Определение № 246 от 27.01.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 246 гр. Пловдив, 27.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Румяна Ив. Андреева Атанасова Въззивно частно гражданско дело № 20245300503324 по описа за 2024 година Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба от М. М. Г. с ЕГН ********** от г*****, чрез пълномощника му адв. Д. Б., против определение № 260190 от 07.11.2024 г., постановено по гр. д. № 9521/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, III гр. състав, с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по делото Решение № 260067/30.09.2024 г., в частта му за разноските, като му бъдат присъдени сторените по делото разноски в размер на 1200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение. В частната жалба се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение, а искането е да се отмени атакуваното определение, като вместо него да се постанови друго такова, с което молбата за изменение на решението в частта за разноските да се уважи.

Ответникът по частната жалба „МОТО ПФОЕ“ ЕООД не е взел становище по същата.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав, за да се произнесе, взе предвид следното:

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна в производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо същата е процесуално допустима.

Разгледана по същество, частната жалба се приема за основателна, при следните съображения:

С Решение № 260067/30.09.2024 г., постановено по гр. д. № 9521/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, III гр. състав са отхвърлени предявените о т „МОТО ПФОЕ“ ЕООД против М. М. Г. обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ГПК, бр. чл.79, ал.1 и чл.92 ЗЗД, за признаване за 1 установено на съществуването на парични вземания.

С решението първоинстанционният съд е отказал да присъди на ответника сумата в размер на 1 200 лв. за направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, по съображения, че липсват доказателства за плащането на такова, тъй като в представения по делото договор за правна защита и съдействие текстът относно изявлението за заплащането и е дописан на ръка.

С молба от 09.10.2024 г. ответникът М. М. Г. е отправил искане до съда да измени решението си в частта за разноските по реда на чл.248 ГПК, като да възложи направените от него разноски по делото в размер на 1 200 лв. за заплатено адвокатско възнаграждение върху ищеца.

С атакуваното тук определените ПРС е оставил молбата без уважение.

Пловдивският окръжен съд в настоящия съдебен състав намира това определение за неправилно.

Отговорността на страните за разноски в исковия процес е обусловена от изхода на спора и се разпределя по правилата на чл. 78 ГПК.

Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК , ищецът има право на разноски, съразмерно на уважената част от иска, а при отхвърляне на иска и при прекратяване на делото правото на разноски принадлежи на ответника - чл. 78, ал. 3 и ал. 4 ГПК.

В случая предвид отхвърлянето на исковете ответникът има право на присъждане на разноски. Наличието и размерът на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение се установява съобразно представения по делото в последното съдебно заседание договор за правна защита и съдействие, видно от който е уговорено ответникът да заплати на процесуалния си представител адв. Б. сумата от 1200 лв. възнаграждение за оказаната му правна помощ по делото. Макар и дописано на ръка, в договора се съдържа изявление относно това, че възнаграждението е платено в деня на подписване на договора – 30.03.2022 г. Подписите на страните следват това изявление, поради което съдът приема за доказано както уговарянето на дължимостта на същото, така и неговото заплащане.

Ето защо и предвид отхвърлянето на исковете като неоснователни, ответникът има право на разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК в пълен размер.

Предвид изложеното частната жалба се явява основателна. Обжалваното определение като неправилно ще се отмени, а вместо него ще се постанови друго такова, с което ще се допусне исканото изменение на първоинстанционното решение в частта на разноските, като искането на ответника за присъждане на разноски за заплатено адвокатско възнаграждение ще се уважени.

2

Воден от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 260190 от 07.11.2024 г., постановено по гр. д. № 9521/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, III гр. състав и вместо него постановява:

ИЗМЕНЯ Решение № 260067/30.09.2024 г. постановено по гр. д. № 9521/2020 г. по описа на Районен съд Пловдив, III гр. състав в частта за разноските, като

ОСЪЖДА „МОТО ПФОЕ“ ЕООД с ЕИК 000646811,1 седалище и адрес на управление: гр.София, район „Люлин“, бул.“Сливница“ № 444 да заплати на М. М. Г. с ЕГН ********** от г*****, сумата от 1200 (хиляда и двеста) лева разноски по делото в първоинстанционното производство за заплатено адвокатско възнаграждение.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3