Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 246 от 06.01.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 9520/2022
Вид
Решение № 246
Подписан
06.01.2023
Състав
СИМОНА ВАСИЛЕВА НАВУЩАНОВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.2 · Граждански процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 246 гр. С., 06.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 36 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СИМОНА В. НАВУЩАНОВА при участието на секретаря КРАСИМИРА М. ИНКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА В. НАВУЩАНОВА Гражданско дело № 20221110109520 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение за сумата от 3 291,38 лв., за която сума бил конституиран като взискател по из.д. №138/2011 г. на ЧСИ ММ. О., образувано въз основа на издаден по ч.гр.д. №1138/2011 г. на Районен съд – П. изпълнителен лист от 21.06.2011 г.

Ищецът твърди, че въз основа на заповед за незабавно изпълнение и издаден по ч.гр.д. №1138/2011 г. на Районен съд – П. изпълнителен лист от 21.06.2011 г. спрямо ищеца е било образувано изп.дело №138/2011 г. на ЧСИ ММ. О. за събиране на следните вземания на кредитодателя „Банка ДСК“ ЕАД, а именно: 4 701,97 лв. – главница по договор за кредит № 25/23.05.2008 г., ведно със законната лихва от 17.06.2011 г.; 861,51 лв. – лихва по договор за кредит № 25/23.05.2008 г. за периода от 25.04.2009 г. до 17.06.2011 г., по който договор ищецът бил поръчител. Излага, че на 17.08.2015 г. по изпълнителното дело като взискател е бил конституиран ответникът за сумата от 3 291,38 лв., представляваща заплатена от последния сума на „Банка ДСК“ ЕАД въз основа на гаранционно споразумение от 28.11.2008 г.

1

Ищецът оспорва възможността за принудително събиране на заявената от ответника сума, поради липса на изпълнително основание за нея в полза на присъединения взискател, доколкото субективните предели на изпълнителния лист не се простирали и по отношение на ответника. В условията на евентуалност се релевира възражение за погасяване по давност на възможността за принудително събиране на вземането, поради липса на искани и предприети изпълнителни действия по делото в периода от 03.09.2011 г. до 03.09.2016 г., както и прекратяване на същото по силата на закона вследствие на неизвършване на изпълнителни действия повече от две години към дата 14.07.2013 г. Ето защо предявява настоящия иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 3 291,38 лв., като претендира и разноски по производството.

В срока за отговор ответникът оспорва предявения иск, твърди, че искът е недопустим, поради липса на правен интерес, доколкото претендираното задължение било погасено доброволно от главния длъжник, като на 26.08.2021 г. ответникът е поискал и прекратяване на изп.д. №138/2011 г., като с постановление от 11.01.2022 г. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело.

По същество оспорва предявения иск с твърдението, че по отношение на него са настъпили правните последици на законната суброгация, като същият е встъпил в правата на кредитора и съответно е разполагал с изпълняемо право.

На следващо място излага, че вземането не било погасено, тъй като е налице своевременно предприемане на изпълнителни действия, с което давността е прекъсната. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли иска като неоснователен. Претендира и разноски по производството.

Със становище от 27.06.2022 г. ответникът признава изцяло така предявения иск. Счита, че не е дал повод за завеждане на делото и моли за присъждане на сторените разноски.

Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ответникът няма право на принудително изпълнение за сумата от 3 291,38 лв., за която сума 2 бил конституиран като взискател по из.д. №138/2011 г. на ЧСИ ММ. О., образувано въз основа на издаден по ч.гр.д. №1138/2011 г. на Районен съд – П. изпълнителен лист от 21.06.2011 г.

В тежест на ищеца е докаже наличието на правен интерес от предявяването на иска, а именно че е налице висящо и непракратено изпълнително дело, образувано въз основа на процесния изпълнителен лист.

В тежест на ответника е да докаже своите възражения и положителните факти, на които основава изгодни за себе си последици, а именно да докаже наличието на обстоятелства, довели до спирането или прекъсването на погасителната давност за вземанията си.

С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени всички обстоятелства от фактическия състав на предявената претенция, а именно, че ищецът не дължи на ответника оспорените суми в исковия размер.

Поради изложеното, съдът намира, че ищеца не дължи на ответника исковата сума и предявеният отрицателен установителен иск се явява изцяло основателен.

По разноските:

При този изход на спора и с оглед установеното от съда поведение на ответното дружество, с което същото е дало повод за образуване на делото, единствено ищецът има право на разноски. Не налице хипотезата на чл.78, ал.2 ГПК, защото макар да е признал иска, именно ответникът е станал повод за завеждане на делото и не е налице една от кумулативно предвидените предпоставки за прилагане на разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК. На основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да му се присъдят разноски за държавна такса в размер на 131,66 лева.

Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен от Е. И. К., ЕГН: **********, 3 гр.П., ул. „ЛЛ.“ №, с правно основание чл.439 ГПК срещу „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ ЕАД , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Д. И.“ №, че Е. И. К. не дължи на „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ ЕАД сумата от 3 291,38 лв., за която сума е конституиран като взискател ответникът „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ ЕАД по изп.д. №138/2011 г. на ЧСИ ММ.

О., образувано въз основа на издаден по ч.гр.д. №1138/2011 г. на Районен съд – П. изпълнителен лист от 21.06.2011 г.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „БЪЛГАРСКА БАНКА ЗА РАЗВИТИЕ“ ЕАД , ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул.“Д. И.“ №, да заплати на Е. И. К., ЕГН: **********, гр.П., ул. „ЛЛ.“ №, разноски за настоящото производство за заплатена държавна такса в размер на 131,66 лева.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4