седем години А. се пропил и започнал да бие Ф., поради което същата се преместила при **. Преди да почине, А. бил претърпял две тежки операции.

Той живял на ул. ** от както е роден. Преди да почине, той живеел с ищцата, като тя го гледала, но като се карали, отивала при **. В апартамента живеел и ответникът С. А., заедно с неговото семейство. Апартаментът бил разделен на две, като ищцата ползвала две стаи, ответникът също, като ползвали обща баня и тоалетна. Ищцата закупувала движими вещи за апартамента.

Съдът кредитира показанията на свидетелите в по-голямата част, доколкото същите са преки, непосредствени и съответстват на събрания по делото доказателствен материал. Разминаване се установи единствено досежно обстоятелството за какъв период от време ищцата е живеела при наследодателя й – А. А.. В тази насока не се кредитират показанията на свидетеля К., доколкотто същият посочва, че двамата са били женени около седмица, което е в противоречие освен с показанията на свидетелката А. и с приобщените писмени доказателства, от които следва, че двамата са сключили граждански брак още преди ** г. В тази насока съдът възприема за достоверно изложеното от свидетелката А., а именно, че ищцата е живяла заедно със съпруга си – А. А., но често е отсъствала поради възникнали спорове между двамата.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Между страните не е спорно, а и от представения по делото Нотариален акт за собственост върху жилище, дадено като обезщетение срещу отчужден недвижим имот за мероприятия по ЗТСУ от ** г., вписан под акт № **, т. **, 4 н. дело № ** г. при нотариус с район на действие - Районен съд **, се установява, че наследодателката Х. Ш. Х. е придобила собствеността върху процесния недвижим имот.

От предтсавеното удостоверение за наследници на Х.Ш. Х., се установява, че същата е починала на ** г., като е оставила за наследници: ** А. С. А., починал на ** г., и ** - А. А. А., С. А. А., Р. А. Й. и З. А. К.. На основание чл. 5, ал.1 ЗН, всяко едно ** е получило по 1/4 ид. част от имота.

В производството се установи, че З.К. е починала на **г., като е оставила за наследници: ** - М. М. К., и ** - С. М. К. и Г. М. К. На основание чл. 9, ал.1 ЗН, всеки от тях е получил по 1/3 ид. част от наследството на З. К., респ. по 1/12 ид. част от процесния недвижим имот.

Видно от Удостоверение за наследници на А. А. А., същият е починал на ** г., като е оставил за наследници: ** - Ф. Н. А., и ** - Б. А. Р., С. А. А. и А. А. А.. На основание чл. 9, ал.1 ЗН, всеки от тях е получил по 1/4 ид. част от наследството на А. А., респ. по 1/16 ид. част от процесния недивжим имот.

С договор за дарение на недвижим имот от ** г., обективиран в нотариален акт № **, т.**, дело №** г. на Служба по вписванията гр. ** /л.

36/, С. А. А., М. М. К., Р. А. Й. и Б. А. Р. са прехвърлили на ответника С. А. А.

19/48 ид. части от правото на собственост върху процесния недвижим имот.

Както бе посочено обаче, същите са притежавали собствеността върху общо 22/48 ид. части, както следва: за С. А. А. – 3/48 ид. части, за М. М. К. – 4/48 ид. части, за Р. А. Й. – 12/48 ид. части, и за Б. А. Р. – 3/48 ид. части. Респ. същите не са се разпоредили с общо 3/48 ид. части от правото на собственост върху процесния недвижим имот. Доколкото в договора не е посочено кой от съделителите каква част от притежаваната квота в съсобствеността прехвърля на ответника С. А., то съдът приема, че останалите общо 3/48 ид. части следва да бъдат разпределени между прехвърлителните съразмерно на изначално притежаваните идеални части от наследство. По този начин настоящият съдебен състав приема, че четиримата прехвърлители не са се разпоредили със следните идеални части: С. А. А. – 9/1056 ид. части, М. М. К. – 12/1056 ид. части, Р. А. Й. – 36/1056 ид. части, и Б. А. Р. - 9/1056 ид. части. С оглед изложеното и ответникът С. А. е придобил собствеността върху 418/1056 ид. части, които следва да бъдат прибавени към притежаваните от него по наследство: 264/1056 ид. части, като общо притежаваните от него идеални 5 части са в размер на 682/1056 ид. части.

Основният спорен въпрос в настоящето производство касае обстоятелство дали ответникът С. А. е придобил собствеността на ** – А. А., въз основа на осъществено давностно владение.

Наведеното от ответницата придобивно основание - давностно владение, е оригинерно такова и предполага осъществяването на фактическа власт върху процесния имот в определен от закона срок, с намерение да се държа вещта като своя, като същата да е осъществена както от нея, така и от нейния праводател – свидетелят Й. Владението е легално дефинирано в разпоредбата на чл.68, ал.1 ЗС, като негови основни елементи са обективният (corpus) - осъществяването на фактическа власт, и субективният (animus) намерението за своене. Разпоредбата не посочва характеристиките на упражняваната фактическа власт, но въпреки това правната теория и съдебната практика са последователни, че владението трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно, несъмнено. Така посочените признаци на владението се явяват логическо продължение на посочените по-горе обективен и субективен признак. Тяхното установяване предпоставя извода за това дали упражняването на фактическа власт върху имота представлява владение.

В настоящия случай, наследодателят на ищцата – А.А., несъмнено е придобил идеална част от правото на собственост след смъртта първо на ** – Х. Х., през ** г., а след това и след смъртта на ** – А. А., през ** г. От страна на ответника С. А. не се оспорва обстоятелството, че ** е притежавал квота в съсобствеността, както и че същият е живял в имота до момента на неговата смърт. Респ. съдът намира, че ответникът С. А. по никакъв начин не установява да е придобил идеалната част на ** – А. А., доколкото липсват доказателства както за наличие на субективен, така и за наличие на обективен елемент при осъществяване на владението. Дори напротив, от всички приобщените по делото доказателства несъмнено се установи, че до момента на смъртта си А. А. е живял в процесния недвижим имот, като той и ** са обособили същия на две за двете си семейства. Изложените от ответника съображения целят да изключат участието на ищцата в съсобствеността, доколкото същата не полагала грижи за **. В тази насока следва да се отбележи, че ответникът С. А. е в невъзможност да придобие притежаваната 6 от Ф. А. идеална част от собствеността, доколкото същата е придобита след смъртта на А. А. – на **г., като дори да се приеме, че са доказани двата елемента на владението, то до датата на предявяване на исковата молба в съда – 09.09.2021 г., не е изтекъл изискуемия от разпоредбата на чл. 79 ЗС десетгодишен срок. На следващо място ответникът С. А. е невъзможност да се позове и на изтекла давност в полза на ** – А. А., доколкото същият не се явява негов универсален правоприемник, респ. за него липсва правен интерес от позоваване на такова възражение.