Определение № 1644 от 05.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1644 гр. Велико Търново, 05.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254100500947 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.245 ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. П. П. и Е. Х. П., двамата с постоянен адрес гр.Трявна, чрез пълномощник адв.Б. Г., против Разпореждане №3021/09.06.2025г., постановено по Гр.д.№3062/2020г. по описа на РС – Велико Търново, с което е отхвърлена молбата на молителите – частни жалбоподатели М. П. и Е. П., чрез адв.Б. Г., за издаване на обратен ИЛ против Д. П., С. П. и М. Далийска за сумата 3000лв., като неоснователна, като са развити оплаквания за неправилност. Сочи се, че първоинстанционният съд, при постановяване на обжалваното разпореждане, не е възприел правилно фактическата обстановка. Твърди се, че съдебно решение по гр.д.№3062/2020г. по описа на ВТРС е влязло в законна сила на 21.06.2024г., както и че по молба на тримата ищци по делото ВТРС е издал ИЛ №313/10.07.2024г. против длъжниците – частни жалбоподатели за разноските пред трите инстанции, въз основа на който ИЛ взискателите са завели ИД №7712/2024г. по описа на ЧСИ С. К. с район на действие ВТОС. Твърди се, че въз основа на подадена от М. П. П. и Е.

Х. П. молба по чл.248 ал.1 ГПК с Определение №5049/06.11.2024г., постановено по гр.д.

№3953/2023г. на ВКС, II гр.о., е изменено Определение №3164/21.06.2024г. по гр.д.

№3953/2023г. по описа на ВКС, II гр.о., в частта за разноските, като са осъдени М. П. П. и Е.

Х. Ханайотов да заплатят на всеки един от тримата ищци по делото Д. С. П., М. Д. Д. и С. Д.

П. сумата от по 1500лв. разноски. Сочи се, че в издадения от ВТРС ИЛ са посочени сумите по Определение №3164/21.06.2024г. по гр.д.№3953/2023г. по описа на ВКС, II гр.о. – по 1500лв. за всеки от взискателите, или общо 4500лв. за тримата взискатели, която сума е с 3000лв. в повече, отколкото окончателното определение на ВКС, след уважаване на искането на частните жалбоподатели по чл.248 ГПК. Молят съда, да постанови определение, с което отмени обжалваното такова, с което се отказва издаване на обратен ИЛ, вместо което 1 постанови друго, с което разпореди издаване на обратен ИЛ в полза на частните жалбоподатели М. П. П. и Е. Х. П. против Д. С. П. за сумата от 1000лв., М. Д. Д. за сумата от 1000лв. и С. Д. П. за сумата от 1000лв., или общо за 3000лв. против тримата ищци по делото.

С подадения в срока по чл.276 ал.1 ГПК писмен отговор на частната жалба Д. С. П., М. Д. Д. и С. Д. П., чрез пълномощник адв.Д. П., оспорват частната жалба като неоснователна и молят да бъде отхвърлена. Посочват, че въз основа на издаден в тяхна полза против длъжниците – частни жалбоподатели ИЛ по ГД №3062/2020г. по описа на ВТРС е налице образувано ИД №20248090407712 по описа на ЧСИ С. К. преди разглеждане на молбата по чл.248 ал.1 ГПК от ВКС, като след узнаване за същата, ответниците по частната жалба, в качеството на взискатели по ИД, поискали от ЧСИ С. К. да бъдат събирани разноски за пред ВКС в размер, посочен в определението по чл.248 ал.1 ГПК, с което ЧСИ се е съобразил и разноски са събирани, съобразно същото. Посочва се, че длъжникът Е. Х. П. все още не е заплатил задължението си по процесното ИД.

Въз основа на уважено от ВТОС доказателствено искане на ответниците по частната жалба, направено с писмения отговор по жалбата, и въз основа на постановено по реда на чл.278 ал.2 изр.2 ГПК Определение от ВТОС в ЗЗ на 28.10.2025г., по делото е изискано и приобщено удостоверение от ЧСИ с изх.№29080/31.10.2025г., издадено по ИД №20248090407712 по описа на ЧСИ С. К. с район на действие ВТОС за събрани суми по ИД.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, съобрази писмения отговор по жалбата, запозна се с данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр.д.№3062/2020г. по описа на ВТРС, образувано по ИМ, предявена от ищците Д. С. П., М. Д. Д. и С. Д. П., против ответниците М. П. П. и Е. Х. П., като законни наследници на Х. Е. П., е приключило с влязло в законна сила на 21.06.2024г. съдебно решение №391/29.03.2022г. на ВТРС, потвърдено с Решение №52/06.02.2023г. по В.гр.д.№513/2022г. по описа на ВТОС, което въззивно решение не е допуснато до касационно обжалване с Определение №3164/21.06.2024г. по гр.д.№3953/2023г. на ВКС, II гр.о., с което М. П. П. и Е. Х. П., като законни наследници на Х. Е. П., са осъдени да заплатят на тримата ищци по делото сумата от 2191,67лв. разноски в първоинстанционното производство; М. П. П. и Е. Х. П. са осъдени с въззивното решение всеки поотделно да заплатят на тримата ищци по делото по 300лв. разноски за въззивното производство. С Определение №3164/21.06.2024г. по гр.д.№3953/2023г. на ВКС, II гр.о., с което не е допуснато въззивното решение до касационно обжалване, са осъдени М. П. П. и Е. Х. П. да заплатят на всеки един от тримата ищци по делото Д. С. П., М. Д. Д. и С. Д. П. сумата от по 1500лв. разноски.

Въз основа на Разпореждане №3472/10.07.2024г. по чл.406 ГПК по гр.д.№3062/2020г. на ВТРС е издаден в полза на тримата ищци по делото ИЛ №313/10.07.2024г. за присъдените в тяхна полза съдебни разноски по гр.д.№3062/2020г. по описа на ВТРС за пред трите 2 съдебни инстанции, въз основа на който ИЛ №313/10.07.2024г., видно от приетото в настоящото производство по частна жалба удостоверение от ЧСИ с изх.№29080/31.10.2025г., издадено по ИД №20248090407712 по описа на ЧСИ С. К. с район на действие ВТОС, по молба на тримата взискатели – ищци по гр.д.№3062/2020г. по описа на ВТРС против длъжниците М. П. П. и Е. Х. П., е образувано ИД №20248090407712 по описа на ЧСИ С. К..

Въз основа на подадена молба от 05.07.2024г. по чл.248 ал.1 ГПК от М. П. П. и Е. Х.

П. е постановено Определение №5049/06.11.2024г. по гр.д.№3953/2023г. по описа на ВКС, II гр.о., с което е изменено Определение №3164/21.06.2024г. по гр.д.№3953/2023г. по описа на ВКС, II гр.о. в частта за разноските, като са осъдени М. П. П. и Е. Х. Панайтов да заплатят на всеки един от ищците по делото Д. С. П., М. Д. Д. и С. Д. П. сумата от по 500лв. разноски.

Видно от приетото като доказателство по делото удостоверение от ЧСИ с изх.

№29080/31.10.2025г., издадено по ИД №20248090407712 по описа на ЧСИ С. К. с район на действие ВТОС, по процесното ИД не са постъпвали суми от длъжника Е. Х. П., като няма данни същият да е извършвал и извънсъдебни плащания към взискателя/ите.

Видно от приетото по делото удостоверение от ЧСИ с изх.№29080/31.10.2025г., издадено по ИД №20248090407712 по описа на ЧСИ С. К. с район на действие ВТОС, по процесното ИД от длъжника М. П. П. е постъпила сума, с която са погасени адвокатско възнаграждение по ИД, както и такси/допълнителни разноски по ТТРЗЧСИ, както и че с молба с вх.№32939/07.08.2024г. и молба с вх.№33058/07.08.2024г. ЧСИ е уведомен от взискателя/ите, че длъжникът М. П. П. е направила извънсъдебно плащане към взискателя/ите в размер на 2 790лв., с което е погасила изцяло задължението си по ИЛ, предвид което ИД № 20248090407712 е приключено по отношение на длъжника М. П. П..

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е предявена от активно процесуално легитимирани страни, в рамките на преклузивният за това срок и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена изцяло, респ. обжалваното първоинстанционно определение, с което се отказва издаване на обратен ИЛ по реда на чл.245 ал.3 ГПК, като краен резултат потвърдено, като правилно и законосъобразно, като съображенията за това са следните:

На основание чл.245 ал.3 ГПК, ако след това искът бъде отхвърлен с влязло в сила решение, изпълнението се прекратява. В този случай съдът, който е постановил решението, издава изпълнителен лист на длъжника срещу взискателя за връщане на сумите или вещите, получени въз основа на допуснатото предварително изпълнение на отмененото решение, както и за събраните от длъжника такси и разноски в изпълнителното производство.

Длъжникът разполага със защита срещу материалната незаконосъобразност на проведеното принудително изпълнение. Признава му я разпоредбата на чл.245, ал.3 ГПК чрез правото да получи изпълнителен лист за връщане на сумите или вещите, които са му 3 били отнети с помощта на държавната принуда, без да е необходимо успешното провеждане на осъдителният иск по чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД. При законовите предпоставки на чл.245, ал.3 ГПК правото на обратен изпълнителен лист възниква, когато: 1)изпълнителното основание (изпълнителният титул) е съдебно решение; 2)изпълняемото право е парично или за предаване на вещи; 3) съдебното решение е отменено и 4) с влязло в сила решение осъдителният иск е отхвърлен. Следователно, възможността по чл.245, ал.3 ГПК представлява един от случаите на защита на длъжника срещу материална незаконосъобразност на изпълнителния процес, които обективното ни процесуално право предвижда за случаите, при които изпълняемото право не съществува. /Определение №459/12.10.2015г. по ч.гр.д.№3985/2015г. на ВКС, ГК, I гр.о.

ОС – Велико Търново счита, че в процесният случай е приложим редът за защита на длъжниците по чл.245 ал.3 ГПК, доколкото ИЛ №313/10.07.2024г. по гр.д.№3062/2020г. по описа на ВТРС е издаден въз основа на разпореждане на ВТРС от 10.07.2024г. по чл.406 ал.1 вр. чл.404 т.1 пр.1 ГПК, към която дата обаче не е бил изтекъл едномесечният срок по чл.248 ал.1 ГПК от постановяване на необжалваемо Определение №3164/21.06.2024г. по гр.д.

№3953/2023г. по описа на ВКС, II гр.о., в който би могло по искане на страните да се допълни или, както в случая, да се измени, постановеното от ВКС определение по чл.288 ГПК в частта за разноските, и в този смисъл претенциите на длъжниците биха могли да се предявят по процесуалния ред на чл.245 ал.3 ГПК.

От приетото обаче в производството пред ВТОС по частна жалба удостоверение от ЧСИ с изх.№29080/31.10.2025г., изд. по ИД №20248090407712 по описа на ЧСИ С. К. с район на действие ВТОС се установява, че от страна на тримата взискатели по ИД не са получени по ИД в резултат на държавна принуда от длъжника – частен жалбоподател Е. Х.

П. парични суми, в частност – не са получени суми за присъдени в полза на взискателите разноски в производството по чл.288 ГПК по гр.д.№3953/2023г. по описа на ВКС, II гр.о., над размерите, присъдени с Определение №5049/06.11.2024г. по чл.248 ГПК по гр.д.

№3953/2023г. на ВКС, II гр.о., поради което молбата на длъжника Е. Х. П., от който по процесното ИД не са постъпвали парични суми, по чл.245 ал.3 ГПК за издаване на обратен ИЛ срещу взискателите е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена.

Безспорно от приетото по делото удостоверение от ЧСИ с изх.№29080/31.10.2025г., изд. по ИД №20248090407712 по описа на ЧСИ С. К. с район на действие ВТОС, се установи, че полученото от тримата взискатели по ИД изпълнение на решението от страна на длъжника – частен жалбоподател М. П. П. чрез извънсъдебно плащане на сумата от 2 790лв. е в резултат на доброволно изпълнение от страна на длъжника М. П. П., а не е в резултат на държавна принуда, т.е. не е в резултат на проведено по процесното ИД спрямо същата принудително изпълнение, поради което и за платилия доброволно длъжник М. П. П. сума в общ размер на 2790,00лв., при дължими от същата разноски по гр.д.№3062/2020г. по описа на ВТРС пред три инстанции от общо 2145,84лв., не съществува облекчената защита по чл.245 ал.3 ГПК, тъй като материална незаконосъобразност на изпълнителния процес в процесният случай не съществува, което обуславя отхвърляне на молбата й по чл.245 ал.3 4

ГПК за издаване на обратен ИЛ против тримата взискатели по ИД, като неоснователна и недоказана. В този смисъл относно същността на нормата на чл.245 ал.3 ГПК, макар и по отношение на друга хипотеза – Определение №459/12.10.2015г. по ч.гр.д.№3985/2015г. на ВКС, ГК, I отд.