Решение № 1044 от 17.10.2024, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1044 гр. Варна, 16.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ ГО, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светла В. Пенева

Членове:

Красимир Т. Василев

Деница Славова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Светла В. Пенева Въззивно гражданско дело № 20243100501611 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба на Н. В. М. чрез пълномощника му адвокат Д. Е. против решение № 1668 от 13.05.2024 г., поправено с решение № 2334 от 20.06.2024 г., постановено по гр.д.№ 15351 по описа за 2022 г. на Районен съд – Варна, седемнадесети състав, в частта, с която е определен следният режим на лични отношения на въззивника с детето А.: до навършване на деветгодишна възраст на детето - в присъствието на майката всяка втора събота и неделя от месеца от 10 часа до 13 часа на съответния ден; всяка нечетна година на рождения ден на детето за часовете от 8,30 часа до 12 часа или от 13,30 часа до 17,30 часа в зависимост от учебната смяна на детето; всяка нечетна година - 7 дни през лятната ваканция на детето за времето от 10 часа до 19 часа без преспиване, като дните са предварително съгласувани между родителите; всяка нечетна година - 5 дни през зимната ваканция на детето за времето от 10 часа до 19 часа без преспиване, като дните са предварително съгласувани между родителите; всяка нечетна година - 3 дни през пролетната ваканция на детето за времето от 10 часа до 19 часа без преспиване, като конкретните дати се договарят между родителите; след навършване на деветгодишна възраст на детето се прилага режимът по точка 1, който се разширява в следния смисъл - всяка втора седмица от месеца за времето от 19 часа в петък до 19 часа в неделя с преспиване и без присъствието на майката; след навършване на десетгодишна 1 възраст на детето - без присъствието на майката, с преспиване, всяка втора седмица от месеца за времето от 19 часа в петък до 19 часа в неделя; всяка нечетна година - 7 дни през зимната ваканция на детето, които включват Коледните и Новогодишните празници, като конкретните дати се договарят между родителите; всяка нечетна година - 7 дни през пролетната ваканция на детето, като конкретните дати се договарят между родителите; всяка нечетна година на рождения ден на детето за часовете от 8,30 часа до 12 часа или от 13,30 часа до 17,30 часа в зависимост от учебната смяна на детето; всяка нечетна година - 15 дни през лятната ваканция на детето или от 15 до 31 юли, или от 15 до 30 август, като конкретните дати да се договарят между родителите; в частта, с която е осъден бащата Н. В. М. да заплаща в полза на детето А. Н. М. чрез неговата майка Г. К. М. месечна издръжка над 250 лева до присъдения размер от 500 лева, считано от датата на подаване на исковата молба /18.11.2022 г./, ведно със законната лихва за всяка закъсняла вноска, за който се дължи издръжката до настъпване на законна причина за изменението или прекратяването й, при отчитане на заплатените в хода на процеса суми; в частта, с която е осъден бащата Н. В. М. да заплати в полза на детето А. Н. М. чрез неговата майка Г. К. М. издръжка за периода 18.11.2021 г. –18.11.2022 г. в размер на 5 700 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на исковата молба /18.11.2022 г./ до окончателното изплащане на задължението, на основание член 149 от СК.

Иска се да бъде постановен следният режим на лични отношения: всяка четна година – 5 дни през зимната ваканция, като конкретните дати да се договарят между родителите, а при непостигане на съгласие спорът да се решава от компетентния съд; всяка четна година – 3 дни през пролетната ваканция, като конкретните дати да се договарят между родителите, а при непостигане на съгласие спорът да се решава от компетентния съд; всяка четна година за рождения ден на А. – от 8,30 часа до 12 часа или от 13,30 часа до 17,30 часа в зависимост от учебната смяна на детето, а при непостигане на съгласие спорът да се решава от компетентния съд; всяка четна година – 15 дни през лятната ваканция или от 15 до 31 юли, или от 15 до 30 август, като конкретните дати да се договарят между родителите, а при непостигане на съгласие спорът да се решава от компетентния съд; като детето ще се взема от дома на майката и ще се връща отново там; да бъде присъдена издръжка в размер на 250 лева месечно, както и да бъде отхвърлен иска за издръжка за минало време.

Във въззивната жалба се излага, че решението в обжалваните му части е неправилно и незаконосъобразно. Счита се, че първоинстанционният съд не е съобразил, че режимът на лични отношения не може да бъде осъществяван в присъствието на майката, поради което е нереален за изпълнение. Също така не е отчетено, че бащата живее в София, а майката и детето – във Варна, поради което е пътуване от около 6 часа за личен контакт в рамките на два часа е несъответстващо. Досежно издръжката се излага, че не са отчетени доходите на страните за определяне месечната издръжка, както и 2 обстоятелството, че бащата има алиментни задължения и към друго дете и, че е заплащал суми за издръжката на А..

В срока по член 263, алинея 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Г. К. М. чрез адвокат Д. И., в която същата излага, че решението в обжалваните му части е правилно и законосъобразно. Иска се потвърждаване на решението.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по вътрешно убеждение, съобразно член

235 от Гражданския процесуален кодекс, счита за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството е образувано по предявена искова молба от Г. К. М., която твърди, че с ответника Н. В. М. са живели на семейни начала от 2015 г. в град София, като през 2016 г. се ражда синът им А.. Сочи, че до средата на 2019 г. са живели в жилището на майката на ответника в София, но поради проблеми в отношенията им и пренебрегване на проблемите на детето от страна на бащата, ищцата се преместила с детето в град Варна. Излага, че в началото на 2020 г. детето постъпва в Клиника по детско-юношеска психиатрия във Варна, където му е поставена диагноза „“разстройство на експресивната реч с бледи аустични белези“, а през 2021 г. в УМБАЛ „Света Марина“ му е поставена диагноза „детски аутизъм“. Излага, че А. е освидетелстван от ТЕЛК с 85 % степен на увреждане, с водещо заболяване и диагноза „детски аутизъм“, с чужда помощ, за което е издадено ЕР от 20.05.2022 г. Сочи, че детето посещава детска градина, както и индивидуални сесии на ерготерапевт, за което се плаща по 35 лева на посещение, логопед и психолог, за което се плаща по 50 лева на посещение. Твърди, че не работи, защото състоянието на детето не го позволява, като двамата живеят в дома на майка й, която е пенсионер. Единствените й доходи са като личен асистент, които са в размер на минималната работна заплата. Твърди, че нуждите на детето са големи и те нарастват всяка година, като от 2019 г. бащата е идвал само веднъж в град Варна да посети сина си, не е заплащал никаква издръжка и не е проявявал интерес към детето, освен да изпрати 60 лева за рождения му ден. Излага, че бащата работи като готвач-пицар в заведение и получава трудово възнаграждение около 2 000 лева, като има и наследствени имоти, с които е обезпечен финансово. Детето не говори и почти не познава баща си, поради което контактите между тях следва да се осъществяват в нейно присъствие. Поради заболяването си детето трудно общува с непознати хора и има специален режим на хранене, обучение и лечение, с който режим бащата не е запознат.

Ответникът в отговора на исковата молба оспорва исковете. Твърди, че не му е известно ищцата да е водила детето в клиника през 2020 г., като му е 3 споделила за диагнозата на А. едва в края на 2021 г., като преди това то не е имало симптоми, водещи до аутизъм. Излага, че не е вярно, че не е посещавал детето от 2019 г., а след раздялата им в края на 2020 г. ищцата започнала да възпрепятства контактите му с А., като последно е видял детето през месец август 2021 г. Сочи, че ищцата го заплашила, че повече няма да види детето, отказвала позволение за контакти с бащата по телефона и искала пари.

Посочва, че след раздялата с ищцата си е създал друго семейство и живее на семейни начала с друга жена, като от съвместното им съжителство през 2021 г. се е родил синът им М.. Твърди, че се грижи за новото си семейство и отглежда друго дете, като не отговаря на истината, че получава посочените в исковата молба доходи. Счита, че ищцата може да работи, докато детето посещава детска градина. Излага, че общият доход на ищцата е по-висок от неговия. Противопоставя се режима на личен контакт с детето да е в присъствието на ищцата.

Конституирана по реда на член 15 от ЗЗДт Дирекция „Социално подпомагане” – Варна е представила социален доклад, в който не взема конкретно становище по предмета на спора.

Пред настоящата инстанция спорът е досежно определените режим на лични отношения и размера на месечната издръжка, дължима от бащата.

Въззивният съд намира, че не следва да преповтаря установената пред първата инстанция фактическа обстановка, доколкото страните нямат наведени доводи, че тя е неправилно установена, поради което и на основание член 272 от ГПК препраща към частта от мотивите досежно фактическата обстановка. Единствено следва да бъдат съобразени събраните пред въззивната инстанция писмени доказателства, касаещи доходите на страните.

По режима на лични отношения

Семейният кодекс не разписва правила по отношение на това какъв да бъде интензитета на личния контакт с детето на родителя, комуто не са предоставени родителските права, като дава свобода на съда да преценява конкретните правнозначими обстоятелства с оглед интереса на детето, които бяха изброени неизчерпателно по-горе. Чрез определения от съда режим на лични отношения трябва да се постигне възможност детето да расте и се развива под грижите и с подкрепата на двамата си родители. Поддържането на лични отношения между родител и дете е жизнено необходимо за него с оглед създаване на възможност чрез общуване то да развива чувство на обич, привързаност и доверие, което ще съдейства за правилното му развитие, спокойствие и самочувствие. Безспорна е нуждата на всяко дете от системен контакт с двамата му родители и в частност с този, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В съгласие с член 8 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи и на неговото тълкуване в практиката, уважението към семейния живот изисква, когато семейният живот, дори и във формата на съжителство без брак е приключил, контактът между детето и отсъстващия родител да продължи.

4

Известно е становището на Съда по правата на човека в Страсбург, че взаимната полза, която родителят и детето черпят от отношенията помежду си, е основен елемент от семейния живот. Следователно Европейската конвенция по правата на човека и органите, призвани да я прилагат и следят за нейното правилно приложение, признават “право на контакт” като фундаментално човешко право по смисъла на член 8. То принадлежи еднакво, както на всеки от родителите, така и на детето. Стремежът е да се постигне подходящ баланс между правата, като основен критерий за това са интересите на детето от контакта. За тази цел семейният живот следва да бъде разглеждан като двустранен и съдът да се намесва чрез принудителни мерки само, ако ненамесата би причинила вреда на детето. Също така следва да се наблегне и върху обстоятелството, че родителят, комуто не са предоставени родителските права по отношение на децата не изгубва нито своето родителско качество, нито титулярството на родителските права и задължения.

Установено е от събраните по делото доказателства, че страните са във фактическа раздяла от декември 2020 г., когато ищцата е напуснала заедно с детето жилището на ответника в София и се преместила да живее при майка си във Варна, като от този момент бащата е осъществил една среща с детето А. през август 2021 г., а останалата комуникация е била само по телефон и чрез видеоразговори по преценка на майката.