Решение № 3115 от 10.07.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3115 гр. Пловдив, 10.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20245330105429 по описа за 2024 година

Съдът е сезиран с искова молба, подадена от П. Н. Б. против „Сити Кеш“ ООД, с която е предявен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, с който се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер от 820, 09 лв.- платена без основание по недействителната клауза на чл. 11 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ..., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /25.03.2024г. / до окончателното й погашение.

Ищецът твърди, че е сключил с ответника Договор за потребителски кредит № ... Изтъква се, че с влязло в законна сила Решение № 1821/ 25.04.2023г. по гр.д. № 393/ 2023г., по описа на РС- Пловдив, I- ви гр. с-в, клаузата на чл. 11 от цитирания договор (предвиждаща задължение за потребителя да заплати неустойка при непредоставяне на обезпечение) е обявена за нищожна. Предвид това, ищецът поддържа, че следва да му бъде върнато всичко платено по посочената клауза, което възлиза на сумата от 820, 09 лв. Моли се предявеният иск да бъде уважен. Претендират се сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Сити Кеш“ ООД е подал писмен отговор, с който признава изцяло така предявения иск. Възразява, че с поведението си ответното дружество не е станало повод за иницииране на исковия процес, поради което и не следва да му бъдат възлагани сторените от ищеца разноски. В случай, че съдът приеме, че следва да бъдат присъдени сторените от ищеца разноски, то се възразява, че не са били налице предпоставките за предоставяне на безплатни правни услуги на основание чл. 38, ал. 2 Закон за адвокатурата..

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2, вр. чл. 237, ал. 2 ГПК, счита за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во“ ЗЗД, с който 1 се претендира ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата сума в размер от 820, 09 лв.- платена без основание по недействителната клауза на чл. 11 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ... Към исковата молба е представено влязлото в законна сила Решение № 1821/ 25.04.2023г. по гр.д. № 393/ 2023г., по описа на РС- Пловдив, I- ви гр. с-в, с което е обявена нищожността на клаузата на чл. 11 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ... и която клауза предвижда задължение за потребителя да заплати на кредитора неустойка в размер от 820, 09 лв. при непредоставяне на обезпечение по договора за кредит в тридневен срок от сключването му.

Така предявеният иск е допустим, доколкото ищецът като страна по процесния договор всякога разполага с интерес да иска връщане на даденото по прогласената за нищожна клауза на чл. 11 от процесния договор за кредит. Допълнително, искът е предявен и срещу надлежна страна, тъй като именно ответникът е кредитор за вземанията по процесния договор за потребителски кредит.

С оглед направеното от ответника признание на исковата претенция (с отговора на исковата молба), както и заявеното от ищеца искане за постановяване на решение при признание на иска, съдът счита, че исковата претенция е основателна и следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищцата сума в размер от 820, 09 лв.- платена без основание по недействителната клауза на чл. 11 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ...

Съгласно разпоредбата на чл. 237, ал.2 ГПК в мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска. Налице са предпоставките на чл. 237 ГПК като съдът счита, че така извършеното признание не противоречи на закона или на добрите нрави, както и че не касае право, с което страната не може да се разпорежда. В тази връзка, по делото е представено изрично пълномощно /л. 22/, делегиращо на адв. Х. М. възможност да признае иска, предмет на настоящото производство. Признанието на иска е процесуално действие на ответника, с което той се разпорежда със своето право на защита, като заявява, че се отказва от защита срещу иска, тъй като искът е основателен. Това може да се осъществи на всеки един етап от производството, като признанието на иска обвързва съда, но от волята на ищеца зависи дали да поиска прекратяване на съдебното дирене и постановяване на решение по чл. 237 ГПК, или да остави съдът да постанови решение по чл. 235 ГПК.

Доколкото ответникът заявява изрично в отговора на исковата молба, че признава иска, а ищецът с молба от 10.05.2024г., че иска постановяване на решение съобразно изразеното признание, съдът постанови своето решение на основание чл. 237 ГПК.

По отношение на разноските:

При този изход на спора право на разноски се поражда в полза на ищеца на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. В тази връзка, съдът счита за нужно да посочи, че макар 2 и ответникът да признава иска, то с поведението си е дал повод за иницииране на исковия процес, поради което и следва да възстанови на ищеца сторените разноски в рамките на настоящото производство. Самото съществуване на нищожна клауза в процесния договор за кредит обосновава достатъчен интерес на ищеца да претендира връщане по съдебен ред на всичко, платено по нея.

В рамките на настоящото производство, на ищцата са предоставени правни услуги от адв. С. Н., като съобразно представения по делото Договор за правна защита и съдействие (л.13), е заплатен в брой хонорар в размер от 500 лв. Ответникът е възразил за прекомерност на хонорара, което възражение съдът счита за основателно по следните съображения: предвид изричните разяснения, дадени в Решение на СЕС от 23.11.2017г. по съединени дела C‑427/16 и C‑428/16 (постановено по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд), установените размери на минималните адвокатски възнаграждения в Наредбата и необходимостта от присъждане на разноски за всеки един от предявените искове, не са обвързващи за съда. Посочено е, че освен до икономически необоснован и несправедлив резултат, директното прилагане на Наредбата във всички случаи води до ограничаване конкуренцията в рамките на вътрешния пазар по смисъла на член 101, § 1 ДФЕС.

Посочените постановки са доразвити с постановеното Решение по дело C‑ 438/ 22 с предмет преюдициално запитване, отправено на основание член 267 ДФЕС от Софийски районен съд. Съобразно т. 1 от постановеното решение чл. 101, § 1 ДФЕС вр. член 4, § 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочения член 101, параграф 1, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба по отношение на страната, осъдена да заплати съдебните разноски за адвокатско възнаграждение, включително когато тази страна не е подписала никакъв договор за адвокатски услуги и адвокатско възнаграждение. В т. 3 от цитираното решение на СЕС е посочено и че член 101, параграф 2 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС трябва да се тълкува в смисъл, че ако установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член 101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба, включително когато предвидените в тази наредба минимални размери отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед посочените по- горе принципни съображения и като взе предвид липсата на фактическа и правна сложност на делото и обстоятелството, че е проведено само едно открито съдебно заседание, съдът счита, че адвокатският хонорар, който ответникът следва да заплати на ищцата е нужно да бъде редуциран до сума в размер от 250 лв. В тази връзка, съдът съобразява и факта, че настоящия процес се развива 3 след като ищцата вече веднъж е инициирала производство срещу ответника за прогласяване нищожността на процесната клауза на чл. 11 от сключения между страните договор и в което производство в полза на адв. Н. е присъден хонорар в размер от 400 лв. Ищцата е заплатила и държавна такса за образуване на исковото производство в размер от 50 лева, която следва да й бъде възстановена в пълен размер от ответното дружество.

С оглед изложеното, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата сума за разноски в общ размер от 300 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на П. Н. Б., ЕГН ********** на основание чл. 55, ал. 1, пр. „1- во” ЗЗД сума в размер от 820, 09 лева /осемстотин и двадесет лева и девет стотинки/- платена без основание по недействителната клауза на чл. 11 от сключения между страните Договор за потребителски кредит № ..., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /25.03.2024г. / до окончателното й погашение.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Сити Кеш“ ООД, ЕИК 202531869 да заплати на П. Н. Б., ЕГН ********** сума в размер от 300 лева / триста лева/, представляваща сторени разноски за държавна такса и адвокатски хонорар.

Решението може да бъде обжалвано от страните в двуседмичен срок, считано от съобщаването му, с въззивна жалба пред Окръжен съд- Пловдив.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4