Решение № 442 от 01.02.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 442 гр. Пловдив, 01.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330112454 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, с която се иска прогласяване нищожността на клауза за неустойка в договор за потребителски кредит.

Ищецът твърди, че на **** г. е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит №***, по силата на който му е предоставена сума в размер на 1000.00 лева. В договора, съгласно чл. 5, ал. 1, е заложено изискване за предоставяне на обезпечение — банкова гаранция или поръчители, които трябва да отговарят на кумулативни изисквания, включително осигурителен доход в размер на най-малко 7 пъти минималната работна заплата за страната.

Ищецът поддържа, че тези условия са неизпълними и са поставени с цел да се активира клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора, предвиждаща неустойка в размер на 1326.56 лева при неосигуряване на обезпечението. Според ищеца тази неустойка е нищожна, тъй като заобикаля законовия таван на разходите по кредита и противоречи на добрите нрави.

Предявеният установителен иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен. От събраните доказателства е видно, че страните са в валидно правоотношение по договор за кредит от **** г.. Анализът на договорната клауза по чл. 11, ал. 1 сочи, че предвидената в нея неустойка в размер на 1

1326.56 лева надвишава 100% от заетата сума, която е 1000.00 лева. Съдът намира, че тази неустойка е загубила своята присъща обезщетителна функция съгласно чл. 92 от ЗЗД, тъй като не цели обезщетяване на реални вреди, а служи за скрито оскъпяване на кредита.

Поставените изисквания за поръчители с доход от 7 минимални работни заплати за кредит от едва 1000.00 лева са необосновано високи и целят да поставят потребителя в състояние на неизпълнение още при сключването на договора. По този начин финансовата институция заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от Закона за потребителския кредит, която ограничава максималния размер на годишния процент на разходите. Тази практика нарушава принципа на добросъвестност и договорното равноправие, като създава предпоставки за неоснователно обогатяване на кредитора за сметка на потребителя. Предвид факта, че неустойката се кумулира към месечните вноски, тя представлява цена, която ищецът плаща за ползването на ресурса, прикрита под формата на санкция. Поради противоречие с добрите нрави и заобикаляне на закона, клаузата на чл. 11, ал. 1 от договора е нищожна и не поражда правни последици.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата, ответникът следва да бъде осъден да заплати на адвокат С. Н. сумата от 400.00 лева за предоставената безплатна адвокатска защита.

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА клаузата на чл. 11, ал. 1 от Договор за потребителски кредит №*** от **** г., сключен между Г. А. Д.

ЕГН********** и „СИТИ КЕШ“ ООД, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1326.56 лева.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на адвокат С.

Н. сумата от 400.00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна защита в настоящото производство.

ОСЪЖДА „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК 202531869, да заплати на Г. А. Д. сумата в размер на 50 лева- сторени разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

2

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3