Определение № 3282 от 20.10.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3282 гр. Пловдив, 20.10.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно частно гражданско дело № 20255300502266 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.274 във вр. с чл.410 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД, ЕИК 202527341, със седалище и адрес на управление гр.

***, чрез юрк.**, против Разпореждане № 18886/02.07.2025г. по ч.гр.д.№ 10231/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с., с което е отхвърлено подаденото от дружеството заявление с вх.№ 62759/05.08.2025г. за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу А. Е. Й., ЕГН – **********, гр.Пловдив, ***. Моли да бъде отменено и вместо това да се постанови друго, с което да бъде постановено връщане на делото на Районен съд - Пловдив за продължаване на процесуалните действия за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК.

Окръжен съд – Пловдив, V възз.гр.с., намира, че частната жалба е процесуално допустима, подадена е от надлежна страна в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ на обжалване, и затова следва да бъде разгледана.

Пред Районен съд - Пловдив от „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД против А. Е. Й. е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. С Разпореждане № 16384/06.06.2025г. на Районен съд – Пловдив производството по делото е оставено без движение до отстраняване на нередовностите на заявлението, като дружеството да посочи има ли плащания от длъжника по кредита и кога са направени, ако такива има 1

– в какъв размер са сумите, както и какви вземания са покрили същите.

Указано e, че при неизпълнение на указанията в едноседмичен срок, заявлението ще бъде отхвърлено изцяло. В дадения срок от дружеството е подадена Молба с вх.№ 70960/24.06.2025г., с която са направени уточнения, че преди датата на цесията, длъжникът е извършвал плащания към първоначалния кредитор общо в размер на 158,76 лв. С направените плащания са погА.и следните компоненти на задължението - главница – 53,27 лв.; договорна лихва – 30,61 лв.; неустойки – 27,96 лв.; такса експресно разглеждане на документи – 41,92 лв.; такси за извънсъдебно събиране – 5,00 лв. След датата на цесия, длъжникът не е извършвал плащания към дружеството.

Районният съд, за да постанови обжалваното разпореждане, излага основни съображения, че в конкретния случай заявителят претендира издаване на заповед за изпълнение за вземане за главница, произтичащо от договор за потребителски заем, поради което е налице предпоставка за проверка на договора за наличие на неравноправни клаузи. От съдържанието на същия ставало видно, че за предоставен заем от 1000 лв. платим на 30 вноски; при фиксиран годишен лихвен процент 40,32 %; ГПР 49,37 % и обща сума за плащане- 2306,40 лв. с дължимата сума за неустойка при неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение от 419,40 лв.

Липсва посочване на методика за определяне на ГПР и не било ясно дали задължението за неустойка е включено в ГПР. С молбата на дружеството е посочено, че има извършване на плащания на сумата в размер на 158,76 лв.

Районният съд е наложил правен извод, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни и нищожни клаузи в договора, което е пречка да се определи съществуването на претендираните вземания към момента на издаване на заповедта.

С частната жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД са направени възражения, че неправилно не е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Поддържа, че процесният договор не е изцяло недействителен на осн. чл.22 във вр. чл.10, ал.1, чл. 11, ал. 1, т.7-12 и т.20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 от ЗП. Посочва, че ГПР е в размер на 49,37%, което означава, че е спазена разпоредбата на чл.19, ал. 4 от ЗПК, тъй като не е надвишен указания петкратния размер на законната лихва. В чл.3, ал.1, т.8 от 2 договора е описано кои допускания са взети предвид. На следващо място, изтъква се, че нормата на чл.11, т.10 от ЗПК не предвижда в договора за потребителски кредит да бъдат изброени всички разходи, включени в ГПР, а единствено да се посочат допусканията, използвани при изчисляването на ГПР. Думата допускания се използвала в смисъл на предвиждания за бъдещето, а не в смисъл на разходи, част от ГПР. Освен това, неправилното изчисляване на ГПР по кредита, чрез невключване в неговото процентно изражение на задължение, чрез посочване на неговата стойност, не води до недействителност на договора за кредит. Дори да се приемело, че неустойката по своята същност представлява скрито възнаграждение за кредитодателя, което води до по-голям процент на разходите по кредита, то не следва да се прилага санкцията установена в разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, тъй като в случаите, в които ГПР надвишава установения в закона максимум по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, приложение намира специалната разпоредба на чл. 19, ал. 5 от ЗПК, установяваща, че санкция за неспазване на посоченото изискване, е недействителност на съответната клауза от договора.

Окръжен съд – Пловдив, в настоящия съдебен състав, намира, че частната жалба е неоснователна.

Според разпоредбата на чл.411, ал.2 от ГПК съдът разглежда заявлението в разпоредително заседание и издава заповед за изпълнение в срока по ал.1, освен когато – т.2 – искането е в противоречие със закона или с добрите нрави; т.3 – искането се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност за това. С Разпореждане от 18.03.2025г. Районният съд е указал на заявителя да посочи има ли плащания от длъжника, на осн. чл. 76 от ЗЗД и чл. 23 от ЗПК. Съгласно чл. 410, ал. 2 от ГПК заявлението следва да отговаря на изискванията, на които отговаря и исковата молба, на осн. чл. 127, ал. 1 от ГПК. В процесния договор е записано, че ГПР е в размер на 49,37%%, но не е ясно кои компоненти са включени в него. Налице е неспазване на чл.11 ал.1 т.10 и т.11 от ЗПК. Съгласно чл. 22 от ЗПК- когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен, поради нарушение на императивни норми.

Заявлението на дружеството не отговаря на изискванията на чл. 410, ал.

3

2 от ГПК, тъй като е налице противоречие с разпоредбата на чл. 19 от ЗПК.

ГПР съставлява цифрово изражение на общия разход по кредита, дължим от потребителя, и в договора трябва да е посочен не само размерът като величина, а и да са записани допусканията и отделните разходи, които се включват в нея. Не е ясно уговорената неустойка в размер на 419,90 лв. е включена в ГПР, доколкото се установява, че същата се дължи при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение по договора /чл.5, ал.2/. Това е било наложително, за да може да се прецени, дали след описанието на всички разходи, процентният размер ГПР 49,37 % е реален и точен, за да се гарантират правата на потребителя за преценка на икономическите последици от сключването на договора. В чл.3, ал.1, т.7 от договора е записано, че общият размер на всички плащания е в размер на 1887 лв. при отпуснат заем в размер на 1000 лв. В случая, неустойката явно не е била включена, което съставлява нарушение на чл. 11, т.10 от ЗПК. В процесния случай съдът би бил изправен пред необходимостта да приложи чл.

23 от ЗПК, което е невъзможно поради друга налична съществена причина, а именно че не са приложени описаните в т.12 от заявлението документи, удостоверяващи, че „Агенция за контрол на просрочени задължения“ АД има качеството на кредитор към датата 05.06.2025г. на искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Обжалваното разпореждане е законосъобразно и подлежи на потвърждаване.

По мотивите, Пловдивският окръжен съд – V възз. гр.с.

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава Разпореждане № 18886/02.07.2025г.

10231/2025г. по описа на Районен съд – Пловдив, XIX гр.с. по ч.гр.д.№

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

4

2. _______________________

5