Определение № 25 от 11.01.2022, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Частно наказателно дело 8381/2021
- Вид
- Определение № 25
- Подписан
- 11.01.2022
- Състав
- Васил Александров Тасев
Цитирани разпоредби
- чл.32 · Закон за собствеността
- чл.194, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.323, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.212, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.244, ал.1, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.24, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 25 гр. Пловдив, 11.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Васил Ал. Тасев като разгледа докладваното от Васил Ал. Тасев Частно наказателно дело № 20215330208381 по описа за 2021 година установи следното:
Производството е по реда на чл.243,ал.5, във вр. с ал.4 НПК.
Обжалвано е постановление на Районна прокуратура – Пловдив от 08.12.2021г.год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство 234/2020г. по описа на РУ с.Труд при ОДМВР Пловдив,прокурорска преписка 1664/2020г., образувано и водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
Недоволен от посоченото постановление за частично прекратяване, разделяне и спиране на производството е останал Д. С. Т., като чрез пълномощника си адв. М. Б. го обжалва пред Съда и моли същото да бъде отменено и върнато на прокурора за пълното и всестранно разкриване на обективната истина.
Съдът, след като се запозна със събраните по досъдебно производство №234/2020г. по описа на РУ с.Труд при ОДМВР - Пловдив доказателства, намира и приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима, но по същността си - неоснователна.
Съображенията за това са следните:
Досъдебното производство е образувано на 03.07.2020г. по реда на чл.212, ал.1 от НПК, за престъпление по чл.323, ал.1 от НК, извършено в периода от м.12.2019г. до м.06.2020г. в с.Ц., обл.Пловдив. По делото няма привлечено 1 лице в качеството на обвиняем. В хода на разследването е установена следната фактическа обстановка.
През 1994г. С. Д. Т. и св. Ж. Й. Г. заживели на семейни начела. С нотариален акт № 24, том 41, нот. дело № 12817 от 10.10.1995Г. те закупили следния недвижим имот: дворно място (застроено и незастроено), находящо се в с.Ц., обл.Пловдив, на ул."С. Р." № 2, цялото с площ - 640 кв.м. по НА, а по скица - 653 кв.м. ведно с построена в него масивна жилищна сграда с площ 72 кв.м. и паянтова масивна сграда с площ - 29 кв.м., т.е. придобили по '/2 идеална част.
По време на съвместното си съжителство Т. и Г. направили редица подобрения в посочения недвижим имот. Също така закупили МПС - лек автомобил марка "Фолксваген", модел 'Поло" с per. № ** **** **, като по документи превозното средство се водило на името на С. Д. Т.. На 14.12.2019г. С. Д. Т. починал. Негов наследник по права линия останал синът му - жалбоподателя Д. Т., който живеел заедно с баба си в къща, находяща се в с.С., обл.Пловдив.
До смъртта на С. Т. жалбоподателят посещавал бащиния си дом и поддържал добри отношения със св. Г., което обаче се променило дни след погребението на Ст.Т.. Св. Ж. Г. пожелала да уредят имотните си отношения, предлагайки да заплати на жалбоподателя 7000 лева за неговата идеална част, но не се стигнало до спорязумение. Според Д. Т., няколко дни по-късно той разбрал от приятеля си – св. Х. Ш., че из с.Ц. се носил слух, за това че св. Г. продава общи наследствени движими вещи, което било и причината на неустановена дата в средата на м.12.2019г. жалбоподателят и св. Х. Ш. да посетят наследствената къща, намираща се в с.Ц., на ул."С. Р." № 2.
Д. Т. имал уговорка с Г. да вземе л.а. марка "Фолксваген", модел 'Поло" с per.
№ ** **** **, за да може да го ползва, което и сторил по време на това посещение. Преди да си тръгнат Т. и Ш. обиколили из помещенията, които баща му С. Т. ползвал като работилница и цех, където установили наличието на различни машини и приспособления за упражняване на занаята му, а именно: 1 /един/ брой фурна за ядки, 2 /два/ броя бъркачка за ядки, 1 /един/ брой трошачка за ядки, 1 /един/ брой машина за огъване на лаМ.на, тип "Апкант",1 /един/ брой банцер, 1 /един/ брой статичен циркуляр, 1 /един/ брой настолен циркуляр, 1 /един/ брой дърводелски плана и 1 /един/ брой казан за ракия. Независимо, че имал желание да влезе и във вътрешността на къщата, жалбоподателят не успял, тъй като вратите й били заключени. Направил 2 неуспешен опит да се свърже по телефона със св. Г., но безуспешно. След което си тръгнали от имота.
На 29.12.2019г., около 17:00 часа, Т. и св.Ш. посетили процесния недвижим имот за втори път. Тогава установили, че нямало свободен достъп до вътрешността му - входната врата била заключена. Свидетелят Т. звъннал по телефона на св. Г., която се показала на терасата. Двамата влезнали в словесна разпра, при което св. Г. му завила, че ще влезе в имота единствено и само с прокурорско разпореждане.
Този отказ принудил жалбоподателя да изпрати нотариална покана, в която било указано на св. Г.. че в едномесечен срок следва или да осигури достъп и допусне Т. до имота, или да започне да заплаща наем в размер на 400 лева на месец, който следвало да започне да изплаща седмица след получаване на отправената й покана. Също така било посочено, че следва да му предаде владението над изчерпателно изброените в нея движими вещи, свързани със занятието на покойния му баща С. Т., считано от първата събота следваща деня на връчването й /т.е. на 11.01.2020г., в 10:00 часа/. Видно от известие за доставяне е, че въпросната покана била връчена св. Ж. Г. на 10.01.2020г.
На следващия ден - 11.01.2020г., в 10:00 часа, жалб. Т. заедно с приятелите си - св. Х. Ш., Р. П. и Д. С. посетили за поред път процесния имот. Т. организирал служебен превоз, тъй като имал намерение да вземе със себе си движими вещи, собственост и предназначени по занятие на баща му.
Пристигайки до къщата Т. установил, че достъпът му до вътрешността й бил ограничен. Позвънил на няколко пъти на св. Г., но тя не му отговорила.
Тримата свидетели изчакали около тридесетина минути, но св. Г., нито отворила, нито отговорила на обажданията му, поради което те си тръгнали.
Последвала кореспонденция по телефона между двамата съсобственици по повод на отправената претенции от страна на жалбоподателя спрямо св. Г..
Решен да търси правата си по законен ред, на 14.01.2021г. Т. подал сигнал до Районна прокуратура - гр.Пловдив, по повод на който била възложена проверка, а впоследствие образувано и досъдебно производство по реда на чл.212, ал.1 от НПК.
По твърдения на св. Ж. Г., тя започнала да получава гневни текстови съобщения от св. Д. Т. във връзка със случая.
Видно от материалите по досъдебното производство на 09.09.2020г. Г. депозирала искова молба в Районен съд - гр.Пловдив, която съдържала искане 3 за реално разделяне на недвижимия имот /чл.32 ЗС/. Било образувано гражданско дело № 20205330111484 по описа на ПРС, X гр.с.
От друга страна на база събраните доказателства с постановление от 08.12.2021г. на Районна прокуратура - гр.Пловдив за разделяне на наказателно производство са били отделени материали, касаещи извършено престъпление по см. на чл.194, ал.1 от НК. Заведенена е била под нов номер прокурорска преписка № 14622/2021г. по описа на Районна прокуратура - гр.Пловдив, а самото производство е било спряно на основание чл.244, ал.1, т.2 от НПК.
Съдът е на становище , че представителят на РП- Пловдив , преценявайки целия доказателствен материал, правилно е преценил, че от конкретния казус не може да се обоснове извод за осъществен състав, както от обективна, така и от субективна страна, на състав на престъпление от общ характер, а именно това по чл. 323 ал. 1 от НК. Според текста на чл. 323, ал. 1 НК следва да бъде наказано противоправно поведение на лице, което самоволно реализира оспорвано от другиго действително или предполагаемо свое имуществено право. Самоуправство е налице при възникнал спор между страни по повод на действително или претендирано субективно право, което е осъществено от дееца не по установения от закона ред, като е дадено и допълнително условие – същото да не е осъществено в маловажен случай. За да са налице самоуправни действия, трябва да има възникнал спор за имуществено право между две страни, като преди започване на самоуправните действия трябва да е съществувало спорно право между лицата. Обосновано прокурорът е приел, че липсата на оспорвано право води и до невъзможността на се извършат и самоуправни действия.
Доказателствения материал безспорно сочи , че към датата на твърдяното за извършено деяние по чл. 323,ал.1 от НК, между жалб. Д. Т. и Ж. Г. да е съществувал предхождащ имуществен спор, тъй като самото заключване на сънаследствения недвижим имот е станало повод за възникване на подобен имуществения спор между съсобствениците, а именно не го е предхождал по време, поради което не е налице елемент от обективната страна на престъплението. Също така действията на св. Г. са били насочени към отнемане възможността на жалбоподателя да се установи в имота , но също така и с цел ограничаване на достъпа до него на лица, които не го ползват реално или са външни. На тази база представителят на РП-Пловдив стига и до обоснования извод, че с действията си св.Г. не е променила по никакъв начин 4 първоначалното фактическо положение. Освен това по делото е изготвена и съдебно строителна техническа експертиза, която заключава, че двуетажната жилищната сграда представлява еднофамилно жилище и към момента е неподеляемо, т.е. в нея може да живее само едно семейство. Прокурорът също така правилно е приел , че действията на св.Г. сочат категорично на маловажен случай, тъй като е установено у че в процесния имот тя не е реализирала поголям обем права, от тези което е реализирала за периода на ползването му 1995г. м.12.2020г.
Съобразявайки изложените по- горе факти и обстоятелства, както и липсата на осъществен друг престъпен състав от нормите на особената част на НК, представителят на РП- Пловдив правилно е прекратил производството на основание чл.24, ал.1 НПК.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА постановление на Районна прокуратура – гр.Пловдив от 08.12.2021г.год. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство 234/2020г. по описа на РУ с.Труд при ОДМВР Пловдив,прокурорска преписка 1664/2020г., образувано и водено за престъпление по чл.323, ал.1 от НК.
Преписи от определението да се изпратят на жалбоподателя и Районна прокуратура – Пловдив.
Определението не е окончателно и подлежи на протест или обжалване пред ПОС в 7 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5