Определение № 807 от 03.06.2025, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 807 гр. Плевен, 03.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА

Членове:

РЕНИ В. ГЕОРГИЕВА

ДАЯНА СТ. ВАСИЛЧИНА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ЦВ. КРЪСТЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20254400500377 по описа за 2025 година ПРОИЗВОДСТВО по чл. 278 вр. чл. 248 ГПК.

Пред Плевенския окръжен съд е постъпила частна жалба от ЕАдвД „Д.

М.“ с БУЛСТАТ***, представлявано от адв. Д. М., в качеството на процесуален представител на Н.Е.П. срещу Определение № 1886/ 10. 04. 2025 г. по гр. д. № 3844/ 2024 г. по описа на Плевенския районен съд, постановено по реда на чл. 248 ГПК и с което е изменено Решение № 130/ 03. 02. 2025 г. по същото дело в ЧАСТТА, с която на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗА“АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК2035087899 е осъдено да заплати на частния жалбоподател адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. В частната жалба се твърди, че определението е неправилно и незаконосъобразно, осъществено е процесуално представителство, поради което съгласно чл. 2, ал.5 НВАР следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение. Отправено е искане за отмяна на обжалваното определение и разноските да бъдат в размер и основание, присъдени с решението на съда.

Ответникът по частната жалба “АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с ЕИК2035087899 е изразил становище, че същата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение и обжалваното определение да бъде потвърдено.

ПЛЕВЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено следното:

ЧАСТНАТА ЖАЛБЛА е подадена в законовия срок по чл. 275, ал.1 1

ГПК, от активно легитимирана страна срещу акт, който подлежи на въззивно обжалване, поради което е ДОПУСТИМА.

ЧАСТНАТА ЖАЛБА Е ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

С Решение рег. № 130/ 03. 02. 2025 г. по гр. д. №3844/ 2024 г. по описа на Плевенския районен съд предявените искове с правно основание чл.

26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договор за потребителски кредит и договор за предоставяне на поръчителство са уважени. Съдът е уважил предявения на основание чл. 55, ал.1 ЗЗД от Н. Е. П. иск срещу „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД за сумата от 236, 94 лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на исковата молба 04. 07. 2024 г. до окончателното изплащане.

С оглед уважаването на иска с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД съдът на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, ал.2 ЗА е осъдил „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД да заплати на частния жалбоподател като процесуален представител на ищеца Н. Е. П. сумата от 480 лв. адвокатско възнаграждение за оказаната по производството безплатна правна помощ. В мотивите на решението районният съд е посочил, че размерът на адвокатското възнаграждение е съобразен с фактическата и правна сложност и изхода на делото.

По делото е постъпила молба по реда на чл. 248 ГПК от „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД с искане за отмяна на решението в частта за разноските относно присъденото адвокатско възнаграждение в полза на ищеца, платима от ответника в размер на 480 лв. предвид уважения осъдителен иск или в условията на евентуалност възнаграждението да бъде намалено на 240 лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото.

С обжалваното определение районният съд е изменил решението в частта за присъдените в полза на ищеца платими от ответника разноски в размер на 480 лв. адвокатско възнаграждение за уважения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, като в тази част е постановено решението да не се чете.

В мотивите на обжалваното определение районният съд е съобразил НВАР №1 от 09. 07. 2004 г. , както и Решение от 905. 12. 2006 г. по обединени дела С- 94/ 2004 и С- 202/ 2004 на СЕС и Решение от 28. 07. 2016 г. по дело С57/ 2015 на СЕС. Съдът е обсъдил обстоятелството, че присъденото възнаграждение от 240 лв. по установителния иск и още 480 лв. за уважения 2 осъдителен иск се явява прекомерно за „АЙ ТРЪСТ“ ЕООД, поради което е уважил молбата и решението е изменено, като присъденото адвокатско възнаграждение от 480 лв. в полза на процесуалния представител на ищеца не е дължимо.

Въззивният съд счита, че частната жалба е частично основателна.

Въззивният съд възприема мотивите на районния съд в решението досежно съобразяването на минималните размери по НВАР № 1 / 09. 07. 2004 г. и съобразяването на критериите определени от СЕС в цитираните решения за фактическа и правна сложност на делото, процесуалната активност и действия на процесуалния представител, реално положеният труд и направените разходи от процесуалния представител в съдебното производство. С оглед на това въззивният съд счита, че е необосновано лишаването на процесуалния представител на ищеца от адвокатско възнаграждение за предявения и уважен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД, тъй като в исковата молба допустимостта и основателността на иска е обосновано, изложени са фактически и правни доводи за уважаването на този иск, още повече, че това е свързано с обратното действия на нищожността на двата договора, което води до връщане на даденото, но само, ако е налице направено по надлежния ред процесуално искане. Липсата на определяне на поискано адвокатско възнаграждение е в противоречие и с разпоредбата на чл. 78, ал.1 ГПК, която в императивен смисъл изисква да бъдат присъдени направените по делото разноски за един адвокат съобразно уважената част от иска.

По изложените съображения въззивният съд счита, че следва обжалваното определение да бъде отменено, като следва решението на районния съд да бъде изменено в частта относно присъденото в полза на процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр.чл. 38, ал.2 ЗА и да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер на 240 лв.При определяне размера на възнаграждението съдът съобразява фактическата и правна сложност на производството, реално вложения труд и разходите на процесуалния представител на ищеца, както и изхода на делото и обстоятелството, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предявените и уважени искове с правно основание чл. 26, ал.1 3

ЗЗД, за които съдът също е присъдил адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения и на основание чл. 278 вр. чл.248 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ като неправилно и незаконосъобразно Определение № 1886/ 10. 04. 2025 г. по гр. д. № 3844/ 2024 г. по описа на Плевенския районен съд, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ГПК Решение № 130/ 03. 02. 2025 г. по гр. д. № 3844/ 2024 г. по описа на Плевенския районен съд в ЧАСТТА, в която на основание чл. 78, ал.1 ГПК вр. чл. 38, а ЗА „АЙ ТРЙСТ“ ЕООД с ЕИК203508899 е осъдено да заплати на ЕДНОЛИЧНО АДВОКАТСКО ДРУЖЕСТВО „Д. М.“ – гр София с БУЛСТАТ***, представлявано от адв.

Д. М. от САК адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., като НАМАЛЯВА размера на адвокатското възнаграждение на 240 лв.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО на основание чл. 248, ал.3 не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4