Решение № 27 от 16.02.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Велико Търново, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСТИН ПЕТРОВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20254000500457 по описа за 2025 година С Решение № 187/ 09.04.2025 г. по гр.д. № 482/ 2023 г. по описа на ВТОС е осъден „Даллбогг: Живот и Здраве“ АД да заплати на Е. П. Н., М. М.

М., И. М. С. и А. М. С. на основание чл.432, ал.1 КЗ по 100 000 лв. на всеки един от тях-обезщетение за неимуществени вреди – страдания от смъртта на майка им М. И. С., починала в резултат на транспортно произшествие на 25.11.2022 г., ведно със законната лихва върху всяко от вземанията, считано от 02.12.2022 г. до окончателното им заплащане, и е отхвърлил претенциите им за обезщетение над този размер до 180 000 лв. по предявените като частични искове от по 200 000 лв. С решението е отхвърлен като неоснователен и предявеният от А. М. С. – малолетна, действаща чрез своя настойник И. М. С., иск за присъждане на обезщетение за имуществени вреди – невъзможност да реализира вземането си за издръжка за времето от 25.11.2022 г. до 20.06.2023 г. от майка си М. И. С., починала в резултат на транспортно произшествие на 25.11.2022 г., ведно с лихвата от 25.11.2022 г. до окончателното изплащане, а производството по иска й за обезщетение за неполучавана издръжка от майка й за времето от 20.06.2023 г. до навършване на пълнолетие е прекратено на основание чл. 2 от ГПК.

1

Производството пред ВТАС е образувано по подадени от Е. П. Н., М.

М. М., И. М. С. и А. М. С. въззивни жалби срещу Решение № 187/ 09.04.2025 г. по гр.д. № 482/ 2023 г. по описа на ВТОС. Жалбоподателите обжалват решението по исковете им за обезщетение за неимуществени вреди в частта, с която те са отхвърлени за сумите по над 100 000 лв. до 160 000 лв. със законната лихва. Считат, че в противоречие с принципа за справедливост съдът е присъдил изключително занижени обезщетения, които не съответстват на реално претърпените от тях вреди и на лимитите на застрахователна отговорност. Съдът не изследвал в дълбочина отношенията между тях и майка им, като не обсъдил в достатъчна степен наличните по делото доказателства, не отчел в пълнота критериите, относими към определяне на размера на обезщетенията. Молят решението да бъде отменено в обжалваните му части и да им бъде присъдено допълнително обезщетение за разликата над 100 000 лв. до 160 000 лв., със законната лихва до окончателното изплащане. Жалбоподателят А. М. С. обжалва решението и в частта му по иска й за имуществени вреди. Изразява несъгласие с приетото от съда, че доколкото по делото липсват доказателства за имотните възможности на майка й и нейната трудоспособност, не можело да се формира извод, че смъртта й я е лишила от издръжка. Възприема като абсурдна тезата му, че основателността на иска е обусловена от доказването, че правото й на издръжка не е удовлетворено в пълен обем вследствие осигуряването на такава от други лица, още повече че в случая ответникът не бил релевирал подобни възражения. Поддържа, че задължението за предоставяне на издръжка от родител на малолетно дете е безусловно, като възможностите на майката й да предоставя издръжка са относими не към основателността на иска, а към размера на дължимата издръжка, която била претендирана в минимален размер. Счита за неправилна преценката на съда за процесуална недопустимост на иска за издръжка от датата на исковата молба до навършване на пълнолетие. Позовава се на практика на ВКС по въпроса за дължимостта на обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи поради загубване на възможността за получаване на издръжка до навършване на пълнолетие. Моли решението да бъде отменено и да й бъде присъдено обезщетение в размер на 24 200 лв. за лишаване от издръжка, считано от датата на смъртта на майка й – 25.11.2022 г. до навършване на пълнолетие. Процесуалният представител адв. П. К.

2 претендира присъждането на адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

Подадена е и частна въззивна жалба от адв. П. К. срещу Определение № 1008/ 04.07.2025 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК, с което съдът е оставил без уважение искането й за изменение на решението в частта за разноските, с която й е присъдено адвокатско възнаграждение. Оплакванията са, че съдът незаконосъобразно приел, че само страните по делото, но не и процесуалните им представители имат право да искат изменение на решението в частта за разноските. Изложени са подробни съображения за правото на процесуалния представител да отправи искане по чл.248, ал.1 ГПК. По същество на искането излага, че съдът неправилно е определил размера на дължимото й възнаграждение, като не е спазил установените в чл.7, ал.2, т.5 от Наредба № 1 правила. Съдът посочил, че при определяне размера на възнаграждението следвало да се изхожда единствено от правната и фактическа сложност на делото и вида и количеството свършена работа от адвоката, но не съобразил броя на исковете, за всеки един от които се дължало отделно възнаграждение с оглед тяхната самостоятелност и отделна защита, както и високия им материален интерес. Счита, че следва да й бъде определено възнаграждение поне в близки до минималните съгласно Наредба № 1 размери, които възлизали общо на 41 520 лв. с ДДС. Моли определението да бъде отменено и да й бъде присъдено допълнително адвокатско възнаграждение за първоинстанционното производство в размер на 16 525 лв. с ДДС.

В срока за отговор по чл.263, ал.1 ГПК „Даллбогг: Живот и Здраве“ АД е депозирал насрещна въззивна жалба против първоинстанционното решение в частта му, с която на ищците са присъдени обезщетения за неимуществени вреди над 70 000 лв. на всеки до 100 000 лв. Счита, че определените от съда размери са завишени, несъответстващи на претърпените вреди, на икономическата обстановка в страната и на съдебната практика по сходни казуси. Моли решението да бъде отменено в обжалваните части, като обезщетенията бъдат намалени до 70 000 лв. Претендира разноски. По отношение на въззивната жалба на ищците и частната жалба на адв. К. заема становище за тяхната неоснователност.

Подаден е отговор на насрещната въззивна жалба, в който Е. П. Н., 3

М. М. М., И. М. С. и А. М. С. излагат съображения за нейната неоснователност.

След извършена служебна проверка по чл.269 предл. първо ГПК въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е допустимо. Пред въззивния съд страните не спорят осъществяването на фактическия състав на чл.432, ал.1 КЗ, обуславящ ангажирането на отговорността на „Даллбогг: Живот и Здраве“ АД за причинените на ищците вреди вследствие на ПТП, реализирано от застрахован при него по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите водач. В насрещната жалба на застрахователя не са изложени оплаквания и срещу извода на първоинстанционния съд за липса на съпричиняване от загиналата наследодателка на ищците за настъпване на вредоносния резултат. Доколкото обаче е посочено, че при присъждане на обезщетенията съдът следва да редуцира същите с коефициент за принос, съдът намира, че се поддържа възражението за съпричиняване, изразяващо се според застрахователя в това, че починалата се е возила в автомобил, управляван от употребил алкохол/ наркотици водач и е била без поставен предпазен колан. Това възражение правилно е прието от първоинстанционния съд за неоснователно като недоказано. Твърденията, че виновният водач е управлявал автомобила след употреба на алкохол/ наркотици са изцяло голословни, неподкрепени с доказателства. Заключенията на вещите лица по съдебно-авто-техническата и съдебно-медицинската експертизи действително са, че М. С., като пътник на предна дясна седалка, не е имала поставен обезопасителен колан, с което е допуснала нарушение на задълженията си по чл.137а ЗДвП, но в случая това нарушение не се намира в причинно-следствена връзка с настъпилата смърт.

Вещото лице лекар е категорично, че дори и да е била с поставен колан с оглед тежката катастрофа и деформациите в купето на автомобила, леталният изход е бил неизбежен.

Основният спор между страните, очертан с въззивните им жалби, е относно справедливия размер на дължимото на ищците обезщетение за неимуществени вреди. Обезщетението се определя от съда по справедливост съгласно чл.52 ЗЗД при съобразяване в случай на смърт на родствената връзка на ищеца с починалия, възрастта им, действителните фактически взаимоотношения между тях, естеството на претърпените от пострадалия болки и страдания, тяхната интензивност и продължителност, отражението на 4 вредата върху личната и социална сфера и други релевантни обстоятелства.

Право да получат обезщетение имат само лицата, които са имали дълбока и трайна емоционална връзка с пострадалото лице, поради която смъртта му е засегнала изключително сериозно нематериалната им сфера.

В настоящия казус събраните гласни доказателства установяват, че всеки от ищците – деца на загиналата при ПТП М. Сандова е имал топли емоционални отношения, обичайни за родствената връзка дете – майка.

Свидетелите Г. П., Т. Р., Е. Р. и И. П. описват семейството като задружно и сплотено, сочат, че децата са били много обгрижвани от майка си, че тя искала те да са добре облечени, да не се срамуват, да ходят на училище.

Същевременно става ясно от показанията на св. И. П., че И. е учил само до 6ти или 7-ми клас, сестра му М. – до 9-ти клас, а за Е. не знае, което показва, че образованието в известна степен е неглижирано. От показанията става ясно, че виновният за ПТП водач М. Н. М., който също е загинал при инцидента, всъщност е биологичният баща на ищците И. и А., а както е видно от бащиното и фамилно име на ищцата М. – също и нейн баща. Той не е баща само на ищцата Е.. Установява се, че към датата на ПТП М. и М. са живели в едно домакинство с децата си И. – на 18 г. и А. – на 7 г. Ищцата М. – на 19 г. към датата на ПТП – се е „омъжила“ преди това и е заживяла с мъжа си в гр.

Павликени, има две деца, пътуват в чужбина на гурбет, включително към датата на ПТП са се намирали във Великобритания. От данните в декларацията на М. М. във връзка с искане по чл.83, ал.2 ГПК се установява, че тя не е омъжена, вкл. детето й не е припознато, т.е. става дума за фактическо съжителство. Съдът не приема за достоверни показанията на св. П.

– първа братовчедка на М., и св. Р., че и след „брака“ тя е живяла с родителите си в едно домакинство – св. Р. излага, че тя живее в гр. Павликени с бащата и бабата на своя „съпруг“, като майка й често й ходела на гости и й помагала за детето. По отношение на ищцата Е. – на 20 г. към датата на ПТП – в свидетелските показания не се съдържа никаква информация, освен че според св. П. тя е живяла заедно с майка си до инцидента, а след това се е преместила на друго място, а според св. Р., когато станала катастрофата само И. и А. са живели заедно с родителите им. За разлика от св. П., св. Р. не се намира в родствени отношения с починалата и нейните деца и няма основание да се счита за заинтересован от изхода на спора. Освен това, в декларацията на Е. Н. във връзка с искане по чл.83, ал.2 ГПК тя е посочила, че се намира в развод и 5 има дете, родено 2021 г., при което житейски логично е тя да е живяла със съпруга си. Свидетелите не установяват причинени на ищците вреди, различни и с по-голяма интензивност от тези, търпени от най-близките при сходни случаи на загуба на любим човек. Обичайно присъщите вреди поначало не следва да бъдат доказвани, защото те са закономерна последица от увреждането и е вън от съмнение, че внезапната и трагично настъпила смърт на майка им, която е млад човек – на 40 г., е станала причина за непреодолима скръб и душевни страдания. По отношение на ищците Е. и М. съдът отчита, че независимо от младата им възраст към датата на ПТП, те са пълнолетни лица със самостоятелен живот, независими от родителска опека, със собствени семейства и деца. Няма твърдения и доказателства те да са провеждали психиатрично лечение или да са търсили психологическа помощ за преодоляване на травмата от смъртта на родителя си. По отношение на ищците И. и А., съдът съобразява, че те са живели заедно със своите родители, ежедневието им е било свързано с общи грижи и дейности в домакинството, загубили са едновременно и двамата си родители, болката от което не може да бъде разграничена. Най-сериозна е травмата за малолетното дете, което внезапно е лишено от родителска любов, опека и грижа и това е наложило брат му да поеме тази отговорност, при все че самият той не е родител и няма житейски опит. Св. Р. посочва, че И. е отслабнал, не се хранел добре. Св. П. обяснява, че той готвел, перял, изпращал сестра си на училище и после я посрещал, решел й косата, както правела майка им. Обстановката в дома им непрекъснато им напомняла за щастливите дни и двамата често плачели.