Решение № 312 от 20.08.2023, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 312 гр. Кюстендил, 17.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, I СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ваня Др. Богоева

Членове:

Евгения Хр. Стамова

Веселина Д. Джонева при участието на секретаря Галина Г. Кирилова като разгледа докладваното от Веселина Д. Джонева Въззивно гражданско дело № 20231500500104 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава Двадесета „ Въззивно обжалване“, чл.258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Делото е образувано по въззивна жалба с вх.№583/19.01.2023г. о т Р. С. Х., с ЕГН **********, с адрес с.Коняво, ул.***, чрез процесуалния й представител по пълномощие адв.С. М. от АК – Кюстендил, насочена срещу решение №19/10.01.2023г. по гр.д.

№2287/2021г. по описа на Районен съд - Кюстендил.

С обжалвания съдебен акт Кюстендилският районен съд е признал за установено в отношенията между страните, че Р. С. Х. дължи и следва да заплати на „Чез Разпределение България“ АД сумите, както следва: 835.16 лева по фактура №0003248542/19.11.2019г., дължима по чл.83 ал.1 т.6 от ЗЕ и чл.56 от ПИКЕЕ за периода от 12.08.2019г. до 12.11.2019г. и сумата от 134.78 лева, лихва върху главницата по горната фактура за периода от 03.12.2019г. до 09.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.08.2021г.) до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение в производството по ч.гр.д.№1691/2021г. от описа на К нРС и е осъдил Р. С. Х. да заплати на „Чез Разпределение България“ АД, сумата в размер на 810.00 лева, представляваща деловодни разноски в исковото производство, както и такава в размер на 75 .00 лева, представляваща сторени съдебно-деловодни разноски в производството по ч.гр.д.

№1691/2021г. от описа на КнРС.

Въззивницата обжалва първоинстанционното решение изцяло като релевира доводи за неговата неправилност поради незаконосъобразност и необоснованост. Възразява като незаконосъобразни и необосновани срещу изводите на решаващия състав, че са налице основания за ангажиране отговорността на ответницата, като отговорността по ПИКЕЕ е специална отговорност в отклонение от общите правила на договорна отговорност, и в случая правилно била ангажирана корекционна процедура, респ. съгласно заключението на 1 в.л.П. дължимата сума е доказана и искът за главница уважен. Твърди, че не са налице предпоставките на чл.48, чл.49 и чл.50 от ПИКЕЕ, даващи възможност за едностранно извършване на корекция от ищцовото дружество, респ. неприложими са чл.47 и чл.51 от ПИКЕЕ, визиращи условията за реализиране на корекционна процедура. Позовава се на заключението на в.л.С., сочещо, че нарушенията, описани в констативния протокол, не са извършени от ответницата, както и на показанията на св.Е.Д.. Акцентира върху обстоятелството, че констативният протокол, установяващ количеството ел. енергия, която се иска да заплати ответницата, е оспорен и подчертава, че по делото липсват доказателства начисленото количество ел. енергия да е доставено и реално потребено от ответницата.

Допълва, че поддържането на техническа изправност на СТИ е задължение за електроразпределителното дружество, като липсват доказателства от негова страна за изпълнение на тези задължения. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на предявените искове. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна „Електрорапределителни мрежи Запад“ ЕАД (преди „Чез Разпределение България“ АД), чрез пълномощника юрисконсулт М.В.-Л., с който се излага становище за неоснователност на депозираната въззиввна жалба и се оспорват наведените в нея оплаквания по подробно изложени съображения. Въззиваемата страна счита, че правилно районният съд не е кредитирал заключението на в.л.С., предвид наличието в него на правни съждения относно въпроси извън предмета на поставените задачи, както и противоречие в изчисленията на вещото лице. Акцентира, че дружеството не следва да доказва реално потребление на количествата ел. енергия, преизчислени по реда на ПИКЕЕ, доколкото разпоредбите на ПИКЕЕ въвеждат правна фикция, че коригираното количество електроенергия е реално потребено за срока на корекцията. Подчертава, че като оператор на електропреносна мрежа дружеството по силата на чл.56 ПИКЕЕ е легитимирано да начисли корекции на сметки на потребители за минал период и се позовава на съдебна практика на ВКС. Иска се оставяне без уважение на депозираната въззивна жалба и потвърждаване на първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

Претендират се разноските за въззивното производство.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирано лице, в законоустановения срок и срещу подлежащ на инстанционен въззивен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по делото е било образувано по предявени от „Чез Разпределение България“ АД, с ЕИК 130277958, понастоящем с наименование „Електроразпределителни мрежи Запад“ ЕАД, против Р. С. Х., с ЕГН **********, искове по реда на чл.422 от ГПК за установяване на вземанията му по издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1691/2021г. по описа на РС-Кюстендил, произтичащи от извършено по реда на чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ преизчисляване на количество електрическа енергия в хипотеза на установена при проверка с Констативен протокол №3028295/12.11.2019г. промяна в схемата на свързване на средството за търговско измерване за електроснабдения имот на Х., находящ се в с.Коняво ул.***, в резултат на която промяна се е стигнало до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, потребявани в имота, а именно: сумата от 835.16 лева – дължима по силата на извършено преизчисляване за периода от 12.08.2019г. до 12.11.2019г. , за която е била издадена фактура №0003248542/19.11.2019г., както и сумата от 134.78 лева, представляваща дължима лихва върху главницата по горната фактура за периода от 03.12.2019г. (датата, следваща падежа на плащане на издадената фактура) до 09.08.2021г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение (27.08.2021г.) до 2 окончателното й изплащане.

В отговора на исковата молба, подаден от процесуалния представител по пълномощия на Р.Х. – адв.С.М., е оспорена основателността на предявените искове, с доводи, че: констативният протокол, съставен при извършената проверка, представлява частен свидетелстващ документ, който няма обвързваща съда материална доказателствена сила относно отразените в същия констатации, които подлежат на доказване в процеса, респ. – че не е доказано по делото да е било установено наличие на промяна в схемата на свързване на електромера; не е доказано по делото фактурираните при извършеното преизчисления количества електрическа енергия да са били реално потребени от абоната, както и не е доказано ответницата да е съпричастна към състоянието на средството за търговско измерване (СТИ) и същата не следва да носи отговорност за това.

За безспорно и ненуждаещо се от доказване КнРС е обявил, че ответницата е потребител на ел. енергия, доставяна от ищцовото дружество, с място на потребление с.Коняво ул.*** и, че същата се намира в облигационна обвързаност с ищеца, регламентирана от публично известни Общи условия.

Районният съд е уважил изцяло исковете, след като е приел на база представените от ищеца документи в заверени преписи и изслушаните заключения на вещи лица, че: 1/ ищцовото дружество притежава Лицензия за разпределение на електрическа енергия №Л135-07 от 13.08.2004 г., издадена от Държавна комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР) като е собственик на разпределителната мрежа на лицензионната територия; 2/ при направена проверка на 12.11.2019 г. на СТИ в обекта по партидата на ответницата служители на отдел „Нетехнически загуби“ към ищцовото дружество, в присъствието на независими свидетели, са констатирали, че пломбата на щита на ел. таблото е нарушена, пломбата на капачката на клемния блок на електромера е нарушена, прекъсната е връзката между токова и напреженова ел. измервателна верига на първи фазов елемент на клемореда на електромера (деривационната пласина е преместена в крайно дясно положение), като по този начин е била променена правилната схема на свързване на измервателната система, за което е бил съставен Констативен протокол №3028295/12.11.2019г. в отсъствие на потребителя, като след проверката същата е възстановена; 3/ промяната в схемата на свързване е довела до пълно неотчитане на потребената електрическа енергия по единия от общо трите измервателни елемента на електромера; 4/ преизчисляването на количество електрическа енергия е било извършено, според предписанието на ПИКЕЕ - по действащите към момента на корекцията цени, утвърдени от КЕВР по Решение №Ц19/01.07.2019г. и за 3месечен период, предвид факта, че преди процесната проверка не е извършвана друга такава или смяна на процесния електромер, при съобразяване на пропускателната способност на присъединителните съоръжения в нормативно-определената граница на собственост на ел. съоръженията; 5/ ответницата е изпаднала в забава да заплати стойността на преизчислението, считано от деня, следващ падежа на плащане на фактурата.

КнОС, съобразявайки предмета на повдигнатия за разглеждане спор, установените по делото факти на база събраните доказателства и доводите и възраженията на страните, приема от правна страна следното:

Обжалваното решение е валидно и допустимо. Преценено по същество, решението на КнРС е правилно и като такова следва да се потвърди изцяло.

Настоящият съдебен състав приема, че с оглед представените по делото доказателства, а и липсата на оспорване, се установява качеството на Р.Х. на потребител на ел.енергия за посочения в исковата молба адрес в с.Коняво и по силата на договорното правоотношение за доставка на ел.енергия същата е имала задължението да заплаща стойността на използваната ел. енергия за посочения обект.

Въззивното дружество се позовава на предвидената в чл.50 ал.2 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /обнародвани в ДВ, бр.35 от 30.04.2019г. /, 3 възможност за коригиране на сметките за използвана от потребителя електрическа енергия за изминал период при установена промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количеството електрическа енергия. Същите са издадени от Председателя на КЕВР в съответствие с предвиденото в чл.83 ал.1 т.6 във вр. с ал.2 от ЗЕ, а именно – че устройството и експлоатацията на електроенергийната система се осъществява и съгласно норми, предвидени в ПИКЕЕ, приемани от КЕВР и регламентиращи принципите за установяване случаите на неизмерена, неправилно измерена и/или неточно измерена ел. енергия. Цитираните правила имат правната характеристика на подзаконов нормативен акт, който е задължителен за страните.

В чл.50 ал.2 от ПИКЕЕ, приложими за процесния случай, е предвидено, че при промяна в схемата на свързване, водеща до неизмерване, неправилно и/или неточно измерване на количествата електрическа енергия, операторът на съответната електроразпределителна мрежа изчислява количеството електрическа енергия за по-краткия период между периода от датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване до последната извършена проверка и периода от три месеца, предхождащи датата на констатиране на неизмерване/неправилно/неточно измерване. Преизчисляването се извършва на базата на половината от пропускателната способност на присъединителните съоръжения (кабели, проводници), свързващи инсталацията на клиента със съответната мрежа, при ежедневно 8-часово натоварване.

В тези случаи именно операторът на електроразпределителната мрежа /в случая „Чез Разпределение България“ АД, понастоящем с наименование „Електрорапределителни мрежи Запад“ ЕАД/ следва да изготви справка за преизчислените количества ел. енергия, както и да издаде фактура за сумата по корекцията, която потребителят следва да му заплати – чл.56 от ПИКЕЕ.