Решение № 95 от 23.02.2025, Районен съд - Видин
- Съд
- Районен съд - Видин
- Дело
- Гражданско дело 2099/2024
- Вид
- Решение № 95
- Подписан
- 23.02.2025
- В сила
- 17.03.2025
- Състав
- Милена Стоянова Стоянова
Цитирани разпоредби
- чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 · Закон за движението по пътищата
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 10, ал. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, т. 3 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 343б · Наказателен кодекс
- чл. 343б, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 95 гр. Видин, 23.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: М.а Ст. Стоянова при участието на секретаря М.а С. Евтимова в присъствието на прокурора Л. М. П. като разгледа докладваното от М.а Ст. Стоянова Гражданско дело № 20241320102099 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от М. С. М. от гр. ****** против Прокуратурата на РБългария, с която са предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 2 от ЗОДОВ за причинени имуществени и неимуществени вреди.
Твърди се в исковата молба, че на 06.03.2024г. с постановление на разследващ полицай от ОДМВР – Видин ищецът е бил привлечен в качеството си на обвиняем по ДП № ЗМ 18/2024г. по описа на ОДМВР – Видин, пр.преписка 455/2024г. по описа на РП – Видин и му е било повдигнато обвинение по чл. 343б, ал. 3 от НК.
Посочва, че по време на водения наказателен процес се установило, че ищецът е невинен по повдигнатото му обвинение. Поддържа, че вследствие на воденото наказателно производство ищецът изживял стрес, притеснения, безпокойство и страх от осъждане. Всичко това му нанесло непоправими травми, които не може да преодолее и до момента. По време на процеса се намирал в постоянно състояние на изнервеност, напрегнатост, тревожност, безпокойство, потиснатост, несигурност, лош сън, нарушение на нормалния му начин на живот и контакти, изпаднал в депресия.
1
Посочва също, че на 02.02.2024г. на ищеца му е бил иззет лек автомобил „******“ с рег. № СВ ****ТН, и регистрацията на автомобила е била прекратена.
След прекратяване на досъдебното производство ищецът поискал да му бъдат върнати регистрационните табели на автомобила, но от сектор „ПП“ към ОДМВР – Видин го задължили да заплати сумата от 311 лева, съставляващи разходи по досъдебното производство и едва тогава върнали табелите. Също така ищецът заплатил и сумата от 40.00 лева за услуга транспортиране на автомобила до сектор „ПП“ при ОДМВР – Видин, за да бъде отново регистриран.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника Прокуратурата на РБългария да заплати на ищеца сумата от 10 000.00 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, изразяващи се в изнервеност, напрегнатост, тревожност, безпокойство, потиснатост, несигурност, лош сън, нарушен нормален начин на живот и социални контакти и депресивно състояние, вследствие на незаконно обвинение в извършване на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, ведно със законната лихва, считано от 06.03.2024г. както и да му заплати сумата от 351.00 лева, причинени имуществени вреди .
Ответникът в срока за отговор е оспорил исковите претенции като недопустими, неоснователни и недоказани. Посочено е, че повдигнатото обвинение не е за тежко умишлено престъпление, като на ищеца не е била взета мярка за неотклонение. Наказателното производство е протекло в разумни срокове като ищецът е имал качеството обвиняем малко повече от два месеца. Оспорен е размера на претендираните неимуществени вреди като силно завишен.
Оспорена е претенцията за имуществени вреди, като е посочено, че ответникът не е пасивно легитимиран да отговаря по тази претенция.
Оспорен е началния момент на претенцията за законна лихва – 06.03.2024г., като е посочено, че при доказана основателност на претенцията, лихвата следва да бъде дължима от датата, на която постановлението за прекратяване на РП – Видин е влязло в сила – 01.05.2024г.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства, назначена и 2 приета е съдебно – психологическа експертиза, приложено е ДП № ЗМ 18/2024г. по описа на ОДМВР – Видин.
Видинският районен съд след преценка на събраните доказателства по отделно и в съвкупност, намира следното от фактическа страна:
От приложеното ДП № ЗМ -18/2024г. по описа на ОДМВР – Видин, се установява, че със Заповед за прилагане на ПАМ № 24 – 0953 – 000039 от 02.02.2024г., на ищеца е наложена санкция временно отнемане на свидетелство за управление на МПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца. Отнето е СУМПС. Заповедта е връчена на ищеца на 02.02.2024г., като липсват данни същата да е обжалвана. ПАМ е наложена поради управление на МПС от страна на ищеца след установена употреба на наркотични вещества или техните аналози – положителен резултат за употреба на опиати. Липсват доказателства същата да е обжалвана.
Със Заповед за прилагане на ПАМ № 24 – 0953 – 000040 от 02.02.2024г., на ищеца е наложена санкция прекратяване на регистрация на МПС за срок от 6 месеца. Отнети са два броя регистрационни табели. Заповедта е връчена на ищеца на 02.02.2024г., като липсват данни същата да е обжалвана. ПАМ е наложена поради управление на МПС от страна на ищеца след установена употреба на наркотични вещества или техните аналози – положителен резултат за употреба на опиати. Липсват доказателства същата да е обжалвана.
На ищеца е съставен АУАН № 1145872/02.02.2024г. за това, че на 02.02.2024г. в 15.20 ч. в гр. ******, по ул. ****** с посока на движение от кръстовище с ул. ****** към кръстовище с ул. ******, управлява личния си автомобил ****** с рег. № СВ **** ТН, след употреба на наркотични вещества или техните аналози, установено с техническо средство – Дрегер Драг Тест 5000 в 15.38 часа с проба -21, която отчела положителен резултат за употреба на кокаин – нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1, пр. 2 от ЗДвП. Връчен му е талон за изследване.
От представеното ДП№ ЗМ -18/2024г. по описа на ОДМВР – Видин, се установява че същото е образувано на 02.02.2024г. с първо действие по разследването – разпит на свидетел на основание чл. 212, ал. 2 от НПК и е за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
3
Извършен е оглед на местопроизшествието на МПС – лек автомобил ****** с рег. № СВ **** ТН, като са иззети като веществени доказателства лекия автомобил и контактен ключ. Извършено е и претърсване в жилището, обитавано от ищеца и прилежащите му две мазета. Тези процесуални действия са извършени в условията на неотложност. Протоколите, в които са обективирани действията по претърсване и изземване са одобрени от съда.
По искане на РП – Видин е било образувано ЧНД № 201/2024г., по което с определение № 35/07.02.2024г. е допуснато на основание чл. 72, ал. 1 от НПК обезпечение – запор върху лекия автомобил на ищеца. Въз основа на обезпечителната заповед, е било образувано изпълнително дело № 20241320401062 по описа на ДСИ при Районен съд – Видин.
С постановление от 06.02.2024г. ищецът е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК и същият е разпитан в качеството му на обвиняем на 06.03.2024г.
С постановление от 18.04.2024г. за прекратяване на наказателното производство РП – Видин е прекратила същото поради това, че ищецът не е осъществил състава на престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
С определение № 156 / 01.06.2024г. по ЧНД № 201/2024г. по описа на Районен съд – Видин е отменено допуснатото на основание чл. 72, ал. 1 от НПК обезпечение
По делото е представена квитанция за извършено плащане на сумата от 311.00 лева – разходи по ДП за кръвна проба, както и фактура за сумата от 40.00 лева за пътна помощ.
Вещото лице по изготвената и приета съдебно – психологическа експертиза е дало заключениe, че ищецът дава данни за силно стресогенно състояние по време на водения срещу него наказателен процес. Налични са данни за изживявания от тревожно –депресивен характер. Към момента на изследването са налични данни за изразена депресивно- тревожна вегетативна симптоматика.
В съдебно заседание вещото лице пояснява, че до посочените в заключението изводи, е достигнал след разговор с ищеца и извършени тестове, които показват данни за отклонения в скала-депресия, хистерия, психостения.
Вещото лице посочва, че има връзка между воденото досъдебно производство 4 и състоянието на лицето. Преди събитието от м. февруари 2024 г. няма данни лицето да е страдало от друго такова състояние, да е използвал лекарства. По време на експертизата лицето не е представило амбулаторни листа за прегледи, дори и при личен лекар, няма такава медицинска документация. От тестиране с психологически инструментариум на У. Ц. изследваното лице дава данни за състояние на лека депресия. Тези вегетативни смущения, които лицето посочва в психологическото интервю - нарушения в съня, липсата на мотивация, липсата на инициативност, липсата на апетит, понижения тонус, това е състояние на депресивна симптоматика. Вещото лице посочва още, че по принцип депресивното състояние у всяко лице е индивидуално по отношение на прогноза. На база данните, които са получени от психологическото интервю, и това, което е казало лицето: „бях заклеймен като наркоман“, „към момента безсънието остана“, „постоянно съм отпаднал, „нямам желание за нищо“, „изпитвам срам от случилото се и това е водещата причина, поради която избягвам контактите“, „в този малък град много бързо се разбра какво е станало и е много по-лесно да те заклеймят като наркоман, отколкото после да изчистиш името си“, „спрях да излизам, спрях да съм контактен с повечето си приятели“, „родителите ми също не го приеха“, вещото лице заключава, че депресивното състояние у ищеца има продължителен характер.
Съдът кредитира заключението на вещото лице като обективно и компетентно изготвено.
По делото са разпитани и двама свидетели.
Свидетелката К. С. – майка на ищеца посочва, че когато разбрала, че синът й дал положителна проба за наркотици, изпаднала в шок. Тъй като синът й гледал малкото си дете, свидетелката се притеснила къде е то, но разбрала, че е при дъщеря й. Когато отишла до дома на сина си, за да вземе дрехи на детето, видяла полиция, както и че се прави претърсване на апартамента, не й разрешили да влезе да взема на детето дрешки. Тогава видяла и сина си, който бил с полицаите, слизали да правят обиск на мазето.
Свидетелката се притеснила, разплакала се, попитала сина си дали е вярно това. Той й казал, че не е вярно, че не е употребил и няма да употребява наркотици. От вкъщи веднага с полицейски патрули го отвели в ареста. Взели му очилата и той на момента много се притеснил, защото откакто е роден, от 5
2-годишна възраст е с диоптрични, астигматични очила. Синът й бил стресиран, защото диоптърът му е голям. Рано сутринта съпругът й отишъл пред полицията да чака ищеца, за да го освободят. Отишли до Бърза помощ, прегледали го, че всичко е добре и го освободили. Когато го освободили, свидетелката видяла, че ищецът е блед, жълт от безсъние, защото за първи път през живота си попада в ареста.
След като отминали всички неприятни събития, майката на детето му категорично отказала да дава детето на ищеца, изнесла се с детето, като твърдяла, че докато не излезе кръвната проба ищеца няма да има право да вижда детето.
Свидетелката посочва, че сина й се сринал психически страшно много.
През това време чел в интернет, ако му вземат колата какво ще стане, бил много притеснен как може да му вземат сега колата, когато му е много необходима като превозно средство. Когато се наложило, свидетелката го возила.
Когато излезли резултатите от пробата, от паркинга на полицията освободили колата, вдигнали колата с платформа, платили на платформа, изкарали колата и я закарали пред КАТ. Пред КАТ колата стояла повече от един месец, защото нямало прокурорско решение за освобождаване на колата.
Свидетелката посочва, че платили за платформа около 40-50 лв., после още 300.00 лв. - 320.00 лв., 350.00 лв., за да бъде регистрирана колата в КАТ. Имало и разходи по делото, платили над 300.00 лева за кръвната проба.
Свидетелката посочва, че през цялото това време ищецът почти не искал да говори и повтарял едно и също, че не е престъпник, защо са му искали ДНК, защо са го вкарали в този регистър. Не искал да излиза въобще от апартамента си. Налагало се родителите му и сестра му да го извеждат.
Казвал, че не може да разговаря с хората, че не иска да се вижда с никой и да разговаря. Най-голямото щастие за него било, че след като излязла кръвната проба, вече могъл да вижда детето си. Благодарение на детето той постепенно излязъл от тази дупка.
Разпечатката съдържа 43 от 104 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b8c1618-c93e-4335-bd04-91f7c0dc28f1