Решение № 38 от 25.01.2018, Софийски окръжен съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. С., 25.01.2018 г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

С.ОКРЪЖЕН

СЪД, първи въззивен граждански състав, в публично съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРИНА СЛАВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: РОСИНА ДОНЧЕВА

ВАНЯ И. при секретаря Ц.нка Павлова, като разгледа докладваното от съдия Дончева гр. д. № 255 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С Решение от 21.12.2013 г. по гр. дело № 610/2012 г. по описа на Районен съд- гр. Е.П., пети състав, първоинстанционният съд е отхвърлил предявения от В.Г.Д., Л.Т.Д. и С.Т.Д. срещу Х.Л.Я., Д.Г.Я., Л.Е.И. и Д.А.И. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението и отстъпване на собствеността върху дворно място, находящо се в с. К., С.област, съставляващо парцел VIII-111, в кв. 2 по плана на селото, цялото с площ от 620 кв.м., заедно с находящите се в него къща и плевня при съседи по нотариален акт № 96, том IV, дело № 696/1978 г.: улица, от две страни наследници на С.Д. В.и Н.С., включен по действащия план на с. К. от 1984 г. в УПИ XI-74, в кв. 5.

Така постановеното решение е обжалвано от ищците в първоинстанционното производство, като в жалбата са наведени твърдения за неправилност на решението. Сочи се, че изводът на съда, че т.нар. лятна кухня е жилищната сграда, която е вписана в протокола за делба от 1978 г. и нотариалния акт, издаден на името на наследодателя на ищците, е необоснован, доколкото от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели (вкл. свидетелят на ответниците) се установява, че в имота е имало само една жилищна сграда, която е била построена още през седемдесетте години на миналия век. Поддържа се, че оспорването на ответницата Я., че сградата е построена след извършване на делбата от 1978 г., респ. че същата не е идентична с жилищната сграда, която е била предмет на тази делба, не само е останало недоказано, а категорично е било опровергано от събраните по делото доказателства. Молят въззивния съд да отмени обжалваното решение, като вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло предявения иск, като им присъди и сторените от тях разноски в производствата.

По така подадената въззивна жалба е било образувано гр.д. № 466/2014 г. по описа на С.окръжен съд, в хода на което и предвид необходимостта от предявяване на претенцията съобразно действащия кадастрален и регулационен план на с. К. от 1984 г., процесуалният представител на ищците е направил уточнение, че претенцията е за предаване на владението върху дворно място съставляващо част от УПИ Х-74, показана с оранжев цвят на скица, приложение № 1 към заключението на вещото лице Грънчовски, както и останалата част от бившия парцел VIII-111 по плана от 1931 г., понастоящем представляваща част от УПИ-Х1-74 по плана от 1984 г., заключена между точките М1-И-Г-А на скицата, както и цялата масивна жилищна сграда, която на скица- приложение № 1, на л. 138 от гр.д. № 610/2012 г. по описа на Районен съд- гр. Е.П., попада изцяло в УПИ Х-74 по плана от 1984 г.

С Решение № 261 от 30.06.2015 г. по гр.д. № 466/2014 г. по описа на С.окръжен съд, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в частта, с която искът по чл. 108 ЗС е отхвърлен за площта от 155 кв.м., заключена между буквите М1-Б-В-И-М1, оцветена в оранжево, част от УПИ Х-74, кв. 5, по скицата на вещото лице Грънчовски, приложение № 1 към експертизата (която е неразделна част от решението) и за сграда на един етаж, с площ от 70 кв.м., находяща се УПИ Х-74, кв. 5, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за предаване на собствеността и владението на площта от 465 кв.м., заемаща югоизточната част от УПИ XI-74, кв. 5, по действащия план на селото от 1984 г., заключена между буквите А-М1-И-Г-А на скицата на вещото лице, л. 138 от първоинстанционното дело, както и в частта му за присъдените разноски. Със същото решение въззивният съд е отменил решението в частта му, с която е отхвърлен иска за приемане за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на площта от 465 кв.м., заемаща югоизточната част от УПИ XI-74, кв. 5, по действащия план на селото от 1984 г., заключена между буквите А-М1-И-Г-А на скицата на вещото лице, л. 138 от първоинстанционното дело, като вместо това е приел за установено правото на собственост на ищците върху процесната част от имота. С решението си въззивният съд е разпределил и разноските дължими между страните във въззивното производство. Решението, предвид неговата необжалваемост е влязло в сила в момента на постановяването му- 30.06.2015 г.

Така постановеното въззивно решение е било предмет на проверка по реда на извънинстанционния контрол по чл. 303 и сл. ГПК, като с Решение № 27 от 07.04.2017 г. по гр.д. № 5115/2016 г. по описа на ВКС, решението е отменено в частта, с която е отхвърлен предявеният от В.Г.Д., Л.Т.Д. и С.Т.Д. против Х.Л.Я., Д.Г.Я., Л.Е.И. и Д.А.И. ревандикационен иск по отношение на площ от 155 кв.м., заключена между буквите М1-Б-В-И-М1, част от УПИ Х-74, кв. 5, по скицата на вещото лице Грънчовски, приложение № 1 към експертизата и за сграда на един етаж, с площ от 70 кв.м., находяща се УПИ Х-74, кв. 5. Със същото решение делото, в отменената му част, е върнато на С.окръжен съд от фазата на събиране на доказателства. В останалата си част решението е оставено в сила.

С.окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

В производството през ВКС въз основа на издадено съдебно удостоверение са били представени обяснения на ответника Х.Л.Я., в които отказва да даде показания за разминаване относно момента на построяване на сградата в нейна декларация пред орган на общинска администрация и с приложени предишни обяснения, че е придобила през 1993 г. празно дворно място, за което е представила нотариален акт. Дадени са конкретни указания от ВКС, че посочените обяснения удостоверяват извънсъдебни изявления на ответника Х.Я. относно момента на построяване на жилищната сграда.

В настоящото въззивно производство следва да бъде изяснен именно този въпрос - за момента на построяване на жилищната сграда и съществувала ли е при извършване на делбата от 1978 г., съответно дали спорните 155 кв.м. от терена и сградата върху тях при делбата са включени в реалния дял на праводателя на ищците или в реалния дял на праводателя на ответниците и чия собственост са към момента на предявяване на редандикационния иск.

От представено удостоверение за наследници №000862/31.05.2011г., издадено от Столична община-район П.се установява, че В.Г.Д., Л.Т.Д. и С.Т.Д. са наследници на Т.Л. Д.,***-Е.П.и починал на 16.04.1993г.

От представения по делото НА № 96, том IV, дело № 696/1978г. по описа на ЕПРС се установява, че Т. Л. Д. е признат за собственик по наследство и доброволна делба на следния недвижим имот, а именно: дворно място, находящо се в с.К., С.област, съставляващо парцел VIII-111, в кв.2 по плана на селото, цялото с площ от 620 кв.м., заедно с находящите се в него къща и плевня, при съседи: улица, от две страни наследници на С.Д. В.и Н.С.. Видно от протокол от 17.XI.1978г., постановен по гр.д. № 550/1978 г. по описа на ЕПРС, е, че Т. Л. Д. е получил въз основа на съдебна делба дял пети, който включва следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с.К., С.окръг, съставляващо парцел VIII-111 в кв.2 по плана на селото, цялото от 620 кв.м., заедно с находящите се в него къща и плевня, при съседи: улица, от две страни наследниците на С.В..

Видно от НА № 97, том IV, дело № 697/1978 г. по описа на ЕПРС е, че Ц.Л. С.е призната за собственик по наследство и доброволна делба на следния недвижим имот: дворно място, находящо се в с.К., С.окръг, съставляващо парцел XIV-111, в кв.2 по плана на селото, цялото с площ от 585 кв.м., при съседи: улица, улица, от две страни наследници на С.Д. В..

От представен по делото НА № 103, том

III, дело № 689/1993г. по описа на ЕПРС, се установява, че Ц.С.Д. е продала на дъщеря си Х.Л.Я. следния свой собствен недвижим имот: дворно място, находящо се в с.К., С.област, с площ от 724 кв.м., за което е отреден парцел Х-74, в кв.5 по плана на с.К., С., с урегулирана квадратура от 760 кв.м., с неуредени сметки по регулация за придаваемите се 36кв.м., при съседи на парцела: от две страни улици, от две страни наследници на С.Д. В..

От

Удостоверение № УT2-15-1318(1)/15.07.2011г., издадено от Община Е.П., се установява, че сградата, находяща се в УПИ Х-74, кв.5 по плана на с.К., общ.Е.П., обл.С., от основно застрояване жилищна сграда на един етаж със ЗП от 70 кв.м., е построена преди 07.04.1987 г. на основание декларация от собственик по чл.313 от НК, допустима е по действащия подробен градоустройствен план на селището и по правилата и нормативите, действали по време на извършването й според ЗУТ - видно от скица № 620/03.06.2011 г., съгласно §16, ал. 1 от ПР на ЗУТ е търпим строеж.

От заключението на в.л.Т.Дачева по СТЕ, изслушано пред въззивния съд, се установява, че вещото лице приема, че жилищната сграда, посочена в протокола за съдебна делба от 17.1.1978г, разположена в парцел VІІІ-111 от кв.2 по ЗРП от 1934 и описаната в НА №96/78г е с площ около 57кв.м., че към 1931 г. застроен е бил само парцел VІІІ-111. Парцел ХІ-74 по плана от 1984г. е показан като застроен само със паянтови стопански сгради, а парцел X -74 е застроен с жилищна сграда „мж“ с площ около 73 кв.м. Според в.л. може да се счита, че сградата „мж“ в парцел X -74 е строена преди 1984 г., а тази показана в плана от 1931 г. е съборена. Сградата „пс“ в парцел XI -74 e строена след 1931 г.

По въпроса за идентичност между сградата, описана в дял І от делбата от 1978г, НА №96/78г и сградата, ситуирана в парцел Х-74 по плана от 1984г, вещото лице не може да даде категоричен отговор, тъй като в протокола за делба и НА от 1978г. сградата не е с посочена площ, описание на помещения, докато жилищната сграда в парцел Х-74 по плана 1984г е с площ от 70кв.м., не може да посочи кога е строена терасата към къщата в плана от 1984г., но може да се счита, че къщата и терасата са строени заедно преди 1984г. В о.с.з. на 15.04.2015 г. в.л.

Теодора Дачева заявява, че сградата е строена между 1950-1955-1960 г., но не може да каже точно кога. Сградата е построена преди одобряване на плана от 1984 г. и тогава е заснета.

По делото са ангажирани гласни доказателства, като свидетелката Д. Й. А. дава показания, че е чувала, че Ц.Л. С.е казвала, че къщата е на бащата на Л.Д. и леля му Х.. За къщата свидетелства, че е на един етаж, с две стаи и още едно помещение, кухня и всекидневна, мазе, което се намира срещу входната врата, на 8-10м. разстояние от портата и оградата, че имотът се е ползвал само от Ц.до нейната смърт през 2005г. Не знае за друга жилищна сграда в имота, а само за една полусъборена постройка-плевня и външна тоалетна. Знае от Ц., че мястото под къщата е на Х., че след смъртта на Ц., никой не е ползвал къщата постоянно.

Чувала е Ц.да казва, че ще даде имота на Х., но не е виждала документи. Знае, че Х. е продала къщата, но не знае на кого, като са започнати ремонти след 2011г.

Свидетелят

И.М. И. дава показания, че познава страните по делото, че Х. е работила сама целия двор откъм улицата, а преди това имотът е бил обработван от Ц.. Къщата е построена в средата на целия двор, който е около 2 дка. Не знае на кого е мястото, но е виждал кой го ползва. От 1976г. е виждал, че Ц.е живяла в мястото, Х. е ходила почти всеки ден, като след смъртта на Ц., имотът е ползван от Х.. Последно е виждал, че има оградна мрежа зад къщата, която отделя старата къща и малката лятна кухня.

Изискана и приложена по делото е пр.пр. 811/2012 г. по описа на РП-Е.П., съгласно указанията на ВКС на РБ.

В даденото сведение от Х.Л.Я. *** същата заявява, че притежава имот в с. К. с площ 724 кв.м., за който притежава нотариален акт. С В.Д., която е съпруга на покойния й брат имат спор за имота от 2012 г.

В обяснения от 07.08.2012 г. на Х.Я. изрично заявява, че не желае да отговори на въпроса кога е построена къщата в закупения от нея празен парцел през 1993 г. В обяснение от 19.07.2012 г. същата заявява, че имотът в с. К. е наследствен от майка й Ц.С.. Имотът представлява двор от 760 кв.м. и къща от 70 кв.м.