Решение № 112 от 22.01.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 112 гр. Русе, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20244520103984 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал.1 и чл.92 ЗЗД.

Постъпила е искова молба от „Йеттел България” ЕАД (с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД) срещу Й. В. В., в която се твърди, че страните са се намирали в облигационни отношения във връзка със сключени Договор за мобилни услуги от дата 12.12.2021г. за мобилен номер ***** и срок на действие 24 месеца до 12.12.2023г. и Договор за лизинг от същата дата, по силата на който е предоставено мобилно устройство TABLET LENOVO Tab М8 4G Platinum Grey на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 3.99 лв. всяка. За потребените от абоната услуги за периода от 15.11.2021г. до 14.02.2022г. дружеството издало три фактури, които не били платени от ответницата, което дало основание операторът да прекрати договорните се отношения с нея, след което е издал крайна фактура с № *** от 15.04.2022г., в която са начислени общо дължимите от ответницата по договорите суми : 268.93 лева - за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти; 79.80 лева - незаплатени лизингови вноски; 90.79 лева - за незаплатени далекосъобщителни услуги, включително включващи и неустойка за предсрочното прекратяване. За тези 1 суми в общ размер на 439,52лв. била издадена Заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК по ч.гр.д. № ***/2023 г. на Районен съд - Русе.

С оглед дадени от съда указания в заповедното производство за предявяване на иск за установяване на вземането по издадената заповед за изпълнение, се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено по отношение на Й. В. В., че дължи на „Йеттел България“ ЕАД /с предишно наименование „Теленор България/, ЕИК:130460283 сумата в общ размер на 439.52 лв., от които: 90.79 лв., представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури № *** от 15.12.2021г., № *** от 15.01.2022г., № *** от 15.02.2022г. за периода от 15.11.2021г. до 14.02.2022г.; 79.80 лв. по Договор за лизинг от дата 12.12.2021г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер *****, по силата на който абонатът е взел мобилно устройство TABLET LENOVO Tab М8 4G Platinum Grey; 268.93 лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент, от които: 67.08 лв. представляваща стойността на 3 месечни абонаментни такси и 201.85 лв. представляваща неустойка за предоставено за ползване устройство TABLET LENOVO Tab М8 4G Platinum Grey, с отстъпка от стандартната цена, съгласно т.7 от договора за мобилни услуги от дата 12.12.2021г.

В срока по чл.131 от ГПК ответната страна чрез назначения ѝ особен представител изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Оспорва се да е надлежно прекратено правоотношението между страните и да са в възникнали предпоставки за начисляване на неустойки. Също така се счита, че клаузите за неустойки са нищожни и се оспорва претендираното потребление на услуги. Моли се исковата претенция изцяло да бъде отхвърлена като неоснователна.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Между ищцовото дружество, с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД и ответника Й. В. В. са сключени Договор за мобилни услуги от дата 12.12.2021г., по който е предоставен за ползване мобилен номер *****.

Ответницата като абонат е избрала ползването на абонаментна програма Интернет + 25.99 лв., с уговорен срок на действие 24 месеца до 12.12.2023г. , 2 както и е сключила Договор за лизинг от същата дата, по силата на които е получила мобилно устройство TABLET LENOVO Tab М8 4G Platinum Grey, на изплащане посредством 23 месечни лизингови вноски в размер на 3.99 лв. всяка, съгласно уговорения погасителен план по лизинговия договор, както и с правото след изтичане на 23-месечния срок на договора срещу заплащане на допълнителна сума от 3.99 лв. да придобие собствеността върху лизинговата вещ. С оглед качеството абонат на дружеството, на ответницата било предоставено за ползване описаното по-горе мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена като стандартната цена на мобилното устройство в брой, без абонамент е била 369.90лв., а цената в брой или общата лизингова цена с избраната от абоната програма Тотал е била 95.76 лв. Отстъпката от стандартната цена, която ответницата е получила възлиза на сума в размер на 274.14лв.

За потребените по договорите от абоната услуги за периода от 15.11.2021г. до 14.02.2022г., ищцовото дружество е издало следните фактури:

- фактура №***/15.12.2021г. за отчетния период на потребление от 15.11.2021-14.12.2021г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 28.82 лв./с ДДС. Дължимата сума е била платима в срок 30.12.2021г. Към фактурата е било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

- фактура №***/15.01.2022г. за отчетния период на потребление от 15.12.2021-14.01.2022г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 30.88 лв./с ДДС/. Дължимата сума е била платима в срок до 30.01.2022г. Към фактурата е било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

- фактура № ***/15.02.2022г. за отчетния период на потребление от 15.01.2022г.-14.02.2022г. с начислена за периода сума за разговори и месечни абонаменти в размер на 31,09 лв. /с ДДС/. Дължимата сума е била платима до 02.03.2022г. Към фактурата е било приложено извлечение от потреблението на ползвания мобилен номер.

Поради незаплащане на трите фактури, операторът е прекрати договорните отношения с ответницата, което действие е било предшествано от изпращане на покана за доброволно плащане до ответницата, приложена по делото. След прекратяването на предоставяните услуги, операторът е издал крайна фактура с № *** от 15.04.2022г., в която са начислени следните суми:

3

268.93 лева - за дължима договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти; 79.80 лева - незаплатени лизингови вноски; 90.79 лева - за незаплатени далекосъобщителни услуги, включително включващи и неустойка за предсрочното прекратяване.

По депозирано от ищцовото дружеството заявление по чл. 410 ГПК е образувано ч.гр.д.№***/2023г. по описа на РС – Русе и издадена срещу ответницата Й. В. В. Заповед №***/18.12.2023г. за изпълнение за сумите по последната фактура - 90.79 лева - за незаплатени далекосъобщителни услуги, 79.80 лева - незаплатени лизингови вноски и 268.93 лева договорна неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаменти, ведно със законната лихва върху трите суми считано от 15.12.2023г. до окончателното им изплащане, както и за сумите 25лв. заплатена държавна такса и 480лв. адвокатско възнаграждение с ДДС. Заповедта е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал.5 ГПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след дадени от съда указания по реда на чл. 415, ал.1 т.2 ГПК, поради което се явява процесуално допустим.

Видно от представените и неоспорени по делото писмени доказателства, между страните са възникнали твърдяните в исковата молба облигационни отношения. Установяват се и какви са правата и задълженията на страните по тях, съответно какви са дължимите от ответника месечни суми за ползваните услуги. В претендираните за заплащане фактури подробно са посочени потребените услуги от ответника, периода за който се отнасят, тяхното количество и стойност. Няма основание да се приеме, че отразените във фактурите услуги не са предоставени на ответника, а именно, че не му е осигурено ползването на посочения мобилен номер, че с него не са провеждани отчетените от системата на мобилния оператор разговори, електронни съобщения и трафик на данни. С оглед естеството на предоставените по процесните договори услуги, следва в случая да намери приложение разпоредбата на чл. 182 ГПК и да се приеме, че ищцовото дружество с представените по делото фактури доказва количеството и стойността на потребените от ответника услуги. Без данни за нередовно 4 водено счетоводство от дружеството или конкретно и основателно (доказано) оспорване на определена таксувана услуга, съдът няма основание да не зачете доказателствената стойност на представените по делото фактури и приложения към тях.

Също така следва да се отбележи, че към настоящия момент не съществува друг начин за установяване реалното ползване на предоставените на ответника мобилни услуги освен представените по делото писмени доказателства – сключените между страните договори и процесните фактури.

Съгласно чл. 251б ЗЕС, предприятията, предоставящи обществени електронни съобщителни мрежи и/или услуги, съхраняват за срок от 6 месеца данни, създадени или обработени в процеса на тяхната дейност. Поради това след този срок не би могла да бъде получена информация за потребените от абоната услуги по процесните договори извън тази, която е счетоводно отразена. Също така съгласно чл. 260, ал.2 ЗЕС, предприятията, предлагащи услуги за гласови съобщения, предоставят безвъзмездно на абонатите си детайлизирана сметка за ползваните услуги заедно с данъчна фактура, както и предоставят безвъзмездно достъп до информация в електронен вид относно месечните сметки за ползваните услуги. Детайлизираната сметка се предоставя в едномесечен срок, считано от датата на нейното издаване.

Поради това, след като са издадени фактурите, по които се претендира заплащане на потребени услуги, и абонатът не е възразил веднага срещу тяхното ползване, качество и пр., не би могъл да направи това в настоящото производство, след изтичане на срока за съхраняване на необходимата информация, въз основа на която да се провери достоверността на посоченото в счетоводните документи.

Като изправна страна по договорите за мобилни услуги, ищцовото дружество е прекратило същите и е начислило на ответника освен дължимите суми за потребени мобилни услуги и договорни неустойки. Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка при предсрочното прекратяване на услугите по вина или инициатива на потребителя, са уредени от страните в изрични клаузи. Във всички договори между страните, с удебелен шрифт изрично е уговорено, задължението на абоната за заплащане на неустойката при прекратяване на договора, която е ограничена до трикратния размер на стандартните месечни абонаменти, както и неустойка в размер на разликата от стандартната цена и тази на която е предоставено 5 мобилно устройство или оборудване на абоната.

Начислената неустойка по процесните договори е компенсаторна договорна неустойка. Прекратяването на договор за мобилни услуги, за което прекратяване длъжникът отговаря, обуславя зачетен от правния ред интерес за кредитора да бъде възмезден за вредите от неизпълнението – чл. 88, ал. 1 изр. второ ЗЗД. Предвидима вреда към момента на сключване на договора при предсрочното му прекратяване е нереализирана печалба от ползването на номера в рамките на уговорения срок. При положение, че за целия срок на действие на договора, операторът би реализирал печалба от месечни абонаментни такси и вероятно суми над техния размер за допълнително потребление, санкцията за неизпълнение на насрещната страна, поради виновното поведение на която договорното правоотношение е било прекратено преди изтичане на уговорения срок, клаузата за заплащане на неустойка до оставащия срок на договора, но ненадхвърляща трикратния размер на дължимите стандартни месечни такси, не може да бъде определена, като неравноправна. Самият факт на съразмеряване на дължимата неустойка с размера на стандартния месечен абонамент по договора не следва да се оценява като създаване на задължение за престация от страна на потребителя без наличие на насрещна такава, което да го постави в неравноправно положение. Така определен, размерът на неустойката кореспондира на нейния характер на отнапред определено обезщетение за вреди, които не трябва да се доказват и не може да се разглежда като израз на несъответствие с присъщите й функции. Същият извод важи и по отношение на предвидената неустойка в случай на предоставено към абонаментния план устройство за ползване на услуги, чийто размер се формира от разликата между стандартната цена на устройството (в брой, без абонамент) съгласно действаща към момента на сключване на договора ценова листа, и заплатената от потребителя цена в брой или обща лизингова цена. Тази неустойка отговаря на изискването за добросъвестност и не води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя, поради което не е неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП , за което съдът извършва служебна проверка, независимо от направите по делото възражения в тази насока.