Решение № 384 от 21.12.2022, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 384 гр. Стара Загора, 21.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванела Ат. Караджова при участието на секретаря Диана Д. Иванова като разгледа докладваното от Иванела Ат. Караджова Търговско дело № 20225500900170 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба предявена от "М.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.В., ***, представлявано от П.И.Т. против 1. „П.” АД /в несъстоятелност/ ЕИК ***, седалище гр. В., ул.

***, с представител съгласно ТР - О.Т.Т. и 2. СИНДИК: М. П. В., Държава:

Б., Област: Б., Община: Б., Населено място: гр. Б. бул./ул. ***, относно установяване на съществуването на предявено, прието от синдика вземане на "М.” АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. В., ***, представлявано от П.И.Т. по т.д.83/2014 на ОС С.З., изключено от Списъка на приетите вземания с Определение по чл. 692, ал.4 от ТЗ с длъжник по т.д.

№83/2014 на ОС С.З., с длъжник „П.” АД в несъстоятелност с ЕИК ***, с правно основание: чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ и цена на иска: 2 250,00 лв.

В исковата молба се посочва, че с молба от 09.10.21г. ищецът е предявил възникналото през 2021г. вземане на М.” ЕАД по приключил иск заведен от синдика на „П.“ АД в несъстоятелност и завършил след триинстанционно производство с Решение на ВОС по т.д. № 934/18г., потвърдено от Апелативен съд В. и впоследствие - от ВКС с Определение № 287/27.05.21г. по т.д. № 1560/2020г. Т.К. второ отделение, в полза на "М." ЕАД.

Сочи се, че след приключилото съдебно производство през 2021г. са издадени следните изпълнителни листи:

1

Изпълнителен лист №260188/21.06.2021г., за сумата от 1250 лв. и Изпълнителен лист №260190/21.06.2021г. за сумата от 1000 лв., и двата срещу „П.” АД (в открито производство по несъстоятелност), ЕИК ***, седалище гр.В., срещу което дружество ищецът предявил възникналите вземания.

Изрично в молбата за предявяване на вземанията посочил, че е налице основанието предвидено в чл.691 ТЗ „Не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът."

Твърди се, че този факт е служебно известен и на синдика, и на кредиторите на „П.“ АД (в открито производство по несъстоятелност), ЕИК ***, както и на съда по несъстоятелност, тъй като участие на „П." АД в съдебното дело на „М." ЕАД в несъстоятелност, като в съпътстващите делото съдебни дела, е докладвано многократно по т.д. № 83/2014 от синдиците на „П.“ АД, като дело, свързано със събиране на масата на несъстоятелност.

Сочи се, че на база на предявените вземания, синдикът на „П." АД (в несъстоятелност), ЕИК *** и изготвил Допълнителен списък №3 на приетите вземания, който е публикуван с №20211221084947 в ТР на АВ по партидата на дружеството.

Ищецът посочва, че открито съдебно заседание по т.д. № 83/2014г. на 17.01.2022. в ОС- С.З. е разгледано възражение на кредитора „Н.” ЕООД /н/ гр. Л. с ЕИК ***, като във връзка с постъпилото възражение ищецът представил по делото писмено становище, което видно от постановеното Определение №260207 от 15.04.2022 година изобщо не е обсъдено от съда по несъстоятелност, което само по себе си води до процесуално нарушение, предвид липсата на мотиви на съда по това становище в съдебен акт.

В своето становище ищецът поискал от съда по несъстоятелността да остави възражението, направено по чл. 690, ал.1 ТЗ от представляващия кредитора - „Н.” ЕООД /н/ гр. Л. с ЕИК *** без разглеждане, а ако възражението бъде допуснато до разглеждане - да го остави без уважение.

Аргументите му за това били, че възражението е подадено чрез адв. Т.Т. от САК, но никъде в него не било показано от чие име е действал адв.Т.Т., като видно от справка в АВ-ТР, дружеството към момента на възражението и към 2 днешна дата се представлявало единствено от синдика - М.И.Н..

Твърди се, че никъде във възражението на адв.Т., не е посочено, че представлява синдика, нито че е налице пълномощно след надлежно разрешение за това на съответния съд /в случая - Ловешки окръжен съд/.

Сочи се, че служебно направената справка в Системата по несъстоятелност на Министерство на правосъдието, където всеки може да проследи вписванията в книгата по чл. 634в от ТЗ по всяко производство по несъстоятелност се установява, че Окръжния съд в Л. през последните три години е дал разрешение на синдика само за друг адвокат и по съвсем друго дело.

Ищецът посочва, че при наличие на тази фактическа обстановка, на практика съдът по несъстоятелност се произнесъл по недопустимо възражение - от лице без представителна власт.

Твърди, че практика по предоставяне на права, вкл. и на адвокат от синдик в производство по несъстоятелност е абсолютно еднозначна и трайна - без разрешение на съда но несъстоятелност, синдикът няма право да упълномощава, а ако е сторил това то е недопустимо и не произвежда правни последици.

Сочи, че с други думи, със своето Определение №260207 от 15.04.2022 г., съдът по несъстоятелност се е произнесъл по несъществуващо възражение, с което е нарушена нормата на чл. 692, ал.1 от ТЗ, т.е да одобри приетото вземане, незабавно след изтичане на срока по чл. 690, ал.1, като констатира служебно липсата на представителна власт.

Посочва, че въпреки наличието на безспорни факти, че Определение №260207 от 15.042022г. е постановено при нарушение на императивни норми на закона и неговата отмяна води до прилагане на чл.692, ал.1 от ТЗ служебно, с настоящия иск обосновава и безспорното съществуване на вземането му и на гореизложените основания, на качеството му на кредитор.

Сочи, че е предявил възникнало вземане на "М." ЕАД по приключил иск, заведен от синдика на „П.“ АД в несъстоятелност и завършил след триинстанционно производство с Решение на ВОС по т.д.№934/18г., потвърдено от Апелативен съд В. и впоследствие - от ВКС, в полза на "М." ЕАД. След приключилото съдебно производство през 2021г. били издадени следните изпълнителни листи:

3

Изпълнителен лист №260188/21.06.2021г., за сумата от 1250 лв. и Изпълнителен лист №260190/21.06.2021 г. за сумата от 1000 лв. и двата срещу: „П." АД (в открито производство по несъстоятелност), ЕИК ***, седалище гр.В., срещу което дружество предявил възникналите вземания.

Изрично в молбата за предявяване на вземанията посочил, че е налице основанието предвидено в чл.691 ТЗ „Не може да се оспорва вземане, което е установено с влязло в сила съдебно решение, постановено след датата на решението за откриване на производството по несъстоятелност, по което е взел участие синдикът“.

Твърди, че въпреки, че този факт е служебно известен и на синдика, и на кредиторите на „П.” АД (в открито производство по несъстоятелност), ЕИК ***, както и на съда по несъстоятелност, тъй като участието на „П.” АД в съдебната дело на „М.” ЕАД /в несъстоятелност/, както в съпътстващите делото съдебни дела, е докладвано многократно по т.д. №83/2014 от синдиците като дела за събиране на масата на несъстоятелност, в хода на разглеждане на възражението представил Решение № 510/10.06.2019г. по т.д № 934/18г. на ВОС; Решение №303/20.12.2019г. по в.т.д. № 622/19г. на Апелативен съд В. и Определение №287/21.05.2021г. по дело №1560/2020г. на 2-ро търг.отд. на ВКС.

Сочи, че освен цитираните изпълнителни листи, съдебните решения са посочени като основание за вземането им от синдика в публикувания Допълнителен списък № 3 на приетите вземания, с №20211221084947 в ТР на АВ по партидата на дружеството на „П.” АД в несъстоятелност), ЕИК ***.

Посочва, че вземането произтича не от изпълнителните листи, а от влезлите в сила решения на съда по дела с участие на синдика, каквато е нормата на чл.691 ТЗ.

Сочи, че изпълнителните листи са един краен завършек на установеното със съдебен акт задължение, като те практически можеше и да не се получават факта на постановеното, влязло в сила решение е достатъчно основание за приемане на вземането.

Сочи, че в случай на съмнение е възможно да се поиска да се представи оригинала - за проверка, но не и да се предостави трайно по делото, защото делото но несъстоятелност не е изпълнително дело.

4

Сочи също, че самият закон е категоричен - чл.637 от ТЗ /кредиторите завели изп. дело преди откриване на производство по несъстоятелност предявяват своето вземане без да прекратяват изп. дело, т.е. без да изтеглят оригинала на изпълнителен лист/.

Счита за абсолютно несъстоятелен извода на съда, че съществува възможността кредиторът да е пристъпил към принудително изпълнени при частен или държавен съдебен изпълнител, защото след откриване на производство по несъстоятелност е недопустимо да се образуват дела срещу масата на несъстоятелност.

Счита, че неправилно съдът е препратил възникналото вземане към „крайния срок за приемането им е до евентуалното утвърждаване на оздравителен план“.

Сочи, че това вземане не е възникнало от упражнявана търговска дейност след откриване на производството по несъстоятелност, за да се цитира тази норма. Предявеното вземане е възникнало по силата съдебен спор по дела водени от синдика и не могат да се препращат към обичайните търговски спорове.

Твърди, че не случайно законодателят е постановил специалната норма на чл.691 от ТЗ, за да не се позволява препращане към норми регламентиращи обичайно търговско поведение на длъжник в производство по несъстоятелност.

Посочва, че предявената законна лихва по вземане по силата на влязло в сила съдебно решение с участие на синдика е от момента на влизане в сила на съответното решение. В случая това е факт с постановеното от ВКС горецитирано Определение от 27.05.2021г. по т.д.№1560/20г.

Посочва, че законната лихва след откриване на производството по несъстоятелност е определяема, а не определена, тъй като не случайно тя е с право на разпределение по чл.722, ал.1, т.9 от ТЗ, вр. чл. 616, ал.2, т.1 от ТЗ и е задължение на синдика нейното определяне към момента на разпределение, а не към момента на предявяване.

Сочи, че в Допълнителния Списък №3 на приетите вземания, синдикът е приел, че датата на възникване на вземането за законна лихва е 21.06.2021г., която дата е дори след влизането в сила на съдебните актове, но тъй като не е възразил за по-ранна дата, с настоящия иск няма право да претендира по5 ранна дата на възникване на това вземане, като следва да бъде приета начална дата - посочената от синдика и представляваща датата на издаване на изпълнителните листи, предмет на настоящия спор.

Моли съда на основание чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ да постанови решение, с което да установи съществуването на изключеното от съда по несъстоятелност вземане на "М." АД ЕИК ***, със седалище и адрес на управление - гр. В., ***, представлявано от П.И.Т., произтичащо от присъдени разноски по влезли в сила съдебни решения с участието на синдика на „П.” АД в несъстоятелност, ЕИК *** в размер на:

1250,00 лв. /хиляда двеста и петдесет лева/ - съдебни разноски за въззивна инстанция, присъдени с Решение № 303/20.12.2019г. по в.т.д.

№622/2019г. по описа на АС В. и Изпълнителен лист

№260188/21.06.2021г. с право на разпределение по чл. 722, ал.1, т.7 от ТЗ;

1000,00 /хиляда лева/ съдебни разноски за касационно производство, присъдени с Определение №287/27.05 2021г. по к.т.д. №1560/2020 по описа на ВКС и Изпълнителен лист №260190/21.06.2021г. с право на разпределение по чл.722, ал.1, т.7 от ТЗ;

Законна лихва от 21.06.2021г. до окончателно погасяване на горепосочените разноски с право на разпределение по чл.722, ал.2, т.9 от ТЗ.

Ответникът „П." АД /в несъстоятелност/ редовно и своевременно призован не взема становище по предявения иск.

По делото е постъпил отговор на искова молба от М. П. В. - синдик на „П." АД /в несъстоятелност/ с ЕИК ***, с който оспорва изцяло предявения иск от „М." АД с правно основание чл.694, ал.2, т.2 от ТЗ, за приемане на установено съществуването на изключеното от съда по несъстоятелността вземане, както следва:

1250 лв. съдебни разноски за въззивна инстанция по изпълнителен лист с № 260188/21.06.2021 година, издаден от Окръжен съд В.;

1000 лв. съдебни разноски за касационно производство по изпълнителен лист с № 260190/21.06.2021 година, издаден от Окръжен съд В..