Решение № 150 от 26.04.2021, Районен съд - Горна Оряховица
- Съд
- Районен съд - Горна Оряховица
- Дело
- Гражданско дело 1469/2020
- Вид
- Решение № 150
- Подписан
- 26.04.2021
- Състав
- Илина Венциславова Джукова
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.258, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.229, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.26, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 150 гр. Горна Оряховица , 26.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, X СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и четвърти март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
Илина В. Джукова при участието на секретаря Стела Т. Бакърджиева като разгледа докладваното от Илина В. Джукова Гражданско дело № 20204120101469 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.9, ал.1, изр. посл., вр. чл.33, ал.2 ЗКонц, чл.154 ЗКонц, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.154 ЗКонц, вр. 92, ал.1 ЗЗД.
Ищецът Община Стражица твърди, че сключила с ответника ЕТ „А**** – Й.Й.“ договор от 01.05.1999 г., по силата на който му предоставила за ползване собствения си недвижим имот – язовир в местността „Бекчия“ с обща площ от 165 дка в парцел „ОКЕ 272“ в землището на с.Кесарево. Съгласно последващи анекси срокът на договора бил удължен до 11.12.2026 г. Твърди се, че ответникът не заплатил концесионната цена за периода от 01.02.2020 г. до 30.06.2020 г. от 4 438,20 лв. и дължимите съгласно анекс от 21.02.2018 г. задължителни разходи „оператор на язовирна стена“ за 2019 г. и за 2020 г. (първа вноска) от общо 2 092,24 лв. по договор, сключен между ищеца и външен оператор. Поради неизпълнението на тези задължения и в изпълнение на решение № 110/2020 г. на Общински съвет – гр.Стражица, Кметът на Общината издал заповед № 1154/16.07.2020 г., с която прекратил концесионните отношения. Твърди се, че заповедта била връчена на ответника на 20.07.2020 г. Сочи се, че наемната цена и разходите за оператор на язовирна стена не са заплатени и до момента. Ищецът счита, че ответникът му дължи и заплащане на неустойка от 1 700 1 лв., предвидена в чл.6, ал.3 от договора за концесия. Моли за постановяване на решение, с което едноличният търговец да бъде осъден да заплати на ищцовата община сумата от 4 438,20 лв., представляваща концесионно възнаграждение по договор от 01.05.1999 г. за концесия на язовир в местността „Бекчия“ в землището на с.Кесарево за периода от 01.02.2020 г. до 30.06.2020 г., сумата от 2 092,24 лв., представляваща задължителни разходи „оператор на язовирна стена“ за 2019 г. и за 2020 г. – първа вноска и сумата от 1 700 лв., представляваща неустойка, със законната лихва върху сумите от предявяване на иска до окончателното им изплащане, с присъждане на сторените в производството разноски.
Ответникът Й. М. Й., действащ като ЕТ „А**** – Й.Й.“ не е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131, ал.1 ГПК и не се явява в проведените съдебни заседания.
Съдът, след съобразяване на твърденията на страните и преценка на събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Видно от акт за публична общинска собственост № 8240, вписан в Службата по вписванията при Районен съд – Горна Оряховица с вх.рег. № 52/06.01.2020 г., акт № 25, том I и скица № 15-167939-25.02.2019 г. на СГКК – Велико Търново поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в с.Кесарево, община Стражица, местността „Под мешето“, с площ от 165 837 кв.м., с трайно предназначение на територията: територия, заета от води и водни обекти и начин на трайно ползване: язовир, с номер по предходен план 000272, бил публична собственост на ищцовата община.
От представения договор от 01.05.1999 г. се установява, че ищецът предоставил на ответника за ползване на концесия посочения язовир за срок от 5 години (до 01.05.2004 г.) срещу задължение за заплащане на 25 510 000 лв. /неденоминирани/ – до 10-то число на следващия месец и предварително заплащане за тримесечието или шестмесечието – до 10-то число на следващ месец (чл.6, ал.1 от договора). Съгласно чл.4 от договора, ответникът се задължавал да заплати гаранция за изпълнение на задълженията си в размер на две месечни вноски, която била платена от внесения депозит. В чл.6, ал.2 от договора било уговорено, че неплащането на цената (концесионното възнаграждение) в срок от 2 месеца е основание договорът да бъде развален от концедента без изрично предизвестие, като в този случай се дължала неустойка в размер на двойния размер на гаранцията и всичко, намиращо се във водите на язовира към момента на прекратяването (ал.3 на чл.6 от договора).
С анекс от 11.12.2001 г. срокът на договора бил изменен от 5 години на 25 години, считано от 11.12.2001 г. до 11.12.2026 г. С последващи анекси от 20.04.2007 г., 2
20.08.2007 г., 24.01.2008 г., 23.01.2009 г. и 17.04.2012 г., бил изменян размера на годишното концесионно възнаграждение – съответно 6 520,44 лв. от 01.01.2007 г. и последващото намаляване на възнаграждението за същата година с 2 608,18 лв., възнаграждение в размер на 7 335,48 лв. от 24.01.2008 г., в размер на 7 907,64 лв. от 01.01.2009 г. и в размер на 8 129,05 лв. от 01.03.2012 г. На 05.03.2013 г. бил сключен анекс, съгласно който годишната концесионно възнаграждение било изменено на 8 470,56 лв. считано от 01.03.2013 г., а на 16.11.2015 г. страните уговорили приспадане на сумата за извършени разходи от дължимите концесионни вноски за периода от 01.11.2016 г. до 30.04.2016 г. С анекс от 12.02.2018 г. концесионният договор бил изменен в частта по дължимото концесионно възнаграждение, като било уговорено заплащане на 8 707,68 лв. с ДДС годишно, считано от 01.03.2018 г.
Представеното извлечение от решение № 413 по протокол № 40/31.01.2018 г. на Общински съвет – Стражица установява, че било взето решение всеки наемател или концесионер на язовир да заплаща 25 % от годишната наемна или концесионна цена на съответния язовир, представляваща част от ежегодните задължителни разходи за оператор на язовирна стена съгласно чл.138в от ЗВод, като с анекс към договора за концесия от 21.08.2018 г. било уговорено, че ответникът се задължава да заплаща на концедента 25 % от годишната концесионна цена в размер на 2 176,92 лв., представляваща част от ежегодните задължителни разходи за „оператор на язовирна стена“.
С договор № 20/01.03.2019 г. ищецът възложил на „Надзор и експлоатация на язовири и ХТС 65“ ООД да изпълнява дейността „оператор“ на всички язовирни стени и съоръженията към тях, собственост на Общината, намиращи се на нейната територия, в т.ч. и процесния /т.8 от приложението към договора/, за срок от една година от датата на подписване на договора /до 01.03.2020 г./ при възнаграждение от 25 200 лв. с ДДС, което било заплатено на два пъти съобразно уговореното в договора (преводни нареждания от 13.03.2019 г. и 09.09.2019 г. на „Банка ДСК“ ЕАД). С договор № 25/04.03.2020 г. ищецът възложил същата дейност на това дружество за нов едногодишен срок /до 04.03.2021 г./, при възнаграждение в същия размер, платено от ищеца съобразно уговореното в договора (платежни нареждания от 10.04.2020 г. и 02.09.2020 г. на „Банка ДСК“ АД).
Ищецът издал фактури №№ 0000021947/11.02.2020 г., 0000022084/10.03.2020 г., 0000022199/10.04.2020 г.; 0000022349/12.05.2020 г. и 0000022500/11.06.2020 г., всяка за сумата от 725,64 лв. с ДДС – месечна концесионна вноска, съответно за месеците от февруари до юни 2020 г., които не носят подпис на ответника. Ищецът издал и фактури № № 0000020528/12.04.2019 г.; 0000021159/27.08.2019 г. и 0000021702/10.12.2019 г., всяка за сумата от 725,56 лв. с ДДС, с посочено основание съответно I-ва, II-ра и III-та 3 вноска за 2019 г. за оператор на язовирна стена и фактура № 0000022296/14.04.2020 г. за сума в същия размер, с основание I-ва вноска за 2020 г. за оператор на язовирна стена. Тези фактури също не били подписани от ответника.
Съгласно заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза посочените фактури са осчетоводени при издателя – Община Стражица по счетоводна сметка 4110 /Вземания от клиенти от страната/, като в счетоводството на ищеца не е отразено плащане по тях. Проверка в счетоводството на ответника вещото лице е било в невъзможност да извърши поради неосигуряване на поискания достъп и отказ за съдействие от страна на едноличния търговец.
Съгласно представеното извлечение от решение № 110 по протокол № 10/30.06.2020 г. на Общински съвет – Стражица било взето решение от 01.07.2020 г. да се прекрати договора за концесия поради неплащане на концесионната цена и задължителните разходи за оператор на язовирна стена. Била издадена заповед № 1154/16.07.2020 г. на Кмета на Община Стражица, съгласно която правоотношението по договора за концесия се прекратявало от 01.07.2020 г. В заповедта било посочено, че към 30.06.2020 г. дължимите по договора суми са в общ размер 6 530,44 лв., включващи неплатен наем за периода от 01.02.2020 г. до 30.06.2020 г. и задължителни разходи „оператор на язовирна стена“, както и че ответникът дължи неустойка в размер на двойния размер на гаранцията – 1 700 лв. съгласно чл.6, ал.3 от договора. Дадено било указание за начина на плащане на сумите и предупреждение, че при невнасянето им в срок от 14 дни, те ще бъдат събрани по съдебен ред. Съгласно неоспореното по авторство удостоверително изявление на ответника на гърба на заповедта и показанията на свид.Димов – служител на ищеца и член на комисията по връчването, ответникът е получил копие от заповедта на 20.07.2020 г.
На 25.08.2020 г. била издадена фактура № 0000022944/25.08.2020 г. за заплащане на сумата от 1 700 лв. с ДДС с основание „неустойка по договор № 50/01.05.1999 г.“, която не била подписана от ответника. Съгласно заключението по експертизата тази фактура също била осчетоводена при ищеца по сметка 4110 /Вземания от клиенти от страната/, без да е отразено плащане.
Въз основа на приетите за установени факти, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл.9, ал.1, изр. посл., вр. чл.33, ал.2 ЗКонц – за заплащане на концесионно възнаграждение; чл.154 ЗКонц, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – за заплащане на разходи за оператор на язовирна стена и чл.154 ЗКонц, вр. 92, ал.1 ЗЗД – за заплащане на неустойка при прекратяване на договора. Основателността им с оглед твърденията на 4 ищеца е предпоставена от съществуването на правоотношение по договор за концесия с твърдяното съдържание, възлагане на стопанисването, поддържането и осъществяването на техническата експлоатация на язовирната стена и на съоръженията към нея на физическо лице хидроспециалист или юридическо лице, което разполага със служител хидроспециалист и прекратяване на концесионния договор.
Представеният договор и анекс от 11.12.2001 г. към него установяват осъществяването на първата от посочените предпоставки. Към датата на сключване на договора предоставянето на концесия за ползване на обекти публична общинска собственост било регламентирано в Раздел VIII /отм./ ЗОС. Съгласно чл.68, ал.1 и 2 /отм./ ЗОС договорът за концесия се сключва за срок до 15 години, който може да бъде продължен за не повече от общо 25 години. В случая договорът е сключен през 1999 г. за 5 години, а през 2001 г. е продължен за 25 години, но считано от сключване на анекса, а не от началото на концесията, както предписва императивното правило.
Поради противоречие с посоченото повелително правило, уговорката в анекса от 11.12.2001 г. е нищожна и волята на страните следва да бъде заместена от посочената норма съгласно чл.26, ал.4 ЗЗД и по аналогия от чл.229, ал.3 ЗЗД. Така договорът между страните следва да се счита сключен за срок до 01.05.2024 г., в т.ч. и за исковия период от 01.02.2020 г. до 30.06.2020 г. Няма установени обстоятелства, от които може да се направи извод, че ищецът не е изпълнил задължението си да предостави ползването на язовира. Точно обратното – сключването на анексите, извършването на разходи за ремонт и установеното от свидетеля, че ответникът е следвало да освободи процесния язовир, заедно с други ползвани от него, индицира на изпълнение на задължението за предоставяне на ползването на обекта на концесията от страна на ищеца. С оглед изложеното и съгласно чл.33, ал.2 ЗКонц, постановяващ, че концесията за услуги с обект държавна или общинска собственост винаги е възмездна, ответникът дължи заплащане на концесионно възнаграждение през исковия период. Съгласно уговореното в анекс от 12.02.2018 г., считано от 01.03.2018 г., включително и през процесния период (доколкото не се твърди последващо индексиране), годишното възнаграждение е в размер на 8 707,68 лв. с ДДС. Съобразно уговореното в чл.6, ал.1 от договора, то е дължимо всеки месец, при което размерът на месечно дължимото е 725,64 лв. с ДДС. Исковият период включва 5 месеца – от февруари до юни 2020 г., поради което ответникът дължи заплащане на 3 628,20 лв. Тъй като между страните е уговорен срок за плащане – до 10-то число на следващия месец, задължението е станало изискуемо по силата на факта изтичане на този срок, без да е необходима покана (макар и такава да е отправена със заповедта за прекратяване на договора за концесия). Ответникът не твърди, нито доказателствата установяват заплащане на посочената сума или погасяването на задължението чрез друг способ, поради което искът следва да бъде уважен в посочения размер, а в частта над тази сума до 4 438,20 лв. – да бъде отхвърлен.
Разпечатката съдържа 24 от 51 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/8b87d462-1d39-4bc0-bff7-8f74b36ab5af