Решение № 207 от 24.07.2023, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 207 гр. ХАСКОВО, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТОШКА ИВ. ТОТЕВА

Членове:

АННА ВЛ. ПЕТКОВА

ЙОНКО Г. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря П. Д. Д.-Ш. като разгледа докладваното от ТОШКА ИВ. ТОТЕВА Въззивно гражданско дело № 20235600500288 по описа за 2023 година чл.273 от ГПК.

Производството е въззивно – по реда на чл.258 –

ВЪЗЗИВНИКЪТ – „УНИКРЕДИТ БУЛБАНК“

АД –гр.София е останал недоволен от решение № 7 от 12.01.2023 год., постановено по гр.д. № 188 / 2022 год. по описа на Районен съд – Димитровград, поради което го обжалва с искане решението да бъде отменено и вместо него въззивният съд постанови друго, с което уважи предявените искове.

ВЪЗЗИ.ЕМИЯТ – Е. П. Б. –оспорва въззивната жалба.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по делото пред първоинстанционния съд е образувано по искова молба, подадена от „УниКредит Булбанк“ АД –гр.София против Е. П. Б., с искане да се признае за установено по отношение на ответника съществуването на следните вземания, а именно - в размер на 1 791.81 лева – главница, дължима за 1 периода от 16.10.2020 год. до 19.08.2021 год.; в размер на 42.20 лева – договорна лихва, дължима за периода от 16.10.2020 год. до 22.01.2021 год. и в размер на 169.32 лева – наказателна лихва, дължима за периода от 22.01.2021 год. до 19.08.2021 год.

Безспорно по делото е, че на 20.08.2021 год. в

Районен съд – Димитровград е постъпило заявление, изпратено по пощата на 19.08.2021 год., с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК, подадено от „УниКредит Булбанк“ АД – гр.София против Е. П. Б., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1290 / 2021 год. по описа на съда и издадена Заповед № 491 от 21.09.2021 год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, с която е разпоредено длъжникът Е. П. Б. да заплати на кредитора – „УниКредит Булбанк“ АД – гр.София следните суми: в размер на 1 791.81 лева – главница, дължима за периода от 16.10.2020 год. до 19.08.2021 год.; в размер на 42.20 лева – договорна лихва, дължима за периода от 16.10.2020 год. до 22.01.2021 год. и в размер на 169.32 лева – наказателна лихва, дължима за периода от 22.01.2021 год. до 19.08.2021 год., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 13.09.2021 год. до окончателното й изплащане, дължими по договор за кредитна карта на физическо лице № **** от **** год., както и 40.07 лева – държавна такса и 60 лева – адвокатско възнаграждение – разноски в заповедното производство.

С разпореждане № 41 от 18.01.2022 год. заповедният съд е указал на заявителя, че в едномесечен срок, считано от връчването му, сторено на 31.01.2022 год., може да предяви иск за установяване на вземането, присъдено със заповедта за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

Искът е предявен на 15.02.2022 год. – в указания на заявителя едномесечен срок, за което е уведомил заповедния съд с молба, изпратена по пощата.

Изложените по - горе фактически обстоятелства обуславят извода за допустимост на установителния иск – предявен в законоустановения срок и за установяване съществуването на вземания, присъдени в полза на ищеца – заявител със заповедта за изпълнение, връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.

В настоящото производство, което е установително по своя характер, кредиторът е този, който следва да установи съществуването на вземането си и неговия размер.

Вземането на заявителя, основано на договор за кредитна карта на физически лица № *** от **** год. е установено по основание, съдържащо се в нормите на чл.9 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ и чл.430 от ТЗ, съгласно които потребителят - заемател се задължава да върне отпуснатата му от кредитора парична сума след изтичане на срока.

Безспорно по делото е установено, че на

05.09.2019 год. между страните е сключен договор за кредитна карта, по 2 силата на който ищецът е предоставил и дал право на ответника – оправомощен държател на основната карта, да усвоява в рамките на периода за клиентски плащания, кредитен лимит до размер на 2 000 лева, при договорен месечен лихвен процент в размер на 1.35 %, със срок на ползване на разрешения кредитен лимит – до 31.08.2021 год. и при условията на чл.6.1 от договора, съгласно който Банката едностранно и многократно може по нейна преценка да продължи правото на ползване и възобновяването на кредитния лимит за следващия период от 24 месеца, при запазване на останалите условия на договора в случай, че кредитополучателят изрично не е поискал прекратяването му с изтичане срока на действие на договора и е изправна страна – не е в просрочие по нито едно от задълженията си по договора.

При разглеждане на делото пред първоинстанционния съд е назначена счетоводна експертиза, от представеното по която заключение се установява, че за периода от 05.09.2019 год. до 15.01.2021 год., усвоената от ответника сума е в размер на 5 932.13 лева, а внесената за погасяване на задълженията сума е в размер на 4 140.13 лева. До обявяване на предсрочната изискуемост на кредита – 22.01.2021 год., непогасената главница възлизала на 1 604.61 лева. За периода от 16.10.2020 год. до 15.01.2021 год. и за просрочени 4 бр. вноски били начислени 187.20 лева - непогасени просрочия, при което размерът на дължимата главница по кредита е определена от вещото лице на сбора от посочените две суми, възлизащ на 1 791.81 лева. За периода от 31.10.2019 год. до 07.01.2021 год. била начислена договорна лихва в размер на 384.36 лева.

Платената лихва за посочения период възлизала на 359.19 лева. Към 07.01.2019 год. неплатената договорна лихва възлизала на 25.17 лева. Към 22.01.2021 год. начислената и неплатена договорна лихва е определена на 42.20 лева. За периода от датата на предсрочна изискуемост – 22.01.2021 год. до датата на подаване на заявлението – 20.08.2021 год., начислената наказателна лихва от 16.20 % за просрочени 210 дни върху дължимата главница от 1 791.81 лева, възлизала на сума в размер на 169.33 лева. След 20.08.2021 год. не били извършвани погасявания по кредита.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът приема, че ответникът по иска – физическо лице е потребител, който се ползва с пълната защита на този му статут, предвид § 13, т.1 от ДРЗЗП. Заемът е предоставен на ответника в качеството му на физическо лице за потребителски цели, а не за осъществяване на професионална или търговска дейност. Статутът на потребител на сочения в заявлението длъжник е основание за активиране на служебна проверка от страна на съда относно наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Като безспорно в тази насока съдът приема, че в сключения между страните договор не е посочен Годишния процент на разходите /ГПР/, явяващо се основание за обявяване нищожността на сделката, съгласно чл.22, вр. чл.11, ал.1, т.10 от Закона за потребителския кредит, въвеждащ като изискване за действителност на договора, в съдържанието на същия да е посочен и ГПР. В т.2.2 от договора е посочено, че ГПР се „определя от и в 3 рамките на лихвения процент на Банката, посочен по-горе“, а посоченият в т.2.1 – „Лихвен процент върху усвоената сума“ визира, че „Месечен лихвен процент за всеки отделен месец, през срока на действие на договора е в размер на 1.35 %“. Така посочения в договора ГПР обосновава извод за неговата определяемост, което обаче не е достатъчно да изпълни изискването за необходимо, предвид цитираните по-горе норми, съдържание на договора за потребителски кредит, чрез посочване на определен като конкретна величина, ГПР. С оглед на изложеното и на основание чл.23 от ЗПК – когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Ценейки заключението на вещото лице по допуснатата при разглеждане на делото пред първоинстанционния съд счетоводна експертиза, от което се установява, че усвоената от ответника сума по кредитната карта е в размер на 5 932.13 лева, а внесените от потребителя суми за погасяване на главница са - 4 140.13 лева и на договорна лихва – 359.19 лева, искът следва да бъде уважен в размер на 1 411.52 лева , получен като разлика между усвоената /чрез покупки или теглене в брой/ сума от 5 932.13 лева от една страна и от друга – внесени от потребителя суми в размер на 4 140.13 лева – за погасяване на главница; на 21.29 лева – такси и 359.19 лева – за погасяване на договорна лихва, предвид тяхната недължимост поради нищожността на договора за потребителски кредит.

В подкрепа на изложените по-горе доводи за основателност и частична доказаност на иска за главница, следва да се посочи и това, че разпоредбите на чл.23 от ЗПК и чл.34 от ЗЗД не следва да бъдат приравнявани като последици, тъй като целта на закрилата, която ЗПК дава на потребителя, не е отричането с обратна сила на договарянето в цялост, а само изключване обвързаността на потребителя с породени от такова договаряне задължения, накърняващи баланса на интересите на насрещните страни, поради което законодателят урежда специални последици за потребителя като ограничава задълженията по тази сделка до връщане на чистата стойност на кредита, а всички други задължения отпадат след обявяване на недействителността. В резултат на обявената недействителност на договора за кредит с потребителя, отпада възмездността на този договор, а се съхранява сделка със съдържание на безвъзмезден заем между равнопоставени участници в гражданския оборот. Прогласяването на недействителността по чл.22 от ЗПК, за разлика от типичния случай не изключва с обратна сила договорното основание. Остатъчното задължение на потребителя е именно за връщане на главницата по получения кредит, а не за реституция на дадена сума по повод вече несъществуващ реален договор.

Изложените в обжалваното решение доводи за неоснователност на иска, обосновани с липса на доказателства за надлежно обявяване на кредита за предсрочно изискуем, съдът намира за необосновани, предвид задължителните указания, дадени в Тълкувателно решение /ТР/ № 8 от 02.04.2019 год. на ВКС по т.д. № 8 / 2017 год., ОСГТК, съгласно които е допустимо предявеният по реда на чл.422, ал.1 от ГПК иск за установяване дължимостта на вземане по договор за банков кредит поради предсрочна 4 изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Необосноваността на изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на иска се обуславя и липсата на изрично оспорване от страна на назначения на ответника особен представител, в подадения от който отговор на искова молба се оспорват единствено началния момент на предсрочната изискуемост и на действителното усвояване на кредита, първото от които се явява правно ирелевантно предвид изложените по-горе доводи за дължимост на главница, падежирала към датата на подаване на заявлението, предвид и периода, за който се претендира – от 16.10.2020 год. до 19.08.2021 год., а второто – за недоказано, предвид заключението на вещото лице по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, от което по безспорен и несъмнен начин се установява, че кредитът е надлежно усвоен от ответника, в подкрепа на което е и обстоятелството, че са извършвани плащания по договора след неговото усвояване. Установяването на точната дата на предсрочната изискуемост би имало значение единствено по отношение на размера на договорната лихва и на обезщетението за забава, исковете за съществуването на които вземания се явяват неоснователни, предвид изложените по-горе доводи за нищожност на договора, при която хипотеза на връщане подлежи само чистата стойност.

Предвид изложените по-горе съображения съдът счита, че обжалваното решение в частта, с която е отхвърлен иска за установяване съществуването на вземане за главница в размер на 1 411.52 лева, следва да бъде отменено и вместо него съдът постанови друго, с което уважи иска в посочената част.