Решение № 60 от 15.02.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 60 гр. Стара Загора, 15.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веселина К. Мишова при участието на секретаря К. Ив. Маджова като разгледа докладваното от Веселина К. Мишова Гражданско дело № 20225500100254 по описа за 2022 година

Предявени са искове по е иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД, чл.73 ЗННД и чл.124, ал.1 ГПК.

Ищецът П. Ж. П. твърди, че заедно със съпругата му А. Н. П. са придобили чрез покупко-продажба недвижим имот, представляващ УПИ VІ177, кв.13 по плана на гр. Х., с площ от 1090 кв.м., заедно с построената в имота жилищна сграда от 70 кв.м, стопанска сграда и гараж, като за сделката е съставен н.а. № 35/1997 г., рег. № 3196, дело № 4259, т. ХІ на нотариуса при РС Хасково. Това бил единственият дом на семейството му. С н.а. № 5/2001 г. на нотариус К. П. Г. с рег. № 353 НК при използване на „фалшив“ документ, имитиращ пълномощно, дадено от ищеца и от съпругата му, този имот бил прехвърлен в собственост на лицето П.И.А.. Ищецът твърди, че ответницата Г. не била спазила задълженията си по проверка истинността на представеното й пълномощно. Ищецът твърди, че нито той, нито съпругата му са предоставяли пълномощно за продажба на посочения имот и сделката била нищожна поради липса на съгласие. След като узнали за нея ищецът твърди, че се е свързал с купувача, който с н.а. № 33/2003 г. отново на нотариус К. П. Г. „върнал“ обратно собствеността. През периода между двете сделки лицето П.И.А. учредил върху процесния недвижим имот договорна ипотека като обезпечение на вземане на „Е.“ АД (сега „Ю.Б.“ АД), за което бил съставен н.а. № 51 от 07.02.2003 г., т.І, рег. № 953, н.д. № 45/2003 г. на нотариус К. В. В.. Тя, поради неизпълнение на служебните си задължения, пропуснала да провери валидността на всички документи и така допуснала да се учреди договорна ипотека върху имот, без участие на истинския му собственик и от лице, легитимиращо се с нищожен акт за собственост. „Е.“ 1

АД (сега „Ю.Б.“ АД) използвала учредената от несобственик ипотека и по нейна молба било образувано и започнато принудително изпълнение върху имота. Ищецът твърди, че е получил съобщение, че на 27.11.2004 г. е насрочена публична продан на имота по изп.д. № 1337/2003 г. на ДСИ.

Ищецът твърди, че отишъл на посочената дата пред сградата на РС Хасково, но тя била затворена и нямало никой. ДСИ също не се появил и в първия работен ден. Затова ищецът счита, че протоколът за проданта не е съставен в съда. За извършената продажба било съставено постановление за възлагане от 06.12.2004 г. от ответника А. И. П., който не бил държавен съдебен изпълнител при РС Хасково. Затова това постановление било нищожно. Въз основа на него бил извършен въвод на владение на М.М.Х. на 10.09.2005 г.

Ищецът твърди, че описаните незаконосъобразни действия на 3 ответниците му причинили вреди – имуществени и неимуществени, които се изразяват в лишаването му от възможността да ползва имота 17 години, като жилищната сграда и другите постройки били съборени, както и в преживяването на силно негативни емоции, тревоги, безпокойство и унижение домът му да бъде описван и изнасят на публична продан, без дори семейството да има дългове.

Всички притеснения относно жилището довели до влошаване на здравословното състояние на родителите му, както и до разрушаване на семейството му. Иска съдът да осъди ответниците солидарно да му заплатят обезщетение в размер на 300 000 лв. за причинените имуществени вреди и 200 000 лв. за неимуществени вреди, както и да признае за установено, че процесното постановление е недействително - нищожно.

Ответникът А. И. П. твърди, че в периода от 18.11.2002 г. до 20.07.2005 г. е изпълнявал длъжността съдебен изпълнител при РС Хасково.

Ответницата К. П. Г. оспорва исковата молба. Възразява, че исковете са погасени по давност. Оспорва твърдението, че не е изпълнила служебните си задължения при изповядване на процесната сделка.. Нищо не е показвало пълномощното да не е неистинско. Счита, че дори и да се приеме това твърдение, при порок в представителната власт сделката е унищожаема, а не нищожна, а унищожаемостта може да се претендира в 3- годишен срок.

Оспорва твърдението, че постановлението за възлагане на недвижимия имот е нищожно, тъй като било подписано от лице, което няма качеството на ДСИ, тъй като ответникът П. е заемал тази длъжност.

Ответницата К. В. В.-К. не оспорва твърдението, че на 29.12.2001 г. нотариус К. П. Г. е съставила н.а. за покупко-продажба на процесния имот, по силата на която ищецът и съпругата го продали на лицето П.И.А.. Не оспорва твърдението, че на 24.09.2003 г. нотариус К. П. Г. е съставила нотариален акт за учредяване на договорна ипотека върху процесния имот в полза на „Е.“ АД, както и твърдението, че на 06.12.2004 г. е издадено постановление за възлагане по изп.д. № 1337/2003 г. по описа на СИС при РС Хасково. Оспорва твърдението, че при оформянето на нотариалния акт за учредяване на договорна ипотека не е изпълнила служебните си задължения да провери всички документи, легитимиращи собствеността върху имота, като по този 2 начин е допуснала ипотеката да бъде учредена без участие то собствениците.

Оспорва и твърденията за наличието на имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че на 07.02.2003 г. при явяването на участниците в нотариалното производство са й били представени като документ за собственост нотариален акт № 5/2001 г. на нотариус с № 353, чрез който ипотекарните длъжници са удостоверили правото си на собственост върху имота. Твърди, че тогава били представени и скица на имота, в която за собственик на имота бил посочен П.И.А.. Твърди, че преди сделката тя и кредиторът „Е.“ АД извършили справка за тежести, искови молби и възбрани.

Твърди, че учредителите на ипотеката заявили пред нея, че върху имота няма тежести, права на трети лица, както и съдебни и други спорове. Твърди, че актът е бил прочетен на лицата и те одобрили съдържанието му и изразили съгласието си да сключат договора. Всички тези факти и обстоятелства били обективирани в оформения нотариален акт. В отговора се излагат и съображения по правото относно елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане. Възразява, че претенциите на ищеца са погасени по давност.

Ответникът „Ю.Б.“ АД оспорва исковете. Твърди, че по делото не е доказано, че пълномощното, използвано от Т.И.С. за извършване на покупкопродажбата, е „фалшиво“; че н.а. № 5/2001 г. е недействителен и счита, че той е произвел правното си действие, поради което счита, че няма противоправно действие или бездействие от страна на „Е.“ АД – техен праводател, при учредяването на договорната ипотека. Към датата на учредяването й собственици на имота са били П.И.А. и Д.Ж.А. и те са учредили ипотеката.

Последващите разпореждания с имота били непротивопоставили на банката като ипотекарен кредитор и не могат да обосноват отговорност на банката за вреди. Твърди, че ищецът е следвало да предприеме друг ред за оспорване на пълномощното, а не да сключва последваща сделка.. Ако между ищеца и купувача е имало симулация при извършването на посочените покупкопродажби и с тях те са прикривали други съглашения, се позовава на чл.17 ЗЗД. Твърди, че към датата на възлагането на имота лицето А. И. П. е имал качеството на съдебен изпълнител. По отношение на останалите деяния счита, че описанието им в исковата молба не сочи те да са извършени от „Е.“ АД. Твърди, че твърденията за настъпили вреди били недоказани. Оспорва причинната връзка между действията и бездействията на „Е.т“ АД и твърдените вреди. Твърди, че не е налице и вина, солидарност. Възразява, че давността е изтекла и иска съдът да отхвърли предявените искове.

Третото лице помагач „ЗАД „А.Б.“ оспорва предявените искове.

Признава, че е налице валидно застрахователно правоотношение с ответницата К. В. В.. Твърди, че не са налице доказателства тя да е допуснала да бъде учредена договорна ипотека върху недвижим имот, без участието на истинския му собственик. Оспорва противоправност в действията й, наличието на причинна връзка. Оспорва твърдението, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, както и имуществени такива. Възразява, че е изтекла 3 погасителна давност и счита, че отговорността на застрахователното дружество не може да бъде ангажирана.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, становищата на страните и приложимото право, намери за установено следното:

По делото не е спорно, а и се установява от приетите като доказателства нотариални актове, че ищецът и съпругата му са били собственици на недвижим имот – дворно място, представяващо ПИ VІ-177, кв.13 по плана на гр Х., ***, цялото от 1320 кв.м по нотариален акт № 185/1951 г., а по скица с площ от 1090 кв.м, при неуредени регулационни отношения, ведно с построените в него жилищна сграда (къща) със застроена площ 70 кв.м, стопанска сграда от 24 кв.м и гараж от 34 кв.м, с граници на имота: ПИ V-176, VІІ-166 и VІІ-167, улица, ХVІІІ 179 и ХVІІ-527. С договор за покупко продажба от 29.12.2001 г., обективиран в н.а. № 5, т.VІІ, рег. № 4700, дело № 726 по описа на нотариус К. Г. с № 353 по регистъра на Нотариалната камара, ищецът и съпругата му продават този имот на П.И.А.. При изслушването на сделката продавачите са били представлявани от пълномощник – Т.И.С..

Видно от съдържанието на нотариалния акт, това пълномощно - № 3778 от 25.10.2001 г., е било представено пред нотариуса.

С договор за покупко-продажба от 24.09.2003 г., обективиран в н.а. № 33, т.VІІ, рег. № 4424, дело № 440/2003 г. по описа на нотариус К. Г. с № 353 от регистъра на Нотариалната камара, П.И.А. и съпругата му Д.Ж.А. продават на ищеца и неговата съпруга описания по-горе имот. Междувременно, няколко месеца преди тази сделка., П.И.А. и съпругата му Д.Ж.А. учредяват в полза на „Е.“ АД София (сега „Ю.Б.“ АД) договорна ипотека върху процесния имот за обезпечаване на кредита, който банката отпуска на „С.н“ ООД. За ипотеката е съставен н.а. № 51, т.І, рег. № 953, дело № 45/2003 г., от 07.02.2003 г. по описа на нотариус К. В. с рег. № 352 по регистъра на Нотариалната камара.

С постановление за вълагане на недвижим имот от 06.12.2004 г., издадено по изп. д. № 1337/2003 г. от А. И. П. – съдебен изпълниел при Районен съд гр. Х., процесният недвижим имот е възложен на М.М.Х. от гр.

Х.. Постановлението е влязло в сила на 09.05.2005 и е вписанов Агенцията по вписванията.

По делото е установено от заключението на назначената и изслушана съдебно техническа експертиза, че от описаните в нотариалните актове и постановлението за възлагане сгради съществува към момента само гараж, но с различна площ от посочената. Към момента в имота съществува лятна кухня с площ от 11 кв.м и жилищна сграда на два етажа със сутерен, със застроена площ от 93 кв.м и РЗП 208,66 кв.м, която е изградена до степен „груб строеж“ – с оградни стени и покрив от керемиди. Пазарната стойност на сградите към 09.05.2005 г. е общо 36 806 лв. За новопостроената жилищна сграда има издадено разрешение за строеж № 183 от 19.06.2017 г., както и протокол за даване на строителна линия и откриване на площадка от 18.04.2018 г.

4

По делото е установено още, че с предожение от председателя на Районен съд Хасково, направено на основание чл.150, ал.2 ЗСВ (в редакцията му към онзи момент) и във връзка с решение на ВСС по протокол № 28 от 25.09.2002 г., т.19 и 20, е предложено на вакантната длъжност „Съдияизпълнител“ и ръководител на служба „Съдебно изпълнение“ към Районен съд – Хасково да бъде назначен А. И. П.. На 05.11.2002 г. между него и министъра на правосъдието А.С. е сключен трудов договор № ЛСИ632/05.11.2002 г., по силата на който на П. е възложена длъжността „съдияизпълниел-ръководител“. Той е встъпил в длъжност на 18.11.2002 г. В акта за встъпване в длъоност е посочено, че лицето встъпва в изпълнение на длъжността на основание заповед № ЛСИ-632/05.11.2002 г. С молба от 15.07.2005 г., адресирана до министъра на правосъдието, П. е поискал да бъде освободен от заеманата длъжност. Със заповед № ЛСИ-520 от 20.07.2005 г. на министъра на правосъдието трудовото правоотношение е било прекратено.