Определение № 883 от 11.07.2025, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 883 гр. София, 11.07.2025 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска като разгледа докладваното от Лилия М. Руневска Въззивно частно гражданско дело № 20251800500549 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 423, ал. 1 ГПК.

Л. К. А. е депозирал възражение срещу заповед № 4019 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 02.12.2016г. по ч. гр. д. № 1427/2016 г. по описа на РС – Ботевград. Твърди, че заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването й не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, тъй като в периода от 2010 г до 2023 г. живеел заедно със семейството си и работел във Федерална Република България. На 28.02.2025 г. Л. К.а А. се свързал с адв. П. – негов процесуален представител в настоящото производство, във връзка с получено съобщение за образувано изпълнително дело № 638/2017 г. по описа на ЧСИ Магдалена Стоянова с peг. № 928 в РКЧСИ и район на действие – съдебният район на Софийски окръжен съд и наложен запор на вземанията му по банкови сметки в няколко различни банки. При извършена справка адв. П. установил, че срещу Л. К. А. е образувано ч. гр. д. № 1427/2016 г. по описа на РС – Ботевград по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД, по което на 02.12.2016 г. е издадена заповед за изпълнение № 4019 за следните суми: сумата от 1500 лв., представляваща задължение по цедиран договор за кредитна карта от 29.11.2006 г., ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от 01.12.2016 г. до окончателното плащане; сумата от 303.91 лв., представляваща договорна лихва за периода от 09.03.2011 г. до 29.11.2012 г.; сумата от 639.80 лв., представляваща лихва за забава за периода от 30.08.2012 г. до 20.11.2016 г.; сумата от 48.87 лв., представляваща направени разноски за заповедното производство; сумата от 315.53 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение. Заповедта за изпълнение влязла в сила на 25.02.2017 г., но без да е връчена лично на длъжника. Тъй като към момента на издаване и връчване на заповедта за изпълнение Л. К. А. не живеел на 1 постоянния си адрес в РБ, а във ФРГ, той узнал за издадената заповед за изпълнение на 28.02.2025 г., когато получил съобщение за образуваното изпълнително дело и се свързал с адв. П., който извършил справка по делото.

С възражението са представени писмени доказателства – удостоверение за пребиваване, удостоверение за адресна регистрация, договори за услуги, фактури, документ за плащане на търговски данък.

Настоящият въззивен състав, като се запозна с делото, намира следното от фактическа и правна страна:

Съгласно чл. 423, ал. 1 ГПК в едномесечен срок от узнаването на заповедта за изпълнение длъжникът, който е бил лишен от възможност да оспори вземането, може да подаде възражение до въззивния съд, когато заповедта за изпълнение не му е била връчена надлежно, заповедта за изпълнение не му е била връчена лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, не е могъл да узнае своевременно за връчването поради особени непредвидени обстоятелства, не е могъл да подаде възражението си поради особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее.

По делото няма данни за точния момент на узнаване на заповедта от страна на длъжника, поради което, отнесено и към твърдението, че длъжникът е узнал за заповедта за изпълнение на 28.02.2025 г., когато се твърди, че след свързване на длъжника с адв. П. последният е извършил справка за образуваното изпълнително дело съдът приема, че възражението е подадено в рамките на законоустановения едномесечен преклузивен срок и е процесуално допустимо.

Разгледано по същество, възражението е основателно.

От материалите по ч. гр. д. № 1427/2016 г. по описа на РС – Ботевград се установява, че делото е образувано на 01.12.2016 г. по заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК от „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД срещу Л. К. А.. На 01.12.2016 г. по делото е извършена служебна справка за актуален постоянен и настоящ адрес, от която е видно, че от 26.05.2006 г. Л. К. А. е с постоянен адрес в с. В., община Ботевград, ул.

„Първенец“ № 16, а от 08.07.2011 г. е с настоящ адрес в Германия. На 02.12.2026 г. е издадена заповед № 4019 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК. Заповедта е връчена на Л. К. А. на постоянния му адрес по реда на чл. 47 ГПК, като след извършена повторна служебна справка за актуален постоянен и настоящ адрес на длъжника /установяваща същите факти, които са установени и от първата справка/ с разпореждане от 28.02.2017 г. заповедният съд е приел, че на основание чл. 47, ал. 5 ГПК заповедта е връчена на Л. К. А. на постоянния му адрес на 10.02.2017 г. С разпореждане от 01.03.2017 г. заповедният съд е приел, че заповедта за изпълнение е влязла в сила на 25.02.2017 г. и е разпоредил издаване на изпълнителен лист, като същият е издаден на 01.03.2017 г.

От представените с възражението писмени доказателства - удостоверение за пребиваване от 02.08.2011 г., удостоверение за адресна регистрация от 19.04.2013 г., 2 договори за услуги от 2016 г., фактури от 2016 г. и 2017 г., документ за плащане на търговски данък за 2016 г. и от 2017 г. се установява безспорно, че към момента на издаване и връчване на заповедта за изпълнение Л. К. А. е пребивавал във ФРГ, като е полагал труд там, имал е и разрешение за пребиваване, както и адресна регистрация. Индиция за пребиваването му във ФРГ е била налице и при издаване на заповедта за изпълнение с оглед установеното със справката за адресна регистрация, че настоящият адрес на Л. К. А. е в Германия от 2011 г., но доколкото понятията настоящ адрес и обичайно местопребиваване не са идентични, при наличните по делото данни съдът не е имал основание да предположи, че обичайното местопребиваване на Л. К. А. не е на територията на РБ.

Както е изложено и от подателя на възражението, легалната дефиниция на понятието обичайно местопребиваване във вътрешното право на РБ се съдържа в чл. 48, ал. 7 КМЧП /кореспондиращ с дефинициите на понятието обичайно местоживеене, съдържащи се в ПЕС/ - обичайно местопребиваване на физическо лице се разбира мястото, в което то се е установило преимуществено да живее, без това да е свързано с необходимост от регистрация или разрешение за пребиваване или установяване. За определянето на това място трябва да бъдат специално съобразени обстоятелства от личен или професионален характер, които произтичат от трайни връзки на лицето с това място или от намерението му да създаде такива връзки.

Представените с възражението писмени доказателства категорично установяват, че Л.

К. А. към момента на издаване и връчване на заповедта за изпълнение е създал трайни връзки от личен и професионален характер с ФРГ, като не само е полагал труд там, но е имал и разрешение за пребиваване и адресна регистрация, т. е. обичайното му местопребиваване не е било на територията на РБ, а на територията на ФРГ.

Заповедта за изпълнение не е била връчена на длъжника лично и в деня на връчването той не е имал обичайно местопребиваване на територията на Република България, с което той е бил лишен от възможността да оспори вземането.

Налице са законовите предпоставки за приемане на възражението на основание чл. 423, ал. 1, т. 2 ГПК. С оглед този извод заповедта за изпълнение и издаденият въз основа на нея изпълнителен лист следва да бъдат обезсилени на основание чл. 423, ал. 3 вр. чл. 411, ал. 2, т. 5 /предишна т. 4/ ГПК, тъй като делото не е било международно подведомствено на българския съд на общо основание /чл. 4, т. 1 КМЧП, чл. 3, чл. 6 от Регламент № 1896/2006 вр. чл. 3 от Регламент 44/2001/.

С оглед изхода на делото на подалият възражението следва да се присъдят и сторените в настоящото производство разноски в размер на 925 лв. /900 лв. – адвокатско възнаграждение, 25 лв. – държавна такса/.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

3

ПРИЕМА възражението на Л. К. А. с EГH **********, с постоянен адрес: с. В., община Ботевград, ул. „Първенец“ № 16 срещу заповед № 4019 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 02.12.2016 г. по ч. гр. д. № 1427/2016 г. по описа на РС – Ботевград.

ОБЕЗСИЛВА заповед № 4019 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 02.12.2016 г. по ч. гр. д. № 1427/2016 г. по описа на РС – Ботевград, както и издадения въз основа на нея изпълнителен лист от 01.03.2017 г.

ОСЪЖДА „Фронтекс Интернешънъл“ ЕАД с ЕИК 200644029, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Хенрик Ибсен“ № 15, представлявано от изпълнителния директор Александер Викторов Грилихес, да плати на Л. К. А. с EГH **********, с постоянен адрес: с. В., община Ботевград, ул. „Първенец“ № 16 сумата от 925 лв.

/деветстотин двадесет и пет лева/, представляваща направени в настоящото производство разноски.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4