Решение № 2 от 05.01.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№2 гр. С.З., 05.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно гражданско дело № 20225500500675 по описа за 2022 година Производството е образувано по въззивна жалба от Г. Д. Г., чрез адв.Д.

К. от АК – С.З., против Решение № 49/29.06.2022г., постановено по гр.д. № 13/2022г. по описа на Районен съд – Г., с което се отхвърля предявения от Г.

Д. Г. срещу Д. Д. Р. отрицателен установителен иск с правно основание чл.439 от ГПК, с искане да бъде признато за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 21 000 лв., представляваща главница по издаден изпълнителен лист от 2012г. по гр.д.

№ 287/212 по описа на РС-Г.; сумата от 20 875.28 лв., представляваща законна лихва към дата 08.07.2021г., изчислена по изп. дело № 144/2021г. по описа на ЧСИ Д.Ц. с район на действие - СтОС; сумата от 3 384 лв., представляваща неолихвяема сума по посоченото изп. производство; сумата в размер на 3 573.79 лева, представляваща такси и разноски по ЗЧСИ с ДДС в полза на Частен съдебен изпълнител Д.Ц.; сумата в размер на 298.90 лева - разноски по изп. дело № 144/2021г. по описа на ЧСИ Д.Ц. с район на действие - СтОС, които суми се претендират по изп. дело № 144/2021г. по описа на ЧСИ Д.Ц. с район на действие - СтОС, образувано по издаден изпълнителен лист от 2012 г по ч. гр. д. № 118/ 2012 г. по описа на PC Г., поради изтекла давност.

Въззивникът обжалва първоинстанционното решение, като неправилно и незаконосъобразно. Излага подробни съображения. Сочи, че по образуваното изп.д. № 71/ 2012 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при PC – Д., единственото принудително изпълнително действие било извършено през 2015г., представляващо запор върху дружествен дял на 1 дружеството в „С.**“ ЕООД гр.Г. в размер на 10 лева. През 2016г. било образувано изп.дело № 560/2016г. по описа на ЧСИ Г.И. въз основа на подадена молба от взискателя Д. Д. Р., по което не били предприети никакви принудителни изпълнителни действия. Изп. дело било прекратено на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК. Сочи, че по изп.дело № 2561/2016г. бил наложен запор върху МПС - мотоциклет “Пежо Елисео - 100”, с държ. рег. № СТ ** К, който запор бил извършен на 27.11.2017 г. Въззивникът твърди, че не бил получил запорни съобщения за налагане на запор върху това МПС, не били извършени описи на същото, още повече, че в неговия патримониум не се намирало такъв вид МПС, тъй като още през 2015г. било продадено и считано от 01.07.2015г. не заплащал и данък върху това МПС. Последното изпълнително действие спрямо длъжника било предприето още през 2015г., когато бил наложен запор върху дружествен дял в размер на 10 лева. В този смисъл счита, че към 2015г. делото било прекратено ex lege, без да е необходим какъвто и да е акт от страна на ЧСИ. От тази дата – 17.09.2015г. започнала да тече нова давност по отношение на вземането на взискателя, която давност изтекла още на 17.09.2020г. Навежда доводи за прекратяване на изпълнителното производство по първото образувано изпълнително дело при Държавния съдебен изпълнител при РС – Д. през 2014г. и за невалидност на наложения запор на дружествен дял през 2015г. Предвид това счита, че към 2017г. погасителната давност за главницата на вземането от взискателя била изтекла, а щом било погасено главното вземане, то на основание чл.119 от ЗЗД изтекла била и давността за акцесорните вземания по изпълнителния титул. Позовава се на ТР № 2/2015г. на ВКС, ОСГК, според което нова погасителна давност за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие.

Въззивникът счита, че дори да се приеме, че действието по налагането на запора върху дружествения дял от 17.09.2015г. било валидно, то от тази дата 17.09.2015г. до 17.09.2020г. била налице 5-годишна погасителна давност, тъй като по изпълнителното дело на ЧСИ Г.И., образувано през 2016г. и прекратено през 2020г. не били предприемани валидни изпълнителни действия.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло първоинстанционното решение. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Д. Д. Р., чрез адв.П. В. оспорва жалбата като неоснователна. Намира решението за правилно и обосновано. Излага подробни съображения по оплакванията в жалбата.

Моли съда да потвърди изцяло първоинстанционното решение и да остави без уважение въззивната жалба. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди направените в жалбите оплаквания и становищата на страните, предвид събраните по делото доказателства, намери за установено следното:

Производството е с правно основание чл. 439 ГПК. Образувано е по 2 предявен от Г. Д. Г. срещу Д. Д. Р. отрицателен установителен иск за признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника следните суми: сумата от 21 000лв., представляваща главница по издаден изпълнителен лист от 2012г.; сумата от 20 875,28 лв., представляваща законна лихва към дата 08.07.2021г., изчислена по изп. дело № 144/2021г. по описа на ЧСИ Д.Ц.; сумата от 3 384 лв., представляваща неолихвяема сума по посоченото изп. производство; сумата в размер на 3 573.79 лева, представляваща такси и разноски по ЗЧСИ с ДДС, в полза на ЧСИ Д.Ц.; сумата в размер на 298.90 лева - разноски по изп. дело № 144/2021 по описа на ЧСИ Д.Ц., с район на действие - СтОС, които суми се претендират по изп. дело № 144/2021г. по описа на ЧСИ Д.Ц., с район на действие - СтОС, образувано по издаден изпълнителен лист от 2012 г по ч. гр. д. № 118/ 2012 г. по описа на PC Г..

Ищецът твърди, че на 19.07.2021г. му била връчена покана за доброволно изпълнение изх.№ 15428/08.07.2021г. по изп. д. № 144/2021г., по описа на ЧСИ Д.Ц., с рег.№ 872 и район на действие СтОС. Съгласно поканата следвало да заплати сумата от 21 800 лв. - главница по изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 118/2012г. по описа на РС Г., сумата от 20 785.28 лв. законна лихва, начислена към 08.07.2021г., по изп.д. № 144/2021г., по описа на ЧСИ Д.Ц., сумата от 3 384 лв. - неолихвяема сума по същото изп.дело, сумата от 3 573.79 лв. - такси и разноски по ЗЧСИ, с ДДС, в полза на ЧСИ Д.Ц., сумата от 298.90 лв. - разноски по изп.д. № 144/2021г. по описа на ЧСИ Д.Ц.. Ищецът твърди, че не дължи посочените в поканата за доброволно изпълнение суми в общ размер на 49 841.97 лв. Счита, че вземането на ответника по изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 118/2012г. по описа на ГРС било погасено по давност, преди образуването на изп.д. № 144/2021г. по описа на ЧСИ Д.Ц.. Твърди, че въз основа на издадения изпълнителен лист по ч.гр.д.

№ 118/2012г., по описа на ГРС, било образувано изп.д. № 71/2012г. по описа на ДСИ при РС - Д.. Единственото принудително изпълнително действие по това изп.дело било запор върху дружествения дял на дружеството, което ищецът представлявал- „С.**“ ЕООД гр. Г., в размер на 10 лв., наложен през 2015г. Към настоящия момент делото било прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК, като изпълнителния лист по него бил върнат в оригинал, по молба на взискателя. През 2016г. взискателят Д. Р. подал молба до ЧСИ Г.И. за образуване на изп.дело по същия изп.лист, издаден по ч.гр.д. № 118/2012г., по описа на РС Г.. По образуваното изп.дело не били предприети никакви принудителни действия, като с писмо изх.№ 14309/26.02.2020г. ищецът бил уведомен, че образуваното при ЧСИ Г.И. изп.дело № 2560/2016г. било прекратено на осн. чл. 433, ал.1, т.8 от ГПК. По това изпълнително дело били извършени следните действия: изпратена покана за доброволно изпълнение и проучено имуществено състояние на длъжника, като такова не било установено. Така, според ищеца, последното изп. действие спрямо него, в качеството му на длъжник било през 2015г., когато бил наложен запор върху дружествен дял, в размер на 10 лв. В този смисъл счита, че към 2015г. делото 3 било прекратено ех lege, без да било необходимо издаването на какъвто и да е акт от страна на ДСИ, като от 17.09.2015г. започнала да тече нова давност по отношение на вземането на взискателя, която изтекла още на 17.09.2020г.

Моли за уважаване на предявения иск

Ответникът Д. Д. Р., чрез процесуалния си представител адв.П. В., оспорва предявения иск като неоснователен. Оспорва твърденията за изтекла погасителна давност на вземането. Счита, че с налагането на запор през 2015г. била прекъсната погасителната давност за принудителното събиране на вземанията срещу длъжника и започнала да тече нова петгодишна давност от датата на извършването на това действие на принудително изпълнение от съдебния изпълнител, по см. на чл. 116, б.“в“, вр. чл. 117, ал.2 от ЗЗД. Твърди, че по образуваното през 2016г. изп. дело по описа на ЧСИ Г.И. многократно били правени искания за проучване на имуществото на длъжника и съответно били предприети изпълнителни принудителни действия за събиране на вземането. На 20.11.2017г. ЧСИ Г.И. наложил запор върху мотопед марка „Пежо Елисео 100“, като според ищеца от тази дата започнала да тече нова петгодишна давност, поради което при образуване на изп. дело пред ЧСИ Д.Ц., вкл. към датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение/19.07.2021г./ по изп.д. № 144/2021г. по описа на същия ЧСИ, и към датата на писмения отговор - 19.02.2022г. погасителната давност не била изтекла. Ответникът моли съдът да отхвърли иска като неоснователен.

За да постанови решението си ГРС е намерил за установено от фактическа страна следното: По гр.д № 118/2012г. ищецът Г. Д. е осъден да заплати на ответника Д. Д. сумата от 21 800лв., представляващи задължение по два броя записи на заповед- едната за сумата от 8 300лв., другата за сумата от 13 500лв., ведно със законната лихва, считано от 21.02.2012 г. до окончателното изплащане на задължението. Издаден е изпълнителен лист на 14.03.2012 г. Въз основа на изп. лист е образувано изпълнително дело № 71/ 2012 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при P C Д.. Съдът е установил, че по изпълнителното дело е извършено изпълнително действиеналагане на запор върху дружествен дял на дружеството, което представлява ищеца - "С.**" ЕООД гр. Г. в размер на 10 лева, наложен на 11.08.2015г. През 2016 г. ответникът Д. Д. Р. като взискател е подал молба за образуване на изп. дело по изпълнителния лист от 2012 г., издаден по ч.гр.д. № 118/ 2012 г по описа на P C Г. и е образуваното изпълнително дело № 2560/2016 год. по описа на ЧСИ Г. И.. По това изп. дело не са предприети никакви принудителни изп. действия и с писмо с изх. № 14309/ 26.02.2020 г. длъжникът Г. Д. Г. е уведомен, че образуваното при ЧСИ Г. И. изп. дело № 2560/2016г. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Наред с това, изпълнително дело № 71/ 2012 г. по описа на Държавен съдебен изпълнител при P C Д., на осн. §3 от РПЗ на ЗЧСИ, по подадена молба № 7947/17.08.2016год, от Д. Д. Р. за възлагане на висящо изп.дело, на осн.чл. 437 ГПК е изпратено на ЧСИ- Г.И. и прехвърлено за продължаване на изпълнението под № 2561/17.08.2016 по описа на ЧСИ-Г.И., рег. № 765. На 4

27.11.2017г., ЧСИ е наложил запор върху МПС- мотоциклет „Пежо Елисео100“, с рег.№ СТ ** К, собственост на длъжника Г. Д. Г.. Към настоящия момент дело № 2560/2016г. по описа на ЧСИ Г. И. е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК с Постановление от 26.02.2020 г. и изпълнителният лист по него е върнат в оригинал на взискателя по негова молба, а делото под № 2561/ 2016 г по описа на ЧСИ Г. И. е прекратено на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 от ГПК с Постановление от 22.05.2020 г., а наложените възбрани и запори по делото са вдигнати на осн. Чл.433, ал.3 ГПК.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд е намерил от правна страна предявените обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК за неоснователни. Според съда, съгласно задължителните указания, дадени в т.

10 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В хода на изпълнителното производство давността се прекъсва с предприемане на което и да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо дали същото е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на съдебния изпълнител) - насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитор, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. Изрично е посочено, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.