Акт от 13.12.2023, Административен съд - Монтана

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № 757 гр. Монтана, 13 декември 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 30 11 2023 г. в състав:

Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА при секретаря: Петя Видова като разгледа докладваното от СЪДИЯ РЕНИ ЦВЕТАНОВА, V състав, Адм.д. № 378 по описа за 2023 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. чл. 156 и сл. от ДОПК, вр. с чл. 4, ал. 1- 5, вр. чл. 9б от ЗМДТ.

Образувано е по жалба на Т.М.В.,*** против

АУЗ № 175-1/03.01.2023 г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК издаден от служител на общинската администрация юрк. С.Я., действащ като орган по приходите, определен със Заповед № 122 от 21.04.2021 г. на Кмета на Община Вършец, който АУЗ е потвърден с Решение № 23/19.04.2023 г. на Директор Дирекция „Специализирана администрация”, ст. юрисконсулт и УОС при Община Вършец. (В жалбата е посочено, че се оспорва

Решението на Директор Дирекция СА, с което е потвърден АУЗ, като съдът е съобразил нормата на чл. 156 от ДОПК).

С жалбата се твърди, че актовете са нищожни, противоречащи на закона и съдопроизводствените правила. По отношение на нищожността, счита, че Акт за установяване на задължения /АУЗ/ по чл. 107, ал. З от ДОПК № 175-1/03.01.2023 г., в който е посочено, че е издаден от С.Е.Я. на длъжност юрисконсулт са установени задължения в размер на 3083,18 лв., като е посочено основание за установяването им – Декларация по чл. 14 от ЗМДТ с вх.№ **********/05.02.2021 г. отнасяща се за имоти с партиден № 620Н10248, както и задължения по партиден № 4008023210001. Жалбоподателят счита за ноторно известно, че спазването на изискуемата от закона форма е елемент от законовия статут на административните актове. Невъзможността да се установи издателят на административния акт съответно, спазването на изискването за компетентност, приема за безспорно основание за прогласяване на неговата нищожност. Твърди, че липсата на тези съществени реквизити води до липса на доказателства, че индивидуалният административен акт е издаден от компетентен орган. Липсата на материална и/или персонална компетентност на издателя води до нищожност на издадения от него акт. Счита, че обжалваният АУЗ № 175-1/03.01.2023 г. е издаден при съществени противоречия на материалния и процесуалния закон, с оглед чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, при липса на установената от закона форма с обективирано по надлежния ред волеизявление; липса на мотиви; невъзможност да се установи органът упълномощил издателя на акта-не е посочен от коя държавна институция е органът оправомощил със заповед № 122/21.04.2021 г. лицето С.Е.Я. – на длъжност юрисконсулт, служител в кой орган на държавната власт е, за да издава АУЗ. Счита, че са налице обстоятелства с оглед липсата на точното приложение на императивната нормата на чл. 4, ал. 1 във вр. с ал. З, във вр. с ал. 4 от ЗМДТ.

Също така жалбоподателят твърди, че не е посочено пред кой орган може да се обжалва същия с оглед нормата на чл. 107, ал. 4 от ДОПК във връзка с чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ поради липса на данни за органът и качеството на лицето въз основа на чиято заповед се упражняват властнически действия.

Излага съображения, че АУЗ по чл. 107, ал. З от ДОПК №

175-1/03.01.2023 г. му е връчен чрез ПС – С*** на 17.01.2023 г. чрез писмо с обратна разписка. Същият е обжалван в срок, като жалбата е подадена чрез ПС – С*** с препоръчана пратка и баркод PS34900002548 на 31.01.2023 г. в законоустановения 14 дневен срок. Развива мотиви, че въпреки, че е подадена в срок, жалба против подлежащ на обжалване административен акт, с обжалваното Решение № 18/10.01.2023 г. издадено от А*** Д. Т*** –

Директор на Дирекция „Специализирана администрация“, ст. юрисконсулт и УОС при Община Вършец, с налице отказ от разглеждането ѝ с неоснователни твърдения за просрочие на същата. Твърди, че решение ведно със съобщение за размер на дължими данъци за 2023 г., връчено на 17.02.2023 г. чрез ПС – С*** е отменено с Определение № 248/06.04.2023 г. по адм. дело № 266/2023 г. от Административен съд – Монтана и преписката е върната за ново разглеждане и произнасяне от страна на административния орган.

Жалбоподателят счита, че решение №

23/19.04.2023 г. е нищожно поради липса на компетентност от страна на А*** Д. Т*** – Директор на Дирекция „Специализирана администрация“, ст. юрисконсулт и УОС при Община Вършец за издаването му, тъй като. от също не става ясно пред кой орган и а какъв срок може да бъде обжалвано, поради което твърди, че настоящата жалба подава в срока по реда на чл. 140 от АПК. Развива съображения и за нарушение на материалния закон, а именно че от изложените мотиви към обжалвания административен акт /решение № 23/19.04.2023 г., както и към АУЗ по чл. 107, ал. З от ДОПК № 175-1/03.01.23 г. не става ясен начинът по който са изчислени и начислени съответните данъци и такси /ТБО/, както и доказателства за реално извършената дейност с оглед услугата по чл. 62 от ЗМДТ по отношение на декларираните недвижими имоти. Твърди, че не става ясно за кой период са начислени съответните данъци и такси, както и размерът им с оглед дължим данък върху недвижим имот и дължима ТБО. Излага съображения, че на Община Вършец е служебно известно, че е подадена Декларация по чл. 14 от ПЗР на ЗМДТ с вх. № **********/11.12.2008 г. и с вх. № **********/05.02.2021 г., където служебно е отбелязано, че декларираните недвижими имоти са извън строителните граници в земеделска земя. Счита, че обжалваният АУЗ не отговаря на императивната разпоредба на чл. 107, ал. З от ДОПК, т.к. да са налице данни за съобщен размер на задължението или данни за други лица довели до възникване на задължения и издаването му. От получено съобщение за размер на дължими данъци за 2023 г. установил и видно, че са налице задължения за минали години в общ размер на 1865,19 лв. Твърди, че липсата на мотиви с оглед изразяване волята на издателя за издаване на АУЗ води до невъзможност да упражни правото си на защита и е в противоречие с

Конституцията на Република България. В с.з. оспорващият поддържа жалбата. Моли съдът да има предвид актът, предмет на адм.д. № 177/2022 г. по описа на Адм Сьд Монтана. Счита, че съдът не може да се произнесе по предходно издадения акт, който е предмет на дело № 177/2022 г. Същият е изпратен на Община Вършец за произнасяне, като в случай че е налице такова, на него не му е връчвано. Счита, че по делото липсват доказателства, от които да е видно, че актосъставителят е лице от структурата на община Вършец, назначено по какъвто и да е договор. По делото липсват доказателства, от които да е видно, че на датата на издаване на решението, А*** Т*** е получил приложената по делото длъжностна характеристика, т.е. не се знае дали към датата на издаването на решението А*** Т*** е бил запознат с тази длъжностна характеристика и дали към тази дата в неговите правомощия са влизали задълженията му да бъде решаващ орган по ДОПК.

Ответната страна, чрез юрк. Я. оспорва жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди Решение № 6/19.04.2023 г. на Директор Дирекция СА и УОС, е което е са потвърдени данъчните задължения, установени с АУЗ № 175-1/03.01.2023 г. по чл. 107, ал. 3 от ДОПК. Моли присъждане на разноските в производството, съгласно представен списък, а именно: 360 лева юрисконсултско възнаграждение и 150 лв. внесен депозит за изготвяне на заключение от вещо лице. В представени Писмени бележки излага съображения, че административните актове са издадени от оправомощени лица в рамките на делегираната им компетентност. Акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 175-1/03.01.2023 г. е съставен на основание подадена декларация по чл. 14 от ЗМДТ от Н*** Г*** В*** /починала на 01.03.2019 г./ и извършено служебно предеклариране и преразпределение на данъчни задължения от наследодателя Н*** Г*** В*** на наследника ѝ Т.М.В., а именно: Декларация по чл. 14 от ЗМДТ за облагане с данък върху недвижимите имоти с Вх. № ********** / 11.12.2008 г., с открит партиден № 4008023210001, подадена от Н*** Г*** В*** /починала на 01.03.2019 г./ е закрита от орган по приходите при Общинска администрация – Вършец на дата 04.02.2021 г. и е извършено служебно предеклариране и преразпределение с правно основание чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от ЗМДТ във вр. с чл. 14, ал. 6 от ЗМДТ на данъчните ѝ задължения на нейния наследник Т.М.В., въз основа на издадено Удостоверение за наследници с изх. № 07 от 27.01.2021 г., изготвено от длъжностно лице от Кметство с. С*** , обл. Монтана и последвала обработена декларация по чл. 14 от ЗМДТ с Вх. № **********/05.02.2021 с открит партиден № 6205H10248 за имот находящ се в село С*** , община

Вършец, област Монтана, състоящ се от земя, производствен обект и два селскостопански обекта. По отношение на оспорената компетентност на органа издал процесния акт за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 175-1/03.01.2023г., се излагат следните съображения, а именно, че на основание чл. 44, ал. 1, т. 5 и ал. 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 4, ал. 1, ал. 3 и ал. 4 от Закона за местните данъци и такси, във връзка с чл. 107, ал. 3 от Данъчно – осигурителния процесуален кодекс, Кметът на Община Вършец е определил и оправомощил със Заповед № 122/21.04.2021 г. С.Е.Я. – юрисконсулт, отдел „Административно и информационно обслужване“ към Дирекция „Обща администрация“ при Общинска администрация – Вършец, за служител, който има право да установява размера на дължимите данъци и такси по Закона за местните данъци и такси като съставя актове по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК за установяване на публични общински вземания, представляващи незаплатени в законоустановените срокове данъчни задължения, какъвто е случаят на жалбоподателя. С Решение № 23/19.04.2023 г. се е прознесъл А*** Д. Т*** –

Директор Дирекция „Специализирана администрация“, Ст. юрисконсулт и УОС, в качеството му на решаващ орган по постъпили жалби по реда на ДОПК, с което е потвърден горепосоченият и оспорен АУЗД по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 175-1/03.01.2023г. Съгласно разпоредбата на чл.

107, ал. 4 от ДОПК, актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция. Излагат се съображения, че Т.М.В. е подал жалба с вх. № 9400-325/02.02.2023 г. за отмяна на АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 175-1/03.01.2023 г. А*** Д. Т*** – Директор Дирекция „Специализирана администрация“, Ст. юрисконсулт и УОС, в качеството му на решаващ орган по постъпили жалби по реда на ДОПК се е произнесъл с Решение № 18/10.01.2023 г., в чийто диспозитив е оставил жалбата без разглеждане, поради изтекъл преклузивен срок за обжалване на акта. Впоследствие е образувано административно дело № 266/2023 г. по описа на Административен съд – Монтана и съгласно Определение № 248/06.04.2023 г. за повторно произнасяне по компетентност по жалба с вх. № 9400-325/02.02.2023 г. за отмяна на АУЗ по чл.

107, ал. 3 от ДОПК № 175-1/03.01.2023 г., А*** Д. Т*** – Директор Дирекция „Специализирана администрация“, Ст. юрисконсулт и УОС, в качеството му на решаващ орган по постъпили жалби по реда на ДОПК, се е произнесъл с Решение № 23/19.04.2023 г., с което е потвърдил задълженията на Т.М.В. установени с АУЗ по чл. 107, ал. 3 от ДОПК № 175-1/03.01.2023 г. Мотиви се още, че съгласно Заповед № 282А/01.08.2012 г. на Кмета на Община Вършец, А*** Д. Т*** е назначен за държавен служител на длъжността: Директор Дирекция „Специализирана администрация“, Старши юрисконсулт и УОС в Община Вършец. От длъжностна характеристика на А*** Д.

Т*** е видно, че едно от задълженията му е: да бъде решаващ орган по обжалване актове за установяване на публични вземания по реда на ДОПК. Решение № 23/19.04.2023 г. е издадено от А*** Д. Т*** - лице, което има делегирана компетентност да се произнася, в качеството си на решаващ орган по постъпили жалби по реда на ДОПК. Същото е твърди, че е законосъобразно, издадено на основание чл. 107, ал. 4 от ДОПК във връзка с чл. 155, ал. 1 от ДОПК и следващите алинеи. Счита, че на основание действащата нормативна уредба, изцяло в правомощията на горепосочените административни органи, а именно: С.Я. и А*** Т*** е да установят данъчните задължения на жалбоподателя и съответно да му бъде съставен акт за установяване на задължение по чл.