Решение № 166 от 18.07.2025, Окръжен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. Враца, 18.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Калин Тр. Тодоров

Борис К. Динев при участието на секретаря Галя Цв. И. като разгледа докладваното от Борис К. Динев Въззивно гражданско дело № 20251400500041 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Производството по делото е образувано по въззивна жалба вх. № 13932/14.10.2024 г. по описа на Районен съд - Враца, на Д. И. И., с ЕГН ********** от *** - ищец в първоинстанционното производство, подадена директно в регистратурата на съда 14.10.2024 г., чрез процесуалния си представител адв. Л. В. - АК-Враца против Решение №621/7.10.2024 г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 3 ти състав по гр.д. 1469/2024 по описа на Районен съд - Враца, което не е изменено в частта за разноските с Определение № 2216 от 19.12.2025 г. , като жалбата е в отхвърлителната част на решението за разликата над 15000 лв. до 30000 лв. обезщетение за неимуществени вреди.

Жалбоподателят обжалва решението като постановено в противоречие с материалния закон.

Твърди, че неправилно първоинстанционният съд не е присъдил претендираното обезщетение за неимуществени вреди в пълен размер, тъй като по делото били събрани множество доказателства за болките и страданията на въззивницата.

Твърди, че по делото била установена следната фактическа обстановка от събраните писмени, гласни доказателства и от заключението на вещото лице, изготвило СМЕ:

На 13.12.2022г. въззивнаицата – ищца Д. И. била на работа като проверявала билетите и картите на пътниците, с работно време от 05:00 ч. до 09:00 ч. и от 13:00 ч. до 17:00 ч., съгласно утвърден месечен график от управителя на „Тролейбусен Транспорт - Враца“ ЕООД. След приключване на работното време, около 09:20 ч. сутринта, на път за дома си, пресичайки пешеходна пътека на ул. „***,, и бул. „***“ в гр. Враца, Д. И. пада.

1

На мястото пристигнал екип на ЦСМП гр. Враца и транспортирал пострадалата до Спешен център - Враца, където след преглед и рентгеново изследване е установено, счупване в областта на лява раменна става. Д. е приета по спешност в Ортопедотравматологично отделение при МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца с диагноза „счупване на горния крайник на раменната кост (хумерус), закрито“. На е оперирана по спешност, като под обща интубационна анестезия е направен хирургичен разрез по предната повърхност в проксималната трета на лява раменна кост. По остър и тъп начин под Ro скопичен контрол е достигната фрактурата, репонирана е с елеватор и фиксирана с 5 броя Ф 2.5 мм киршнерови игли. След това е направен послоен шев, шев на кожата, суха стерилна превръзка и превръзка на Дезо. Извършената операция е с голяма степен на сложност, с код 79.31 - открито наместване на фрактура с вътрешна фиксация хумерус. На 16.12.2022г. ищцата е изписана от болницата. Назначен е антикоагулант до 30-тия постоперативен ден. Препоръчано е отбременяване на ляв горен крайник за срок от 30 дни. На 23.01.2023г. Д. постъпва отново в Ортопедо травматологично отделение при МБАЛ „Христо Ботев“ АД гр. Враца за оперативно отстраняване на остеосинтезния материал „киршнерови игли“ от лява раменна става.

На 24.01.2023г. е оперирана в планов порядък, като под обща интубационна анестезия е- направен хирургичен разрез по предната повърхност в проксималната трета на лява раменна кост. По остър и тъп начин под Ro скопичен контрол е достигнат остеосинтезния материал 4 броя Ф 2.5 мм киршнерови игли и същите са отстранени.

След това е направен шев на кожата и суха стерилна превръзка. Извършената операция е със средна степен на сложност, с код 78.62 - отстраняване от костта на имплантирани уреди от хумерус. На 25.01.2023г. е изписана. Петата киршнерова игла се е показала през кожата и е извадена от д-р К. без упойка и преди втората операция.

Вещото лице, д-р К., в съдебна зала заяви, че процесът на миграция и изваждане на иглата са свързани с болки и дискомфорт, които пациентката е понесла.

С Декларация за трудова злополука вх. № 5101-06-25 от 28.07.2023г., ответното дружество е декларирало в ТП на НОИ Враца като трудова, станалата на 13.12.2022г. злополука. Извършено е разследване на злополуката, за което е съставен Протокол № 5103-06-2 от 30.08.2023г. С Разпореждане №26/30.08.2023г. на главен инспектор по осигуряването при ТП на НОИ Враца, на основание чл.60, ал.1 КСО, декларираната злополука вх. № 5101-06-25 от 28.07.2023г. на Териториално поделение – Враца от осигурителя „Тролейбусен Транспорт - Враца“ ЕООД, гр. Враца, станала с Д. И. И., се приема за трудова злополука по чл.55, ал.2 от КСО.

Разпореждането не е обжалвано от ответното дружество и е влязло в законна сила на 18.09.2023г. Поддържа, че разпореждането на органа по 60,ал.1 КСО представлява влязъл в сила индивидуален административен акт относно наличието или не на трудова злополука и е официален удостоверителен документ за установените в него факти и съдът следва да се съобрази с материалната доказателствена сила на това писмено доказателство.

Поддържа, че от показанията на разпитания от първоинстанциония съд свидетел и от писмените доказателства се установило, че след датата на трудовата злополука 13.12.2022 г. въззивницата-ищца била в дългосрочен отпуск поради временна нетрудоспособност, който отпуск многократно бил удължаван. Въззивницата - ищца претърпяла две операции под обща упойка ,режимът на лечение в периода от 13.12.2022 до 08.10.2023 г. бил болничен и амбулаторен. В продължение на 9 месеца въззивницата - ищца изпитвала силни болки в лявото рамо, силно ограничени движения и невъзможност да движи пострадалата ръка, да се обслужва и да се грижи сама за себе си.

Не можела да спи и да лежи на лявата страна, да извършва елементарни дейности, изискващи участие и на двете ръце. Движенията в лявата ръка били силно ограничени и болезнени, като Д. непрекъснато носела ортеза за обездвижване.

Претърпяната злополука се отразила негативно не само върху физическото, но и 2 върху психическото здраве и състояние на въззивницата - ищца. Станала неспокойна, тревожна, не можела да спи, сънувала кошари и непрекъснато преживявала случилото се.

Първоначалната остра стресова реакция преминала в разстройство на адаптацията, тъй като в резултат на операциите и непрекъснатата болка за ищцата не било възможно да се върне към предишния си начин на живот. Чувствала се непълноценна, неспособна, безпомощна и в тежест на близките си. Непрекъснато изпитвала негативни емоции, затворила се в себе си, била настроена депресивно, плачела и била тъжна. Болките в мястото на счупване не отслабнали и не отшумели с времето и на въззивницата - ищца била препоръчана профилактика и рехабилитация.

На 01.06.2023г. ищцата постъпила за рехабилитация в „Специализирани болници за рехабилитация - Национален комплекс“ ЕАД, гр. София, филиал гр. Вършец.

Възстановяването и рехабилитация на счупването продължило около десет месеци, като липсвало пълно възстановява обема на движенията в горен ляв крайник. Към момента на предявяване на исковата молба, въпреки провежданото лечение и рехабилитация въззивницата – ищца не била възстановена напълно, продължавала да приема различни медикаменти, да изпитва болки, тревожност и да има нужда от помощта и съдействието на близките си хора за извършване на ежедневни дейности, свързани с поддържане на хигиената и домакинството.

Поддържа, че определеното обезщетение за неимуществени вреди от 15000 лв. не отговаря на критерия за справедливост, че занижено, поради което и моли съда да отмени Решение №621/07.10.2024г., постановено по гр.д. №1469/2021г. на Районен съд- Враца в частта, с която е отхвърлен предявения иск от Д. И. И. ЕГН ********** против „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД, ЕИК *** за сумата над 15 000 лв. до 30 000 лв., претендирано обезщетение за неимуществени вреди и вместо него постанови решение, с което осъди ответното дружество да заплати на Д. И. И. ЕГН ********** сумата от още 15 000 лв., представляваща разликата между присъдените 15 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв., ведно със 13.12.2022 г. до окончателното заплащане.

С жалбата не се правят доказателствени искания.

Претендира направените по делото разноски пред първата и настоящата инстанция – възнаграждение на адвоката, предоставил безплатна правна помощ.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата ”Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД , с ЕИК *** от *** - ответник в първоинстанционното производство, който депозира такъв с вх. №15264 от 8.11.2024 г., по описа на Районен съд - Враца, , подаден директно в регистратурата на съда на 8.11.2024 г. чрез процесуалния си представител адв.К. К. К. -АК-Враца, с който оспорва жалбата като неоснователна.

Намира решението в обжалваната от въззивницата – ищца част за пълно законосъобразно.

Твърди, че по делото не е съобразено здравословното състояние на въззивницата – ищца преди настъпването на злополуката. Твърди, че причина за падането е психическото състояние на въззивницата – ищца за което работодателят не носи отговорност.

Излага, че от заключението на вещото лице по приетата от първоинстанционния съд СПЕ не се установявало обективно изследване на психическото и физическото състояние на въззивницата – ищца. Липсвало обективно изследване на въззивницата ищца. Неправилно било прието, че е налице висока тревожност, след като тестовете показвали средно ниво на тревожност.

Констатира противоречиви изводи на СМЕ и СПЕ, тъй като според медицинската експертиза било налице добро общо състояние, а според СПЕ състоянието било влошено.

3

Твърди, че не следвало да се кредитират показанията на единствения разпитан по делото свидетел, тъй като била роднина на въззивницата – ищца.

Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение от пълномощника на въззивницата – ищца.

С отговора на жалбата не се правят доказателствени искания.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата и потвърди първоинстанционното решение в обжалваната от въззивницата – ищца част като правилно и законосъобразно.

Не претендира разноски.

В срока за отговор по жалбата е подаден отговор на жалбата от ответника по жалбата „Застрахователно дружество Евроинс” АД *** от *** - трето лице помагач в първоинстанциоонното производство, депозира такъв с вх. №15323 от 11.11.2024 г., по описа на Районен съд Враца, , подаден чрез ССЕВ на на 11.11.2024 г. чрез процесуалния си представител юрк.Х. А., с който оспорва жалбата като неоснователна.

Намира обжалваното решение за законосъобразно, напълно споделя правните изводи на първоинстанционния съд, че застрахователят не следва да отговаря по регрес във връзка с процесния спор, с оглед факта, че застрахователния договор, сключен между застрахователя и ответната страна по производството, покрива риск смърт, трайно намалена работоспособност и временна неработоспособност вследствие на трудова злополука по чл. 55, ал. 1 КСО, като извън застрахователното покритие е трудова злополука по чл. 55, ал. 2 KCO.

Моли съда да приеме, че третото лице помагач „Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД няма регресни права срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО ДРУЖЕСТВО ЕВРОИНС" АД във връзка с настъпилото вредоносно събитие, поради непокрит риск, както и поради липса на настъпило застрахователно събитие, тъй като неимуществени вреди под формата на болки и страдания, както и претендираните имуществени вреди, не съставляват покрит риск по горецитираната застрахователна полица.

Не претендира разноски.

По делото е постъпила и жалба вх. № 14743 /30.10.2024 г. по описа на Районен съд - Враца, на ”Тролейбусен транспорт - Враца“ ЕООД , с ЕИК *** от *** от ответник в първоинстанционното производство, подадена директно в регистратурата на съда на 30.10.2024 г.,чрез процесуалния си представител чрез процесуалния си представител адв. К. К. К. -АК Враца против Решение №621/7.10.2024 г. на Районен съд - Враца, Гражданско отделение 3-ти състав по гр.д. 1469/2024 по описа на Районен съд - Враца, което не е изменено в частта за разноските с Определение № 2216 от 19.12.2025 г. Жалбата е срещу решението в частта в частта в която исковете са бил уважени.