Решение № 23699 от 27.12.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 23699 гр. С., 27.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 28 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря МАРТИНА П. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20251110143467 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Делото е образувано след обезсилване на решение на Софийския районен съд с Решение № 5020/01.08.2025 г. по въззивно гражданско дело № 8032/2023 г. на Софийския градски съд, IV-в състав, по искова молба на „Т.С“ ЕАД срещу „А.Б“ ООД, с която са предявени претенции за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца 606,26 лева – стойност на доставена без основание до имот на ответника на адрес: С., ул.

„Н.Ц“, ***, кафене на партера, в периода от месец юли 2013 г. до месец април 2014 г., и 35,48 лева – обезщетение за забава за плащане на последната посочена сума в размер на законната лихва за периода от 31.08.2013 г. до 05.12.2014 г. – вземания по Заповед за изпълнение от 13.01.2015 г. по частно гражданско дело № 845/2015 г. на Софийския районен съд, 28. състав.

Ищецът твърди, че е доставял топлИ. енергия до описания по-горе имот, който ответникът ползва за стопански цели, но в нарушение на правилата на ЗЕ не бил сключил договор за доставка, а ищецът нямало как да прекрати топлоподаването, понеже ставало въпрос за самостоятелен обект в сграда в етажна собственост, в която няма заявено желание за прекратяване на отоплението. Затова ответникът се бил обогатил неоснователно със стойността на доставената до сградата топлИ. енергия за частта, послужила за неговия имот. Била издадена заповед за изпълнение, по която ответникът възразил, заради което се иска установяване на задължението. Претендират се разноски.

В законоустановения срок е подаден отговор от ответника – „А.Б“ ООД, с който предявеният иск се оспорва, като се сочи, че помещението било в 1 отделно тяло от основната сграда, пред него не преминавали тръби, и поради това не се отоплявало от енергията, подавана от ищеца. Това било установено от комисия и ответникът нищо не дължал, тъй като се прилагал режимът по Закона за защита на потребителите.

В съдебното заседание ищецът иска уважаване на иска, ответникът излага съображения, че обектът му е извън основното тяло на сградата и не се отоплява по никакъв начин, като искът не е договорен и не следва да дължи никакви разходи и за сградната инсталация в основното тяло на сградата.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Съгласно представен на лист 14 от гражданско дело № 19662/2015 г. на Софийския районен съд, 50. състав, Нотариален акт № *********** г., том I, рег. № 1623, нот. дело № 121/2006 г. на нотариус Е.Е с № *** от регистъра на Нотариалната камара, ответникът е закупил имота, описан в първия абзац на решението.

Съгласно представен на лист 16 от делото Договор № ********** г. между страните е бил подписан на последната дата договор, по силата на който ищецът да доставя на ответника топлИ. енергия до обекта на ответника, описан в първия абзац на решението. Договорът е със срок 5 години.

Съгласно представен на лист 38 от делото констативен протокол от 12.05.2011 г., представен от ищеца, в обекта на ответника има техническа невъзможност да се прокара радиатор, и е спряно всякакво топлоподаване.

Съгласно изслушаното заключение на топлотехническата експертиза, приета с участието на страните по настоящото дело в заседанието по гражданско дело № 19662/2015 г. на Софийския районен съд, 50. състав, от 22.06.2016 г. (на лист 106 от делото), а в писмен вид – представено на лист 82 – 89 и 99 – 102 от последното дело, което съдът кредитира като логично и без съществени противоречия и не е оспорено от страните по реда на чл. 200, ал.

3, изр. второ ГПК, обектът на ответника е магазин извън основното тяло на сградата с адрес: С., ул. „Н.Ц“, ***, като са свалени и тръбите за монтажа им.

Кубатурата на обекта на ответника е 285 куб.м., което би следвало да даде цена за сградна инсталация за процесния период от 415,22 лева.

Въз основа на така установените факти съдът намира следното от правна страна:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК кумулативно съединени искове за признаване на задължения от неоснователно обогатяване на ответника с топлИ. енергия, доставена в негов имот, с правна квалификация чл. 59 ЗЗД, и за лихва за забава с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 84, ал. 2 ЗЗД.

Тъй като ответникът е юридическо лице, а съгласно дефиницията на понятието „потребител“ в § 13, т. 1 ЗЗП потребители са само физически лица, не се прилагат нормативни актове в областта на потребителското право.

Главният иск се уважава, ако съдът установи, че ответникът е доставял 2 до имот на ищеца топлИ. енергия, като се установи и стойността на същата за процесния период, а евентуалният – ако се установи, че преди завеждане на иска ищецът е поканил ответника да му плати. Възражението на ответника може да доведе до намаляване на размера на уважената претенция или отхвърлянето , ако се установи, че макар и да е имало доставена енергия, тя не е била годна да затопли имота на ответника.

В случая е предявен не договорен иск, а такъв за неоснователно обогатяване. Доколкото за обекта на ответника има доказана невъзможност да се отоплява от сградата, с която го свързва стена, доказано с протокол на ищеца, и става въпрос за отделно тяло на сградата, не може да се приеме, че се дължи плащане за сградната инсталация – тя не е обща част, която се отнася към обекта на ответника, като по аналогия се прилага чл. 38, ал. 2 ЗС.

Не може да се приложи и правилото на чл. 149, ал. 3 ЗЕ, тъй като е в сила от 12.03.2021 г.

Поради това не се установява никакво обогатяване на ответника, който не може ефективно да ползва доставена от ищеца енергия, и исковете следва да се отхвърлят изцяло.

Относно разноските:

При този изход на спора право на разноски има ответникът съгласно чл.

78, ал. 3 ГПК.

Доказаните разноски са в размер на 350 лева – депозити за вещи лица по гр. дело № 19662/2015 г., или общо следва да се присъдят на ответника 350 лева.

Така мотивиран, Софийският районен съд, 28. състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от „Т.С“ ЕАД иск с правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на „А.Б“ ООД, с ЕИК: 131453409, и адрес на управление: С., район „И.“, ул.

„Н.Ц“, ***, да плати на „Т.С“ ЕАД, с ЕИК: **********, и адрес на управление: С., ул. „Я.ц“ № *** сумата от 606,26 лева (шестстотин и шест лева и 26 стотинки) – стойност на доставена без основание до имот на ответника на адрес: С., ул. „Н.Ц“, ***, кафене на партера (аб. № ********), в периода от месец юли 2013 г. до месец април 2014 г., и 35,48 лева (тридесет и пет лева и 48 стотинки) – обезщетение за забава за плащане на последната посочена сума в размер на законната лихва за периода от 31.08.2013 г. до 05.12.2014 г. – вземания по Заповед за изпълнение от 13.01.2015 г. по частно гражданско дело № 845/2015 г. на Софийския районен съд, 28. състав.

Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на ответника – „Т.С“ ЕООД, с ЕИК: *********.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийския градски съд в двуседмичен срок от получаване на препис от страните.

3

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4