Решение № 17 от 16.02.2024, Окръжен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. В. 14.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: А. М. П.

Членове:

В. Й. М.

В. Р. Г. при участието на секретаря Н. Ц. К. като разгледа докладваното от В. Р. Г. Въззивно гражданско дело № 20241300500010 по описа за 2024 година

Делото е образувано по въззивна жалба на адв. Д. Б., процесуален представител на Агенция „П. и.“ / за краткост АПИ/ , против Решение № 600 по гр.д № 1028/2022 г по описа на РС- В.

В жалбата се посочва че обжалваното решение е следвало да бъде постановено от Районен съд – Л., а не от Районен съд - В.. Счита, че съдебното решение е необосновано, прави анализ на доказателствата. Счита, че не е доказано по категоричен начин наличието на дупка на пътя и че няма данни АПИ да е допуснала неизпълнение на задължението си да поддържа пътя. Отново анализира доказателства, като посочва че механизма на спорното по делото обстоятелство не е установен. Изразява становище, че липсват доказателства за пропадане на автомобила в дупка и причиняването на имуществени вреди върху него, следствие на пропадането.

В съдебно заседание процесуален представител на АПИ не се явява и не е депозира становище.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от ответната страна ДЗИ- О. з. ЕАД с ЕИК: . чрез упълномощен с пълномощно адвокат Б.

Б., с който се моли да се потвърди решението на първоинстанционния съд.

Прави също анализ на доказателствата в производството пред РС-В., като 1 посочва че възражението за местна подсъдност не е направено пред РСВидин и същото е извън преклузивния срок. Моли да и се присъдят разноски за настоящата инстанция.

В съдебно заседание не се явява, депозирано е становище от Дружеството, с което моли да се даде ход на делото, подържа отговора и не сочи нови доказателствени искания.

Окръжен съд - В., в качеството си на въззивна инстанция, като съобрази наведените във въззивната жалба оплаквания, доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна, с правен интерес да обжалва постановения първоинстанционен съдебен акт, поради което е процесуално допустима.

В изпълнение на задълженията си по чл. 269 ГПК въззивният съд следва служебно да провери валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваната част. В изпълнение на тази проверка съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем.

Не са налице и процесуални нарушения, първоинстанционното решение е допустимо. като счита че

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение, в рамките, поставени от въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районен съд доказателства и тези пред окръжен съд, намира, че обжалваното решение е правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

Този състав на съда счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК препраща своята фактическа обстановка към нея.

За първи път през въззивната инстанция Агенцията е въвела възражение за неподсъдност на спора. Следва да се подчертае, че съгласно чл. 119, ал. 4 ГПК, възражение за неподсъдност на делото може да се прави само от ответника и най-късно в срока за отговор на исковата молба. С оглед приложението на законовата разпоредба настоящия съдебен състав следва да остави без уважение това възражение, като преклудирано.

По отношение на възраженията, че контролирания съд е формирал 2 изводите си противно на изготвеното и неоспореното по делото заключение, настоящия съдебен състав счита същите за неоснователни.

Съгласно приетата и неоспорена експертиза механизмът на процесното ПТП е настъпил при движение на автомобила по пътя и преминаване на същия през необезопасена и несигнализирана дупка (нарушена цялост на пътно покритие, неравност на платното за движение). Районен съд – В. правилно не е възприел същата в частта, в която се отрича възможността водния радиатор на колата да бъде увреден при приетия механизъм на ПТП.

Правилно районния съд е ценил всички доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, като показанията на шофьора на МПС се допълват от представените снимки на увредения автомобил/ писмени доказателства/ и от съдебно-техническата експертиза.

Правилно контролирания съд е обсъдил т.нар. клирънс / разстоянието от най-ниската част на автомобила до пътната обстановка/, като е съобразил че моторното превозно средство е било натоварено с пътници, ремарке, багаж и гориво и същият е в непосредствената близост до пътното платно.

Правилно първоинстанционния съд е съобразил, видно и от снимките, че уредения воден радиатор на колата се намира в непосредствена близост до другите увредени части. С оглед на тази своя констатация, правилно не е кредитирал експертизата в частта, в която се отрича възможността необезопасената дупка да наруши целостта на двигателя. Житейски логично е от удара на бронята на колата, с неравността на пътя и произведената от сблъсъка кинетична енергия да рефлектира върху заобикалящия обект, който в случая се явява спорния радиатор.

Правилно районният съд е разпределил доказателствената тежест между страните, като за пръв път във въззивната жалба се въвеждат възражения, че механизмът на ПТП не е установен, както и че не установен по категоричен начин „удара“ или пропадането на автомобила в дупката на пътя. Настоящият съдебен състав счита, че тези възражения са процесуално преклудирани с оглед разпоредбата на чл. 266 от ГПК. Не е и без значение фактът, че въззивникът е имал възможността да оспори или да поиска допълване на приетата по делото съдебно –техническа експертиза.

Окръжен съд – В. намира и възражението, че показанията на свидетеля са били неубедителни за процесуално преклудирано, а също и за неоснователно. Ответникът, настоящ въззивник е имал процесуалната възможност да зададе своите въпроси на свидетеля- участник в ПТП, като в случай, че са били нарушени правата на страните е имал възможност да поиска повторен разпит пред Окръжен съд – В.

Настоящата инстанция, счита че районния съд е постановил допустимо 3 и правилно решение. Исковете са доказани по основание и размер, съгласно постановеното решение. Районния съд правилно е счел, че са налице всички елементи на фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т.3 от КЗ за ангажиране на отговорността на ответника за причинените имуществени вреди от пътнототранспортно произшествие.

Щетите по автомобила, констатирани към момента на произшествието и отразени в представените писмени доказателства са в причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП и възлизат на сумата от 528,66 – регресна сума по изплатеното застрахователно обезщетение за вредите, нанесени на лекия автомобил, включваща необходимите за поправянето им материали и труд, видно от автотехническата експертиза на вещото лице и сумата 15 лева ликвидационни разходи за определяне на обезщетението. Установи се също така, че претендираната сума е заплатена изцяло от ищеца по сключената застраховка "Каско+" в полза на увредения собственик лекия автомобил.

Според чл. 49 от ЗЗД лицето, което е възложило на друг някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Отговорността на възложителя е гаранционно-обезпечителна.

Предпоставка за уважаване на иска е да се докаже наличието на противоправно действие или бездействие на лице, на което ответникът е възложил определена работа, при или по повод изпълнението й, както и настъпването на вреди, които са в пряка причинна връзка с това противоправно поведение. Вината на длъжностните лица се предполага до доказване на противното, съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД.

Събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени в своята съвкупност, са достатъчни, за да се приеме за установено противоправно поведение /бездействие/ на ответника. Участъкът от пътя, където се е осъществило пътнотранспортното произшествие е част от републиканската пътна мрежа по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата и поради това е изключителна държавна собственост и се управлява от АПИ /чл. 8, ал. 2 и чл. 19, ал. 1, т. 1 от ЗП/, която има задължение да я поддържа в изправно състояние, като осигурява необходимите условия за непрекъснато и безопасно движение през цялата година, сигнализира незабавно препятствията по пътното платно и ги отстранява в кратък срок.

Съгласно § 1, т. 19 от Правилника за движение по пътищата препятствие на пътя е наличието на предмети, вещества или др., които се намират на пътното платно и създават опасност за движението. В качеството му на лице, което управлява републиканските пътища ответникът има задължение да осигурява цялата дейност по ремонт и поддържане на тези пътища /чл. 30, ал. 1 от Закона за пътищата/, включително чрез осигуряване на необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, 4 предпазване на пътищата от преждевременно износване; охрана и защита на пътищата и водене на техническата им отчетност /§ 1, т. 14 от ДР на Закона за пътищата/. Наличието на необозначена и необезопасена дупка на пътното платно е резултат от неизпълнение на посочените задължения на Агенцията, от което бездействие са причинени и вредите върху лекия автомобил.

Предвид липсата на оспорване от страните по претенциите за лихви и разпоредбата на чл. 272 от ГПК, Окръжен съд – В. се солидализира изцяло с изводите на първата инстанция и препраща към тях.

При този изход на спора въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия сумата 508,43 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Предвид на изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 600 по гр.д № 1028/2022 г по описа на РС- В. като правилно и законосъобразно.

ОСЪЖДА Агенция „П. и. с БУЛСТАТ... гр. С. да заплати ДЗИ- О. з.

ЕАД с ЕИК: сумата от 508,43 лева с ДДС – заплатено адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.

Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5