Решение № 1674 от 29.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1674 гр. София, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 75 СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА

АНГЕЛОВА при участието на секретаря СНЕЖАНКА К. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ИВ. ИВАНОВА АНГЕЛОВА

Гражданско дело № 20251110104156 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „ПКБ“ ЕООД срещу В. П. П., с която са предявени а установителни искове с правно основание чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от 2 956,41 лева, представляваща главница по договор за потребителски кредит № ////// от 15.03.2023г., ведно със законната лихва, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК– 04.11.2024г. до окончателното плащане, сумата от 1 217,30 лева – договорна лихва за периода от 20.05.2023г. до 05.06.2024г., сумата от 358,32 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 21.04.2023г. до 05.06.2024г., сумата от 377,42 лева – мораторна лихва за периода от 05.06.2024г. до 29.10.2024г. и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.

1 ЗЗД, вр. с чл. 240 от ЗЗД за заплащане на сумата от 1 166,67 лева, представляваща възнаграждение за приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит – услуга „Фаст“, ведно със законната лихва, считано на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК– 04.11.2024г. до окончателното плащане, както и сумата от 1 458,33 лева, представляваща възнаграждение за отлагане/намаляване на определен брой погасителни вноски или промяна на техния падеж– услуга „Флекси“, ведно със законната лихва, считано на предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК– 04.11.2024г. до окончателното плащане.

Ищецът–„ПКБ“ ЕООД твърди, че на 15.03.2023г. сключил с ответника В. П. П.

1

Договор за потребителски кредит № //////, по силата на който на последния е отпуснат заем на стойност от 3 000 лева, при годишен лихвен процент от 41,00 % и годишен процент на разходите 48,93 %. Сочи, че за кредитополучателя е възникнало задължението да погаси заема в 36-месечен срок, съгласно определен погасителен план. Допълва, че по желание на ответника са закупени и допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, изразяващи се в приоритетно разглеждане на искането за отпускане на кредит, отлагане/намаляване на определен брой погасителни вноски или промяна на техния падеж, като ответникът се е възползвал единствено от услугата „Фаст“. За тяхното предоставяне било уговорено възнаграждение от 1 200 лева за първата и съответно 1 500 лева за втората услуга, като възнагражденията ставали изискуеми с подписването на договора, но се разсрочвали на равни месечни вноски и се добавяли към месечните вноски за погасяване на кредита, като общият размер на ежемесечната погасителна вноска е в размер на 221,09 лева, изискуема на 20-то число на съответния месец. Излага, че е изпълнил точно и своевременно задълженията си си по договора, като на 15.03.2023г. извършил два превода за сумата от 995,70 лв., съответно сумата от 1024,68 лв. за поискани от кредитополучателя рефинансирания на задължения с кредитор „ПКБ“, а с остатъка от 979,62 лв. била заверена банковата сметка на ответника. Сочи, че ответната страна усвоила кредита и е извършила едно плащане на 28.04.2023г. на стойност от 222,05 лв. Поддържа, че поради неизпълнение на задълженията договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем на 05.06.2024г., за което обстоятелство ответникът бил уведомен чрез писмо на посочения в договора адрес. Моли съда да постанови съдебно решение, по силата на което да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Ответникът – В. П. П. е депозирал в срок отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва действителността на чл. 6 от договора поради противоречие с добрите нрави с аргументи, че размерът на ГЛП надвишава четирикратно размера на законната лихва, а този на ГПР е незаконосъобразно определен. Навежда доводи за нищожност на клаузите в договора, регламентиращи допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Излага, че последните са свързани с усвояването и управлението на кредита, а тяхното събиране от кредитора противоречи на чл. 10а, ал. 2 ЗПК. Поддържа, че тези допълнителни услуги представлявали разходи по кредита, които следва, но не са включени при определянето на ГПР, както и че задължението за тяхното заплащане не е индивидуално уговорено. Твърди, че договорът за кредит е нищожен и поради това, че в него не са посочени използваните допускания при изчисляването на ГПР и при определянето на неговата стойност не са включени всички разходи по кредита.

Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и 2 възраженията на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:

Допустимостта на предявената искова претенция по чл. 422 ГПК изисква освен наличието на общите процесуални предпоставки за съществуването и надлежното упражняване правото на иск, така и специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителен иск в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. В настоящата хипотеза процесуалните предпоставки са налице, поради което правният спор следва да бъде разгледан по същество.

Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени установителни и осъдителни искове с правна квалификация чл. 422, ал.1 от ГПК, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД, вр. с чл. 86, ал.1 от ЗЗД и осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 240 ЗЗД. Основателността на исковите претенции е обусловена от установяването в условията на пълно и главно доказване на следните обстоятелства от ищеца: договорно правоотношение с ответника, по силата на което му е предоставен заем в сочения размер, че падежът на задължението е настъпил, настъпването на предпоставките за предсрочна изискуемост, обявяване на кредита за предсрочно изискуем чрез уведомяване на ответника, наличието на валидна уговорка между страните за предоставяне на процесните допълнителни услуги, предоставянето на услугите от ищеца и тяхната стойност, както и че клаузите от договора са индивидуално уговорени. В доказателствената тежест на ответника е при установяване на горните факти да докаже погасяване на задълженията на падежа, както и въведените с отговора на исковата молба възражения.

От събраните в хода на производството писмени доказателства се установява, че на 15.03.2023г. между „ПКБ“ ЕООД и В. П. П. е сключен Договор за потребителски кредит № //////, по силата на който на ответника е предоставена на заем сума в размер на 3 000 лв. при ГЛП от 41 % и ГПР – 48,93 %, като общо дължимата сума по кредита възлиза на 5 259 лв. Страните са постигнали съгласие и за допълнителна услуга „Fast”, предоставяща право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит, и допълнителна услуга „Flexy” за промяна на погасителния план на потребителския кредит. Срещу предоставянето на тези допълнителни услуги е уговорено заплащането на възнаграждение в размер на 1 200 лв. за първата и 1 500 лв. за втората услуга, като размерът на вноските на закупените допълнителни услуги са дължими заедно с месечната погасителна вноска по кредита. В чл. 15 от приложимите Общи условия е отбелязано, че закупуването им е по желание на кредитополучателя.

Общо дължимата сума по въпросния потребителски кредит ведно с допълнителните услуги е 7 959 лв., платима на 36 месечни погасителни вноски, всяка от които в размер на 221,09 лв. с падеж 20-то число на съответния месец съгласно приложения 3 погасителен план.

Основен спорен въпрос между страните е действителността на процесния договор за потребителски кредит. При преценката за валидния характер на облигационното правоотношение обаче следва да се съобрази, че ответникът е физическо лице, по отношение на което не се твърди, а и не са налице данни същото да е действало в рамките на своята професионална или търговска дейност, нито е налице някое от изключенията по чл. 9, ал. 1 ЗПК. В това отношение, договорната връзка между страните попада в приложеното поле на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на нея са приложими не само специалните изисквания към съдържанието на договора за потребителски кредит, а наред с това и специалната защита на потребителя, регламентирана в ЗЗП относно неравноправните клаузи в потребителските договори.

Нещо повече, при извършване на преценка относно действителността на договора за кредит съдът не е обвързан от наличието на посочени от ответника основания, доколкото нормите, уреждащи нищожността са от императивен характер и за тях съдът следи служебно предвид действието на чл. 6, § 1 от горната Директива 93/13/ЕИО. / Решение по дело Oceano Grupo Editorial - C-240/98, Решение по дело Salvat Editores – С-244/98, Решение по дело Mostaza Claro – C-168/05, Решение по Pannon GSM – C243/08, Решение по Banco Espanol de Credito SA – C-618/1/.

С оглед на изложеното следва да се извърши проверка за наличие на основания за недействителност на процесния договор. С разпоредбата на чл. 11 ЗПК е регламентирано задължителното съдържание на договора за потребителски кредит, като по аргумент от чл. 22 ЗПК неспазването на изискванията по чл. 11, т. 7-12 ЗПК се санкционира с нищожност на договора, доколкото последните са призвани да обезпечат информираността и правото на свободен избор на стоки и услуги от потребителя. От приетия като доказателство по делото договор за кредит се установява, че последният е сключен в предписаната от закона писмена форма, а съдържащият се в него текст е представен с еднакъв по вид, формат и размер шрифт, който видимо и без необходимостта от специални знания не е по-малък от 12. С договора е предоставена информация на потребителя относно правната възможност в 14-дневен срок да се откаже от сделката с указания за начина на упражняване на правото и произтичащите от това последици. Посочени са изискуемите от закона параметри на отпуснатия кредит - размер на кредита, падеж и размер на месечните погасителни вноски, срок на издължаването му, като към договора е приложен погасителен план с посочени падежни дати на отделните вноски - размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски – чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК.

Като твърдян порок на договора за потребителски кредит е посочено противоречието на клаузата за възнаградителна лихва с добрите нрави, тъй като нейният размер многократно надхвърля стойността на законната лихва за забава. На 4 първо място, следва да се отбележи, че цитираната от ответника съдебна практика на касационната инстанция, е преодоляна, като понастоящем се възприема, че задаването на императив на конкретно съотношение между възнаграждението по договора и трикратния размер на законната лихва, без подобен максимален размер да е законодателно уреден и без да се преценят всички обстоятелства по договора, е необосновано /в този смисъл Решение № 50086 от 21.12.2023г. по т.д. № 1027/2022г. на ВКС, I т.о./. Нищожност на това основание би била налице, ако клаузата за заплащане на договорна лихва предвижда такъв размер, който излиза извън присъщата функция да бъде възнаграждение, което заемателят дължи на кредитора за това, че му е предоставена възможността да ползва паричните средства, предмет на сделката, за определен продължителен период от време. За противоречащи на добрите нрави се считат сделки, с които неравноправно се третират икономически слаби участници в оборота, като се използва недостиг на материални средства на един субект за облагодетелстване на друг. Преценката следва да се осъществи и като се вземе предвид за същността на възнаградителната лихва, която от една страна представлява цената на парите като капитал, а от друга – цената на времето, през което търговецът е лишен от ликвидността на този капитал. Следователно, от определящо значение за съответствието на клаузата за възнаградителна лихва с общоприетите норми за справедливост и добросъвестност е продължителността, по време на която заемателят ще се полза с отпуснатите му парични средства – 36 месеца, че същата е във фиксиран размер за срока на договора – арг. от раздел III, т. 1 от СЕФ и чл. 4.1 от Общите условия, както и че се касае за кредитиране без предоставено обезпечение.